За културата на бързото и достъпното


На 11.01.2012г., сряда, от 23:00 часа гост в шоуто „Денис и приятели“ по БНТ1 ще бъде моя милост, а темата – чалгата, гледана не само като музикален жанр, но като култура на лесно достъпното, на бързото, като цялостно поведение, мотивирано от рекламния клип, който изисква само едно протягане.

Това е културата на всепроникващата консумация, която отнема мечтите на хората, затваряйки ги в зад витрините на търговските центрове. Искам – отивам до магазина – подавам кредитната карта и всичко, което искам, е мое.

Това е лекото, лековатото поведение, което отменя ритуалната страна на общуването – жената сама се е съблякла, ето защо няма нужда тя да бъде заговаряна, ухажвана, впечатлявана. Тя всичко е свършила сякаш сама, превръщайки себе си и комуникацията в стока, която ще получи онзи, който плати повече. Или онзи, който мигновено я тръшне на капака на москвича, без да се вдава в разточителна интродукция – на нея се гледа като на глупост, излишно хабене на енергия и на време, в което друг може да се окаже по-напорист и да грабне стоката току-пред очите ни.

Чалгата е индустриализираната посредственост, задоволяваща масовия вкус, който иска не изкуство с непреходна стойност, а всеки ден нещо ново. Ето защо това е конвейрът на онзи тип мода, която кара значителни маси хора с овче блеене и в телешки възторг да следват онова, което задава някой, присвоил си позицията на обществен авторитет, да се взират в личния му живот с едничката цел да изкопират нещо в знак на съпричастие към смятаното за свръх-престижното.

„Бързата литература“, която купуваме на път за работа и изгълтваме с поглед в трамвая, ангажирайки съзнанието си с някаква „дъвка“; „бързата храна“ – онова, което е призвано просто да утоли глада, да спре неудобното къркорене на червата, без да носи наслада; „бързите връзки“ – кратковременните авантюри, нямащи за цел да формират нещо трайно след себе си: всичко е част от ежедневието и тъкмо там трябва да остане. От тази гледна точка претенциите на изпълнителките на поп-фолк изглеждат наистина абсурдни – мястото на онова, което те произвеждат, е на равнището на живота-всеки-ден, който поглъща без остатък всичко, което е част от него. Подобно на вчерашните хитове от този музикален жанр, които днес никой не помни, част от литературата на 90-те и част от първото десетилетие на новия век, описваща мутризацията на България, имитирайки езика на низовото общуване и на съответните социални групи, също са вън от реда, който обществото помни и превръща в ценност, за да се оглежда в него.

Всяко време има своята „чалга“ – едно обобщение, с което мнозина от съвременните „молови типове“, а и не малко академични изследователи, не биха се съгласили. Според едните подобен общ знаменател отказва да признае оригиналността на голяма част от явленията на масовата култура днес, а в очите на другите подобно съждение звучи грандиозно и то придава прекомерна същественост на нещо, което само по себе си далеч не е толкова значимо.

По въпроса може да се говори много. И се прави. Струва ми се, че на 11 януари кметът на Пловдив г-н Иван Тотев, моята скромна личност и г-жа Ваня Монева, майката на певицата Мария Илиева, има какво да споделят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s