Разказ за политическата проституция, господине министре


Разказ за политическата проституция, господине министре

От известно време насам у нас гражданското общество започва да се създава. Да се само-създава, както е било навсякъде, дето го има. Факт е, че все повече безобразия биват осветлени, макар че в тази сфера има много какво да се желае – и от информационната наситеност, и от уплътнеността с конкретни събития, заслужаващи възмущението на мнозина.

В същия контекст може да бъде положен и последният ход на изпълняващият длъжността министър на културата. По всичко личи, че държавата е приватизирана, че волята за „общо благо“ е потисната и подменена от частния интерес. Ето защо въпросният висш държавен чиновник си позволи да напомни именно държавната рамка на журналист, служител в обществена медия.

Няколко думи за замисъла именно на медиите, свързани с държавата. Първо – дълбоко насадена илюзия е твърдението, че те са „държавни“. Ненапразно в последно време полека взе да се променя и лексиката, която ги назовава – те са „обществени“. Държавата – противно на схващанията на тоталитарните режими – не е самостояща реалност, призвана да налага волята си с цената на всичко, за да осъществи замислите на онези, които са окупирали институциите, иззели са тяхната неутралност и са ги обърнали в частен интерес. Системата, която наричаме държава, е инструмент за управление на обществото. Тя принадлежи на обществото. Поне от Френската революция насам е ясно, че статутът на поданик отрича равенството пред закона на всички, основано на здравословното, консервативно разбиране за различните таланти на всекиго. Ето защо поданството полека се заменя от гражданство, съставено от комплекс права и задължения, еднакви за всички в рамката на еднакви или близки действия и отношения. Равни са данъците, независимо от социалната позиция на задължения, еднакви наказания се предвиждат, независимо от субекта и обекта на дадено нарушение/престъпление. За разлика от средновековното право, което наказва различно в зависимост от статуса на вършителя и претърпелия действието.

Второ, информационният посредник, принадлежащ на обществото, е призван да огласява всяко становище, значимо за груповия интерес. Както казва Едуард Халет Кар, ако в дадено графство в Англия някой си Джон се разведе, този факт няма причина да бъде вписван в историческия разказ за епохата. Ако, наред с Джон, се разведат още десети хиляди души, тогава сюжетът заслужава внимание, тъй като събитието е придобило обществен мащаб. В този ред на мисли критиката към управлението на правителството и на дадени министри логично бива озвучена тъкмо в тази медия: критична маса експерти заявиха, че поправките в Закона за културното наследство са силно проблематични, създават корупционна среда и дават легален механизъм за заобикаляне на институции. Практика, която би могла да създаде юридически парадокс – институционален играч губи част от дефиниционно принадлежащия му терен, без функциите му да са предефинирани и без на негово място да е предвидено решение, запазващо обществения интерес ненакърнен. В случая става дума за фундаменталната идея за предаване на културното наследство на следващото поколение във вид, максимално близък до: 1. Оригинала; 2. Състоянието, в което е заварен от актуалната генерация.

Да оставим настрана личността и политиката на конкретния министър – ненапразно не си служа с името ми. Не, не копирам Вазов, който не въвежда името на смятания от него за предател на Левски, да не би това да оскверни „песента“ му. Смятам, че имената са последно съществени в случая. Поради същата причина не отбелязвам изрично името на журналиста – обект на министерски закани. Нито дума за подготовката му, за профила му като специалист, още по-малко – за водените от него предавания.

Предмет в случая е особеният начин на мислене, според който общественият интерес съвпада с държавата, а ако не се срещнат, то проблемът е всякога от страната на обществото. Модел, според който ние мигновено трябва да престанем да мислим държавната система като плод на усърдието на обществото да се организира на по-високо равнище, изобретявайки инструменти, еднакво отдалечени от всички, личностно, класово и изобщо индиферентни, освен към правилата – обект на еднакво спазване от страна на всички. Министърът – по характерен за него начин! – обяви края на модерната държава в България и замяната на гражданството с поданство. Следващата стъпка е да бъдем закрепостени, а за посещение на друг град в държавата да се издава нарочен документ. Може би тескере. Този метод навярно предполага и завръщане на телесните наказания като възпитателно средство. В средите на мутро-елита, чиито придворен каменоделец той бе достатъчно дълго време, тези похвати са не само познати и приемливи, но редовни, съвсем логични и приложими с оглед ефективното решаване на конфликти. Едва ли е нужно да споменавам колцина от гранд-мутрите на България вече са на два метра под земята, жертва на нечие дивашко разбиране за правосъдие. „По-добре мултак, отколкото калтак“, нали, господине министре?! Да, избягването на квалификации не трябва да бъде за сметка на смисъла и на разбирането, че нещата трябва да бъдат назовавани ясно и достатъчно отчетливо. Напомням, че на турски език „kaltak“ е едно от тежко обидните понятия със значение „проститутка“, включващо конотация „морална пропадналост“ и употребимо често пъти с укор.

Настоящият министър – нека бъдем коректни към фактологията – анонсира, че при реставрацията на исторически места малко бутафория нямало да навреди. Пример е комплексът под центъра на София, който би следвало да представя Антична Сердика, но – жалко! – по-скоро е свободно съчинение по предварително зададена тема. Ключови епизоди от неговото разкопаване и експониране продължиха предълго, поради което мнозина граждани бяха свидетели на променящата се картина – така, все едно пред очите им не се подготвяше за показ и социализация културно наследство, а сякаш беше прожектиран филм: със сюжетно развитие, изменения, „катарзиси“ (но не по Аристотел) и край, който по нищо не личи от началото на лентата.

Това е човекът, който съучаства в събитията около КТБ, дълго оплаква колосалната си загуба, след което си придоби потъналите авоари с цесия – процедура, обявена от премиера за незаконна, но след като неговият така важен служител вече беше сторил ходовете, нужни с оглед финансовото си овъзмездяване.

Нека напомним и абсурдното изказване по адрес на хориста, който отказа да пътува извън страната с хора „Йоан Кукузел“ с довода, че людете на изкуството не трябва да се чувстват като нещастници поради хроничната недофинансираност на сферата. Министър, който в собствения си биографичен мит е човек на изкуството – няма да поставям това под въпрос, макар че има защо, изтъкна мнението, че възнамерява да подари на певеца сума, унизително дребна по всеки стандарт, за да си прибере обратно негативното мнение. Сиреч, кроеше планове с нищожна сума да направи опит да го подкупи. Да го напазарува за жълти стотинки – както гласи журналистическото клише.

Каталогът с ирационалните решения на господина, послужил по исторически шанс за министър на културата, далеч не е изчерпателен.

От този метод на работа – тъй като вече можем легитимно да предположим, че става дума за цялостен управленски стил, произхождащ от присъща интелектуална матрица (бих я нарекъл и другояче, съзнавам неуместните употреби на понятията от семантиката на интелекта, които не се търпят в заедност до означаващите въпросния министър) – прозира принципът, че където играе пачката, всички замълчават. Има ли пари, няма опозиция. Появи ли се насрещен вятър, той бързо бива елиминиран чрез финансови механизми. Когато кинтите говорят, и боговете мълчат.

Тук, за огромно съжаление, прозира не само чиста ретроградност и опит за внедряване отново на норми, характерни за сегментарните общества. Далеч не само денонсираната Модерност е рамката, в която станалото може да бъде мислено. Френската революция несъмнено не е сред събитията, за които иманият предвид е добре осведомен (отново отказвам тъкмо тук да питам къде е изобщо неговата експертност). Ако беше така, то този безумен порядък щеше да бъде обречен. Платформата на всеобщото равенство пред закона и модерните теории за държавата изобщо не са минали покрай него. Заобиколили са го от невизуална дистанция.

Няма съмнение, че водещ принцип в неговото управление е материалният. Кучешкото душене на миризмата на финикийски знаци видимо е основен мотив в правенето на бутафорни крепости и признаването на идеологията като полезна за обществото. Нездравото рвение към умножаване на паричните символи е несъмнено базата, произвела лептата му в проблема, наречен КТБ. Диалогът, воден през медиите, с изпълнителя от хора „Йоан Кукузел“, беше също центриран около финансовата тема. На оскърбително ниско равнище – и за човека на изкуството, и за „човека на изкуството“.

Изглежда, че поведението на господина, седнал по силата на инцидента „ГЕРБ“ на министерски стол, силно наподобява това на мутро-богаташите, които все още си купуват полицията, прокуратурата, съда и всички онези институции, които са им дотрябвали. Мнозина си напазаруваха общински власи и строителни инспекции, ето защо успешно заляха с бетон черноморския бряг. Не по-малко сполучиха да се внедрят социално в политическата сфера, печелейки обществени поръчки в голям мащаб и с впечатляваща ефективност. Всекидневно се информираме за поредния бандит, прикрил се от правосъдието или обявен за невинен, защото доказателственият материал е събран в прозрачен, а не в черен плик.

Държавата е обект на сериозни приватизационни мероприятия. Такива, сторени от хора със слаб морал и силен апетит към бързо забогатяване.

Ето защо, господине министре, казаното в „Денят започва с култура“ се видя Вам така нелогично – един журналист си позволи да не бъде напазаруван. Не успяхте да го направите свой клиент, както това вече е сторено с мнозина негови колеги, които пишат панегирици във Ваша чест. Малко остава да започнат да споменават името Ви само в слово с мерена реч или акростих – понятия, чиито значения по всичко личи, че не са Ви ясни. Възхвала на властта в достъпна за нея форма. Питайте придворния поет Любомир Левчев! Да, аз също си позволявам да коментирам властта в не-достъпна за нея форма.

Изкривяването на мисията на обществената медия, превръщайки я в оръжие за масово информационно поразяване, принадлежно на държавата, може да беше възможно във времената на „Мултигруп“. По всяка вероятност днес също не е съвсем непостижима цел. Не можете ликвидира до край нито една група в обществото – нито съвестните, още по-малко мерзавците. Калтаците, използвайки позната Вам дума на турски език, но без никакви негативни внушения относно езика и етноса.

В този аспект общественият информационен посредник е подобен на науката и културата – те биват платени, но не срещу подчинение, а за да бъде поддържана независимостта им. Принцип, който едва ли ще бъде проумян от личност от калибъра на актуалния изпълняващ функциите на министър на културата: по всичко личи, че моралът му – платформата, от която следва да бъдат валидирани обществено значимите ценности като свобода и достойнство – е силно проблематичен. Доминиран от изцяло материалния интерес, той трудно може да бъде различен от идеологията на онези, които продават телата си срещу пари. Дали производството на фигури за домовете и дворовете, за офис сградите и кабинетите, на знакови бизнесмени от подземието, дали да работиш за господарите на подмолите, изпълнявайки капризите им и задоволявайки стремежа им към кич, следва да се мисли на разстояние от топоса на магистралата и нощните труженички, които продават – не мутро-естетика, но тяло. На зажаднели тираджии. Кой знае? – Може пък да го правят и на добре охранени типове с черни, бронирани автомобили и черепи като на Нomo Australopithecus!

Трудно намирам различия между предварително завардените заведения, в които се развихряха показни гуляи, банкетите на някогашната соц-върхушка, и окупираната днес държава, превърната в богата трапеза от шепа насилници с ДС-връзки и слаб интелект, но отлична корупционна ориентация. Не мога да разгранича държавния контрол над медиите по времето на социализма, изкупуването на медии и превръщането им в оръжия за унищожение и масова промивка на мозъци, и наглото напомняне на министъра относно фигурата на всевластния работодател, чиято сянка – видите ли – трябвало да кара всекиго да се чувства незначителен, нищожен, абсолютно нищожество. Трик, ползван от всички тоталитарни режими. Мит, основан на идеята за всесилието на „системата“ – свръхсубект, чиито смисли и обхватни периметри надминават тези на ангажираните в нея личности. „Какво тук значи някаква си личност!“.

Арогантното актуализиране на приказката за „държавната хранилка“ търси зависимости. То форматира зависими хора. А не личности. Ясно е, че засегнатият журналист няма да бъде сред тях. Поне такава е надеждата ми. Сигурно е, обаче, че не един и двама от зрителите на конфликта допълнително ще стабилизират убежденията си, че държавата е по-голяма от всички нас, взети заедно. Че държавата не е средство, изобретено от обществото и рамкирано от обществения договор (по Русо), а хипертрофирано по размер чудовище, Левиатан (тук – по Хобс), което заплашва да пояде всинца ни, стига да го пожелае. Монстрозно същество, чиито планове сме безсилни да предотвратим, дори и те да достигат до идеи за изтреблението на (части от) човечеството. Справки – отново тоталитарните режими.

Иска ми се да вярвам, че мутро-артистът с морал на „kaltak“ няма да постигне тази далекобойна цел. Не бих желал да му я вменявам, тъй като по този начин бих сторил образът му да изглежда като тънък познавач на обществото, впрегнал най-перфидно незабележими средства в своето социално планиране. Напротив, става дума за усилие критическото мислене да капитулира пред бруталността, за страхообразуване, за практики, насаждащи поданичество, но в неговия уродлив, кичозен и чалга-формат, взел доста физически и манталитетни жетви през последните двадесетина години.

Остава надеждата, че гражданската мобилизация срещу подобни „калташки“ етики и явления ще бъде достатъчно мощна, че в този случай рефлексът към придобиване на държавата от частно лице няма да успее, че нито ще „караме бясно, на червено“, демонстрирайки нулева търпимост към подобни души „кристални кат‘ мастика“, които мислят, че онзи с парите е „номер едно, хайде да не спорим“.

Кошмарът на българския националист


Касапницата в Орландо е чудовищно деяние. Всеки, който не споделя тази нагласа, следва мигом да иде да се прегледа, защото специализираната психиатрична помощ би могла да бъде от голяма полза.

Вън от това: тъкмо този сюжет е сред много трудните за преглъщане от българските националисти. Предмет на нападението беше гей-бар, а убити са хора с алтернативна сексуална ориентация. За „истинския българин“ това са просто „някакви си педали“, които заслужават „само куршум“. В по-слабо агресивните варианти се споделят сценрии за изпращането им в мини, тухларни и други места, свързани с тежък физически труд. Говори се дори за „лечение“, а по-образованите цитират книга с рецепти за народно лечение на бишвия военен Петър Димков, в която увлечението по същия пол е квалифицирано като болест, подлежаща на отстраняване.

От тази гледна точка намаляването на броя на „педеругите“ би следвало да е повод за радост, съпоставима с тази да крещиш на площада „Циганите на сапун!“ и да се радваш на онзи, дето скъса снимката на българския президент в ефир. Повод да бъде отворена нова бутилка домашна ракия, през чието стъкло по бял потник да гледаш новините по БНТ (защото бТВ са „евреи“, а Нова ТВ са „ябанджии“ – думата е типично българска, даже „прабългарска“) и да псуваш управляващите в състояние на агресивна полутрезвост и допълнителна възбуда от стрелбата, която трудно може да бъде наречена „сладка“.

Веселбата става пълна от факта, че става дума за кръвопролитие, направено след безразборна стрелба с огнестрелно оръжие – това предизвиква спомени за казармата и за „истинските мъже“ от някога дори у онези, които никога не са виждали военно поделение на живо. Гарнитура са, разбира се, допнопробните екшъни от 80-те и нататък, видеоигрите тип „пуцалки“ и медиите, от чиито екрани да стрелянето и убиването изглеждат като детска игра. Като варварско забавление, достъпно за всеки. В компанията на чаша ракия или пластмасовш шише „Ариана“ – защото патроитите не пият уискита и други питиета, измислени от чужденци. Добре, може и мастичка – тя никак не е свързана с Ориента, да знаете! И не смейте да твърдите, че не е българска, защото тя влиза в състава на прабългарския кумис. Знам го от ежегодното шествие, организирано в Търново от ВМРО, което всякога завършва с пиене на нещо, в което има кисело мляко, мастика и още съставки, които го правят още по-гадно. Но аз съм българин, кораво копеле, и такива неща само ме предизвикват. Гъделичкат ме. Няма да кажа къде. Уиски пият лигльовците! И жените, което е същото.

Нападателят обаче е мюсюлманин. Зад покушението застана т. нар. Ислямска държава. Един вид – поганци. „Мръсни турци“ – защото всички мюсюлмани са „турци“, нали все пак са „рязани карабини“! Да беше „бял“ – защото всички „турци“ са и „мангали“ – да му се изкефим. Защото е убил „швестери“ на „бесовско сборище“ и им е попречил да „си бъркат в задните дворове“ и да си правят „шоколад със сметана“. Но той е мръсник, съпоставим с тях.

Добре, но е гръмнал няколко „швестера“. Петдесет „швестера“! Не петдесетима – както повелява правилото на българския език, когато става дума за люде, а не за предмети. Пе’десе’! Защото коравият мъжага няма нужда от правила! Те са за разглезените! За гейовете, за жените, за децата. Дори и старците не са задължени да ги спазват. Защото възрастните мъже са просто възрастни корави копелета! А мъжеложците не са мъже. Те не са хора, защото хората – това са мъжете. Здравите пичове, които не говорят, а действат.

Та, един здрав пич ги е утрепал. Пе’десе’! Ама как да го нарадваш, след като е… резана пушка?! По дяволите!

Е, добре поне, че няма замесени евреи, защото сметката щеще да стане много мъчна за проследяване. Я си представете, прочее, че гей-американци от еврейски произход бяха убити от циганин с ислямска вяра? Тогава логиката щеше съвсем да се скъса. Ако се изкефим на убийството, то тогава каузата на „българската нация“ (ако сложа още няколко чифта кавички, ще разбия на пух и прах естетиката на текстовото възприемане, а чак толкова постмодерен не съм) би съвпаднала с намерението на „мангустите“ и на „резаците“, а това е недопустимо: едните „пет века ни клаха“, а другите просто са суровина за сапун. Коя суровина има своя воля, та и кауза? Нима желязната руда, да речем, може да припознае идея и да се жертва за нея? Или камъкът би бил в състояние да застреля някого, след което животът му да бъде отнет? Или картофът – да се самозапали в знак на протест срещу феминистките съдържания на космологичната константа у ранния Айнщайн?

Простете, компютърът заби…

Добре, но аз не бих могъл да не се израдвам на това, че светът се „прочиства“, че средствата ми се щадят, макар че това ме и натъжава леко, защото гениалните ми планове за нов социален ред са заплашени от по-динамични от мен люде с техни планове. Но как бих могъл да се възрадвам максимално, как да отпусна, да о’лабя душица, след като убиецът е „неверник“??? Не бих могъл да им съчувствам. Никак. Прочее, българската нация е мъжко творение. Мъжкарско. Мъжкото господство не е измислено от ония глезльо Бурдийо, а тук, в България! А какви мъже са тия?! Та те са „мръсни педали“! На хан Аспарух даже конят му беше мъжки! На братята Асен и Петър – също! Който не вярва, да иде в Търново и да види паметника им – не яздят кобили, а коне! Анатомията се вижда. И конете на българските мъже, и те са мъже, мамка му! Как да се израдвам на хомосексуалистите?!

Пък, ако бяха и евреи, тогава вече не знам… На мъртвия евреин всеки трябва да се радва – колкото по-малко са, толкова по-големи са шансовете „да изтръгнем властта от тях“ и „да върнем България на българите“. И кучетата в квартала знаят, че „евреите управляват света“. Жидове! Изроди! Май и те бяха резаци. Но нищо – това остава резервирно за „турците“. На евреите им стига и само това, че са „евреи“.

Помисли си, братче, че ги беше гръмнал циганин! Ами той си е „манго“! Арабин, мангал – все тая! Смрад някаква! Отгоре на това мюсюлманин! Турски циганин! Представяш ли си?! Сигурно им е изкрещял нещо на „турски“, преди да започне да свири на „Калашников“… Не, не, оръжието е било американско. На кого му пука?! Утрепал ги е с американски Калашник! Майната им! Майната му и на него!…

Ама тогава калкулацията пак не излиза – „турският циганин“ е очистил „жидо-гейовете“. Да, евреите са педали! „Турците“ – и те. Един „анадолски манаф“ е светил маслото на пе’десе’ „педала“! Кого да подкрепиш? Как да се накефиш, след като нито една от страните не реализира представата ти за „българщина“?! ‘Баси, направо да се напиеш от мъка!

Седя пред телевизора – „Funai“, едно време дадох 350 марки за него, и се чудя… Как трябва да приема случилото се?

Ако се дитанцирам от този разказ, трябва да споделя още нещо. Жалко, но онези, които възпроизвеждат звероподобното удоволствие от смъртта, независимо на кого, твърде рядко се замислят. За каквото и да било, което не е „ракия“ и „Васил Левски“. Да, и за „чиста и свята република“, но не чиста от монархически деспотизъм и свята от гледна точка на суверенитета в ръцете на народ, а като етнически, верски и сексуално прочистена с нужната доза насилие. Като България за българите. А те са „мъже, железни пичове“, задължително „православни“, бели – тъй като всичко извън светлата кожа е сигнал за „нечистота“, сиреч за слаба причастност към българщината. Та, тези именно люде, не прекаляват с интелектуалните опити. Не се замислят. Никак. Светът им притежава ограничена дълбочина. Той е почти плосък. Сходно с географската представа на древните – земята е плоскост, държана от чудато същество с непомерни за човека сили. Отвъд ръба на битието е Пъкълът. Там са гейовете, мюсюлманите, евреите, циганите. Който и от тези фактори да страда, ние все сме на печалба. Как да изградим парадигмата на своята (не)толерантност е въпрос, който си задават интелигентните. Чантаджиите. Толерастите, соросоидите, платените тролове на Америка… жените. Ама не нашите, ‘щото и те са „мъжки момичета“.

Този начин на мислене ражда чудовища, а те правят касапници. Знаем къде сбъркахме. Знаем. Дано нужните лица, облечени в институционална власт, да имат доблестта да признаят, че не мултикултурализмът се провали. Мултикултурализмът предполага – първо – културност.

Научна конференция „Култура – памет – идентичност“


May 11, 2016, Blagoevgrad
First corpus of the South-West University „Neofit Rilski“

ПРОГРАМА

Регистрация на участниците – Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград, І корпус, Заседателна зала 114 9.00-9.30
Откриване на конференцията – Заседателна зала 114 9.30-10.00
Пленарно заседание – Заседателна зала 114 9.45-10.30
Кафе пауза 10.45-11.00
Заседания по секции 11.00-12.30
Обедна почивка 12.30-13.30
Заседания по секции 13.30-15.30
Кафе пауза 15.30-15.45
Заседания по секции 15.45-17.45
Закриване на конференцията – Заседателна зала 114 17.30-18.00

ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ
Модератор: Доц. д-р Татяна Шопова – ръководител на катедра „Културология“

НЕКОНВЕНЦИОНАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО И НЕГОВОТО УЧАСТИЕ В ПОСТМОДЕРНАТА КУЛТУРА
– Проф. д.изк. Валентин Ангелов – Югозападен университет „Неофит Рилски“, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 10.00-10.15
ЗА РЕЦИПИЕНТА (ВЪЗПРИЕМАТЕЛЯ) В КУЛТУРАТА – ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
– Проф. д.ф.н. Надежда Драгова – Югозападен университет „Неофит Рилски“, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 10.15-10.30
ФОЛКЛОРНАТА ТРАДИЦИЯ КАТО ВАЖНА ЧАСТ ОТ ИДЕНТИЧНОСТТА НИ В ГЛОБАЛИЗИРАЩИЯ СЕ СВЯТ
– Проф. д.ф.н. Костадин Динчев – Югозападен университет „Неофит Рилски“, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 10.30-10.45

СЕКЦИЯ 1: Културно-историческа памет, религия, идентичност
Модератори: Доц. д-р Мария Вълкова, Доц. д-р Татяна Стоичкова
Място на провеждане: Зала 114, Партер
ВОЙНАТА И ГРЕХЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ (КЪМ КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА)
– Проф. д.ф.н. Лазар Копринаров – Югозападен университет „Неофит Рилски“, Философски Факултет, Катедра „Философски и политически науки“ 11.00-11.15
РЕЛИГИЯТА В КОНФИГУРАЦИЯТА НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ: ТИПОВЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ
– Проф. д.ф.н. Нонка Богомилова – Институт за изследване на обществата и знанието – БАН 11.15-11.30
ОБИТАВАНЕ, КУЛТУРНА ПАМЕТ, КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ
– Проф. д.с.н. Таня Неделчева – Институт за изследване на обществата и знанието – БАН 11.30-11.45
ЩРИХИ ОТ КУЛТУРНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА МЛАДИТЕ ХОРА ДНЕС
– Доц. д-р Мария Вълкова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 11.45-12.00
ДИСКУСИЯ
12.00-12.30
ОБЕДНА ПОЧИВКА
12.30-13.30

МИТЪТ В ТРАДИЦИЯТА НА КИТАЙСКАТА КУЛТУРА
– Доц. д-р Антоанета Николова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Философски Факултет, Катедра „Философски и политически науки“ 13.30-13.45
ХРИСТИЯНСКАТА АСКЕТИКА И ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС – СЪПОСТАВКИ И ИЗМЕРЕНИЯ
– Доц. д-р Виктор Банов, преподавател в ЕПУ-Перник, катедра Обществени науки 13.45-14.00
КУЛТЪТ КЪМ ПАТРОНА В БЪЛГАРСКИЯ ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ
– Д-р Жана Пенчева – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 14.00-14.15
УЧЕБНИКАРСКАТА КНИЖНИНА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО – ЛИНИИ НА ПРОСВЕЩЕНСКОТО
– Докторант Адриана Спасова, БАН 14.15-14-30
АРМЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ. ИДЕНТИЧНОСТ И ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕДЕНО АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ ПО ПРОБЛЕМА
– Докторант Такухи Тавитян – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, Философско-исторически факултет, Катедра „Етнология“ 14.30-14.45
НАДГРОБНИ КРЪСТОВЕ ПРИ БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ – ПАМЕТ И ИДЕНТИЧНОСТ
– Николай Мостовой – Тараклийски университет, Молдова 14.45-15.00
ДИСКУСИЯ
15.00-15.30
КАФЕ ПАУЗА
15.30-15.45

ДИСКУСИИ ОТНОСНО КУЛТУРНИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ В СВЕТЛИНАТА НА БЕЖАНСКАТА КРИЗА
– Доц. д-р Татяна Стоичкова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 15.45-16.00
„ПРЕОТКРИВАНЕ“ НА АРХИТЕКТУРАТА НА БАЛКАНИТЕ В ПЪТЕОПИСАНИЯТА НА ЗАПАДНИТЕ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ
– Докторант Яна Тодорова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 16.00-16.15
ИВАН ХАДЖИЙСКИ, ТРАДИЦИЯТА, ИСТОРИЯТА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ИЗБОРИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРИН
– Д-р Мария Колева – Югозападен университет „Неофит Рилски“ 16.15-16.30
ВЪПРОСЪТ ЗА УЧИТЕЛСКИТЕ ЗАПЛАТИ ПРЕЗ 1905 г. И ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕАКЦИЯ НА НАРОДНОЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ
– Докторант Мариан Георгиев – Катедра “ Нова и най – нова обща история “ на ВТУ “ Св. Св. Кирил и Методий “ 16.30-16.45
ДИСКУСИЯ
16.45-17.15

СЕКЦИЯ 2: Култура, медии, образование
Модератори: Гл. ас. д-р Силвия Петрова, Ас. д-р Нора Голешевска
Място на провеждане: Зала 572, 5 етаж
РЕЖИМИ НА ПАМЕТ В ДИГИТАЛНАТА КУЛТУРА
– Доц. Светлана Христова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 11.00-11.15
МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ В БЪЛГАРИЯ
– Доц. д.с.н. Добринка Пейчева и проф. д.с.н. Валентина Миленкова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Философски Факултет, Катедра Социология 11.15-11.30
РАДИОТО КАТО ИНСТИТУЦИЯ НА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ
– Д-р Росинка Проданова – продуцент в Радио Благоевград 11.30-11.45
ИНФОРМАЦИОННАТА БИБЛИОТЕЧНА ГРАМОТНОСТ СРЕД СТУДЕНТИТЕ
– Доц. д-р Татяна Шопова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 11.45-12.00
ДИСКУСИЯ
12.00-12.30
ОБЕДНА ПОЧИВКА
12.30-13.30

УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ. ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ В УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА В ДИГИТАЛНАТА ЕРА
– Николина Янева, Университетска библиотека, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград 13.30-13.45
СТРАТЕГИИ ЗА „SELF MANAGEMENT“ В НОВИТЕ МЕДИИ
– Гл. ас. д-р Силвия Петрова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 13.45-14.00
СЪВРЕМЕННИТЕ ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕ НА КУЛТУРНИ ПРОДУКТИ
– Докторант Карина Симеонова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 14.00-14.15
ЖЕНИТЕ В ИНТЕРНЕТ. ЛИЧНИЯТ БЛОГ КАТО ФОРМА ЗА САМОПРЕЗЕНТАЦИЯ В БЪЛГАРСКОТО ОНЛАЙН ПРОСТРАНСТВО
– Докторант Калина Николова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 14.15-14.30
SUSTAINABILITY OF THE GLOBAL ECONOMY RELATED TO THE TELECOMUNICATTION IMPROVMENTS, INFORMATION TECHNOLOGY AND SOCIAL MEDIA IMPACT
– MSC.Margarita Muça (Laçka) – “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania, Faculty of Educational Sciences
– PHD Valbona Muça – “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania, Faculty of Educational Sciences
– Dr.Beatriçe Gani – Lecteur,Teaching Methodology Department, “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania, Faculty of Educational Sciences 14.30-14.45
THE IMPACT OF EDUCATIONAL TECHNOLOGIES IN STUDENT’S MOTIVATING AND LEARNING
– Dr. Beatriçe Gani – Lecturer, Teaching Methodology Department, Faculty of Education, “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania
– Dr. Valbona Muça – Lecturer, Sociology Department, Faculty of Education, “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania 14.45-15.00
ДИСКУСИЯ
15.00-15.30
КАФЕ ПАУЗА
15.30-15.45

THE USE OF PUPPETS AT ABUSED CHILDREN TO EXPRESS THEIR MOOD
– Msc. Irena Xhaferri (Clinic, development and relationship psychologist), “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania, Faculty of Educational Sciences, Psychology Department 15.45-16.00
RURAL-URBAN MIGRATION: DYNAMICS AND PROSPECTS FOR INTEGRATION INTO SUBKULTUROR- PLANS CASE ELBASAN
– Nuredin ÇEÇI – PhD Candidate, Department of Social Sciences, “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania 16.00-16.15
MATHEMATICS AND ITS INTERACTION WITH OTHER SUBJECTS
– Msc.BlertaXhelilaj, “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania 16.15-16.30
THE IMPACT OF THE EDUCATIONAL LEVEL OF PARENTS IN THEIR SCHOOL LIFE ENGAGEMENT
– Dr. Ardian Tana; “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania
– Prof.As.Dr. Florinda Tarusha, “Aleksandër Xhuvani” University, Elbasan, Albania 16.30-16.45
ИНТЕРНЕТ АКТИВИЗЪМ
– Беатрис Янек – магистър – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 16.45-17.00
ДИСКУСИЯ
17.00-17.30

СЕКЦИЯ 3: Културно наследство и културен туризъм
Модератори: Проф. д.н.к. Васил Марков, Гл. ас. д-р Димитрия Спасова
Място на провеждане: Малка заседателна зала 412, 4 етаж
МЕГАЛИТНИ И СКАЛНО ИЗСЕЧЕНИ СВЕТИЛИЩА ОТ АНАТОЛИЯ И ОТ БАЛКАНИТЕ. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
– Проф. д.н.к. Васил Марков – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 11.00-11.15
КУЛТУРНАТА ПАМЕТ – МЕЖДУ „ЖИВИТЕ“ РИТУАЛИ И „МЪРТВИТЕ“ СВЕТИЛИЩА. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ „КУЛТУРНАТА ПАМЕТ“ НА ЯН АСМАН
– Гл. ас. д-р Александър Порталски – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, ПИФ, Катедра „История“ 11.15-11.30
МЕГАЛИТНО СВЕТИЛИЩЕ КАЧУЛАТА В ЗЕМЛИЩЕТО НА ГРАД СТРЕЛЧА
– Докторант Николета Петкова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 11.30-11.45
ТРАКИТЕ МОСИНОЙКИ И МАРИАНДИНИ В АНАТОЛИЯ У ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪЧИНЕНИЯ НА КСЕНОФОНТ
– Докторант Виктор Стефанов – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Катедра История 11.45-12.00
ДИСКУСИЯ
12.00-12.30
ОБЕДНА ПОЧИВКА
12.30-13.30

THE THRACIAN ICONOGRAPHY OF GREAT GODDESS IN AEGEAN THRACE
– Stavros D. Kiotsekoglou, Laboratory of Folklore and Social Anthropology of Democritus University of Thrace 13.30-13.45
СЕМАНТИКАТА НА ВОДИТЕ И СВЕЩЕНИТЕ ИЗВОРИ В РЕЛИГИОЗНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ДРЕВНИТЕ ОБЩЕСТВА
– Докторант Антон Генов – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 13.45-14.00
КУЛТУРА ОТ КАМЪК: ПАМЕТНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ВЛАДЕТЕЛИ
– Д-р Димитър В. Атанасов – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН 14.00-14-15
ДЕМОНОЛОГИЧНИ ПРЕДСТАВИ ОТ ТРАДИЦИОННАТА НАРОДНА КУЛТУРА. (ПО ТЕРЕННИ ЕТНОГРАФСКИ МАТЕРИАЛИ ОТ ГОЦЕДЕЛЧЕВСКО)
– Гл. ас. д-р Димитрия Спасова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 14.15-14.30
СОЦИО – КУЛТУРНИ ВЛИЯНИЯ НА ТУРИЗМА ВЪРХУ НАСЕЛЕНИЕТО НА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД
– Д-р Анелия Далева – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 14.30-14.45
УПРАВЛЕНСКИ МОДЕЛИ ЗА ОПАЗВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В БЪЛГАРИЯ
– Петя Костадинова – магистър – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 14.45-15.00
ДИСКУСИЯ
15.00-15.30
КАФЕ ПАУЗА
15.30-15.45

МУЗИКАЛНОФОЛКЛОРНОТО НАСЛЕДСТВО В ИЗПЪЛНИТЕЛСКОТО ИЗКУСТВО НА ПОКОЛЕНИЯТА БЪЛГАРСКИ АКОРДЕОНИСТИ /ТРАДИЦИЯ И ПОСОКИ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА /
– Проф. д.н. Румен Потеров – – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Музика“ 15.45-16.00
БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА НОСИЯ – ДРЕВНА И МОДЕРНА
– Д-р Татяна Христова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Изобразително изкуство“ 16.00-16.15
„ТАРА-РА-БУМБИЯ“-СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ АСПЕКТИ НА ЕДИН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ
– Докторант Елен Арнаудова – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 16.15-16.30
ПРАЗНИКЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И ИДЕНТИЧНОСТ
– Докторант Елица Панева – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 16.30-16.45
ДИСКУСИЯ
16.45-17.15

СЕКЦИЯ 4: Традиция, памет, изкуство
Модератори: Гл.ас д-р Лъчезар Антонов, Гл. ас д-р Григор Григоров
Място на провеждане: Зала 577, 5 етаж
БИТКИ ЗА ЛИТЕРАТУРЕН КАНОН: ХРИСТО БОТЕВ В ЛИТЕРАТУРНИТЕ ИСТОРИИ ОТ КРАЯ НА XIX ВЕК
– Гл.ас д-р Анна Алексиева, Институт за литература – БАН 13.30-13.45
БАЙ-ГАНЬО: СЕЛЕКТИРАН ПРОЧИТ – НЕОЧАКВАНА ИДЕНТИЧНОСТ
– Гл. ас д-р Григор Григоров – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 13.45-14.00
КУЛТУРАТА В КОНСЕКУТИВНИЯ ПРЕВОД. АПЕЛАТИВНИ ФОРМИ В ПРЕВОДИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИ НА ПОЛСКИ ЕЗИК
– Д-р Станка Бонова – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ 14.00-14.15
РЕФЛЕКСИВНОТО И ПРЕДРАЗСЪДЪЧНОТО УСВОЯВАНЕ НА КУЛТУРНАТА ТРАДИЦИЯ.
– Гл. ас д-р – Лъчезар Антонов – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 14.15-14.30
ГАЛЕРИЯ „СТОЯН СОТИРОВ“ – БЛАГОЕВГРАД. ЕДНА НЕСЪСТОЯЛА СЕ ГАЛЕРИЯ
– Илия Борисов – Регионален исторически музей Благоевград 14.30.14.45
КУЛТУРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ВИЗУАЛНИЯТ ОБРАТ В ХУМАНИТАРИСТИКАТА
– Ас. д-р Нора Голешевска – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Факултет по Изкуствата, Катедра „Културология“ 14.45-15.00
КАФЕ ПАУЗА
15.00-15.15
ДИСКУСИЯ
15.15-15.45

ПОСТМОДЕРНИЗМЪТ МЕЖДУ ЗАПАД И ИЗТОК
– Докторант Ливия Нистор – Букурещки университет, Румъния 15.45-16.00
ОБРАЗЪТ НА ”ДРУГИЯ” В КАРИКАТУРАТА
– Докторант Черасела Танасе – Букурещки университет, Румъния 16.00-16.15
ДИСКУСИЯ
16.15-16.30

Политическият глас на тялото. Злободневно


Повече от десетилетие темата за гласуването е особено актуална. Едва ли би изглеждало като неоправдан песимизъм да се заяви, че освобождаването на тоталитарната власт все още не се е състояло, а едно от основанията на това твърдение е фактът, че българското общество все още не е изнамерило адекватната формула за излъчване на властово представителство и неговото възпроизводство. Говоренето за избори далеч надхвърля изборните периоди, когато практиката го превръща в гореща точка, в дебат на деня. Базата на демократичния процес – представянето на народа като носител на суверенитета в институциите – е поставена под все по-голям въпрос. По всичко личи, че травмата не се изцелява, а напротив – болезненото усещане за провал се задълбочава.

Факт е, че спазвайки формално механизмите на демократичния избор, власт получиха съвършено неполитически субекти, чиято цел не е била, не е и няма да бъде управлението, усилието за принос в подобряването на заедното ни живеене и сремежът към общото благо. Партии и коалиции като НДСВ, „Атака“, „България без цензура“, „България на гражданите“, „Патриотичен фронт“ и други успяха да получат институционално представителство, без зад него да стои реално намерение за действие „на полза роду“, а проект за извличане на облаги за групата, която се докосва до властовите лостове.

Дори повече – уклонът към популизъм, към усвояване на политически постове след легитимен изборен процес, осъществен след формулиране на послания, желани от електората, но неизпълними или вън от намеренията на подалия ги – постепенно обхваща и партиите, смятани за традиционни. Социалистическата партия, бидейки на власт, стори няколко десни и съвършено непопулярни мерки, сред които плоският подоходен данък особено изпъква. Днес от креслата на парламентарна опозиция същите политици призовават за ревизия на експеримента, за обявяването му за неуспешен, социално несправедлив и настояват за преминаване към добре познатото прогресивно облагане.

Не за това обаче е думата ми.

Само преди няколко дни бе предложена съвършено различна изборна формула. Именно – изборите да бъдат обявени за задължително мероприятие, а участието в тях да се поощрява чрез наградна игра, в която печалившите се избират от списъците на упражнилите своя вот. Думата ми не е за преднамерено въведената яснота, за замъгляването на разликата между право и задължение – за това вече е писано достатъчно. Всички знаем, че неизпълнението на задължението влече наказателна отговорност, а неконсумираното право – не. Свободен съм да не участвам в демокрацията, но имам обязаност да си плащам данъците. Бих могъл да живея и като съвършено развързан от валенциите си към демокрацията субект, без това да увреди гражданския ми статус. Няма съмнение, че тъкмо така трябва и да бъде, макар че – нека признаем – с това допускане изневеряваме на императива на Кант, според когото хоризонтът на всяко лично дело е общото правило. Ако стореното от мен не би било търпимо като отворена за всички възможност, то тогава не би следвало да правя намисленото. Например, рамка на моето пренебрежение към политиката в изборен формат би следвало да бъде хипотезата за това какво би се случило, ако никой не гласува. Веднага се съгласих, че подобно допускане е само теоретична възможност, ето защо съм склонен да смиря началното си недоволство и да се съглася компромисно всеки да бъде в състояние да участва или не в изборите.

Съществува, разбира се, поне още една възможност: да нямам кого да избера, въпреки желанието си да бъда активен гражданин. Тук също неучастието ми трябва да бъде признато за валидно, за съзнателен избор, за обяснима санитарна дистанция от случващото се и форма на несъгласие с него. Ето защо правото да не се избере е равно по логическа тежест и би могло да бъде еднакво достойно – не всякога то е знак за пасивност, за леност и нежелание за замисляне и вникване, за съзнателен и информиран вот.

Дотук изборите бяха купувани и продавани. Многократно. Неведнъж се проговори за корпоративен вот, а примерът със заснетите агитатори в предприятия на лицето Христо Ковачки беше емблематичен. Пред него всяка прокуратура би довела случая до ефективна присъда. Това не само, че не стана, но доказано заподозрените в изборна търговия са на свобода и в пълна готовност да пристанат на онзи, който демонстрира достатъчна финансова привлекателност.

Твърди се, че довеждането на повече избиратели до местата за гласуване би намалило влиянието на контролирания вот. Тази предпоставка съдържа поне една манипулация – тя почива върху предпоставката, че до урните ще се донесат само граждани с морални подбуди и висока политическа култура, на фона на които неавтентичните гласове ще олекнат, сиреч изборният пазар ще стане безсмислена операция, особено на фона на разпоредбите в Наказателния кодекс.

Тук е мястото да припомня, че дотук за парична репресия върху изборни права има единици уловени, още по-малко осъдени, а онези от тях, които виждат света на квадратчета през решетката на килията си, са брой в рамките на статистическата грешка. Тук премиерът би изстъпил юнашки, че щом няма хванати, значи няма подобен род престъпления. Подобен гьонсуратлък е наистина забележителен! Още повече – на фона на обстоятелството, че едва ли има българин, комуто на някакво равнище да не е търсен или предлаган незаконен стимул за извършване на дадена работа.

Обвързването на изборите с томбола би могло да повиши активността, но от това по никакъв начин не следва освобождаване на вота от зависимости, даже повече. Оттук нататък, вместо партиите да поддържат безотчетни ресурси, незнайни за данъчни власти, те ще си служат със законно отделеното, предназначено да бъде импулс по посока демокрация. Лидерите на общности с нисък образователен и социален статус вече няма да раздават банкноти, няма да организират гощавки с бира и кебапчета, защото няма да им се налага. Наместо това те ще си служат с държавно определените призове. На едно семейство – хладилник, на друго – печка, на трето – пералня. И т.н. Както каза председателят на така наречения Патроиточен фронт Валери Симеонов – „40 джипа, 1000 плазмени телевизора…“. За всекиго по нещо, защото никой не трябва да си отиде с празни ръце!

Тази мярка, подкрепена тъкмо от политически субект, назовал се с реториката на националното, има няколко цели. По този начин се акцентира върху една показна грижа за най-нуждаещите се, в чиито очи предметните награди от изборната игра биха били най-значими. По този начин за мнозина изглежда, че и те са включени в раздаването, че са участници в държавната трапеза, която в България всякога е изглеждала най-богата и сигурна. Убеждение, което особено се засили по времето на късния социализъм, когато контрастът между празните безнадеждно празните рафтове на магазините и системата за преференциално снабдяване на властовите беше смазващ и фрустриращ.

У нас корупцията е неотнимаем фон на социалното битие. Не защото българинът не е научен на дисциплина, още по-малко поради заключения като това, че „такава ни била народопсихологията“, зад които прозира есенциалистка телеология, която е по-скоро въпрос на вяра, отколкото на рационално разбиране. Спонтанно, нерефлектирано, но устремно, голяма част от сънародниците, сблъскани с морален казус, го решават не в полза на принципа, а на деформацията в нечия лична изгода. Защо всекидневно търпим тарикатите на пътя? Каква е причината да гледаме с блогосклонност, а понякога и с нескрита симпатия, на хора, които са успели вън от рамката на закона или законно, но без връзка с етическите правила на общото живеене? – Поради факта, че често пъти възприемателят проектира себе си на мястото на нарушителя. Операция, която всякога води до интуитивно оневиняване на нарушители и престъпници с аргумента, че става дума за възможности, от които всеки би се възползвал.

Ето поради какво „държавната работа“ е всякога привиждана в близкия хоризонт и като шанс, който не бива да бъде оставен да се изплъзне просто ей така. Вземането на поощрение в името на конкретен вот се мисли като дан, който държавата и политиците – мислени най-често като едно – са длъжни да дадат, но систематично не правят, ето защо изборите са шанс за оправяне на тази несправедливост. По същия начин би била осмислена и изборната наградна игра – управлението така или иначе ни ощетява, нека поне излизането до избирателната урна да не е съвсем на халос. Нека поне един политически жест да бъде добре платен, подобно на лобистките закони, за които добре им се отплащат. Реториката е основана на старозаветното „око за око“: след като Делян Пеевски може да получи обществена поръчка с печалба стотици милиони, каква е причината аз или ти да нямаме право да се обзаведем с нов телевизор, чиито екран редовно да ругаем, виждайки одиозните физиономии на управляващите?!

Вън от всичко това има и още нещо, което смятам за несравнимо по-съществено. Политиката като цяло е дейност за благото на всички. Проект, от който всеки има полза. Смисълът на изборите е да излезем да гласуваме, за да получим по-добро управление: да го изберем, след като сме го излъчили. Да повдигнем определени от нас в служебно качество, за да разгърнат талантите си на мениджъри и да допринесат. Изборите в този ред на мисли са процес, стъпващ на вярата. Ако не вярвам, че може и по-добре, просто няма да гласувам. Смисълът на критиката към властта на свой ред се състои в обастоятелството да бъдат осветлявани от нисък ракурс явления, които управникът не всякога е в състояние да забележи, защото няма поглед към всичко. Дори идеалният представител, отдаден изцяло на каузата на общото благо, не е в състояние физически да покори всичко, което би могъл да усъвършенства в рамките на връчената му обществена сфера.

Ето защо моят глас: първо – е гаранция за почтеността на замисъла и осъществителите му, които подкрепям. Второ – е вяра в ефективността на общуването ни, защото без мен управляващият едва ли е в състояние да стори много. Прочее, това е смиълът на гражданското общество – плодотворна симбиоза между власт и граждани. Трето – вотът ми изхожда моята фундаментална положителна нагласа. От надеждата, че по-доброто предстои, че то е възможно и тъкмо аз, избрал тъкмо това политическо представителство, ще работя за каузата му. Четвърто – гласувам, защото не ме напуска увереността, че самият аз знам и мога, че позицията ми в света е на субект, а не на обект, че не вярвам в теории на конспирацията и на глобалния заговор срещу обществата, че не гледам политиците мрачно и неудовлетворен, пречупвайки образа на телевизора през стъклото на полуизпитата бутилка ракия на масата. Изборът ми е активен и информиран. Пето – моят глас е договор, за чието неизпълнение бих могъл да търся сметка на онези, които са обещавали, преди да се настанят в удобните кресла на властта. Още: за тази цел има и съдебни органи, които биха се включили, ако се окаже, че общото е изкривено към частното, а обществните средства са поели нехайно към нечии джобове, но далеч не само в такъв случай.

Сиреч, участието в избори е процедура, чието най-дълбоко съдържание е обществото. В изборите се отразява самото общество – каквото е било с традициите и политическата култура на миналото, с изборните навици днес, с проекта за утрешния ден. Политиката и груповата идентичност са неотделими, а смисълът на гласуването е самото общество. Да гласуваш е и проява на идеализъм. На онази доза ежедневна мечтателност, която ни кара да вярваме, че можем повече и ни подтиква да се развиваме. Всеки – според възможностите си. Вярвам, та подавам кредит (на латонски credo означава вярвам) на онзи, който го заслужава. До-верявам се. По-верявам бъдещето на обществото в ръцете на конкретен политически колектив.

Ето защо материалните стимули за полагане на вот са мощен сигнал. Превръщането на изборите в игра, в която печалбата е предметна, иде да рече, че грижата за обществото се е материализирала болезнено. Вече не подпрепям идеологията на политическа партия или група, защото не виждам почтеност у никого. Настоявам да получа не светло бъдеще, а хладилник сега. Комуникацията между граждани и политици и травматично скършена. Преди близо три години протестиращите срещу правителството на Пламен Орешарски бяха наречени „умни и красиви“, а другаде „платени“ и „соросоиди“ от една съвършено глуха политическа класа, устремена в това да свърши не общата, а своята работа, преди да настъпи неизбежният момент на оттеглянето от властта. Днес натискът срещу корупцията и в полза на почтеността от страна на гражданите се сблъсква с бодряшката самоувереност на премиера, пред чиято пълна липса на саморефлексия всеки опит за общение се разгражда на състави части. Изглежда, че все по-малко гласуват, защото смятат, че следващият мандат ще реализира по-добър обществен сценарий от преходните. Базисното позитивно мислене на политическото представителство се е изпарило, а с него ни е напуснала и надеждата, че винаги ще има утре. Предстоящите дни са като всички останали – сива, лепкава маса от инерционно вършени дейности, в които смисъл няма, освен консумативното преживяване на нова марка ракия или нов вид салам. Или мимолетната радост от придобиването на нова печка, на която жената ще прави мусака.

Да, ориентирането към лотарийна изборна система има и такъв ефект – преобразуването на негативната психическа енергия, натрупана през баналния делник, ипълнен с невъзможности и затворени врати, в моментна позитивна нагласа, филтрирана през най-низовите регистри на телесната долница, през консуматорството, през хладилника и представата за ледената бира, през печката и бляна по соматичната разюзданост на добре сготвените пълнени чушки, през атавистичното мечтание по големия фалос и у двата пола, материализирана в изяждането на леко закривената македонска наденица, предварително опечена на новоспечелената електрическа скара.

Десетилетните ми опити, също и напъните на хората наоколо, че и по-далеч, доказват неспобосността на личността да промени политическата реалност. На езика на популярната нагласа – нищо не зависи от мен, нито от теб. Не вярвам, че мога – вярвам, че нищо не мога. Затова настоявам да изям кебапчетата, приготвени на уреда, който спечелих от изборните си усилия. Друго явно не е останало. Защото „евреите“, „масоните“, „турците“, „руснаците“, „американците“, „Сорос“ и много други обричат на провал всеки опит за реформа. Защото битовото живуркане унищожава всяко критическо мислене и прави хората особено податливи на всякакви конспиративни сюжети с психотерапевтичен потенциал. Чрез тях драмата на проваления преход и отговорността за случилото се биват изтласкани и проектирани в домена на безлични сили, с които по определение никой не може да се бори ефективно.

Изборът ми не е активен и информиран. Той е внезапен проблясък, предизвикан от падналия от небето хладилник. Вотът ми е жест, подобен на купуването на лотариен билет – съзнавам, че само шансът може да ме доведе до добър край, но впъреки това му отправям предизвикателство. В случая малцина са останали с вяра, че политиката може да променя към добро, а изборите са процедура за рационално осъществяване на представителство. Да избереш Народно събрание се мисли в порядъка на лотарията – шансът положилите клетва като депутати да са читави е съпоставим с този да спечелиш, след като изтриеш полетата и откриеш нужните съвпадения.

Изглежда, че с този акт политиците стабилизираха и законово представата за пълната импотентност на политиката. Вече. В България.

Гласът ми не е договореност със стриктно разписани следствия от нереализирането ѝ – кой би укорил операторът на дадена лотарийна игра за това, че късметът му е обърнал гръб?! Та не отговорният за лотарията, нито отпечатилият билетите, могат да бъдат обвинени за това, че днес Фортуна не ме обича и аз съм вложил, без да получа нищо обратно! За това разбиране допринася и съдебната система, която старателно оневинява политици и изпира съвести на обществено значими фигури, позовавайки се най-вече на процедурни хватки. Методология, която всякога подбужда въпроси за йерархията на значенията и смисъла на правораздаването въобще. Ако доказателството не е важно само по себе си, а приоритет има фактът дали то е съхранявано в червена или в зелене кутийка, то как съдебните ограни да бъдат мислени като повече от система за легализиране на престъпления, която по силата на късмет, съпоставим с този да уцелиш шестте числа от тотото, произвежда и решения, съобразни на закона и морала?!

Ето защо консумацията се явява утеха. Утешение на страдащите от неефективността на институциите. Психотерапия на разбитите надежди. Малка порция красота, намерена в хармоничните извивки на новия телевизор, на фона на букета от мечти, който отдавна падна на цимента. Императивът на телесното желае всичко тук и сега. Тялото копнее. Трепери в стремленията си. Наградата идва след изборите. Почти веднага. Тя е тук. Печалбата е в ръцете – блестяща в лъскавата си опаковка, примамлива. Сетивно достъпна.

За разлика от абстрактната вяра в смисъла на социалния проект. Лептата на всекиго в процесите на демокрация, прецедена през вещественото, е сигнал не само за краха на политиката като поле на идеи, като идеална сфера, в която първо съществени са мислите, интелектуалните багажи. Материалното премиране на гласуващите предефинира политиката като игра. Управлението на обществото вече е друга работа. Не е „на полза роду“, а в облага на малка група, която благоволява да сподели ресурса в мяра на незначителност, поддържайки илюзията за взаимност. Не за общност на идеите, а за заедност на трапезата. За консумативно единение, ръфайки от току-що опечения в новата фурна свински бут. За групиране, характерно за кръчмата, където дебатите са бегли, постни отражения на истинския дневен ред на обществото, филтрирани през хранително-алкохолната презаситеност на тялото.

До вчера гласувахме за идеи. Или поне така мислехме вота си. Да, някои смятахме тъкмо така. От утре ще гласуваме с телата си. Корпулентността, взела на абордаж управлението в лицето на фигури като Делян Пеевски, постепенно пояде цялото поле на политиката. От утре ще гласуваме с телата си. Малка, нищожно малка надежда все пак остава. Затова внимавайте с кой точно телесен член ще упражните правото си на глас. Пардон – наградното си задължение на глас.

Програма на националната научна конференция „Премълчаното“


ПРОГРАМА

Научна конференция „Премълчаното“

26-27 март 2016 г., ИЕФЕМ – БАН,
зала 19, ул. „Московска“ 6А, София

Събота, 26 март 2014 г.

I заседание   Модератор: Доц. д-р Божидар Алексиев

9:30 ч. – Доц. д-р Катя Михайлова. Една премълчана локална история и култът към св. Димитър Солунски в Източна Полша

9:50 ч. – Доц. д-р Виолета Коцева. „Празникът за християните ще се проведе…“ – за неизказаното в отношенията между християни и мюсюлмани в Централните Родопи

10:10 ч. – Доц. д-р Венета Янкова.  Татарите в Североизточна България и техните забравени гласове

10:30 ч. – Дискусия

10:45 ч. – Кафе пауза

II заседание  Модератор: Доц. д-р Венета Янкова

11:00 ч. – Доц. д-р Божидар Алексиев. Към интерпретацията на тюрбето в с. Биволяне, Кърджалийско: премълчана или забравена легенда?

11:20 ч. – Доц. д-р Галина Лозанова. Смълчани разкази: от традиционно общество към модерен ислям

11:40 ч. – Д-р Анни Кирилова. „Говорещото“ мълчание на етнографския архив

12:00 ч. – Дискусия

12:15 ч. – Обедна почивка

III заседание  Модератор: Доц. д-р Виолета Коцева

13:15 ч. – Димитринка Демирова. Международният ромски съюз, световните цигански конгреси и активистите на циганското движение в Шумен (1966–1989 г.)

13:35 ч. – Доц. д-р Евгения И. Иванова, д-р Велчо Кръстев. Потиснатите гласове: Ролята на пола в циганската/ромската общност – ясно изразено господство на мъжа и подчинение на жената

13:55 ч. – Иво Страхилов. Между „тракийския субстрат” и „ориенталските наслоявания”. Изобретяването на „българските кукери”

14:15 ч. – Д-р Ирина Коларска-Младенова. Демоничните образи на Дядо Коледа и Баба Марта

14:35 ч. – Дискусия

 

Неделя, 27 март 2014 г.

IV заседание  Модератор: Доц. д-р Петя Банкова

9:30 ч. – Проф. д-р Жоржета Назърска. (Само)наложени мълчания: книгата „Килия 31/ Зад свободата“ от Олга Чавова

9:50 ч. – Д-р Антон Ангелов. „Цаката е в кацата“ или как „упадъчният буржоазен шлагер“ преживя през 50-те и 60-те години

10:10 ч. – Доц. д-р Андреана Ефтимова. (Факултет по журналистика и масова комуникация на СУ) Езиково табу и детабуизация на медийната реч (номинации за полова и сексуална принадлежност).

10:30 ч. – Дискусия

10:45 ч. – Кафе пауза

V заседание   Модератор: Проф. д-р Жоржета Назърска

11:00 ч. – Доц. д-р Петя Банкова. Разговор пред/зад кадър

11:20 ч. – Доц. д-р Дмитрий Варзоновцев. Говоренето като премълчаване

11:40 ч. – Доц. д-р Станой Станоев. Вицът и неговите мълчания

12:00 ч. – Д-р Богдан Дичев. Забраненият смях

12:20 ч. – Дискусия

12:45 ч. – Обедна почивка

VI заседание  Модератор: Доц. д-р Станой Станоев

13:30 ч. – Д-р Димитър Атанасов. Българската средновековна литература: списък на липсите

13:50 ч. – Д-р Анна Алексиева. „Да е жив Абдул Меджид хан, наш цар и кротък султан“ – маргинализиране на проосмански гласове от периода на Българското възраждане

14:10 ч. – Доц. д-р Веселин Тепавичаров. Митът за „Освободителката Русия“ в българската култура и премълчаното в българо-руските отношения

14:20 ч. – Доц. д-р Владимир Пенчев. Неизвестният Ян Вохоч, или за народоведските наблюдения на един чешки художник в следосвобожденска България

15:00 ч. – Дискусия

Връзка към вестта за събитието на сайта на ИЕФЕМ и на сайта „Културни новини“.

Цар Самуил в Разметаница: между легендите и действителността


Tzar Samuel Legends, Poster, 25.03.2016

Утре, 25.03.2016 г., Димитър В. Атанасов от секция „Сравнителни фолклористични изследвания“, ИЕФЕМ, БАН, ще представи изследването си върху местната памет за братоубийствената война между цар Самуил и брат му Аарон, засвидетелствани в местността Разметаница, Средна Западна България.

Основен акцент в лекцията ще бъде мястото на тази версия на историческия сюжет в изграждането на историческия разказ за национална консумация и усилията за идеологическо хомогенизиране около опорните точки на нацията в края на 19 и началото на 20 век. С особено внимание е разгледано мястото на Централния Запад в българския исторически канон и усилието за неговото явяване на картата на българската есенциалност – в унисон или в като противотежест на свръхакцента „Македония“, който тогава владее историческото въображание почти безаптернативно.

Събитието се реализира в рамката на постоянния семинар на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.

Часът: 18:00
Мястото: заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Връзка към новината на сайта на ИЕФЕМ, БАН – натисни тук.

„Поглед отвън“


Seen from outside - poster„Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата „Веда Словена“. Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях – и двамата от самото начало са обявени за „поддръжници“,което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон – и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни – няма как да бъде премълчан (въпреки че далеч не е сред фаворитите на пишещите и анализиращите онзи период от българското развитие), то Леополд Гайтлер твърдо е сложен в графата „и други“. Второто нещо, което сродява двамата чужденци, е фактът, че те ни поднасят един поглед отвън, образно казано – през прозореца, към българската фолклорна култура. Вярно е, че французинът Дозон е две години консул (или по-скоро вицеконсул) в Пловдив, вярно е също, че чехът Гайтлер пътува из Македония, но никой от тях не се ангажира пряко нито като събирач, нито като изследовател на нашето фолклорно богатство. От трета страна, насочванията им към българския фолклор са по-скоро епизодични, макар Дозон да публикува сборници и със сръбски и албански фолклорни творби, т.е. фолклористичните му интереси са явно изразени, а Гайтлер да се изявява като българист медиевист, но пък не се занимава иначе с фолклористична проблематика. С други думи, конкретните публикации и на двамата, предмет на настоящото издание, са по-скоро изключение в техния творчески път, но изключение, което има своето характерно място.“

Това споделя в аванс съставителят – доц. Владимир Пенчев – относно предстоящата премиера на книгата „Поглед отвън“.

Добавям:

Колекциите на Дозон и Гайтлер се вписват в една европейска тенденция, свързана с издирване на старини. Изследванията са издържани по-скоро в парадигмата на Романтизма – и двамата автори заявяват безсъмнително, че фолклорът – това е извора на „народната душа“ и прозорец, през който може непосредствено да бъде съзгледан „националният характер“ на общностите. Това, прочее, е начинът, по който Европа започва да открива себе си, въвеждайки в оборот полета, които по-рано са смятани за непрестижни периферии, оценностени на фона на идеите за възкресяване на класическата Античност с нейната монументална архитектура, влиятелно литературно наследство и могъща философия. Интересът към тази бляскава Древност полека избледнява, за да дойде на дневен ред света на „варварството“, осмислен като „жизнен“ и животворен за съвременната европейска култура, за разлика от поизтърканата и уморена гръко-римска цивилизация.

Става дума за мисловни нагласи, наченали в късния 18 век, част от които е страстта по пътешествия в непознати земи и откриването на чудати народности, които живеят по съвършено различен начин. Тогава са осъществени плаванията на капитан Джеймс Кук. По същото време – последната третина на омеснадесетото столетие – начава замисълът на Джон Ледярд за проучване на туземните народи в Сибир в опит да ги сравни с познатото нему автохтонно население на Северна Америка. Опит, който довежда до изобретяването на „философска география на света“, основана на критерии от биологичната натропология. Модел, наречен от Лари Улф „просветен расизъм“.

Началата на тази интелектуална (и не само) мода се свързват и с изкопаването на народното творчество на европейските покрайнини. Пример в това отношение е стореното от поета Джеймс Макерсън по отношение на комплектуването на шотландския епос. Макар самият той да заявява, че е превел и нормализирал автентичния текст, до днес съмненията дали той, прочее, не е написал сам голяма част от тази монументална творба, остават и формират активна зона на дебат в хуманитаристиката, центриран около изграждането на коректно разбиране за тези романтически проекти – дали те откриват, преоткриват или изковават традиции?

Както Макферсън е дълбоко свързан с митичния Осиан, наречен от самия него автор на шотландските епически поеми „Фингал“ и „Темора“, така и фигурите, заради чието издаване се събраме днес, са силно ангажирани с мистификацията „Веда словена“ – текст, за който днес е също толкова неясно дали е само събран от даскала Иван Гологанов, сглобен и обработен до версия, която би отговорила на очакванията на Веркович, или представлява лично творчество по фолклорни мотиви.

Повече информация за събитието:

Къде – в зала 19 на ИЕФЕМ.

Кога – 9.02.2016 г., 17:30 часа.

Водещ – моя милост.

Представянето е и поредна сбирка на семинара „Потиснати гласове“.

Връзка към обявлението на сайта на ИЕФЕМ.

Научна конференция „Премълчаното“


Уважаеми колеги,

Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“, ИЕФЕМ – БАН, Ви кани нанаучна конференция под надслов „Премълчаното“.

В съвременния полифоничен свят, в който „всички говорят“, в света, в който има свобода на устното и на писменото словото, както и широк достъп до различни и все по-модерни средства за комуникация, съществува едно обширно поле на „мълчание/премълчаване“, както и самоналожени или наложени „отвън“ и/или „отгоре“ (културни, социални и политически) граници на „говоренето/изказването“. Без съмнение отношенията между официалната култура и гласовете, които отпадат при нейния монтаж, е една от важните насоки в съвременната хуманитаристика. Изследването на тези отношения неизбежно поставя въпросите кой? – пред кого? – какво? – кога? и защо? премълчава.

Предлагаме дискусия по следните тематични ядра:

• Премълчаното от и за миналото и в пост-модерния свят: официален исторически и/или политически наратив и „малките истории“ (национална митология и нейните противоречиви локални версии; премълчаното през и за социализма; Европа, „другата Европа” на перифериите и „Европа извън Европа“)

Потиснати гласове на малцинствени и маргинални (социални, културни, субкултурни и контракултурни, етнични, религиозни, полови, идеологически, и др.) личности, групи и общности

Потиснати култури: национална/елитарна и локална/популярна култура(етнокултурен центризъм или мултикултурализъм; общобългарска или „унифицирана“ фолклорна традиция и „местен“ фолклор; култура „за износ“ и култура „за вътрешна употреба“ и т.н.)

Премълчаното в академичния дискурс: научна етика и мълчанието на учения (преферирани и нежелани изследователски теми и резултати в хуманитаристиката)

„Мълчаливите“ медии (цензура и автоцензура)

Научното събитие ще се проведе на 26 и 27 март 2016 г. в заседателната зала на ИЕФЕМ, БАН, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6, VII етаж.

Научните доклади, оформени като статии, ще бъдат издадени в електронен сборник след процедура по анонимно рецензиране.

Краен срок за изпращане на заявки за участие: 31 януари 2016 г.

За повече информация посетете сайта на ИЕФЕМ.


Заявките си за участие адресирайте до:

доц. д-р Божидар Алексиев – bojidar.alexiev@iefem.bas.bg
гл. ас. д-р Димитър Атанасов – dimitar.atanassov@gmail.com
гл. ас. д-р Богдан Дичев – bate_bogi@abv.bg

Научна конференция „Косово и Метохија у контексту балканских народа и држава“


XVI научни скуп у организацији Института за српску културу Приштина/Лепосавић

 

Косово и Метохија у контексту балканских народа и држава

 

Лепосавић, 2015

 

XVI научни скуп у организацији Института за српску културу Приштина/Лепосавић

 

Косово и Метохија у контексту балканских народа и држава

 

Место одржавања

Лепосавић – просторије Учитељског факултета

 

Датум одржавања

  1. новембар 2015. године

  

ПЛАН И ПРОГРАМ АКТИВНОСТИ

 

10:00-11:00

СВЕЧАНО ОТВАРАЊЕ СКУПА

 

‒ наступ хора КУД „Лепосавић“ под диригенством Верице Михајловић (извођење химне Србије „Боже правде“ и једне традиционалне песме са Косова и Метохије);

‒ уводна реч директора Института др Срђана Словића о досадашњим резултатима истраживача Института и будућим активностима;

‒ излагање мр Марије Јефтимијевић-Михајловић, истраживача-сарадника Института, о значају научних скупова за промоцију науке;

‒ излагање др Велибора Лазаревића, научног сарадника Института, о основним карактеристикама научног скупа „Косово и Метохија у контексту балканских народа и држава“.

 

ПЛЕНАРНА ПРЕДАВАЊА

 

‒ др Иван Бецић, Косово и Метохија између два светска рата

‒ Милутин Живковић, Косово и Метохија током Другог светског рата

‒ Петар Ристановић, Косово и Метохија у социјалистичкој Југославији

 

11:30 – 14:30 

Рад по сесијама

Рад ће се одвијати паралелно у три сесије: језичко-књижевна, историјска и социолошко-културолошка.

 

језичко-књижевна сесија

Радно председништво: проф. др Драгиша Бојовић; мр Марија Јефтимијевић-Михајловић

 

Проф. др Елена Дараданова, Косово у лирици српског модернизма

Академик Шефкет Крцић, Естетика и поетика др Вујадина Јокића

Проф. др Драшко Дошљак, Метохијска презимена – језички споменици народа

Проф. др Драгиша Бојовић, Димитрије Кантакузин и византијска књижевност

Др Раде Вучићевић, Српски средњовековни ликови и мотиви у савременој поезији Новице Соврлића

Доц. др Мирјана Стакић, Свет симбола и метафоре у поезији Милице Лилић

Доц. др Славица Дејановић, Документаристичка и књижевно-уметничка конотација експанзионизма Арнаута и Арбанаса у путописима о Космету Григорија Божовића

Проф. др Снежана Башчаревић, Косовскометохијска проза у балканском контексту

Мр Oлга Војичић-Коматина, Pеализација косовског семиотичког простора у Његошевом делу Горски вијенац

Проф. др Драгомир Костић, Григорије Божовић као балкански писац

Др Велибор Лазаревић, Народни правилник и законик ваља се – не ваља се

Др Ана Мумовић, Вера као национални и етички ослонац у поетици приповедања Григорија Божовића и Сима Матавуља (Компаративна анализа приповедака „Љута православка“ и „Пилипенда“)

Мр Марија Јефтимијевић-Михајловић, Проблем верског идентитета у приповеци „Љута неман“ Григорија Божовића

Мр Ненад  Кебара,  Одуховљеност историјског догађаја у драмском песништву Синише Кордића – драма краља Стефана и цара Душана

Јована Бојовић-Манић, Језичка слика света у приповеткама Григорија Божовића

Мирјана Бечејски, Четири стране света: Ман, Еко, Маркес и Шолохов у поетичком кључу Радомира Ивановића

Сања Микетић, Драган Микетић, Топоними турског порекла у приповеткама Григорија Божовића

Жарко Миленковић, Место страха и пустоши (Визије пусте земље у делима Четири канона И. В. Лалића, Пуста земља Т. С. Елиота, Псалми Ернеста Карденала, са освртом на поезију Даринке Јеврић)

 

 

 

 

ИСТОРИЈСКА СЕСИЈА

Радно председништво: др Иван Бецић; др Весна Зарковић

 

Проф.др Александар Стаматовић, Ослобођење Метохије у Првом  балканском рату и упспостављањње  црногорских органа власти у првим данима ослобођења

Др Милан Гулић, Од Косова до Косова: Видовданске прославе на далматинском Косову као спона између Срба у Далмацији и Косова и Метохије

Др Драгана Јањић, мр Небојша Ђокић, Повеља манастира Дечане

Проф. др Владан Виријевић, проф. др Здравко Делетић, Разграничење Србије и Црне Горе у Метохији 1912-1914. године

Проф. др Здравко Делетић, проф. др Владан Виријевић, Балкански народи и велике силе у  XIX и XX веку

Др Глигор Самарџић, Биљешке о путним станицама у Горњој Мезији на основу  старих итинерара (неколика примјера са Косова и Метохије)

Доц. др Ђорђе Ђекић, Икона Богородице Косенице

Др Весна Зарковић, Однос ага и бегова према чифчијама хришћанима у Косовском вилајету пред крај турске владавине

Др Иван Бецић, Опажај Британског посланства у Београду на југословенско-албанске односе  1921–1929

Др Божица Славковић, Ширење великоалбанске пропаганде на Косову и Метохији  1929-1941. године

Др Ивана Женарју, Велешки зографи у Рашко-призренској епархији

Милун Стијовић, Менталитет Срба на Косову и Метохији уочи ослобођења

Јован Симијановић, Индустријализација у Краљеву после Другог светског рата

Милутин Живковић, Ена Мирковић, Махмудбеговић (Беголи) Сефедин (1885–1944) – сенатор Краљевине Југославије

Петар Ристановић, „Случај Мартиновић“ – утицај и употреба епархији

Урош Микетић, Долазак краља Александра I и краљице Марије на Косово и Метохију

 

СОЦИОЛОШКО-КУЛТУРОЛОШКА СЕСИЈА

Радно председништво: доц. др Ивана Миловановић; Верица Михајловић

 

Проф. др Петар Анђелковић, Псеудоморфоза културе у Србији у функцији отимања Косова и Метохије

Др Димитар Атанасов, Косово у историјском наративу Бугарске. Критика националистичког дискурса

Dr Shak Hanish, The Federal System in Iraq after 2003.

Проф. др Радомир Ђорђевић, Графит-мурали у Косовској Митровици и њихово чинодојство у развијању и очувању националног идентитета српског народа

Доц. др Садуша Реџић, Полна етика хришћанства и ислама и статус жене

Доц. др Живорад Миленовић, Образовање женског становништва на подручју Сиринићке жупе и метохијске жупе Гора

Др Срђан Словић, Хантингтонов сукоб цивилизација и преустројство светског поретка

Проф. др Каменко Марковић, О Ђорђу Крстићу и о његовим радовима са Косова

Проф. др Драган Танчић, проф. др Недељко Станковић, Уставно-правни положај Косова и Метохије од 1945. до 2015. године

Др Гордан Бојковић, Померање политичког, верског и духовног средишта са Косова и Метохије у Моравску Србију

Др Ненад Васић, Срби и мултикултуралност на Косову и метохији под међународним протекторатом Уједињених нација

Доц. др Ивана Миловановић, Ана Марија Ивковић, Ка препознавању сиромаштва на северу Косова (усмереност на организације социјалне заштите)

Марија Савић, Римске виле рустике на Косову и Метохији

Верица Михајловић, Утицаји суседних балканских народа на народну традицију Косова и Метохије манифестовани кроз елементе фолклора – народних напева, народне ношње и обичаја

Душан Бојковић, Жртве рата на простору Косова и Метохије 1941-1945.

Радица Недељковић, Србија у  модернизацијским процесима: национализам (или) мултикултурализам

Бојана Базић, Значај српских школа у Пећком округу у периоду од 1897. до 1907. године

 

САТНИЦА ДОЛАСКА НА СКУП

Недеља, 29. новембар

Учесници скупа ван територије Косова и Метохије могу доћи на Институт у поподневним сатима, или у мотел „Октан“ у Лешку (поред магистрале), где ће бити организован смештај. Радници Института имаће састанак са председником Научног већа, директором и руководиоцем пројекта.

 

Понедељак, 30. новембар

Након свечаног отварања скупа и завршетка рада по сесијама, учесници и гости ће имати свечани ручак у ресторану „Ловац“ (поред аутобуске станице,)  а након тога је планиран повратак.

 

„Ottoman and Turkish Perceptions in the Balkans“


Poster Ottoman Turkish Perceptions

PROGRAM

Organizing committee:

COORDINATORS

Prof. Dr. Nuray Bozbora

Dr. Zuhal Mert Uzuner

Yard. Doç.Dr. Şükrü Yazgan

COMMITTE MEMBERS

Ersin İçöz

Denis Ljuljano

Kushtrim Shesu

09.00 – 09.30 – Registration

 

09.30 – 10:00 – Opening Speeches

 

10.00 – 12.00 – I.  Session: The Influence of Ottoman and Turkish Perception in Balkan States’ Nation Building Processes / Chair: Aydın Babuna

Dimitar V. Atanassov, „Nation-building processes in the Balkans: a non-canonical interpretation

Anna Alexieva, „Bulgarian National Culture: Debates during the National Revival Period. ‘Ex-centrism’, ‘ego-centrism’, Ottoman Context“

Danilo Serenac, „The Final Push Against the Eternal Enemy: The Serbian Preparations for the First Balkan War“

Adriana Cupcea, „Approaches of the Turkish and Tatar Identity in Dobruja (Romania) throughout the 20th Century: From Religious Community to Ethnic Community“

Ledia Dushku, „Provisional Government of Vlora, Deottomanization Process and the Albanian society“

12.00 – 13.30 – Lunch Break

13.30 – 15.30 – II. Session: Ottoman and Turkish Image in Balkan Literature and Historiographies / Chair: Büşra Ersanlı

Genciana Abazi-Egro, On Concept of Turk in 18th Century Albanian Literature“

Dritan Egro, „The Perception and Image of the Ottomans and Turks in Official Books of Albanian History“

Thalia Dragonas, „‘The Turks are good?’: Greeks constructing the national ‘other'“

Anna Frangoudaki, „The image of Ottomans and Turks in Greek School History“

Ramiza Smajić, „Perception of the terms ‘Turkish’ and ‘Ottoman’ in the post-Yugoslav period in the Balkans“

 

15.30 – 16.00 – Coffee Break

16.00 – 18.00 – III. Session: Impact of Ottoman Heritage in Relations between Turkey and Balkan States / Chair: Zuhal Mert Uzuner

Emanuel Plopeanu, „Turkey neutrality as seen by the Axis. Romanian hopes and Turkish influences (1939-1944)“

Metin Ömer, „Perceptions of the Turkish Emigration from Dobruja to Anatolia in the Bucharest-Ankara Interwar Relations“

Antoanela Petkovska, „Macedonia in the Interaction between the European and the Ottoman Heritage“

Sanja Arezina, „Turkish Foreign Policy towards Serbia in the context of Current International and Regional Trends“

19.00 – Dinner

 

All the conference details are available at Marmara University web site.