Българското семейство между Рамщайн и Митко Щерев


Въведение Богородично – Денят на християнското семейство и християнската младеж. Празник или дата от календара? – обикновено това гласи едно типично, възбанално интро.
Гледайте резултатите от новото ми превъплъщение – това в ролята на репортер. Анкетата е по повод 21 ноември, честван като семеен празник.
Книгата за препоръки и оплаквания е блогът на Димитър Атанасов. Виновници за случилото се – операторът Смилен Смиленов и моя милост.

Защо изобщо празнуваме? Какво представлява празникът? – Вертикален излаз в посока към свещеното на инак профанното и хоризонтално структурарано ежедневие може би?

Ще започна така: дали празнуваме, защото някой по-голям е решил, че даден ден трябва да бъде отличен; дали го правим, защото усещаме, че има нещо, което следва да бъде сторено в друг порядък, който не съвпада с контурите на ежедневния свят; или поради обстоятелството, че и други го правят, поради което причастността ми към празника е равна на степента ми на интегрираност в дадения колектив? Коя от трите възможности ще бъде избрана е въпрос на случване. Дори понякога на чиста случайност. Без съмнение обаче и на възпитание. На причастност към определени норми. Правила, които ни правят елемент от по-голямото цяло на обществото.

И така, знаем ли кога е Денят на християнското семейство? Отбелязваме ли го? Следва ли да бъде обект на почит такъв празник?

В предаването ще видите още:

Милена Славова – от първата й поява на сцената изминаха 25 години и безброй сезони… Пилците, преброени на пролет, циганските лета, есенните листопади, лютите зими и далеч по-небанални неща в навечерието на грандиозния юбилеен концерт – на живо в студиото на предаванет…о;

Андрю Дейвидсън – канадският писател представи в София своя роман “Гаргойл”, който критиците нарекоха Дантевия “Ад” на нашето време. Книгата е преведена на над 30 езика по света;

Бароковият оркестър на ЕС за първи път в България с българка концертмайстор, Зефира Вълова, в рамките на фестивала “Изкуството на барока”. Още от събитието: виртуозният Ерик Босграаф и неговото холандско трио Кордевенто; Веско Ешкенази – отново с диригентска палка в цикъла “Концертмайсторите 2009-2010” ; Чен Цимбалиста от Израел – перкусионистът ще свири на маримба в предстоящия концерт Нов симфоничен оркестър;

Иво Бистрички – художникът търси през архитектурата нов поглед върху старата “Утопия”. Резултатът – в галерия Върхове/Zeniths;

Антонио Форчоне – музикантът, който си спечели прозвището “Джими Хендрикс на акустичната китара”; Шарам от Deep Dish – отново в България, Drum’N’Jazz 2009 този уикенд в София.

След обявата се включвам отново аз. Бараковият оркестър на ЕС ми е особена страст, а Ирена Гъделева отново дава всички от себе си, за да видим и чуем неща, които инак не бихме. С риск да издам тайна, която би следвало да видите на екран – Антонио Форчоне е изумителен китарист, съчетаващ по характерен начин латино и джаз. Резултатът е акустичен празник, съдържащ приятния привкус на елегантна носталгия, така добре познат от т.нар. средиземноморска музикална тема. Може да е срамно, но творбите на Иво Бистрички ми харесаха, но не намерих идейната им дълбочина. Може би това е мой собствен дефект – трудно смилам неща, които са само красиви.

Мястото в ТВ-ефира отдавна е известно, но все пак: ТВ7.
Времето: да, хубаво е, но вън от това – между 10:00 и 11:00 часа в събота.

Както се казва – гледайте, доволни ще останете.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s