Pussy Riot и пътят към храма


Новините имат поне още едно ценно качество, освен информативността си. Случващото се актуално провокира размисли, свързани с дълбочината на живеенето ни. Ето, дебатите около станалото с Pussy Riot накара мнозина да се упражнят по темата за човешките права и ограниченията пред волеизявлението, така характерни за някои политически режими. Бяха направени редица аналогии със СССР по …

Нататък Pussy Riot и пътят към храма

„Нашата полиция ни пази“


Съществуват области от обществения живот, в които сякаш нищо не се случва. Такива, за които не си струва да се търси информация дори. Част от нашите държавни институции отговарят тъкмо на това определение. Ето защо наличието им е напълно тъждествено на тяхното отсъствие - така или иначе около, с и поради тях не се случва …

Нататък „Нашата полиция ни пази“

Либералност и свобода. Хомосексуалност и норма


Манифестирането на различията се превърна в особена мода в последното десетилетие. И едва ли подобно стечение на обстоятелствата е нелогично - от повече от век в хуманитаристиката се говори все по-плътно за онези, чиито глас няма излаз към пространства, които биха довели до появата му в дискусиите за дневния ред на обществата като цяло. И …

Нататък Либералност и свобода. Хомосексуалност и норма

Ако можеха да говорят…


Едва ли бих намерил значими опоненти, ако заявя, че онова, което дефинира човека като тъкмо такъв, е наличието на вторична знакова система. Той говори. В състояние е да формира език и да го употребява за комуникация, без да му се налага да го прави със звуци, миризми и телесен израз. Той разказва за себе си, …

Нататък Ако можеха да говорят…

Ченгета с късмет


Ченгета с късмет Вероятно няма да бъде пресилено, ако споделя, че в последните две десетилетия ченгетата в научните среди са хората с най-голям късмет. От пръв поглед тази констатация би се сторила на мнозина невярна, а някой със сигурност би прозрял и скандалност в нея. Подобна интуиция лежи поне на няколко довода. Първо: вместо още …

Нататък Ченгета с късмет

„Имам една добра и една лоша новина“


Прастарото клише, опиращо се на субективната преценка на събитията, дебне всякога иззад тъмнината на ъгъла в очакване да се пласира някъде, придобивайки плът. А около Коледа (времето на започване на настоящия текст - бел. моя, Д. А.) всяко говорене за въплъщение има особен статус, тъй като апелира не само към християнските смисли на този акт, …

Нататък „Имам една добра и една лоша новина“

Голямото надлъгване


По темата за несъвпадането на гласовете, предназначени за „вътрешна“ и „външна“ употреба, се говори кажи-речи от възникването на аналитичната писмовност. А и на художествената. Една от метаморфозите на разноговоренето с оглед изграждането на паралелни словесни реалности и разрояването до безкрайност на публичностите е познатото ни още от античната литература антитетично осмисляне на понятията „форма“ и …

Нататък Голямото надлъгване

Една история за роми без роми


Годината е 2004. Тогава тъкмо моята личност, която изобщо не страда от синдроматична скромност, се реши, подтикната и поканена, на пътешествие, което на мнозина изглежда чисто безумство - както гласи добре огладеното клише. Веднага изниква питането с какво точно съм съществен, та моят опит и простото "Аз мисля...", често пъти резултат на прищявка и част …

Нататък Една история за роми без роми

„Блажени са вярващите…“


Свидетели сме на поредното горещо лято за българската археология! - Така би прозвучало досадно-лепкавото журналистическо клише, сглобено с цел търсене на евтини сензации. Тъй като скъпите изненади са елитарна стока, която малцина биха могли да си позволят. Едно от ключовите събития обаче заслужава искрено внимание, защото концентрира по особено привлекателен начин няколко смисъла: то е …

Нататък „Блажени са вярващите…“

Призраците на социализма: ден предпоследен


Социализмът продължава да бъде част от актуалното. Не само чрез живите си носители и властовите практики, които пропъждаме през парадния вход, но отново внедряваме през задния, за да продължат да действат. Един от най-сетивните соц-светове е този на камъните. Буквално казано, градската среда изобилства от камък и метал, формирани по каноните на соц-а. Става реч не за бетонните блокове, които далеч не са рожба (само) на социализма, а за паметниците, за представителната соц-визия, служила някога като масово изкуство, като видима история на борбата на нищите срещу потисниците, като библия на режима, обявил се в полза на човека, но оказал се полезен за също толкова широко малцинство, колкото е обхващало стореното от политиката благосъстояние на кой да е друг строй. Какво да правим именно с тези паметници на социализма? - На този фундаментален въпрос се опитва да даде начало на процеса на диалогично отговаряне настоящият текст.