Конкурентно ли е българското образование?


Това е темата на предаването „Референдум“, което ще се излъчи навръх студентския празник 8-ми декември. За пореден път ще се ровим в проблемите на конкурентноспособността, бизнеса, пазара на труда и образованието като предпоставка, но и като следствие.

За всички е видимо, че българското образование никак не е коннкурентноспособно – нито като самото себе си, нито като цел в рамките на някакъв по-голям проект. То не е способно да привлича повече и по-качествени ученици и студенти. Държавното средно образование е все по-слабо предпочитано, а атрактивност набира частното – сфера, която отчаяно се нуждае от нормиране, тъй като на този етап такова няма. Закони има, но те са писани с оглед държавен образователен монопол и са докърпвани с оглед нови условия, но така или иначе не работят ефективно.

Със съжаление ще констатирам, че образованието ни не е ценно и с оглед целеположеност, по-голяма от самото него. Българската диплома нито дава познавателни аванси, позволяващи по-добро пласиране на пазара на труда, нито носи нематериални активи във вид на авторитет, какъвто притежават редица чуждестранни сертификати за познавателна сръчност, независимо от спадането на качеството на обучението в конкретното средно или висше училище.

Въпросът тук обаче не е за пореден път да се съберем, да си изплачем мъката и да се разотидем, за да продължим да действаме така, както сме го правили до влизането си в студиото, а да очертаем мерки, с които да постигнем търсения ефект. Да, тук предполагам, че всички искаме българското образование да бъде конкурентно, макар че по мерките на мнозина политици сякаш личи обратното, особено гледайки направеното, но най-вече нестореното, в последните… не, не 20, а поне 30 години.

Държа да отбележа, че според моето скромно мнение не точно студентският празник е най-подходящото време за подобни разговори, тъй като съвпадението ще намали аудиторията на един дебат, който обещава да е стойностен и резултатен. Все пак една от целите на подобни медийни инициативи е предложените от екрана гласове да бъдат чути и от тези, които най-пряко се касаят от тях – родителите на ученици, студентите, и на последно място – заинтересованата от този тип проблеми общност от преподаватели. На последно място, защото с тях дебатът не е спирал, техните мнения са известни в специализираните среди, но медийното им покритие все още е критично.

Освен моя милост, засега потвърдили участници в предаването са министърът на образованието, науката и младежта доц. д-р Сергей Игнатов, мой почитан учител, от чийто последен випуск в специалност „История“ на СУ съм част; и Саша Безуханова – бизнес-експерт.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s