Американецът и човешките права


Хроносът е 12.12.2009г., 10:00 часа сутринта, а топосът – ТВ7. Предаването отново е „5 по Рихтер“, в чийто сценарен ред някъде са вмъкнати и моите три минути, посветени на историята на нашето много или не дотам отдавно. Тази събота ще се опитам да предложа накратко историята на Мартин Лутър Кинг – инструмент, който бих искал да употребя за целите на една евентуална дискусия за човешките права. Моето начало звучи така:

През 1963г. един американец получава Нобелова награда за мир в резултат от защитата си на каузата на човешките права. И до днес, макар охотно да си служим с това словосъчетание, ние сякаш не знаем какво означава то. А защо смятам, че не знаем? – Просто е: считаме, че подобна формула няма нужда от пояснения, усещаме смислите й сякаш интуитивно, без да сме в състояние да определим с точност границите й. Какво следва от това „разбиране“? – Това, че ние чисто и просто сме все по-склонни да генерализираме всеки частен случай, всяка лична свада, като проблем, произтичащ от неспазване на човешките права.

Какво всъщност следва да разбираме под термина „човешки права“ кратката историческа справка за живота на Мартин Лутър Кинг няма да се чуе от екрана. За сметка на това дискусията по тази тема може да продължи тук, там и още къде ли не. Защото човешките права не са нито само човешки, нито само права. Дадено право всякога е такова по отношение на нещо, сиреч – правото е отношение, а не качество. Ето защо първата грешка при приложението на концепта „човешки права“ е неговата безотносителна употреба. Правото регламентира сферата на възможното спрямо съществуваща или въобразена реалност, ето защо по необходимост то въвлича в релационната свързаност не само един като имащ право, защото нуждата от норма се поражда от наличието на общество. В джунглата правила няма, ето защо никой няма нито права, нито тяхната половинка – задълженията. Няма права на собственост, на свободно волеизявление, на безпрепятствена словоизява и т.н.

Оттук следва да заключим, че правата са всякога категория, описваща дадена заедност, вън от която те или не съществуват, или са различни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s