Древна Сердика – разкопки в риск
*Настоящата статия е публикувана във в-к Култура, бр. 16 (2722), 26 април 2013г. Настоящата препечатка може да бъде намерена на адрес: http://www.kultura.bg/bg/article/view/20901 и представлява първият опит на тандема между мен и моя съученик и приятел, политолога Атанас Ждребев.
Димитър В. Атанасов, Атанас Ждребев
Навярно мнозина, минавайки покрай изкопните работи за строежа на метростанция „Сердика II“, са се запитвали какво, освен строителна площадка, се разкрива пред погледите им. Не са малко тези, които са наясно, че някъде там би следвало да се намират останки от антична Сердика. Предположението е съвършено точно – далеч преди строежа на новия градски център през 50-те години на XX век се знае, че под тази част на града лежат руини на селище с история от близо две хилядолетия.
Ето какво откриха археолозите: материална култура, разположена неравномерно в периода от средата на I до края на XIX век. Както се очакваше, сред най-разпознаваемите културни пластове беше този от Късната Античност (втората половина на I – началото на VII век): разкрити бяха два квартала, сгради с различно предназначение, в това число и жилищни, части от водопроводна мрежа, няколко участъка от улици, успоредни на т. нар. decumanus maximus – главната градска улична артерия, според идеалната топография на градовете на Хиподам от Милет, която свързва източната и западната порта. Сред най-масовите находки съвсем очаквано бяха битовите керамични съдове, направени от евтина глина и без художествена украса. Обстоятелство, в което се отразява представата за жилищна градска зона. Ето защо, макар и лишени от музейния блясък на тракийските съкровища, изкопаните над метростанция „Сердика II“ материали дават шанс да се проникне, макар и частично, в сферата на ежедневното живеене на населението, обитавало градската територия през този ранен период. По този начин на сцената на историята биха могли да бъдат въведени не само героите на „големия разказ“ – владетели, духовни глави и военачалници, а и част от масовите хора, които по правило са безписмени, мълчаливи и обикновено перото и на описващите тяхното условно „сега“, и на съвременните учени, възстановяващи „някога“, много трудно или изобщо не ги регистрира.
От докладите на НАИМ става ясно, че в чертите на археологическия обект елементи от материалния свят на Ранното средновековие няма. Почти същото се отнася и за пласта, отговарящ на XI-XIII век – наслояването е доста тънко, на места е нарушено от по-късни градежи, а това свидетелства за доста по-ограничен мащаб на селищния живот.
Вторият акцент в стратиграфията на града е неговият късно средновековен и османски период[1]. Намерени бяха цели дялове на здания: тухлени зидове, арки и др., елементи от водопреносна система, запазени отлично – факт, който позволяваше градският облик на османска София да бъде реставриран и във височина, без да се попадне в капана на класическата археологическа възстановка за границите на автентично намереното и представата на авторите на проекта за реставрация.
В момента, в който посетихме разкопките и имахме възможността да се разходим из и върху разкриващите се руини, водени от археолога Владислав Тодоров, научната обработка на изкопаните данни все още предстоеше. Това не се е променило до днес. Например: все още битуват само устни версии за предназначението на намерените постройки от османския период. Според тях, сред разкритията има жилищни, стопански площи, кервансарай.
Намерени бяха и основите на църквата, жертвана от кабинета на Стамболов в името на градския облик. Тъкмо върху нея в началото на 90-те години на XIX век е изграден днешният булевард „Мария Луиза“. Според пресата, тогава работите не са спрени дори от протестите на софиянци, в това число и на вдовици на участници в борбите за освобождение. Факт, чрез който лесно може да бъде преосмислено клишето за лидера на Народнолибералната партия като разрушител на джамии, което продължава да се възпроизвежда дори от изследователи с респектираща титулатура. Самият разрушен храм по всяка вероятност е построен през XVI век и е бил вкопан, за да не конкурира визуалното господство на наблизо намиращия се мюсюлмански храм, жив и здрав до днес.
Спасителните разкопки разкриха още две добре запазени църкви със стенописи и два християнски некропола. Сградите са демонтирани.
Твърди се, че в момента, заедно с достатъчно други културно значими материали, извадени от земята по време на строежа на двете метростанции „Сердика“, те се намират в склад на „Метрополитен“ в кв. „Обеля“. Питането за полезността от отлежаването на атрефакти, изграждащи визуалния разказ за историята на София вън от всяка възможност да бъдат внедрени в културната ни памет чрез причастяването си към музейна експозиция, ни се струва повече от очевидно. Особено на фона на твърдението, че находките се намират в добро състояние. На това обаче може само да се вярва – нито хранилището е достъпно, нито археологическата експертност на изказалите го е достатъчна (тя е откровено никаква).
Находките поставят най-малко два сериозни кръга въпроси. Първият: кой град е завладял хан Крум през 809 г.? Според текста на Теофан Изповедник[2], българският господар отнел от ромеите Сердика, а предишната година направил генерална репетиция, плячкосвайки заплатите на войската. По всичко личи, че присъединеното към България селище не съвпада с топографския контур на онова, което до днес е приемано за него. Къде се намира ранносредновековна Сердика?
Вероятно към 1193-1194г. градът е прибавен от Асен I към възстановената българска държава. На терена материали от това време също липсват. Кой, прочее, е градът, който византийският историк идентифицира като Сердика, след като видимо териториалният му обхват очевидно не наследява този на античното селище?
Вторият: при положение, че освен античния град, обектът разкрива и поселение от османския период, защо говоренето за него преднамерено поставя ударение само върху ранния културен хоризонт? Дали не се срещаме отново с травматичния исторически мит за османското владичество като „турско робство“ – обстоятелство, което актуализира идеята за национализма на артефакта, идеологията на привидно неутралните понятия и смисъла на експозиционния подбор в разкриването на визуалния наратив за миналото.
Разпластената история обаче не е привидяна като достатъчно основание, за да й бъде отделено заслуженото внимание.
Тъжна е гледката пред ЦУМ на разкопките по проекта „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика”. Издигнати са невзрачни пиластри и изписаните върху тях със син спрей римски цифри водят до далечна алюзия с отминалата епоха. В покритата част понякога се настаняват клошари и тъй като живеят там в много по-примитивни условия от древните римляни, техните битови отпадъци придават допълнителен колорит на хабитата. Забелязват се дървени конструкции, които са обвити неумело в найлони, обковани са на око с пирони и напомнят на нескопосана имитация на изкуството на Кристо Явашев. Този ландшафт е гарниран с допълнителни аудио-визуални ефекти от локви със съмнителен цвят, който се асоциира с жабешки крясък. И за разлика от математическата точност в проектите на Кристо, тук всичко е хаотично и занемарено, продукт е на нечия безотговорност и небрежност. Като че ли вторият етап на разкопките до откриването на метростанцията и археологическата витрина в нея мина някак си по-безпрепятствено. В публикация на Агенция КРОСС от 23 август 2012 г. ръководителят от НАИМ д-р Марио Иванов твърди, че е съхранен, благодарение на подпочвени води, най-стар слой от строителство: „На обекта на няколко места може да се видят потопени и запазени във водата дървени греди, което, погледнато отгоре, най-вероятно за непросветените е някакъв гьол. За жалост, в момента тези места се засипват с пръст, за да се запази влагата…”, продължава материалът. Тъй като вследствие на есенно-зимния сезон се увеличи обемът на водните участъци, а под обширната част, покрита с метален покрив, такова явление не се наблюдава, разтревожени от рисковете пред добрата консервация, потърсихме за коментар д-р Иванов. Той обясни, че няма подпочвени води в момента и локвите са от дъждовете. Според него, има леко разрушение на зидовете от валежите, свързващите разтвори отслабват, но ще се вземат необходимите мерки за възстановяване на щетите. Проектът е на Министерството на културата, което е обявило конкурс за изпълнението на финалния етап и той се очаква да бъде завършен до 2014г.[3] От твърденията на д-р Иванов можем да направим извода, че атмосферните условия оказват неблагоприятно въздействие върху разкопките, съществува риск, но той не е много голям. Едва ли има надеждни индикатори за оценка на риска, когато става дума за съхраняването на паметник на световното културно-историческо наследство, когато са изложени на разрушаване древни римски постройки и това се случва пред безучастните погледи на отговорните лица, които изчакват административните срокове за изпълнението на проекта. Ако в момента цялата площ бъде покрита със стъкло, разходите за целта едва ли ще надвишат много тези за изграждането на един цветарски магазин. Би могло да се изгради конструкция по подобие на стъклената пирамида на архитекта Йон Мин Пей, която е вход към Лувъра.
В никоя друга бивша провинция на Римската империя не може да се забележи такова окаяно състояние на античните артефакти. Древна Сердика е имала ключово стратегическо положение на Балканите. През ІV в. става резиденция на император Константин Велики. Разположението на днешните разкопки до Ларгото в центъра на София също е стратегическо, те се намират не само до съвременните административни сгради, но и до отлично реставрираните църкви „Св. Петка” и „Св. Георги”, както и до разкопките до Централна баня на ъгъла на улиците „Сердика” и „Екзарх Йосиф”. Тези факти, заедно с широката медийна реклама на открития пред ЦУМ обект, го превръщат във важна туристическа дестинация не само за българите, но и за чужденците. Естетическата визия е отблъскваща и неприятна, създава усещането за нещо незавършено и грозно. Споменатото сравнение с инсталациите на Кристо в метафоричен смисъл пресъздава хаоса, който се произвежда от опита на съвременния човек да влезе в съприкосновение с постиженията на древните и да възстанови техния космос с помощта на наличните си ресурсни възможности. Стремежът към възкресяването на естетиката, въплътен в онагледяването на античните архитектурни постройки, влиза в културен сблъсък с антиестетиката и примитивизма на помощните конструкции в занемарените разкопки. Работата по проекта е спряна поради обявения конкурс, но времето, само по себе си, не спира да тече и да работи. За момента няма спирачка пред ерозиращото въздействие на атмосферните условия, над рационалната мотивация на съзиданието господства царството на безмълвното изчакване, на бюрократичната процедура, на формалните институционални условности. Освен за отношението към ценностите на миналото, ситуацията с проекта говори и за отношението на българина към красивото и грозното. Дори върху тези временни покривала са се образували локви и не е ясно от какво точно предпазват, но те още повече развалят пейзажа. Несъответствието идва от сблъсъка на противоположностите, при който доброто начинание се среща с неприятния резултат, а реконструкцията на красивото става посредством инструментите на гротескното. Другото фундаментално противоречие е между медийния PR и обективната действителност, защото визуализацията опровергава характеристиките на рекламирания обект, а придадената му тежест олеква пред безпощадната преценка на обикновеното човешко око. Знае се, че има нещо стойностно, ценно, велико, но то е скрито някъде между калта, жабуняка, найлоните, дъските, металните градежи. Там, където древните римляни са строили своите богати къщи, днес бедните българи нямат средства, за да довършат разкопките. Такова ни е отношението към културно-историческото наследство. И въпреки всичко, остава някаква цинична нотка в погледа ни при преоценката на ценностите от Античността.
Блогът на Димитър Атанасов 