Върнах се от Косово


Гледайте краткия документален филм „Нож, жица, Грачаница“ (https://dimitaratanassov.wordpress.com/2012/01/05/phv-kosovo-m1/). Лентата е заснета с любителска техника, на границата на закона, а често пъти и съвършено незаконно. Сценарист, оператор, режисьор и постпродукция – моя милост.

Мисля, че тук е мястото да споделя онова, за което нямаше място във филмчето поради ограниченията на предаването, в което то се излъчи. Първото впечатление от Косово е крайно негативно – там не важат международните автомобилни застраховки, а местните не покриват никакви щети. За щастие нямах необходимост да се срещам със застрахователните власти в новата „държава“.

В Косовска Митровица, град в подножието на планината Копаоник, водата не се пие. Не, няма проблеми със суша или безводие. Разделен на две от река Ибър, градът е населен с почти 20 хиляди сърби и между 80 и 100 хиляди албанци. Още с влизането несвикналото око вижда на една ограда разстояние от пътя размляно сръбско гробище и осквернен православен храм – гробищната цъкрвица. На някои от по-малко пострадалите паметници личат имена като Милош, Йован, Стевица. По-голямата част от плочите са почти напълно разбити – до степен да не се виждат нито имената, нито да е ясно точно от коя част на гробищния парк са довлечени, тъй като всичко е на парчета. Самата църква носи следите от палеж – над арките на прозорците има фуниевидно разширяващи се следи от сажди, а сградата е почти изцяло разнебитена. Прозорци и врати, разбира се, няма. Стенописите са горени, удряни до падане на цялата мазилка, а в ъглите на Божия храм има следи от облекчени физиологични нужди. Такива има и зад олтарната преграда – за да бъде гаврата пълна. Част от покрива също липсва – от него са откъртени цели парчета, но така, че вандалите, свършили това „патриотично“ дело да не паднат в отворилата се дупка или назад, извън храма.

Все още сме в Косовска Митровица. Трябва да преминем по един от мостовете над реката, за да стигнем във високата част на града, където са разположени сръбската част и Бошнячка махала. Последната принадлежи на албанци и се намира непосредствено след влизането в Северна Митровица

Преминаваме. На моста ни спира патрул на местната, косовска полиция – институция, намираща се под контрола на европейските мироопазващи сили и рекрутирана на етнически признак – колкото сърби в Косово, такъв процент полицаи в полицията. Обикновено за униформени се подбират и сърби, и албанци, които търпят другия етнос, а не екстремисти, макар че те биват разквартирувани там, където техните доминират демографски. Сиреч – в албанските дялове няма да видиш сръбски полицай и обратното. Двама от полицаите веднага се отправят към автомобила ми, спират ме – все пак шофирам с българска регистрация. Питат ме нещо на албански, което аз веднага отбивам със знаковото в Косово „Excuse me?“. В областта-„държава“ е особено важно да се говори само на английски, защото това е езикът на американския благодетел, на майката и бащата на косовските албанци, които даже съчиниха песни в негова прослава. Вечна памет на героите!… Без да задаваме неудобния въпрос кои всъщност са героите в тази ситуация. С усмивка бивам попитан отново на английски език откъде пътувам и дали всичко е наред. Аз отговарям със същата усмивка, подобаваща на гражданин на признала косовската независимост държава, намиращ се пред косовски албанци, че ида от София, България, и уверявам двамата униформени, че всичко е наред. Усмивка, подобна на безмислено-щастливата разтегнатост на лицето на японския турист пред „Свети Александър Невски“, но няма как! Алтернативата на това изкуствено до найлоновост отношение е неясна, а доброволци да опитат няма даже и сред местните, които са видяли и сетили какво ли не.

Университетът от Прищина, сръбският универистет от Прищина, в момента е в изгнание тъкмо в града на свети Димитър. Къде се е чуло и видяло образователна институция, университет, символът на свободата на духа, да бъде изгонен и да се намира на единственото сигурно за почти нормалната му работа място – най-голямото струпване на сърби в Косово, Митровица, натирен в сложна система от паянтови сгради с ниски тавани тип „бараки“, ремонтирани и прогодени за учебни занятия?

Още с влизането в тези постройки прави впечатление, че голяма част от лекционните курсове се водят от професори от Белград, емблематични имена в своите области. Проф. Радивой Радич, едно от лицата на световната византология, проф. Синиша Мишич, специалист по средновековна сръбска история и историческа география, мислещ, модерен и изключителн начетен изследовател, проф. Милош Антонович – удивителен разказвач с фокус в средновековната история на Западна Европа, фин до степен да не повярваш, че такъв човек изобщо може да съществува – това са само част от тези, които са дали имената си на каузата на косовските сърби.

Бих го направил и аз, ако имах какво да им предложа. Не защото мразя албанците или нещо подобно, тъкмо напротив – бил съм в Албания неколкократно, дори са ми симпатични. Хора на честта, от които няма начин да получиш зло, ако не си го предизвикал. На албанците от Албания дори има за какво да бъда благодарен. Те наистина не заслужават дамгата, която им слагат говорещите почти техния език люде от Косово, които палят, грабят и разрушават. Без значение дали е частен дом, на познат или на непознат принадлежи, дали е храм, производствено помещение или просто водоснабдяването на Митровица е в ръцете им, следователно – защо да не бъде отровена течността, която потегля по тръбите към сръбската част?!

(Следва продължение…)

  1. в България хората не са много наясно относно албанците тези в Албания и тези в Косово и Македония, албанците в Албания са предимно католици, а тези в Косово и Македония са 100% мюсулмани, албанците в Албания не ги обичат другите, презират тяхното отношение и диялектите на които говорят

    • Съвършено невярно! Казано по-оргубено, албанците с католическа вяра са в Северна Албания. Традиционно католически кланове има и в Косово, макар че там отдавна албанското общество е загубило клановата си структура.
      Православните албанци са на юг и югоизток. За „столица“ на албанското православие се смята Корча. Днес според повечето статистики около 80% от албанците на територията на Албания са мюсюлмани, около 12% са православните и около 8% – католиците. Съществуват и алтернативни преброявания, които отчитат и броя на нерелигиозни и атеисти, според най-странното от които мюсюлмани и християни са разпределени в близки пропорции – по около 36-38%, в които за православни и католици са преброени приблизително по малко над 16% – данни, които заслужават внимание, но не и безкритично доверие.
      Така или иначе в Албания мнозинството е мюсюлманско. Същото е и в Косово, макар там официалната версия на историческия наратив да твърди, че те са приели исляма преди има-няма век и половина, сиреч не са съвсем мюсюлмани.
      По въпроса за диалектите – да, в Косово се говорят диалекти от групата гег, характерни за Северна Албания. Книжовната норма в Тирана обаче е базирана на групата тоск, която се говори в ючниже части на Албания. Днес обаче и в Прищина е приет за официален албанският, узаконен в Албания, макар че на него почти не се говори.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s