Дали празнуваме по убеждения? По вяра? Или почитаме традициите, уважавайки и оглеждайки в тях дълбочината на историята и културата? Отчитайки приноса на предците в обществото, в което живеем?
Не е ли, прочее, възможно да отбелязваме даден празник по силата на модни тенденции? Подчинени на „меката власт“ на глобалния или локален фешън? Или в празника се кланяме на някой по-силен, комуто подражаваме? Или който просто е постановил норми, които нямаме кураж да изковем сами?
Как подобава да бъде отбелязван празникът? По какъв начин денят се дистанцира от делника? Знаем ли какво да правим с/на празника? Следва ли изобщо календарният топос да бъде изделен някак си от всеки друг ден, оразличен?
Кой в последна сметка ни кара да вярваме или да пренебрегваме ценностите на семейството? Къде се учим на заедност, на семейност? Възможно ли е това да стане извън собственото ни семейство? Това, в което се раждаме и биваме отгледани? Очевидно да. В състояние ли сме да приемем другия вън от семейството? Така, както бихме били култивирани да го мислим, ако сме изградени в семейството си? Този отговор е далеч по-тежък от безколебателно дадения предишен, тъй като тук по всяка вероятност той е по-скоро отрицателен.
Блогът на Димитър Атанасов 