„Поглед отвън“


Seen from outside - poster„Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата „Веда Словена“. Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях – и двамата от самото начало са обявени за „поддръжници“,което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон – и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни – няма как да бъде премълчан (въпреки че далеч не е сред фаворитите на пишещите и анализиращите онзи период от българското развитие), то Леополд Гайтлер твърдо е сложен в графата „и други“. Второто нещо, което сродява двамата чужденци, е фактът, че те ни поднасят един поглед отвън, образно казано – през прозореца, към българската фолклорна култура. Вярно е, че французинът Дозон е две години консул (или по-скоро вицеконсул) в Пловдив, вярно е също, че чехът Гайтлер пътува из Македония, но никой от тях не се ангажира пряко нито като събирач, нито като изследовател на нашето фолклорно богатство. От трета страна, насочванията им към българския фолклор са по-скоро епизодични, макар Дозон да публикува сборници и със сръбски и албански фолклорни творби, т.е. фолклористичните му интереси са явно изразени, а Гайтлер да се изявява като българист медиевист, но пък не се занимава иначе с фолклористична проблематика. С други думи, конкретните публикации и на двамата, предмет на настоящото издание, са по-скоро изключение в техния творчески път, но изключение, което има своето характерно място.“

Това споделя в аванс съставителят – доц. Владимир Пенчев – относно предстоящата премиера на книгата „Поглед отвън“.

Добавям:

Колекциите на Дозон и Гайтлер се вписват в една европейска тенденция, свързана с издирване на старини. Изследванията са издържани по-скоро в парадигмата на Романтизма – и двамата автори заявяват безсъмнително, че фолклорът – това е извора на „народната душа“ и прозорец, през който може непосредствено да бъде съзгледан „националният характер“ на общностите. Това, прочее, е начинът, по който Европа започва да открива себе си, въвеждайки в оборот полета, които по-рано са смятани за непрестижни периферии, оценностени на фона на идеите за възкресяване на класическата Античност с нейната монументална архитектура, влиятелно литературно наследство и могъща философия. Интересът към тази бляскава Древност полека избледнява, за да дойде на дневен ред света на „варварството“, осмислен като „жизнен“ и животворен за съвременната европейска култура, за разлика от поизтърканата и уморена гръко-римска цивилизация.

Става дума за мисловни нагласи, наченали в късния 18 век, част от които е страстта по пътешествия в непознати земи и откриването на чудати народности, които живеят по съвършено различен начин. Тогава са осъществени плаванията на капитан Джеймс Кук. По същото време – последната третина на омеснадесетото столетие – начава замисълът на Джон Ледярд за проучване на туземните народи в Сибир в опит да ги сравни с познатото нему автохтонно население на Северна Америка. Опит, който довежда до изобретяването на „философска география на света“, основана на критерии от биологичната натропология. Модел, наречен от Лари Улф „просветен расизъм“.

Началата на тази интелектуална (и не само) мода се свързват и с изкопаването на народното творчество на европейските покрайнини. Пример в това отношение е стореното от поета Джеймс Макерсън по отношение на комплектуването на шотландския епос. Макар самият той да заявява, че е превел и нормализирал автентичния текст, до днес съмненията дали той, прочее, не е написал сам голяма част от тази монументална творба, остават и формират активна зона на дебат в хуманитаристиката, центриран около изграждането на коректно разбиране за тези романтически проекти – дали те откриват, преоткриват или изковават традиции?

Както Макферсън е дълбоко свързан с митичния Осиан, наречен от самия него автор на шотландските епически поеми „Фингал“ и „Темора“, така и фигурите, заради чието издаване се събраме днес, са силно ангажирани с мистификацията „Веда словена“ – текст, за който днес е също толкова неясно дали е само събран от даскала Иван Гологанов, сглобен и обработен до версия, която би отговорила на очакванията на Веркович, или представлява лично творчество по фолклорни мотиви.

Повече информация за събитието:

Къде – в зала 19 на ИЕФЕМ.

Кога – 9.02.2016 г., 17:30 часа.

Водещ – моя милост.

Представянето е и поредна сбирка на семинара „Потиснати гласове“.

Връзка към обявлението на сайта на ИЕФЕМ.

Posted on февруари 9, 2016, in Uncategorized. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s