Category Archives: Наука

„PEOPLE OF THE VOJVODINA REGION. THE REGION OF VOJVODINA IN THE CONTEXT OF EUROPEAN HISTORY“ Internstional Scientific Conference


Међународна научна конференција – International Scientific Conference

ЛИЧНОСТИ ВОЈВОЂАНСКОГ ПРОСТОРА. ВОЈВОЂАНСКИ ПРОСТОР У КОНТЕКСТУ ЕВРОПСКЕ ИСТОРИЈЕ

PEOPLE OF THE VOJVODINA REGION. THE REGION OF VOJVODINA IN THE CONTEXT OF EUROPEAN HISTORY

Бачка Паланка, Србија 23. новембар 2013. – Bačka Palanka Serbia, 23rd November 2013.

ПРОГРАМ НАУЧНОГ СКУПА

THE PROGRAM OF THE CONFERENCE

9.30 – ОТВАРАЊЕ СКУПА: поздравна реч

9.30 – OPENING OF THE CONFERENCE: Welcome speech

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка   

Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

 

Доц. др Светозар Бошков, Универзитет у Новом СадуФилозофски факултет, Одсек за историју Assistant professor Svetozar BoškovUniversity of Novi Sad, Faculty of Philosophy, Department of History

Славиша Грујић, Покрајински секретар за културу и јавно информисање Slaviša Grujić, The provincial Secretariat for Culture and Public Information

Проф. др Небојша Мајсторовић, продекан за науку и међународну сарадњу, Faculty of Philosophy, Novi Sad Associate Professor Nebojša Majstorović, Vice-Dean for International Relations and Science, Филозофски факултет, Нови Сад

Проф. др Владан Гавриловић, Универзитет у Новом Саду Филозофски факултет, Одсек за историју Associate Professor Vladan Gavrilović, University of Novi Sad, Faculty of Philosophy, Department of history

Александар Ђедовац, председник Општине Бачка Паланка Aleksandar Đedovac, President of Municipality of Bačka Palanka

 

ПЛЕНАРНА СЕДНИЦА – PLENARY SESSION

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка – Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Петар РОКАИ – Petar ROKAI

10.00 – 10.15 Victor NEUMANN – Виктор НОЈМАН Timişoara: Between fictive ethnicity and ideal nation. The identitarian profile during the interwar period Темишвар: између фиктивне „етничке припадности“ и „идеалне нације“. Профил идентитета током међуратног периода

10.15 – 10.30 Дејан МИКАВИЦА – Dejan MIKAVICA Осумњичени и утамничени. Војвођански Срби у мађарским затворима Vojvodinian Serbs confined in Hungarian prisons

10.30 – 10.45 Hrvoje GRAČANIN, Jana ŠKRGULJA – Хрвоје ГРАЧАНИН, Јана ШКРГУЉА BARBARICUM CONTRA IMPERIUM: Prostor današnje jugozapadne Vojvodine između kasne antike i ranog srednjeg vijeka u svjetlu povijesnih i arheoloških svjedočanstava (5.-6. stoljeće) BARBARICUM CONTRA IMPERIUM: The territory of modern south-western Vojvodina between late Antiquity and the early Middle Ages in light of historical and archaeological evidence (5th-6th c.) BARBARICUM CONTRA IMPERIUM: Простор данашње југозападне Војводине између касне антике и раног средњег века у светлу историјских и археолошких докумената (V-VI век)

10.45 – 11.00 Filip GALLEÉ – Филип ГАЛЕ Fridrich Barbarossa a juhovýchodná Európa v kontexte prameňov a historiografie Фридрих Барбароса и југоисточна Европа у контексту извора и историографије Frederick Barbarossa and Southeast Europe in the context of sources and historiography

11.00 – 11.15 Петар РОКАИ – Petar ROKAI Пал Винклер. Заборављени историчар родом из Бачке Паланке Pál Winkler: Forgotten historian from Bačka Palanka 

11.15 – 11.30 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

11.30 – 12.00 Пауза за кафу и ужину – Launch break and snack

 

РАД ПО СЕКЦИЈАМА – WORK IN SECTIONS

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Zoltán GYÖRE – Золтан ЂЕРЕ

12.00 – 12.10 Александар КАСАШ – Aleksandar KASAŠ Лазар Дунђерски (1833-1917). Најбогатији Србин у јужној Угарској Lazar Dunđerski (1833-1917): The wealthiest Serb in southern Hungary

12.10 – 12.20 Andrei MILIN, Miodrag MILIN – Андреј МИЛИН, Миодраг МИЛИН Совјетски клишеји за Србе у Румунији (1948 – 1950) Tiparele sovietice pentru sârbii din România (anii 1948 – 1950) Soviet cliches for the Serbs of Romania, 1948–1950

12.20 – 12.30 László BÍRÓ – Ласло БИРО A Vajdaság a két világháború között Vojvodina between the two World Wars Војводина између два светска рата

12.30 – 12.40 Ранко КОНЧАР – Ranko KONČAR Политичке идеје Васе Стајића Political thought of Vasa Stajić

12.40 – 12.50 Zoltán GYÖRE – Золтан ЂЕРЕ Гроф Андраш Хадик од Футога Count András Hadik of Futog

12.50 – 13.00 Ivan BALTA – Иван БАЛТА Filosofija istorije. O individualitetu i zajedništvu života u kućnim zadrugama srpskovojvođanske i hrvatskoslavonske Vojne krajine Philosophy of history: Individuality and common life within the zadruga communal family structure in the Vojvodinian Serb and Slavonian Croat military border regions Философија историје. О индивидуалитету и заједништву живота у кућним задругама српсковојвођанске и хрватскославонске Војне крајине

13.00 – 13.10 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

 

Сала 1  Hall 1

Председава – Chairman Владан ГАВРИЛОВИЋ – Vladan GAVRILOVIĆ

12.00 – 12.10 Ђура ХАРДИ – Đura HARDI Доминус Жан Другет – један „Гал“ на челу Бачке жупаније Dom Jean Druget: A ‘Gaul’ leading a parish in Bačka

12.10 – 12.20 Борис СТОЈКОВСКИ – Boris STOJKOVSKI Цар Јован Ненад. Звезда падалица позног средњег века Jovan Nenad: Shooting star of the late middle ages

12.20 – 12.30 Ненад НИНКОВИЋ – Nenad NINKOVIĆ Његошевог стваралачког ума Карловачки митрополит Јован Георгијевић Jovan Georgijević, metropolitan of Karlovci

12.30 – 12.40 Владан ГАВРИЛОВИЋ – Vladan GAVRILOVIĆ  Мање позната личност из Српског народног покрета 1848/1849. године – народни капетан Милош Војновић Captain Miloš Vojnović: A figure from the Serbian national movement of 1848/1849

12.40 – 12.50 Горан ВАСИН – Goran VASIN Лукијан Богдановић – последњи Карловачки патријарх Lukijan Bogdanović: last patriarch of Karlovci

12.50 – 13.00 Драго ЊЕГОВАН – Drago NJEGOVAN Стеван Михалџић Од сеоског проте до краљевског сенатора Stevan Mihaldžić: from village priest to the royal senator

13.00 – 13.10 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

13.10 – 13.25 Пауза за кафу – Coffee break

 

Сала 2 Hall 2

Председава – Chairman Мирјана Д. СТЕФАНОВИЋ – Mirjana D. STEFANOVIĆ

12.00 – 12.10 Димитър В. АТАНАСОВ – Dimitar V. ATANASOV Ђура Јакшић и почетак канона уметничке репрезентације Косовског мита модерног доба Đura Jakšić and the beginnings of the canon for modern-day artistic representations of the Kosovo myth Джура Якшич и началото на визуалния канон, репрезентиращ косовския мит

12.10 – 12.20 Ана ЕЛАКОВИЋ-НЕНАДОВИЋ – Ana ELAKOVIĆ- NENADOVIĆ Допринос Анице Савић-Ребац интерпретацији Његошевог стваралачког ума Тhe contribution of Anica Savić-Rebac to interpretations of the creative work of Njegoš 

12.20 – 12.30 Снежана ВУКАДИНОВИЋ – Snežana VUKADINOVIĆ Јован Стерија Поповић. Једна песма – једно горко родољубље Jovan Sterija Popović: Poems and bitter patriotism

12.30 – 12.40 Вирђинија ПОПОВИЋ – Virđinija POPOVIĆ Научно дело Емила Петровића Scientific work of Emil Petrović

12.40 – 12.50 Mилица КИСИЋ-БОЖИЋ – Milica KISIĆ-BOŽIĆ Аница Савић-Ребац – класични филолог, историчар философије, преводилац, есејиста, песник Anica Savić-Rebac: Classical philologist, philosophy historian, translator, essayist, poet

12.50 – 13.00 Мирјана Д. СТЕФАНОВИЋ – Mirjana D. STEFANOVIĆ Михаило Максимовић, заборављени просветитељ Mihailo Maksimović, der vergessene Aufklärer

13.00 – 13.10 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

13.10 – 13.25 Пауза за кафу – Coffee break

 

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка

Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Светозар БОШКОВ – Svetozar BOŠKOV

13.25 – 13.35 Снежана БОЖАНИЋ – Snežana BOŽANIĆ Допринос Душанке Динић-Кнежевић развоју српске медијевистике The contribution of Dušanka Dinić-Knežević to Serbian Medieval Studies

13.35 – 13.45 Страхиња РАДАКОВИЋ – Strahinja RADAKOVIĆ Методичар Лазар Ракић Lazar Rakić, instructional methodologist 

13.45 – 13.55 Драгица КОЉАНИН – Dragica KOLJANIN Стеван Ћирић и народно просвећивање Stevan Ćirić and people’s education

13.55 – 14.05 Светозар БОШКОВ – Svetozar BOŠKOV Растислав Марић – историја старог века на Филозофском факултету у Новом Саду Rastislav Marić: Ancient history as taught at the Faculty of Philosophy in Novi Sad

14.05 – 14.15 Ђорђе ЂУРИЋ – Đorđe ĐURIĆ Јован Рајић као историчар Jovan Rajić as historian

14.15 – 14.25 Ифигенија ДРАГАНИЋ – Ifigenija DRAGANIĆ О једном српском преводу с немачког из пера једног „војвођанског“ Грка On a Serbian translation from the German by a ‘Vojvodinian’ Greek

14.25 – 14.40 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

 

Сала 1 Hall 1

13.25 – 13.35 Gábor DEMETER – Габор ДЕМЕТЕР A vajdasági gazdaság és társadalom helyzetea Magyar uralom idején 1941-1944 Economy and society in Vojvodina during Hungarian rule from 1941 to 1944 Економија и друштво у Војводини током мађарске власти од 1941 до 1944

13.35 – 13.45 Предраг М. ВАЈАГИЋ – Predrag M. VAJAGIĆ Дака Поповић – архитекта, политичар, историчар Daka Popović: architect, politician, historian

13.35 – 13.45 Саша МАРКОВИЋ – Saša MARKOVIĆ Прилог проучавању политичких идеја Алексе Ивића Contribution to the study of political ideas of Aleksa Ivić

13.45 – 13.55 Árpád HORNYÁK – Арпад ХОРЊАК Северне границе Војводине после Другог светског рата Northern borders of Vojvodina after World War II

13.55 – 14.05 Péter VUKMAN –Петер ВУКМАН A Yugoslav diplomat in Hungary: Lazar Brankov (1945-1949) Југословенски дипломата у Мађарској: Лазар Бранков (1945-1949) 

14.05 – 14.15 Јудит ПИХУРИК – Judit PIHURIK Списи судског процеса из 1971. године против починитеља рације у Чуругу 1942. године Transcripts from the 1971 trial of the perpetrators Угарској of the 1942 Čurug massacre      

14.25 – 14.40 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

14.40 – 14.55 Пауза за кафу – Coffee break

 

Сала 2 Hall 2

13.25 – 13.35 Јово РАДОШ – Jovo RADOŠ Демократско природно право Божидара Грујовића Božidar Grujović and democratic natural rights

13.45 – 13.55 Александар ХОРВАТ – Aleksandar HORVAT Милан Кашанин у времену стварања Југославије Milan Kašanin during the formation of Yugoslavia

13.55 – 14.05 Зоран ВЕЉАНОВИЋ – Zoran VELJANOVIĆ Јован Пачу, композитор и политичар Jovan Paču, composer and politician

14.05 – 14.15 Јована КАСАШ – Jovana KASAŠ Димитрије Мита Клицин (1869-1943) – српски национални делатник Dimitrije Mita Klicin (1869-1943): Serbian activist

14.15 – 14.25 Janko RAMAČ – Јанко РАМАЧ Габор Гвожџак истакнута личност у културном, националном и политичком животу Русина у јужној у другој половини XIX века Gabor Gvoždžak: A distinguished personality in the cultural, national and political life of the Ruthenians in south Hungary in the second half of the 19th century

14.15 – 14.25 Слободан БЈЕЛИЦА – Slobodan BJELICA Разговор Јосипа Броза Тита и руководства АП Војводине 1969. Године Talks between Josip Broz Tito and the leadership of the autonomous province of Vojvodina in 1969

14.25 – 14.40 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

14.40 – 14.55 Пауза за кафу – Coffee break

 

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка

Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Срђан ШАРКИЋ – Srđan ŠARKIĆ

14.55 – 15.05 Весна Р. МАНОЈЛОВИЋ-НИКОЛИЋ – Vesna R. MANOJLOVIĆ-NIKOLIĆ Прошлост Баната из пера Феликса Милекера History of the Banat as written by Feliks Mileker

15.05 – 15.15 Владимир Д. МИХАЈЛОВИЋ – Vladimir D. MIHAJLOVIĆ Борислав Јанкулов и археолошка тумачења праисторије Војводине Borislav Jankulov and archaeological interpretation of the prehistory of Vojvodina

15.15 – 15.25 Александра СМИРНОВ-БРКИЋ – Aleksandra SMIRNOV-BRKIĆ Епиграфске белешке грофа Марсиљија из Сремске Митровице Epigraphic notes of count Marsigli on Sremska Mitrovica

15.25 – 15.35 Срђан ШАРКИЋ – Srđan ŠARKIĆ Сергије Викторович Троицки – професор црквеног права на Правном факултету у Суботици Sergije Viktorovič Troicki, professor of canon law at the Faculty of Law in Subotica

15.35 – 15.45 Урош СТАНКОВИЋ – Uroš STANKOVIĆ Стефан Стефановић Тенка и Српски народни покрет 1848/49. године Stefan Stefanović Tenka and Serbian national movement 1848/49

15.45 – 15.55 Милан НЕШИЋ – Milan NEŠIĆ Први војвођански олимпијац – Момчило Тапавица Momčilo Tapavica: First Olympic athlete of Vojvodina

15.55 – 16.05Небојша КУЗМАНОВИЋ – Nebojša KUZMANOVIĆ Истакнуте личности Бачке Паланке Prominent figures of Bačka Palanka

16.05 – 16.20 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

Апофатика на европейската идентичност: Източна Европа, Балкани, славяни и други периферии


Апофатика на европейската идентичност: Източна Европа, Балкани, славяни и други периферии

Димитър В. Атанасов

* Статията е публикувана в Zbornik radova. Prva međunarodna znanstvena konferencjia u oblasti književnosti i jezika, Travnik, 8-9 Novembar/Studeni 2012

Представата за наличие на разностойностни ментални обвивки на инак единосъщни географски пространства е прастара, може би колкото човешката история. Изглежда извън съмнение фактът, че зад актуалните взаимни групови гледания и виждания може да бъде различена културна и историческа дълбочина, подлежаща на проследяване и анализ. Няма спор, че днес славянският свят, Източна Европа и Балканите се намират в периферията на процесите на цивилизация – и като концепти на терена на имагологията, като част от идеологии, конструиращи единство, и като реален факт от настоящето. Нито Европейският Изток, нито Балканският полуостров, още по-малко – славянските народи, са сред тези, които се дават за пример от смятащите себе си за културни и цивилизационни законодатели: обществата в Западна Европа. Тези, които изковават модела и носят смисъла на континенталната заедност в актуалната ѝ форма – Европейския съюз.

Тези три геополитически и стереотипно активни понятия несъмнено не се припокриват напълно, но те имат споделени черти, гледани през обобщената позиция на Запада: принадлежат към традиция, в която ценностите на демокрацията все още не са част от манталитета; там рационализмът не е проникнал, ето защо местните общества не са ясно структурирани. Не на последно място, в очите на религиозните люде от Западна Европа източноевропейците, балканците и славяните са част от други вери – голяма част от тях принадлежат към православието, което се привижда като нещо безкрайно различно и заплашително спрямо подредения свят на католицизма и рационализма на протестантството. Макар схизмата от 1054г. отдавна да не е елемент от дневния ред на църковните отношения. Славяните-мюсюлмани – още повече, попадат в клишетата, описващи Азия в западното популярно (и не само) съзнание, изглеждайки не само различни, но и иманентно опасни, бидейки активирани за възприемане най-вече върху основата на медийни клишета, имащи за цел моделиране на масови нагласи[1].

Старият континент може да бъде мислен като географски топос, като цял и единен континент – идея, която може да бъде проследена поне от Древна Елада насам. Този проект има за цел да снеме ефекта от стереотипичните деформации, придавайки на Европа логическа и ценностна еднородност. Тази рамка се основава на нормите на естеството: еднакво красиви са Динарските планини, романтично начлененият бряг на Адриатика и Мон Пердю; съпоставими по величие са Юнгфрау – Алеч – Бичхорн, Согнефиорд и Которският залив; сходно съвършенство е склуптирало българските Белоградчишки скали, ледниковите форми на Ватнайокутъл и кристалните езера на Монте Сан Джорджо. Оценностяването на даден природен обект и преобладаването му над друг може да бъдат удържано само в плана на личното естетическо предпочитание – обстятелство, което гарантира равнстойността на цялото естество.

Този модел представлява една от насоките за изковаване на идентичността – светът не познава повторяемост, тя е инструмент, изобретен от разума за обяснението му, имащ за цел да придаде кохерентност на безкрайното разнообразие на феномена, ето защо нито един светови елемент не може да бъде положен пред и/или над останалите. Принцип, основаващ равенството върху дълбинния фундамент на природното.

Собствената физиономия на Стария континент може да бъде привидяна и през идеята за политическата власт (imperium), чиято история начева с Римската Античност, пораждайки няколко паралелни традиции: тази, чийто носител до XV век е Византия, приключила с падането на нейната столица на 29 май 1453г.; и реставрираната от Карл Велики на предела на осмото и деветото столетие линия, усвоена от Отон I през X век след създаването на Свещаната Римска Империя, чийто край слагат войните на Наполеон чак в началото на XIX век[2]. Опити за внедряване в имперската генеалогическа линия прави българският княз Симеон (893 – 927г.). Планът му включва построяване на нов столичен град: преславният Преслав, промяна на владетелската титла: в кореспонденцията си с Роман Лакапин той се титулува „цар на българи и ромеи“[3]. Към своята държава опитва да отклони translatio imperii и Стефан Душан в средата на XIV век, който преди коронацията си повдига сръбския църковен оглавител до ранг на патриарх в търсене на легитимност.

Тези факти ясно насочват към мисълта, че образът на Европа, регистриран от позицията на свещената политическа власт, от началото на своята биография е белязан от разделението на нейната територия на център и периферия, а демаркационната линия между тях е динамична, периметърът на цивилизацията пулсира, вписвайки и отписвайки земи и народи.

Европа може да бъде концептуализирана и като наднационална общност, обединена около християнството – представа, която навярно може да се проследи ретроспективно чак до IV век, но изглежда, че нейният същински ръст се изявява след средата на IX столетие: на Запад папата вече е увенчал Карл Велики за император, а източното християнство се е справило с последната значима ерес – иконоборството. Оттук, та чак до XV век, Европа ще израства като пространство на християните, които в значими периоди ще надделяват едни на други далеч не само със средствата на философския диспут. В този случай Pax Romana постепенно се трансформира в Pax Christiana, покривайки не само намиращите се под скиптъра на политическия владетел земи, а целия периметър, достигнат и успешно усвоен от христиняската мисия.

Тук, разбира се, със същественото уточнение, че и в двата случая съществуват деликатни дистинкции, служещи за различаване на племена и народи, намиращи се от двете страни на предела, ограждащ цивилизацията от варварството. Принадлежността към империята – поданството – не е еднозначен признак, а система от идентификационни знаци и изпълними условия, свързани с прецизното разполагане на дадена личност или човешка група върху скáлата на цивилизоваността. Християнската биография на обществата също така представлява многокомпонентна величина, чиято промяна се регистрира с поколения, натрупвайки пласт след пласт опитност и вграждайки се по-плътно в моделните критерии, очертаващи периметъра на християнския свят[4], на χριστιανική οἰκουμένη.

Тези две идеологически картографски визии се преплитат: светът на християнството до голяма степен е синоним на цивилизацията изобщо, тъй като религиозната доктрина моделира света, изграждайки го в съгласие с представата, че на единия Бог оттатък съответства един светски господар отсам. Представа, която, от една страна, ражда вътрешната конкуренция в рамката на християнсткия свят, противопоставяща гръцкия Изток и латинския Запад; а от друга служи за легитимация на претенциите на всички локални владетели, придобили амбиции за участие в имперския континуум.

Погледнато исторически, традицията на стереотипичното гледане на различния групов идентитет навярно начева с писмената традиция изобщо. Първата значима метнална картографска опозиция, конструираща различни и разноценностни географски територии, се състои на терена на антична Елада, която определя себе си в ясен контрапункт спрямо варварския свят[5]. Тази представа е подадена към Римската империя, където придобива политически измерения, четими в идеята за гражданство. Ненапразно терминът „цивилизация“ етимологически възлиза към разбирането тъкмо за статус на гражданин, на cives – понятие без точен смислов паралел в обществата, намиращи се вън от Pax Romana.

Първото значимо пресичане на определенията за Европа като съобщество на християни и обединение под властовия скиптър на владетеля се състои на византийска почва. Ромейската цивилизационна супремация – част от римското наследство, има ясно очертани християнски граници, които след IX век постепенно ще се превърнат в православни. Идеята за превъзходството на носителите на културната мода е насочено веднъж срещу варварите-нехристияни, и още един път срещу принадлежните към католическия Запад. Нагласа, която ще намери своята кулминация в завладяването на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход, а особено силно – през XIV и XV век на територията на философския дебат.

Ненапразно първите употреби на „православни” и „католици”, напрегнати до крайна степен и тежко конотирани, се появяват за първи път тъкмо след падането на имперския столичен град под латинска власт през пролетта на 1204г.[6], разпарчетосването му и почти пълното разграбване на ценностите, намерени в него. Факт, който усилил вярата в легендите за несметните богатства на Изтока.

Един поглед към историята на балканския регион дава основание да се заяви, че началните цивилизационни стереотипи, резултат от гледането на и през славянския свят, се появяват с идването на първите славянски племана на Балканите. Държа да отбележа, че макар да са описани първо от византийски автори, у мен няма съмнение, че славяните, бидейки група племена с разлики помежду си, са не само книжен факт, както твърди Флорин Курта[7], а реалност, за което има достатъчно доводи.

На прага на средновековието по всичко личи, че все още не можем да търсим нито Източна Европа, нито Балкани – наблюдение, което дава основание на ред изследователи да мислят, че концепти като Балканите, основани върху усилието да бъде изграден регионален исторически разказ, биха могли да бъдат теоретически удържани едва на историческия терен на Османската империя[8]. Тези оптически инструменти, описващи другия, се опират на традиции, които времето след XV век наследява, а не създава.

Навярно изобретяването на различията като традиция на мисленето на другия, породила все по-интензивното вглеждане в собствената идентичност, могат да се свържат с първите масови контакти между Изтока и Запада по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Първата реакция и от двете страни е учудването, изненадата от различността на тези отсреща. Това обаче не е стряскането при вида на ранносредновековните варварски племена, описани от късноримската историопис[9], още по-малко ужасът от свирепостта на монголите[10]. Не е и очарованието, носено от легендите за блясъка на Ориента и приказките за източните красавици, съвсем не – любопитството, предизвикано от описанията на чужди земи и непознати същества.

Далечният Изток, въобразяван и опсиван в подробности, все пак остава на некомуникативна дистанция спрямо Европа. Славяно-византийският свят на Европейския Югоизток, видян по време на похода, е емпирично достъпен и мислим в понятия. С него общуването е съвсем възможно: той е населен с хора, покрит от естеството по начин, по който това е факт в земите под властта на Бодуен дьо Фландр, Луи дьо Блоа и Енрико Дандоло. Нерядко взаимният контакт е достатъчно ефективен.

Историческата перспектива пред тези два свята е противоположна, а оттам такива са и имаготворните им потенциали. За разлика от византийско-славянската общност, на която е съдено да падне под ударите на османците, а традицията ѝ, в това число и интелектуалната, да угасне и да изчезне, а част от нея – да се влее в усилията на латинска Европа, давайки принос в живота на философията и изкуството далеч от нашия регион; то на Запада е отредено да преживее до ден-днешен без значими сътресения, създавайки плътна традиция. Тъкмо поради това собствено византийско-славянското описание на света, основано на православната философия, постепенно угасва някъде към първата половина на седемнадесетото столетие. Това времево уердение – с пълното съзнание за нееднаквата скорост на историческите процеси в различните дялове на региона на Балканите и Източна Европа.

Навярно относителното съвпадение на отмиращата „висока традиция” на източноевропейското християнско философстване, отстъпването от инак стабилните позиции във философския дебат, плод на няколко столетия диспут, и напредването на латинското богомислие, което постепенно превзема целия периметър на интелектуалния дебат, и появата на първия значим синтез на новоевропейския рационализъм у Декарт навярно не е само историческа случайност. Източната версия на европейското саморазбиране, произвеждана систематично през цялото средновековие от византийско-славянския център на цивилизация, не преживява седемнадесетото столетие.

Оттук нататък мощната теоретична линия, монополно представяща основите на европейското, е тази на западната мисловност, към която по-късно, преживявайки своите национални възраждания, ще се присъединят с усилие и народите от Европейския Изток и Югоизток. Стореното от мислителите на руския религиозен ренесанс от втората половина на XIX и началото на XX век, макар и плодотворно, създава временна алтернатива. То е пометено радикално и безостатъчно от Октомврийската революция, а неговото интелектуално наследство бавно, но сигурно догаря в столиците на Европейския Запад, обричайки Изтока да остане още по-травматично в периферията на Стария континент, мислен като имагологична макро-метрополия, обръщайки гръб на неспособните да изковат собственото си самоопределение славяни и Балкани.

Моята хипотеза е, че идеята за европейския друг, чиито рефлексии виждаме днес, в чиято парадигма престижът има карторафски измерения, се ражда не от Просвещението, както заявява Л. Улф[11], а в концептите на рационализма – философия, настояваща на раздробяването на света до възможно най-ниското равнище на градивото, неговото познаване в причинно-следствен порядък и сглобяването му отново.

Философия, която, доколкото е базирана по-далеч на схващанията на Августин Блажени, а съвсем близо – на тези на Тома от Аквино, побира в концептите си близкото, но няма никаква представа за далечното[12]. Много далечното не влиза в никой действителен порядък, нему не отговарят никакви рационални аналитични процедури. Не подлежи на емпирична проверка. Градивните му компоненти са съвършено различни, неговите мерителни единици не са известни, ето защо то не подлежи на дележ. Оттам и процедурите по откриване на каузални отношения и обратно събиране в едно са изначално провалени. То е част от приказния свят.

Ако опитаме археологически да проследим познанието, което започва да се натрупва и обработва на Запад за Изтока от времето на Рене Декарт нататък, едва ли фактологията би направила някакво особено впечатление. Особено в пътеписите за Балканите, регионът изглежда подобен в съществена степен на това, което разказвачите са видели в родините си. Или поне гледките са до една описуеми в критериите, които те имат изковани там, от където идват: традиционният бит не се различава драстично[13], природата е добре запазена[14], макар в Европа като цяло по това време естеството също да не е унищожено и подчинено на социалния свят; градската и селската среда са доста сходни с тези на Запад[15]. Ще припомня, че през XVI и XVII век нито в Лондон има метро, нито улично осветление, нито улиците на Париж са по-малко кални от тези на кой да е голям град в Източна Европа.

Там, където Османската империя е стъпила, тя донася  града и градската култура, които са успоредими с аналогичните явления в Европа. Гледано обективно, в Източна Европа градската култура има дори по-дълга история от тази на Запад.

Редица местни детайли в очите на западните пътеписци са оценени по-положително от онези, с които те живеят по родните си места. Сред тях са обилието от храна[16], съвършено непознато на Западна Европа, която до XVI век почти всяка година е заплашена от глад. За разлика от Балканите и славянския Изток, където земеделският участък по правило е собствен и цялата продукция принадлежи на неговия владелец, то на Запад липсата на собствена земя и високите ренти за ползването на чуджата изправят населението редовно пред екзистенциална заплаха.

Впечатление на западния човек, попаднал в земите на балканските славяни, правят и красивите местни жени[17], а незлобливото посрещане от страна на жителите на градове и села предивзиква искрена изненада[18].

След всичко казано логично е да се обобщи, че Източна Европа поставя въпроса за границата. Какво е мястото на Източна Европа, на Балканите и на славянския свят, които географски би следвало да са част от Стария континент, но по всичко личи, че не са мислени и концептуализирани по този начин?

Изглежда, че Източна Европа едновременно принадлежи на Европа и не е част от нея. Тя прилича субстанциализиран предел, който смесва характеристиките на световете, които чрез нея прехождат един в друг. Селата на православните славяни и в Османската империя изобщо не изглеждат толкова различни от тези на Запад[19]. Разликите са преводими в термините на рационализма. Ако си послужа с едно по-поетично сравнение – нощното небе над Източна Европа, видяно от пътувалите из нея, прилича на това, което може да бъде наблюдавано над нощен Париж, Лондон, Кьолн. Това не е приказното арабско небе, почти искрящо черно, обсипано с много на брой ярки зевзди, за което европеецът само е чел, ако е грамотен. Това не е небето над Индиите, което изглежда толкова различно, чуждо, друго, от което идват убийствени природни явления като дъжда, отнасящ много животи в небитието.

Източна Европа, гледана от западна перспектива, не е екзотичен топос. За разлика от Арабия, Китай. Сред славяните се пътува сравнително безопасно[20], за разлика от Ориента, схващан като място заплашително, където животът е далеч от това да бъде гарантиран. Местните хора в Източна Европа са гостоприемни и искрени – факт, който изобщо не изглежда така, ако говорим за жителите на Далечния Изток. Ненапразно една от представите за тях ги изобразява като крайно нечестни – обстоятелство, което личи във вариантите на фразата „азиатско коварство“ в езиците на Европа.

На терена на Източна Европа езиковата бариера не възпрепятства общуването. Обстоятелство, което иде да рече, че срещата на двата културни свята предполага двупосочен превод и без нужда от езиково посредничество. Славянските езици, гръцкия, даже албанския, не застават между контрагентите абсолютно и без възможност за двустранно проникване. Моля това да не се схваща абсолютно, разбира се. Близостите и еднаквостите са безспорни.

Принцип, който е съвършено невалиден на територията на Ориента – там възможностите за общуване са сведени до минимум, а взаимно разбиране почти няма. Това може да бъде проследено в дълбочината на понятията, отразяващи начините на мислене – те просто не могат да бъдат обяснени едно чрез друго. Ненапразно и днес преводът на литературни произведения, написани на езиците на Изтока, на някой западноевропейски език, е несравнимо по-сложна задача от обръщането на славянски автор на английски, например[21].

Ето защо понятията „Източна Европа“, „славянство“ и „Балкани“, редактирани от рационализма до вида, който можем да установим днес, по всяка вероятност биха могли да бъдат мислени най-вече като средство за самопознание. За полагане на ясно видима и проследима граница между груповият Аз и груповите Ти, Той и т.н.

Тези концепти преодоляват нуждата груповото самоопределение, върху което израства съвременното понятие за цивилизация, да бъде търсено от своите субекти там, където идентичността би била не кристализирана, а напълно загубена, ако си позволя за преразкажа тук мисълта на Сартр за другия като онова, в което азът бива напълно загубен[22]. Европа се самодефинира не като не-Азия и не-Африка, а като не-балканска и не-източноевропейска.

Рационализмът поставя условия за самоопределение, които залагат изначално наличието на център, източник на цивилизация; и периферия, която е разбираема в термините на цивилизацията, но не е част от нея. Едно преддверие на Европа, служещо на нейната собствена самопознавателна идеология. Трябва да признаем, че евроцентричният дискурс, породен от философията на рационализма, изключва от понятието „Европа” зони, които по всичко личи, че би следвало да ѝ принадлежат тъкмо с цел да бъдат превърнати в гранична територия, в сравнение с която да бъде стабилизирана собствената идентичност. Обстоятелство, чиито корени биха могли да бъдат потърсени в политическата историята на Стария континент, изчезването на центровете на власт на Изток, колапса на местната цивилизационна алтернатива и миграцията на интелектуалните средища, а оттам – и на обективните шансове за раждане на достатъчно силен теоретичен синтез на европейската идентичност оттатък линията, разделяща днес Европа от нейните маргиналии.

Ето защо Европейският Изток е осъден да остане вън от Европа като мисловно пространство. Доколкото днес елементи от Източна Европа са Балканите и славянският свят (общност, гледана през споделеното османско наследство и общото комунистическо минало), навярно за тях припознаването на европейската им идентичност е провалено още на системно ниво.

Това се дължи до голяма степен на почти нищожната толерантност на рационалните понятия към версификации и вариации – обстоятелство, което би могло да обясни и липсата на флексибилитет на рационализма и почти пълната неконвертируемост на езика на му към езиците на други философии, оттам – и изкованата на негава база идентичност към тези на други култури.

Съвсем ненапразно Весна Голдсуърди[23] заявява, че сюжетите с балканско съдържание в английската литература всъщност нямат за цел запознаване на публиката си с балканската реалност. Те решават проблеми на самата английска литература, обогатяват я с поредната група разкази, която ще бъде употребена и захвърлена, подобно на много други, насочени да придвижат дадена литература крачка напред. По този начин функционират изобщо разказите за Източна Европа и славяните, предназначени за западна консумация – наративи, всмукали функциониращите в дадена рецептивна рамка стереотипи, подвластни до голяма степен на литературната мода.

От епистемологическата инструментализация на понятията, маркиращи границите на „същинска“ Европа, до осмислянето на Източна Европа, Балканите и славянството като политическо средство има само една стъпка. Тук, разбира се, е мястото, на което проличават редицата разлики в мисленето на тези три топоса. Няма никакъв спор обаче, че те продължават да пребивават в споделената европейска маргиналия без изгледи да отговорят на условията и да бъдат пълноценно калкулирани в цивилизационния порядък. Както вече отбелязах, тези условия са поставени така, че дял от Стария континент да не получи шанс да отговори на тях, да се провали пред неговия праг и да бъде дамгосан като близка периферия.

Факт, който се дължи – вече бе отбелязано – не само на всепоглъщащата сила на рационалната логика, но и на празното място, оставено след двукратно прекършената православна философска традиция, на която не е съдено да генерира идентичностна платформа, конкурентна на изкованата на запад от линията Петербург – Триест. В него тъкмо се оглежда силната самоколонизация[24] на региона, породена от комплексите за теоретична недостатъчност и повърхностно самоопределение.

Рефлексът на приемане на наложения от престижна Европа стереотип на четене на местната самобитност е ясно видим във филма „Черна котка, бял котарак”[25]. В него се съдържат ясни симптоми за примирението на балканеца пред провала му да бъде част от Стария континент като цивилизовано пространство. Този филм затвърждава представата за Европа като онова, за което тя се мисли, стабилизирайки магринално-европейското като неин близък контрапункт. Второто ми заключение е базирано на една ярка метафора, проблясваща почти лайтмотивно на екрана: корабът, пътуващ по Дунав, сякаш докосва Балканите, пътниците му стивно досягат живеещите оттатък реката. Контакт близък и видимо двустранно интересен, възможен, но съден да остане нереализиран, неконсумиран, пораждащ илюзии и фрустрации.

Такива заключения прозират и през разказа на М. Павич „Сервиз за чай „Уеджуд”[26] – текст, в който Балканът изглежда не съвсем ясно определен, не докрай подчинен на причинно-следствена свързаност, за разлика от Европа, която е много точно структурирана, насочена и съвсем предсказуема. Той е неподреден, но талантлив и емоционаелн, тя е прецизна, старателно-скучна и хладно-разсъдъчна. Ето защо той е рационално некохерентен, подобно на близката периферия на Стария континент: у него всички очертания се размиват. На него е съдено да няма, а на нея – да има. Тъй като имането се определя от степента на близост до рационалния стандарт.

Съвсем на края ще споделя своето виждане за възможните насоки пред славистиката, балканистиката и източноевропейските изследвания. Гледана от дистанция, културата на Източна Европа е олицетворена от Русия, за добро и за лошо. За добро, защото руските изследвания едва ли ще загубят актуалност, а за лошо, защото в тяхната сянка се оказва целия регион. Ето защо източноевропейските студии ще продължават да изглеждат като руски.

Балканистиката: изглежда, че регионът още дълго време ще излъчва знаци на несигурност, сигнализиращи по безспорен начин мястото му на европейска граница. Усещане, което се засилва от програмите на германската християндемокрация, в които Европа е мислена като християнска Европа. Позиция, от която религиозната смес на Балканите изглежда като преход към исляма – един от маркерите на Азия като тотално различно пространство. Субстантивизираната граница обаче е все по-неспособна да води самостоятелен живот, а последните 20 години, войните, икономическият колапс и социалните прблеми сякаш доказват европейската идея за нужда от асистирано присъединяване към процесите на цивилизация. Опасявам се, че ако това се случи, Балканите ще станат напълно безинтересни за тези, които биха могли да вложат финанси в изследването им, ето защо балканският метанаратив ще загине, преди да се е родил докрай. Ако ли бъде избрана другата възможност – запазване на границата като самостоятелен обект, то тогава регионът би се изправил пред невъзможността да оцелее икономически. Изборът ми се струва повече от ясен и той вече е направен. Той няма да ликвидира взаимните стереотипи, а само статусът на Югоизточна Европа на картата на европейската имагология.

Най-ясен ми се вижда случаят със славистиката. Значима част от славяните вече са в период на адаптация към Европа. Някои от тях са на прав път и дори имат късмета да са дял не от Източна, а от Централна Европа. Ненапразно в Словения и Хърватия се настоява не на балканската им идентичност, а на централноевропейската. Факт, разпознат и от двете страни. Ето защо напредващото присъединяване – формално или не – на части от славянството, също така няма да доведе до денонсиране на западните конвенции, формирали генерализиращите оптики за тяхното привиждане, няма дори да намали действието на стереотипите, но без съмнение ще доведе до спадане на интереса към славистичните изследвания. Няма ли общност, била тя и въобразена, не би имало и обект. Ето защо пред славистиката избор практически няма – тя, вече попаднала в периферията на академичния интерес, навярно ще продължи да съществува там, където има политическа нужда от нея, сиреч функциите ѝ ще затихват. Дали ще угаснат напълно е въпрос на време.

Apophatics of European identity: Eastern Europe, Balkans, Slavs and other periphery zones

Summary

The paper aims to trace the history of stereotypes about Eastern Europe, Slavs and Balkans in West European mentality. Three basic lines of European identification are considered: Europe as unitary geographic space; Europe, regarded as civilization model from political power viewpoint; and Europe, thought as Christian community.

The main research intuition is that the imagological map of Europe, based on center-periphery dichotomy, was forged by philosophy of Rationalism, which Europe was self-defined by in relation to its zones of close marginality: it’s not non-Asia, not non-Africa, but non-Balkan, non-Slavic and non-Eastern European.

From this point of view Eastern European, Slavonic studies and Balkanology disciplinary perspectives are analyzed. Even though being multi-dimensional, all the development options about these academic fields, regarded from European identity depth standpoint, seem to be negative.

Използвана литература:

Бояджиев, Ц. Loca remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие, София, 2007.

Голдсуърди, В., Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението, София, 2004.

Гръцки извори за българската история, т. IV, София, 1961.

Гръцки извори за българската история, т. XI, София, 1983.

Курта, Ф. Създаването на славяните: История и археология на долнодунавския регион ок. 500 – 700 г., София, 2009.

Латински извори за българската история, т. I, София, 1958.

Павич, М. „Сервиз за чай „Уеджуд“ – Вратите на съня, София, 2012, с. 10 – 15.

Тодорова, М. Балкани-балканизъм­, София, 2004, с. 285 – 307.

Улф, Л. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението, София, 2004.

Чужди пътеписи за Балканите. Френски пътеписи за Балканите XV – XVII век, съст. Б. Цветкова, София, 1975.

Чужди пътеписи за Балканите. Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV – XVI век, увод, подбор и коментар М. Йонов, София, 1979.

Янакиев, К. Европа като съобщество. – портал Култура, 1.10.2012г., достъпен на адрес: http://kultura.bg/web/европа-като-съобщество/ (последно ползван на 31.10.2013г.).

Atanassov, D. Naked body in the orthodox tradition: one example, под печат.

Doukas. Decline and Fall of Byzantium to the Ottoman Turks. An Annotated Translation of „Historia Turco-Byzantina” by H. J. Magoulias. Detroit, 1975.

Kiossev, A., “Notes on Self-Colonising Cultures” – B. Pejic, D. Elliott (eds.), After the Wall: Art and Culture in Post-Communist Europe, Stockholm, 114 – 117.

Sartre, J. P. No exit and three other plays, New York, 1989.


[1] Типичен пример е отнасянето на мюсюлманите към понятия като Ал-Кайда – хиперактивна реалия, покрита с медиен шум и маркирана с крайни емоционални нагласи, което има за цел полагането на резки и видими от популярното съзнание граници между груповия аз, обитаващ периметъра на цивилизацията и, губителния, екзистенциално несъвместим „друг“.

[2] Янакиев, К. Европа като съобщество. – портал Култура, 1.10.2012г., достъпен на адрес: http://kultura.bg/web/европа-като-съобщество/ (последно ползван на 31.10.2013г.).

[3] Romani Lacapeni Epistopae – Гръцки извори за българската история, т. IV, София, 1961, с. 299.

[4] По този въпрос вж. Atanassov, D. Naked body in the orthodox tradition: one example, под печат.

[5] Гръцкото βάρβαρος  ясно посочва идеята, че обхванатите от този термин човешки групи, подобно на безкултурните същества, принадлежни към чистото естество, употребяват звукови сигнали, част от телесния им език, а не от вторична знакова система, характерна за културните, които имат общество, социална памет.

[6] Nicetae Choniatae Historia – Гръцки извори за българската история, т. XI, София, 1983, с. 73 – 90.

[7] Курта, Ф. Създаването на славяните: История и археология на долнодунавския регион ок. 500 – 700 г., София, 2009.

[8] Тодорова, М. Балкани-балканизъм­, София, 2004, с. 285 – 307.

[9] Amiani Marcellini Rerum Gestarum Libri – Латински извори за българската история, т. I, София, 1958, с. 117 – 190.

[10] Doukas. Decline and Fall of Byzantium to the Ottoman Turks. An Annotated Translation of „Historia Turco-Byzantina” by H. J. Magoulias. Detroit, 1975.

[11] Улф, Л. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението, София, 2004.

[12] Повече за представите за пространство в средновековна Западна Европа вж. у Бояджиев, Ц. Loca remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие, София, 2007.

[13] Вж. Пиер Белон – Чужди пътеписи за Балканите. Френски пътеписи за Балканите XV – XVII век, съст. Б. Цветкова, София, 1975, с. 103 – 110 (оттук нататък – само като ФПБ).

[14] Филип Дю Френ-Кане – ФПБ, с. 141; А. Пуле – ФПБ, с. 227, Дьолакроа – ФПБ, с. 255 – 257, Ханс Дерншвам – Чужди пътеписи за Балканите. Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV – XVI век, увод, подбор и коментар М. Йонов, София, 1979, с. 260, 263 (оттук насетне – само като НАПБ).

[15] А. Пуле – ФПБ, с. 228 – 231; Робер дьо Дрьо – ФПБ, с. 234 – 239; Дьолакроа – ФПБ, с. 251 – 253; Бертрандон дьо Ла Брокиер – ФПБ, с. 55 – 56; Пиер Белон – ФПБ, с. 100 – 101.

[16] Саломон Швайгер – НАПБ, с. 371; Жан Форензиен – ФПБ; с. 167, М. Кикле – ФПБ, с. 222.

[17] С. Швайгер – пак там, с. 374; Мартин Грюневег – НАПБ, с. 395 – 396; Льофевр – ФПБ, с. 186, Пиер Лескалопие – ФПБ, с. 151.

[18] Ж. Форензиен – пак там, с. 169.

[19] Никола дьо Николе – ФПБ, с. 116, Ожие Гилзен дьо Бузбек – ФПБ, с. 127 – 128, М. Грюневег – пак там, с. 395 – 397, Х. Дерншвам – пак там, с. 232 – 233.

[20] Макар в планинските проходи да има сигнализация против разбойници (вж. Жак Бонгарс – ФПБ, с. 177, Анонимен пътепис – ФПБ, с. 200 – 201.), западни пътешественици не се срещат драматично с такива.

[21] Илюстрация на това твърдение е преводимостта на свещените текстове. Библията, Коранът и „Дао дъ дзин” на Лао Дзъ са универсално четими в рамките на общността-носител на дадената култура, а обръщането на единия от тях на език от друг културен кръг е почти неосъществимо предизвикателство.

[22] Sartre, J. P. No exit and three other plays, New York, 1989.

[23] Голдсуърди, В., Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението, София, 2004.

[24] Вж. Kiossev, A., “Notes on Self-Colonising Cultures” – B. Pejic, D. Elliott (eds.), After the Wall: Art and Culture in Post-Communist Europe, Stockholm, 114 – 117.

[25] „Црна мачка бели мачор” (1998), реж. Емир Кустурица.

[26] Павич, М. „Сервиз за чай „Уеджуд“ – Вратите на съня, София, 2012, с. 10 – 15.

„The Balkan: People, Wars and Peace“ – International Conference


„Ss. Cyril and Methodius“ University
INSTITUTE OF NATIONAL HISTORY – SKOPJE

INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE
THE BALKAN: PEOPLE, WARS AND PEACE
ON THE OCCASSION OF THE 100th ANNIVERSARY OF THE BALKAN WARS
(65 years Institute for National History)

(4-5 November 2013, Skopje)

Organizing Committee:
Prof. Dragi Gorgiev, PhD
Prof. Biljana Ristovska-Josifovska, PhD
Prof. Irena Stefoska, PhD
Prof. Ljubica Jancheva, PhD
Secretary: Lidija Gjurkovska, PhD, (Assistant professor)

 

P R O G R A M

4.11.2013 Monday
Rector`s Office of University of  „Ss. Cyril and Methodius“, Skopje
9,30 -10,00 Formal opening
9,30  Speech by Dragi Gjorgiev – director of the Institute of National History
9,45 Speach by Velimir Stojkovski – rector  at University of  „Ss. Cyril and Methodius“, Skopje

 

Hall 1, section 1, 10.00 -11.25
Moderators: Irena Stefoska, Mitko Panov

Katerina Mladenovska
Politics of War and Peace: Perdiccas II and the Peloponnesian War.

Aneta Shukarova
Polemos panton men pater esti„: Macedonian-Roman Wars

Darko Stojanov
From the Balkans to Barbarikum and Back, Ransom of  Prisoners of War in the 5th Century

Dragan Zajkovski
The Thessaloniki Vicarage in the 5th Century through the „Prism“ of Correspondence with the Pope

Mitko Panov
The Byzantine Idea of ​​Enemies in Early Medieval Macedonia

Irena Stefoska
Scenes of Terror: Slavic Invasions and the Local Population in Macedonia

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 1, Section 2 from 11.40 to 12.45
Moderators: Milan Boshkovski, Boris Stojkovski

Dragan Gjalevski
Threatening as a Diplomatic Tool in the Balkan Policy of Vasil II

Milan Boshkovski
Who was the First Macedonian Tsar in the Middle Ages: Tsar Samuil or David

Petar Stevkovski
Macedonia between East and West: the First Crusade and Its Impact on Macedonian Territory

Borche Miloshevski
Jovan Oliver`s Position in the Hierarchy of Feudal Rulers in the Macedonian Area during the Reign of Stephan Dushan (1331 – 1355)

Dragi Gjorgiev
Ottoman Conquest of  Macedonian Cities: Manner and Methods

Boris Stojkovski
Between Habsburgs and Ottomans-Jovan Nenad Movement in 1526-1527

discussion

LUNCH BREAK 13,00-14,00

 

Hall 1, section 3 from 14.00 to 15.00
Moderators: Nadine Akhund, Todor Chepreganov

Nadine Akhund
The Carnegie Report of 1913: New Views and Interpretations

Todor Chepreganov
The Macedonian Question from San Stefano to Bucharest

Demeter Gábor
Microsocial Strategies of Survival and Coexistence in Macedonia (1903-1912). Examples on Family and Community Level Social Conflicts and Government Repressions

Nada Boshkovska
Identities in the Fruit Salad: Ethnic Labelling and Self-designations in Macedonia in the First Quarter of the 20th Century

Ema Miljkovich
Ottomanism and Nationalism during the Shortest Century of the Empire

discussion

 

Hall 2, section 1 10.00 to 11.25
Moderators: Kristina Popova, Biljana Ristovska-Josifovska

Kristina Popova
Against the Enemy or against the War? Russo-Ottoman War of 1877 – 1878 and the Early Peace Movement: Memories of the Austrian Novelist and Nobel Peace Prize winner Bertha von Suttner / 1843 – 1914 /

Biljana Ristovska-Josifovska
Reflection of Russian-Ottoman War 1877-1878 in the Macedonian Memory

Mariana Piskova
The image of the Russo-Ottoman War of 1877-1878 in the Weekly Newsreels and TV Broadcasts of the Bulgarian National Television

Otar Gogoloshvili
Russo-Ottoman War 1877-1878 and Georgia

Anastasia Pashova, Petar Vodenicharov
Focus of the Russian Orthodox Church in the Caucasus during the Russian-Ottoman War 1877-1878 / by „Kavkazki eparhialni vedomosti/

Tamaz Phutkaradze
Different Geopolitical Orientation and Perspectives of Regional Cooperation on the Caucasus

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 2, section 2 from 11.40 to 12.35
Moderators: Boris Gombach, Makedonka Mitrova

Boris Gombach
Italian Imperialism in the Balkans in the 19th Century

Zoran Todorovski
The Behavior of Macedonian Revolutionary Intellectual Forces in the Balkan Wars

Makedonka Mitrova
Jovan Cvijikj`s  Scientific Elaboration of Ottoman Macedonia and Its Population

Gabor Demetar, Bottlik, Zsolt
Maps on the Ethnic Pattern of Macedonia and Albania Based on Austrian Archival Sources

Dimitar Ljorovski
Phases of Greek – Macedonian Irredentism Towards Ottoman Macedonia

discussion

LUNCH BREAK 13.00 to 14.00

 

Hall 2, section 3 from 14.00 to 15.25
Moderators: Bojan Balkovac, Lidija Gjurkovska

Bojan Balkovac
The Balkan Wars among the Slovenes

Milica Denkovska
The Image of Macedonia under the Influence of Turbulent Changes in the Balkans Reflected through the West-European Prism: Macedonia in the German Language Travelogues from the 19th Century untill Today

Dragan Batanchev
Captain Leshi and Miss Stone: Cinematic Representation of the War History

Bogdan Trifunovich
War, Memory and the Politics of Remembrance: Vardar in the poetry of Serbia and Bulgaria 1912-1918

Jasmina Mojsieva-Gusheva
Apocalyptic Visions of Human Destinies in World War I in the Works of Macedonian Writers

Lidija Gjurkovska
The Economic Consequences of the Balkan Wars and World War I on the Industry in Vardar Macedonia

discussion

 

Hall 3, section 1   10.00 to 11.25
Moderators: Vera Gosheva, Vladan Virijevich

Aleksandar Trajanovski
The Massacre in Lipovo at St.Peter day – On the Occasion of 100 Years of the Event

Vladan Virijevich
The Destany of Serbian War Prisoners in the Ottoman Empire during World War I

Vera Gosheva
The days of violenceː Strumica during June-August 1913

Risto Damjanovski
Gotse Delchev`s Contribution in the Development of the Military Organization TMORO and  preparation of the uprising

Dragan Gjorgiev
Prosecuting Act of 1913 (the Fate of the Fighters from Vasil Chekalarov`s Band)

Petar Todorov
An Aspect of Inter-community Relationship in Skopje (1890-1908)

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 3, section 2 from 11.40 to 12.35
Moderators:  Husnija Kamberovich, Dragica Popovska

Husnija Kamberovich
The Calculation of the War Enemies – Bosnia and Herzegovina in 1945 and Repression of War Losers

Mirjana P. Mirchevska
Balkan Roads of Diversity: The Otherness in the Public Discourse of Macedonia or: the Other through Stereotypes

Magdalena Najbar-Agichich
Historical Researches of WWII in Yugoslavia – the Situation in Croatia in a Broader Yugoslav Context

Ana Petrov
The Balkans to the Balkan People’: Evolutionism, Racism and Colonialism in Serbian ‘Scholarly’ Discourses before World War II

Dragica Popovska
Ideology of one period through the Memorials from World War II

Sonja Nikolova
Metodija Shatorov Sharlo in Macedonian Historiography

discussion

LUNCH BREAK 13.00 to 14.00

 

Hall 3, section 3 from 14.00 to 15.25
Moderators: Snjezhana Koren, Andrej Radulovich

Snjezhana Koren
To Preserve the Lasting Memory for Young Generations”: School Names and the Politics of Remembrance in post-1945 Yugoslavia

Zlatko Buka, Goran Dzurdzevich
Discourse Analysis of Croatian History Textbooks: Representation of National Minorities in the Croatian Educational System

Andrej Radulovich
Cultural Heritage in Former Yugoslavia: Its Condition and Changes in Different Circumstances from the Late 19th Century Onwards

Svetozar Boshkov
Military History of Ancient World in Serbian School in 19th Century – Between Hubsburg and Ottomans

Ana Aleksieva
The Heroes of Bulgarian National Movement in the “Grand Narrative” during the Socialist Epoch

Dimitar Atanassov
History and Ideology: Grand Narative Narration Strategies of Bulgarian Medieval History during the Communist Period

discussion

 

Roundtable Hall 1 15:30

Macedonia through historical milestones (1878-1913-2001) – organized by Balkans deparment

 

 

DAY 2 05.11.2013

 

Hall 1, section 1 10.00 to 11.25
Moderators: Stoica Lascu, Zekir Ramchilovich

Stoica Lascu
The Settled of Balkan Vlachs in Southern Dobrudja, after 1913 – Causes, Circumstances, Effects

Recep Shkrijelj
Macedonia and the Muhadzirite Bosniak (1912-1915)

Natalya Lapaeva
Russian Emigrants from the First Wave in Macedonia: the Portraits on the Background History

Milos Damjanovich
The Jewish Presence in Kosovo and Metohia during the Balkan Wars and WWI

Zekir Ramchilovich
Migration of Bosniaks in Macedonia after the Second World War

Sergey Vuchkov
The Muslim Population in West Rhodope Mountain in the Second World War and the Beginning of the Cold War

Marjan Ivanovski
Macedonian Immigrant Political Organizations in Western Europe (1956-1990)

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 1, section 2 from 11.40 to 12.35

Moderators: Jure Gombach, Katerina  Mirchevska

Liliana Panevska
The Yugoslav Support of the Democratic Army of Greece 1946-1949

Jure Gombach
Children Refugees from Greece in Slovenia 1948-1952.

Katerina Mirchevska
The Roots and the fatherland: Macedonian Refugees from Aegean Macedonia in PR / SR Macedonia (1945-1960)

Jana Kocevska
The Concept of Liminality in Case of Exile during the Civil War in Greece (1946-1949)

Aleksandar Manojlovski
The Issue of Macedonian Refugees from Aegean Macedonia to Bulgaria and their Acceptance in PR Macedonia 1944-1952

Aleksandar  Litovski
Macedonians from the Aegean Part of Macedonia and Greece in 1945

discussion

LUNCH BREAK 13.00 to 14.00

 

Hall 1, section 3 from 14.00 to 15.15
Moderators: Bozo Repe, Biljana Vuchetich

Bozo Repe
The Impact of Balkan Wars  on Yugoslavism  in Slovene  Lands

Biljana Vuchetic
The Balkans in the American Public Opinion (1912 – 1913)

Kerec Darja
Balkan Wars and charitable activities in Slovene Lands

Maja Nikolova
Children in War – Serbian Schools in Thessaloniki

Denada Shpuza
If We Want to Create a Constant Peace, We Must Begin from Children

Strasko Stojanovski, Jovan Ananiev
Balkan Wars-Hundred Years Later: The Use of  History for the Political Mobilization in the Balkans

discussion

 

Hall 2, section 1 10.00 to 11.25
Moderators: Mirella Korzeniewska-Wiszniewska, Ljubica Janceva

Biljana Vankovska
(Im)Possibility of Reconciliation Process in the Balkans

Ljubica Janceva
Arrangement for a Peaceful Solution: Hague Peace Conference for Yugoslavia (1991

Mirella Korzeniewska-Wiszniewska
Serbian and Croatian Perception of  the „Operation Storm“ – August, 1995

Arsiola Dyrmishi
Collective Security in International Peace: Threat or Guarantee?

Sergej Cvetkoski, Goran Zendelovski
Missions of Military Crisis Management of the EU in the Western Balkans: A Guarantee of Peace Agreements and Conflict Resolution

Jovan Bliznakovski
Languages in Conflict: Reflections on the 2001 Armed Conflict in Macedonia

Dora Komnenovich
Anti-War Activism in Yugoslavia in the Early Nineties: An Example of Grassroots Engagement

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 2, section 2 from 11.40 to 12.25
Moderators: Maja Angelevska Panova, Valentina Bozhinovska

Teon Cingo
Macedonian Catholic League

Maja Angelevska Panova
The Phenomenon of Religion versus Religious Fundamentalism

Vlatko Janev
Midrash – a Creative Interpretation of the Bible

Oksana Mykytenko
The Verbal Code of the Recruit Ritual and Seeing-off to the Army: Observation of Text Dynamics

Valentina Bozhinovska
Interreligious and Interconfessional Life in Macedonia

Jasmina Ristovska-Pilichkova
The Wars in Macedonia in the First Half of the 20th Century, Their Impact and the Changes that Occurred in Macedonian Traditional Costume

discussion

LUNCH BREAK 13.00 to 14.00

 

Hall 3, section 1 10.00 to 11.15
Moderators: Silvana Sidorovska-Chupovska, Igor Despot

Cosmin – Constantin Ionita
Imperial Russia and the Balkans at the Edge of the Great War. The Eastern Gambit

Biljana Poposka, Ivanka Dodovska
The Diplomacy of the Balkan States toward the Ottoman Empire in the Beginning of the Balkan Wars

Igor Despot
The Influence of the National Movements of the Balkan Peoples on the Disintegration of the Austro-Hungarian Monarch

Silvana Sidorovska-Chupovska
Europe and Macedonia 1913-1919

Bíró, László
Yugoslav Integration and Macedonia (1918–1939)

Jędrzej Paszkiewicz
The Pan-Balkan Cooperation Concept within the Greek Security Policy
during the Period 1930-1934

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 3, section 2 from 11.40 to 12.25
Moderators: Katerina  Todorovska, Virgil Coman

Sali Kadria
Conference of Ambassadors of Great Powers in London 1912 – 1913, a Story of Hope or a Disappointment for the Albanians

Katerina Todorovska
The Macedonian-Albanian Cooperation 1878-1913

Albina Drangoli
The Albanian Question in the Secret Treaty of London

Virgil Coman
Documents about Romania’s Military Campaign in 1913

Selim Berezaj
Albanian Uprising of September 1913 and the Impact Of Austro-Hungary

Isamedin Azizi
Serbian-Italian Interest for Albania

discussion

LUNCH BREAK 13,00-14.00

 

Hall 3, section 3 14.00-15,25
Moderators: Marko Fuchek, Rubin Zemon

Marko Fuchek
Youth and Violence in Postwar Yugoslavia: Case Study of Delnice Boarding School in 1948

Dejan Donev
Contemporary Ethics and the Question of Peace

Rubin Zemon
100 years after Bucharest Treaty: Politics of Recognition of Identities and Minority Rights in the Balkan States

Miso Netkovski
Journalists and Their Influence in the Creation of Collective Memory through Electronic Media

Neven Radicheski
Some Important Determinants in the Completion of  the Macedonian Cultural and National Identity in the Period between 1960 and 1970

Aleksndar Simonovski
The National Liberation Movement vis-a-vis the Ravna Gora Movement regarding the Macedonian people

discussion

Final Speech Hall 1 15.30

PRESENTATION OF THE PAPERS: UP TO 10 MINUTES
WORKING LANGUAGES​​: MACEDONIAN, ENGLISH
EACH SECTION WILL BE FOLLOWED BY 15 MINUTES DISCUSSION

International Conference „Moravian Serbia – Power and Authority, 1365 – 1402″


ГРАД КРУШЕВАЦ

ЦЕНТАР ЗА ИСТОРИЈСКУ ГЕОГРАФИЈУ И

ИСТОРИЈСКУ ДЕМОГРАФИЈУ

ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА У БЕОГРАДУ

НАРОДНИ МУЗЕЈ КРУШЕВАЦ

 

Програм међународног научног скупа

ВЛАСТ И МОЋ властела Моравске Србије од 1365. до 1402. године

20.09.2013 г., петак

 

14:00 Народни музеј Крушевац свечано отварање скупа

 

Поздравне речи:

– Градоначелник Крушевца

– Директор Народног музеја

– Управник Центра и председник Научног савета скупа

– Представник Министарства просвете или културе

 

15:00 Ручак

 

17:00 – 20:00

I сесија, председавају проф. др Драгиша Бојовић и проф. др Христо Матанов

 

1. Синиша Мишић, Филозофски факултет, Београд

Од земаљског кнеза до кнеза Срба уздизање до владарске моћи

2. Марко Шуица, Филозофски факултет, Београд

Нарастање нових моћника (1389 – 1402)

3. Христо Матанов, Софијски универзитет „Свети Климент Охридски“

Факти и легендите на цар Иван Шишман

4. Драгиша Бојовић, Филозофски факултет, Ниш

Манифестовање моћи у књижевном делу патријарха Данила III

 

Пауза

 

5. Бранислав Тодић, Филозофски факултет, Београд

Велика и мала властела у Поменику бр. 46 Универзитетске библиотеке у

Београду

6. Владимир Алексић, Филозофски факултет, Ниш

Расподела моћи у Српском царству и успон кнеза Лазара

7. Катарина Митровић, Центар ИГИД, Филозофски факултет, Београд

Однос кнеза Лазара и његових наследника са Балшићима (1365 – 1402)

8. Борис Стојковски, Филозофски факултет, Нови Сад

Кнез Лазар и Угарска

 

Дискусија

 

21:00 Вечера

 

21.09.2013 г., субота

 

9:00 одлазак за Рибарску бању

 

10:00 – 14:00

II сесија, председавају проф. др Синиша Мишић и др Марија Копривица, научни сарадник

 

1. Милош Ивановић, докторанд Филозофског факултета, Београд

Структура властеоског слоја у држави кнеза Лазара

2. Марија Копривица, Центар ИГИД Филозофски факултет, Београд

Успон и моћ властеоске породице Мусић

3. Димитар Атанасов, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей, Софија

Подаци бугарске кратке хронике о Косовској бици

4. Марија Вушковић, сарадник Центра ИГИД Филозофски факултет, Београд

Лазарева властела у Косовском циклусу епске поезије

5. Александра Фостиков и Владета Петровић, Историјски институт, Београд

Кнегиња монахиња Милица

 

Пауза

 

6. Милош Антоновић, Филозофски факултет, Београд

Српска црква и транзиција моћи до 1402. године

7. Пламен Павлов, Великотрновски универзитет „Свети Кирил и Методиј“

От Парория и Търново до Печ и Раваница (българи и сърби в исихастката традиция през ХІV – ХV век)

8. Ангел Николов, Софијски универзитет „Свети Климент Охридски“

The Franciscan Mission in Vidin (1365 – 1369)

9. Миодраг Марковић, Филозофски факултет, Београд

Задужбине властеле Моравске Србије у доба кнежевине Лазаревића

10, Дејан Јечменица, Филозофски факултет, Београд

Поседи светогорског манастира Светог Пантелејмона у Моравској Србији

 

Дискусија

 

14:30 Ручак

 

17:00 – 20:00

III сесија, председавају доц. др Александар Николов и доц. др Дејан Радичевић

 

1. Бобан Петровски, Филозофски факултет, Скопље

Ottoman military campaign in 1385: Itinerary and goals

2. Александар Николов, Софијски универзитет „Свети Климент Охридски“

Българите и Сърбите в трактата на Йоан Кампанус За произхода на турските тирани 1597г

3. Снежана Крстовић, сарадник Центра ИГИД Филозофског факултета, Београд

Политички значај бракова кћери кнеза Лазара

 

Пауза

 

4. Душан Рашковић, Народни музеј, Крушевац

Резултати ископавања на Жупањевцу

5. Владан Здравковић, докторанд Филозофског факултета, Београд

Утврђење у Жупањевцу утврђена властеоска резиденција

6. Дејан Радичевић, Филозофски факултет, Београд; Дејан Булић, Историјски институт, Београд

Археолошки подаци о властеоској сахрани у Моравској Србији

7. Марко Алексић, Београд

Нови типови оружија у Моравској Србији последњих деценија 14. века

 

Дискусија

 

21:00 Вечера

 

22.09.2013 г., недеља

 

9:00 – 11:00

IV сесија, председавају др Александар Узелац, научни сарадник и мр Небојша Ђокић

 

1. Борис Черкас, Историјски институт Украјине, Кијев

Тырновская патриархия и Киевская метрополия 1352-1354 гг.: элементы влияния

2. Александар Узелац, Историјски институт, Београд

Цртице из историје Браничева у 14. веку

3. Небојша Ђокић, Београд

Нека запажања о ликовима на живопису Велуће

4. Локалци

 

Дискусија

 

ОБАВЕШТЕЊА

 

1. Сва саопштења су ограничена на 20 минута. Молимо све учеснике да се

строго придржавају овог временског ограничења.

2. За учеснике скупа који долазе из Београда обезбеђен је превоз минибусом,

који полази испред Главне железничке станице у 10,00. Осталима ће бити

надокнађени трошкови превоза.

3. Последњег дана скупа (22.09) предвиђен је излет, а после ручка повратак

кућама (око 16:00).

 

Радове припремљене за објављивање по правилима БИГ-а доставити на

адресе simisic@f.bg.ac.rs или rujiste1961@gmail.com најкасније до 15. октобра

2013. године. Сви радови ће бити рецензирани!

Експерти vs. милиционери. Доц. vs. соц. (или за уволнението на доц. Мартин Иванов като шеф на архива)


Експерти vs. милиционери. Доц. vs. соц.

(или за уволнението на доц. Мартин Иванов като шеф на архива)

 

Не е новина. Уволниха доц. Мартин Иванов, шефът на Държавна агенция „Архиви”. Навярно никой не очкаваше тъкмо такъв ход, но все пак това не е новина. Ненапразно Александър Кьосев обърна внимание, че тази кадрова политика с нищо не се отличава от назначението на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. Да премахнеш професионалиста и да главиш за неговата длъжност лице с кариера в МВР е ход, който особено наподобява мерките, взети от правителството на ОФ след окупирането на властта на 9 септември 1944 г. – повсеместно са уволнени редица безпартийни експерти и убедени демократи, заменени от полуграмотни селяни, част от които са били дори с проблема четивна техника.

Самият председател на днешната социалистическа партия заяви съвсем директно, че на ключовите постове в държавата биват поставяни онези лица, които ще провеждат адекватно политиката на новата „тройна коалиция”. Обстоятелство, което веднага дава приоритет на апаратните кариеристи пред експертите. Сред тях неминуемо е и Пеевски, макар че навярно тук релацията е обърната – някой зависи от него и му дава нужната власт, за да изплати дълговете си. Кой – въпрос с понижена трудност.

Навярно този принцип не буди тревога единствено у „левите интелектуалци”. Цял ред от тях преди близо година апелираха тъкмо към професионалната колегия – тази на историците, от която забележим атом е уволненият директор на архивите. Обектът – да бъде защитена от атаките на медии и кого ли не организираното от тях мероприятие, наречено научна конференция. Конференция – да, в широкия смисъл на думата: събрание на люде с някаква обща цел. Научна – никак. Не е тук мястото да се аргументирам, вече го сторих още тогава. Независимо от това те пожелаха да бъде активирана научната етика и колегите им да ги отбранят, заставайки с авторитета си на личности и с престижа на научното поле зад идеята събитието да бъде легитимирано като академично. И как би било иначе, ако то бъде подкрепено тъкмо от тези, които са носители на академичното?!

Първата ми хипотеза: „левите интелектуалци” са изначално настроени да злоупотребяват с етиката на професионалната общност. Те желаят да получат нейната защита, да се възползват ресурса на колегията, но да не допринесат обратно с нищичко, освен с конференции със съвършено безсъмнителна несвързаност с научното. Ето защо, смятам аз, никой от онези, които съвсем наскоро призоваха академичната гилдия да се мобилизира в тяхна полза, няма да сторят и стъпка срещу решението за уволнение на своя колега, на доказания професионалист, на доцента от БАН Мартин Иванов. Някога те не подкрепиха колегите си в намерението да направят научна конференция по повод идеята да се изследва образът на Баташкото клане в българската национална памет, защото срещу това намерение застанаха доволен брой от техните партийни лидери. Нека да няма заблудени, че същите те и сега ще предпочетат уюта на „Позитано” – 20 пред несигурния терен на обоснованата критична нагласа.

Наблюдение, в което се оглежда най-малко още един факт: самопотискането и самоцензурирането на критични нагласи в името на партийни каузи ясно посочва, че за дадени групи български изследователи участието в академични колегии е декорация, придаваща допълнителна тежест на техните партийно-политически афилиации, а не обратното, както би следвало да се очкава в рамките на едно консервативно разбиране, даващо всякога приоритет на знанието и експертизата, особено когато насреща стои частният интерес на който и да е политически субект.

Не по силата на факта, че М. Иванов някога бе застанал зад инициативата им да върнат post mortem поне част от кредита, даден им някога от щерката на комунистическия диктатор. Той не го стори тъкмо от позицията на причастността си към академичния етос, а заради собствената им претенция за научност това изглежда дълг на левите исторички. Те обаче – нека го откроя оново – няма, няма за рискуват толкова, че да застанат срещу своя председател и зад колегата си. Факт, зад който ясно идентичностната йерархия на въпросните: те са и всякога са били повече партийно, отколкото академично обвързани.

Кадровата политика на някогашната комунистическа партия се възпроизвежда: предпочитат се ловки партийци пред специалистите. При това положение очакванията ни няма как да бъдат повишени. „Какво тук значи някаква си личност?”. Който продължава да упорства, че някогашната тоталитарна БКП и днешната ѝ наследница БСП, съществуваща в условията на общество, изглеждащо като демокраатично, просто страда от липса на дълбочина на погледа.

Няма да изреждам какво направи Мартин за ползваемостта на архивните материали в последните години, докато беше начело на институцията им – това вече сториха дори външните спрямо този тип работа със социалната памет: медиите. Направеното от него е видимо и с простото око на неангажирания наблюдател. Въпреки това не бих повярвал и за миг, че неговата работа ще бъде продължена, както той самият се надява.

Една от причините, заради които той е заменен, е именно това: в рамките на неговото директорство архивът стана прекалено позлваем. Обстоятелство, което не се харесва на онези с неизплатени дългове към обществото. То не съвпада с намерението на архива да даде на всеки данните, чрез които той да се саморазкаже, да се самопредстави и по този начин да изгради образа си в обществото. По времето на доц. Иванов откриването на архивните хранилища и оптимизацията на изследователската работа в тях доведе тъкмо до това: до отваряне на възможност затвореното в папки и досиета да бъде отворено за онези, чийто животи са кодифицирани в тях. Това решение в своята най-голяма дълбочина е възможно максимално демократично възможното. Той стори много, за да премахне административните препятствия пред боравенето с паметта на/за обществото.

На свой ред полагането на колкото може по-голям брой пречки пред желаещия да отвори дори само инфромацията за себе си и рода си в архивите е една от коварните тактики на тоталитарната политика, скрита зад маската на фасадна демокрация. Няма съмнение, че днес отказът на достъп до данни, произведени от обществото, е абсурд. Достъпът до информация е едно от фундаменталните човешки права. Откритостта на архивно съхраняваното обаче следва да бъде зорко контролирана. Проблемните следствия от степента на отваряне на архивите ясно личи в политиката към досиетата на бившите агенти на Държавна сигурност – макар да нямат кой знае каква стойност след близо 25 години, те все още са размахвани като скелет от гардероба и в ролята на реторически аргумент за омаскаряване на противници. Ако тоталитарната държава преди 1989 г. имаше капацитета да прогнозира това развитие, навярно от тези папки нямаше да остане нищо. Или голямата част от ползваемите за компромати щяха да бъдат извадени от архивен оборот и старателно прикрити.

Второто ми предположение: съвсем ненапразно експертът Мартин Иванов, убеденият демократ, бива заменен с фигура от милиционерски калибър и папка в архивите на репресивния апарат. Монополът на саморазказването следва да бъде стеснен, а личният избор на идентичност съобразно миналото трябва да стане елемент от държавната политика за справяне с най-неудобните.

Не се съмнявам още, че голяма част от историческата гилдия, която не е прононсирано лява (за разлика от онези, които прекадяват тамян пред портрета на своя патрон Людмила Живкова и представят това за наука), също ще запази мълчание по случая. Едно – заради страх от репресии, макар зад това миловидно оправдание най-често да се спотайват далеч по-грозни реалности: липса на професионална дързост; завист към колегата, който е постигнал малко повече; вторично академично мишкунство, култивирано в годините на социализма, когато преклонената главица е била гаранция за оставане далеч от Белене. Когато си виждал някого лично на място, което днес не се ползва с авторитет, когато една колегиалност е надделявала над друга и едната е била ползвана за упражнавяне на насилие над другата, няма съмнение, че единствената рецепта за оцеляване днес е мълчанието. Това – за онези дами и господа с научни степени и звания, които някога са се разминавали без всякаква тайнственост из коридорите и кабинетите на управленията на ДС с онзи, когото днес виждат начело на Държавна агенция „Архиви”. По всичко личи, че призраците на държавно институционализираните репресии от близкото минало и сътрудниците им, мнозина от които са обучени за професионални интриганти, направили научна или друга кариера тъкмо с помощта на офицерските си звания, продължават да определят повече, отколкото трябва, ако това мое допускане излезе вярно.

Последно – надявам се, прочее, този анализ да надценява твърде много средата, която обективира. Много би ми се искало премахването на Мартин от директорския пост да е просто „червена метла”, а назначението на милиционер за шеф на архива да е плод на прагматично решение: все пак къде би могъл да се чувства достатъчно спокоен пенсионираният кадър на милицията, ако не сред купищата хартии, които може да бъдат потребни някому, но може и само историците ( тези безкрайно досадни книжни плъхове!) някога да заявят потребност от тях. Във втория случай към архивното проучване се подхожда с предварително увеличена доза търпение и множество стратегии за справяне с всякакви (административни и не само) безумия. Доц. Мартин Иванов е експерт, а не политическо лице. Ще ми се да повярвам, колкото и наивно да звучи, че само това е причина за уволнението му и зад него не стоят никакви дълбоки намерения, свързани с авансова или ретроспективна манипулация на ресурса, от който се конструира важният за обществото разказ за миналото, който казва/показва кои сме и какви сме.

Ако някой продължава да се съмнява методологическата приемственост между комунисти и днешни социалисти, ако все още има такива, които правят разграничение между социалисти, „леви интелектуалци” и комунисти на български терен, то това – по всичко личи – е дефект на личния поглед: нежелание и/или невъзможност за поглед отвъд, за аналитично разгръщане на видимото зад повърхността на доста плоската партийна реторика, прицелена в манипулация на масите, телешка вяра в правотата на думите на батюшката. Тук само ще припомня, че дори католическата църква вече приема, че папата говори непогрешимо единствено ex cathedra, а не изобщо. В православието тежка и философски уплътнена претенция за безгрешност на патриарха или на когото и да е от клира практически няма. Видимо българският комунист още не е на критичната висотата на християнската църква, макар в неговите очи религията все още да е „опиум за народите”, а църквата да е дамгосвана систематично като ретроградна институция, която няма място в атеистичния свят, пред който обект на преклонение са само Партията и Вождът.

Ако все пак някой от „левите” реши да опонира на този анализ, нека се чувства свободен да го стори с делата си. Защото ние ги познаваме по онова, което правят. В крайна сметка тъкмо изграденото остава. Думите, особено нахалните, партийни манипулации, обидно подценяващи аналитичните способности на реципиента си, отлитат в небитието, предизвиквайки незначителна суматоха около мига, в който бъдат артикулирани, но не повече от това.

Казано с думите на Ботев, иска ми се те просто да са идиоти… Въпреки всичко те не са идиоти. Престъпници – да, но не и идиоти.

International conference “Saint Emperor Constantine and Christianity“ (31 May – 3 June 2013)


ПРОГРАМ

Центар за црквене студије, Ниш

Институт за православне хришћанске студије Универзитета у Кембриџу

Центар за византијско-словенске студије „Иван Дујчев“, Софија

Институт за национална и верска питања, Солун

Одељење за историју Филозофског факултета у Београду

Филозофски факултет у Нишу

Ниш, 31. мај – 2. јун 2013.

Програмски савет:

Епископ нишки др Јован (председник),
проф. др Драгиша Бојовић (потпредседник),
проф. др Маркус Плестид,
проф. др Атанасиос Ангелопулос,
проф. др Васја Велинова,
проф. др Франческо Браски,
академик Љубомир Максимовић,
академик Анатолиј Турилов,
проф. др Радивој Радић,
проф. др Аксинија Џурова,
проф. др Бранислав Тодић,
проф. др Александар Наумов,
проф. др Радомир Поповић,
проф. др Горан Максимовић,
др Иванка Гергова,
др Владимир Цветковић,
др Ивица Живковић (секретар),
др Владимир Алексић (секретар)

ПРОГРАМ МЕЂУНАРОДНОГ НАУЧНОГ СКУПА 
“СВЕТИ ЦАР КОНСТАНТИН И ХРИШЋАНСТВО“
(31. мај -3.јун 2013)

Петак, 31. мај 2013. године

08.00-10.00

Пријава СВЕТОСАВСКИ ДОМ – у порти Саборног храма

10.00 – 11.30

СВЕЧАНО ОТВАРАЊЕ СКУПА (Светосавки дом)

Говоре:

• Његова светост Патријарх српски господин Иринеј
• Његово преосвештенство Епископ нишки др Јован
• др Милета Радојевић, директор Канцеларије за сарадњу са црквама и верским заједницама
• проф. др Зоран Перишић, градоначелник Ниша
• проф. др Драгиша Бојовић, управник Центра за црквене студије Музички програм:
• Црквено-певачка дружина БРАНКО
• Бојана Пековић (гусле) и Никола Пековић (хармоника)

ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАЊЕ (амфитеатар Филозофског факултета)

12.00-14.15

12.00 Проф. др Горан Максимовића декан Филозофског факултета, ПОЗДРАВНА РЕЧ

12.15 Академик Ендрју Лаут, КОНСТАНТИН И КОНСТАНТИНОВСКИ ИДЕАЛ

12.45 Проф. др Радомир Поповић КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ И КАНОНИ НИКЕЈСКОГ САБОРА

13.15 Академик Анатолиј Турилов СРПСКИ РЕЛИКВИЈАР СВЕТОГ ЦАРА КОНСТАНТИНА – ХИПОТЕЗА О ПОРЕКЛУ И ИСТОРИЈА

13.45 Дискусија

14.15-16.15 Ручак

Рад у паралелним сесијама

* Секција I
** Секција II
*** Секција III

16.15-18.00

Сесија 1 (* учионица 1)

Председавајући: Грахам Џонс

1. Graham Jones (Oxford): PROCLAIMED AT YORK: CONSTANTINE ‘S IMPACT ON KINGSHIP AND FAIT ON THE IMPERIAL FRONTIERS
2. Pavel Filipczak (Lodz): THE IMPERIAL ADMINISTRATION IN SYRIA UNDER DIOCLETIAN AND CONSTANTINE THE GREAT
3. Jacek Wiewiorowski ( ód ): AGENTES VICES PRAEFECTORUM PRAETORIO, COMITES PROVINCIARUM AND VICARS AS THE TOOL OF CONSTANTINE THE GREAT
4. Жарко Петковић (Београд): РИМСКЕ СУДИЈЕ У ДЕЛИМА ХРИШЋАНСКИХ МУЧЕНИКА
5. Hagith Sivan (Kansas): A PASSAGE THROUGH PALESTINE: NOTE ON EUSEBIUS’ VITA CONSTANTINI 1.19

Сесија 1 (** учионица 2)

Председавајући: Љиљана Јухас-Георгиевска

1. Виктор Савић (Београд): ИМЕНА КОНСТАНТИНОВА ГРАДА И РОМЕЈСКОГ ЦАРСТВА У СРЕДЊОВЕКОВНИМ ЋИРИЛИЧКИМ ИЗВОРИМА
2. Александар Наумов (Краков, Венеција): Καθολική Εκκλησία У СТАРО- СЛОВЕНСКОЈ КЊИЖЕВНОСТИ
3. Љиљана Јухас-Георгиевска (Београд): ЦАР КОНСТАНТИН У СРПСКОЈ КЊИЖЕВНОСТИ СРЕДЊЕГ ВЕКА
4. Драгиша Бојовић (Ниш, Косовска Митровица): ДАВИД И КОНСТАНТИН • СРПСКА РЕЦЕПЦИЈА ПРЕДАЊА О СВЕТИМ И ВЕЛИКИМ ЦАРЕВИМА
5. Ana Stoykova (Sofia): ABOUT THE CELEBRATING OF ST. GERMANUS I, PATRIARCH OF CONSTANTINOPLE IN THE MIDDLE AGES

Сесија 1 (*** учионица 3)

Председавајући: Борис Брајовић

1. Бранко Горгиев (Ниш): ПОЈАМ СВЕТОГ У АНТИЦИ И РАНОМ ХРИШЋАНСТВУ
2. Борис Брајовић (Фоча): ПОЛИТИКА И ЦИВИЛИЗАЦИЈА: ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ ЕДИКТА О ТОЛЕРАНЦИЈИ
3. Gábor Kendeffy (Budapest): ENDURANCE AND TOLERATION: CONCEPTIONS ELABORATED IN LACTANTIUS’ THEOLOGY
4. Anna Zhyrkova (Paris): PHILOSOPHY BEHIND THE CHALCEDONIAN LOGIC

Дискусија

18.00-18.15 Пауза

18.15-20.15

Сесија 2 (* учионица 1)

Председавајући: Тимоти Барнс

1. Pavel Pavlov (Sofia): THE EMPERORS GALLERIUS AND ST CONSTANTINE: THE LONG ROAD FROM SERDICA (311) TO MILAN (313)
2. Timothy Barnes (Edinburgh): WHAT DID CONSTANTINE AND LICINIUS DISCUSS IN MILAN?
3. Мирко Сајловић (Фоча): ОБРАЋЕЊЕ ЦАРА КОНСТАНТИНА – ПО ИСТОРИЈСКИМ ИЗВОРИМА
4. Dimitrios Koutroulas (Athens): THE EDICTS OF RELIGIOUS TOLERATION OF GALERIOUS LICINIOUS AND CONSTANTINE THE GREAT. SOCIAL, POLITICAL AND RELIGIOUS CONDITIONS OF THE PERIOD

Сесија 2 (** учионица 2)

Председавајући: Славија Барлијева

1. Татјана Суботин Голубовић (Београд): ПРАЗНОВАЊЕ СВЕТОГ КОНСТАНТИНА И ЈЕЛЕНЕ У СРЕДЊОВЕКОВНОЈ СРБИЈИ (ПРЕМА СРПСКИМ МИНЕЈИМА XIII И XIV ВЕКА)
2. Зоран Ранковић (Београд): СЛОВО ЈЕВТИМИЈА ТРНОВСКОГ О ЦАРУ КОНСТАНТИНУ У ЈЕДНОМ СРПСКОМ ЗБОРНИКУ
3. Slavia Barlieva (Sofia): CONSTITUTUM CONSTANTINI AMONG THE MEDIEVAL FORGERIES ANT ITS REFLECTION IN THE LATIN LITERATURE 10TH -15TH CENTURY
4. Diana Atanassova (Sofia): EVENT AND IMMORTALITY IN THE LEGEND OF THE SEVEN SLEEPERS OF EPHESUS (IN MEDIEVAL AND MODERN LITERATURE)
5. Maria Yovcheva ( Sofia): THE CONSTANTINOPOLITAN CHURCH FEASTS IN MONTH OF MAY IN THE SLAVONIC LITURGICAL LITERATURE

Сесија 2 (*** учионица 3)

Председавајући: Димитри Бирјуков

1. Слађана Ристић Горгиев (Ниш): РАНО ХРИШЋАНСТВО И СТОИЦИЗАМ
2. Dimitry Birjukov (St. Petersburg): THE ARIAN DEBATES OF THE SECOND HALF OF THE 4TH CENTURY AS DEBATES ABOUT UNIVERSALS
3. Constantinos Athanasopoulos (Cambridge): FATE, PROVIDENCE , HUMAN AND DIVINE WILL IN THE WORK OF EUSEBIUS AND NEMESIUS
4. Christophe Erismann (Lausanne): OF THE SAME ESSENCE. CHRISTIAN THEORIES OF THE UNITY OF THE HUMAN SPECIES IN THE CENTURY OF CONSTANTINE
5. Andrey Darovskikh (St. Petersburg): CHRISTOLOGICAL DOGMA OF CHALCEDON AND NEO-PLATONIC SOURCES OF PHRASE έυωσις IN NEMESIUS’ TREATISE ON THE MAN OF NATURE

Дискусија

Субота, 1. јун 2012. године

Рад у паралелним сесијама 9.00 – 11.00

Сесија 3 (* учионица 1)

Председавајући: Александар Омарчевски

1. Anthousa Papagiannaki (Oxford): IMPERIAL PORTRAITURE AND THE MINOR ARTS IN THE ERA OF CONSTANTINE THE GREA
2. Athanasios Kapsalis (Athens): THE FALSE-DONATION OF CONSTANTINE
3. Alexander Omarchevski (Sofia): ST CONSTANTINE’S NIGHTMARE: CRISPUS AND FAUSTA
4. Neža Zajc (Ljubljana), THE PROBLEM OF HEIR OF CONSTANTINE OR THE FOUNDATIONS OF DEEPLY PERSONAL AESTHETIC
5. Nicholas Baker-Brian (Cardiff): „LIKE FATHER, LIKE SON‰? INVESTIGATING THE INFLUENCE OF CONSTANTINE ON THE REIGN OF CONSTANTIUS II

Сесија 3 (** учионица 2)

Председавајући: Алберто Фереиро

1. Vasya Velinova (Sofia): CONSTANTINE THE GREAT AND THE BYZANTINE AND SLAVONIC HISTORIOGRAPHY
2. Vasilios Koukousas (Thessaloniki): CONSTANTINE THE GREAT IN BYZANTINE HISTORIOGRAPHY
3. Alberto Ferreiro: ST. CONSTANTINE THE GREAT AND HELENA IN ST. VINCENT FERRER’S CATALAN SERMON ON POPE SYLVESTER AND IN THE LEGENDA AUREA
4. Roberta Franchi (Firenze/Vienna): CONSTANTINE AND HELENA IN THE ECCLESIASTICAL HISTORIANS: BETWEEN DREAMS AND VISIONS
5. Борис Стојковски (Нови Сад): THE LIFE OF SAINT CONSTANTINE THE GREAT BY THE BOLLANDISTS

Сесија 3 (*** учионица 3)

Председавајући: Норберт Видок

1. Norbert Widok (Opole): GREGORY OF NAZIANZUS AND CONSTANTINOPLE – NEW ROME
2. Дражен Перић (Београд): ОБОЖЕЊЕ ЧОВЕКА КАО ОХРИСТОВЉЕЊЕ ПО УЧЕЊУ СВЕТОГ ГРИГОРИЈА БОГОСЛОВА
3. Valentina Gulevska (Bitola): THE PHILOSOPHY OF THE CAPPADOCIAN FATHERS ∙ DISPUTE BETWEEN CHRISTIANITY AND HELLENIS
4. Serafim Seppälä (Joensuu): CAPPADOCIAN VISION OF BEAU
5. Микоња Кнежевић (Косовска Митровица): ГРИГОРИЈЕ БОГОСЛОВ У РЕЦЕПЦИЈИ ГРИГОРИЈА ПАЛАМЕ

Дискусија

11.00-12.00 Пауза

12.00-14.00

Сесија 4 (* учионица 1)

Председавајући: Милош Антоновић

1. Милош Антоновић (Београд): ЕВАНГЕЛИЗАЦИЈА ЦЕНТРАЛНОГ БАЛКАНА У XI ВЕКУ
2. Синиша Мишић (Београд): ЦАР КОНСТАНТИН У ЖИТИЈИМА НЕМАЊИЋА
3. Бојан Јовановић (Београд): СРБИ И ЦАР КОНСТАНТИН
4. Александар Узелац ∙ Бојана Радовановић (Београд): ЦРКВЕНА И СВЕТОВНА ПОЛИТИКА КРАЉА МИЛУТИНА ПРЕМА ЗАПАДНИМ СИЛАМА ПОЧЕТКОМ XIV ВЕКА ∙ НЕКОЛИКО НОВИХ ЗАПАЖАЊА
5. Владимир Алексић (Ниш): СРБИ И ПАД ЦАРИГРАДА 1453. ГОДИНЕ
6. Ема Миљковић (Ниш), МЕХМЕД ОСВАЈАЧ И ПИТАЊЕ ВЕРСКЕ ТОЛЕРАНЦИЈЕ У ОСМАНСКОЈ ДРЖАВИ

Сесија 4 (** учионица 2)

Председавајући: Злата Бојовић

1. Bojana Pavlovi (Belgrade): THE IMAGE OF CONSTANTINE THE GREAT IN THE LOGOS OF NIKEFOROS GREGORAS AND IN THE BIOS BY IOANES CHORTASMENOS
2. Marijana Vukovi (Budapest – Oslo): CONSTANTINE AS „JUST A MAN:‰ MODELING AN IMAGE OF AN EARTHLY RULER IN EASTERN CHRISTIAN HAGIOGRAPHIES
3. Злата Бојовић (Београд): КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ У ЉЕТОПИСУ ЦРКОВНОМ АНДРИЈЕ ЗМАЈЕВИЋА
4. Мелина Рокаи (Суботица): „КОНСТАНТИН И КРИСП“ ∙ ШКОЛСКА ДРАМА СУБОТИЧКЕ ГИМНАЗИЈЕ У 18. ВЕКУ
5. Emmanouil Karageorgoudis: GREAT CONSTANTINE’S ECCLESIASTICAL POLICY IN LITERATURE ON PATRIARCHAL SYNODICAL TOME (1850)

Сесија 4 (*** учионица 3)

Председавајући: Torstajn Teodor Tolefsen

1. Stoyan Tanev (Odense): THE WISDOM OF ST. CONSTANTINE AND SOPHIA, THE WISDOM OF GOD
2. Vladimir Cvetković (Aarhus): WISDOM IN ST MAXIMUS THE CONFESSOR
3. Filip Ivanovi (Trondheim): THE CONCEPT OF HIERARCHY IN MAXIMUS THE CONFESSOR
4. Torstein Theodor Tollefsen (Oslo): ST. MAXIMUS THE CONFESSOR AND JOHN PHILOPONUS ON THE ETERNITY OF THE WORLD

Дискусија

14. 00-16.00 Ручак

16.00-18.00

Сесија 5 (* учионица 1)

Председавајући: Радивој Радић

1. Irina Kuzidova-Karadzhinova (SoÔa): THE EMPEROR AND THE HERMIT. THE ASCETIC VIEW ON POWER ACCORDING TO SOME LATE ANTIQUITY ASCETIC LIVES
2. Vladimir Petrunin (Orel): CONSTANTINE THE GREAT AND IMPERIAL TRADITION IN ORTHODOX CHRISTIANITY
3. Мария Шнитер (Пловдив): ЦАРСКОТО ТЯЛО ∙ АСПЕКТИ НА РИТУАЛА (THE KING’S BODY ∙ ASPECTS OF RITUAL)
4. Димо Чешмеџијев (Софија): ИДЕЈА О КОНСТАНТИНУ I ВЕЛИКОМЕ ЗА ВРЕМЕ ДРУГОГ БУГАРСКОГ ЦАРСТВА
5. Радивој Радић (Београд): КОНСТАНТИН О КОНСТАНТИНУ (КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ У СПИСУ КОНСТАНТИНА МИХАИЛОВИЋА ИЗ ОСТРОВИЦЕ)

Сесија 5 (** учионица 2)

Председавајући: Михаил Казаков

1. Емилија Станковић (Крагујевац): ДИОКЛЕЦИЈАНОВИ ПРОГОНИ ХРИШЋАНА
2. Драгана Јањић (Лепосавић): ЦРКВЕНЕ РЕФОРМЕ ЦАРА КОНСТАНТИНА – НОВА РЕАЛНОСТ
3. Gabriel Viorel Gârdan (Cluj, Napoca): RELATIONS BETWEEN CHURCH AND STATE IN THE 4TH CENTURY
4. Mikhail Kazakov (Smolensk): RELIGIOUS TOLERANCE AS CHRISTIAN AND PAGANS UNDERSTOOD IT IN THE FOURTH CENTURY
5. Ненад Живановић (Ниш): ОДНОС ХРИШЋАНСТВА ПРЕМА ФИЗИЧКОМ ВЕЖБАЊУ У РАНОМ СРЕДЊЕМ ВЕКУ

Сесија 5 (*** учионица 3)

Председавајући: Христос Терезис

1. Здравко Пено (Фоча): ТРИЈАДОЛОГИЈА СВЕТОГ НИКИТЕ РЕМЕЗИЈАНСКОГ У КОНТЕКСТУ ПОСТНИКЕЈСКОГ БОГОСЛОВЉА
2. Ivica Živković (Niš): EMPEROR CONSTANTINE THE GREAT: THE PATTERN OF CHRISTIAN AUTHORITY
3. Eirini Artemi (Athens): EMPEROR CONSTANTINE AND THE THEOLOGY OF CHRISTIANITY FROM HIS AUTOCRACY TO THE SECOND ECUMENICAL COUNCIL
4. Christos Terezis, Georgios-Nektarios Lois (Patras): THE POLITICAL THEOLOGY OF CONSTANTINE THE GREAT AT EUSEBIUS OF CAESAREA

Дискусија

18.00-18.30 Пауза

18.30-20.30

Сесија 6 (* учионица 1)

Председавајући: Влада Станковић

1. Mariana Bodnaruk (Budapest): ART AND POLITICS: COMPARING THE VISUAL SELF-REPRESENTATION OF CONSTANTINE TO AUGUSTUS
2. Rumen Boyadziev (Sofia): CONSTANTINE THE GREAT AND THE FEMALE MONARCHISM
3. Влада Станковић (Београд): КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ У ВИЗАНТИЈСКОЈ КЊИЖЕВНОСТИ КОМНИНА (11-12. ВЕК): РАВНОАПОСТОЛНОСТ КАО ИДЕАЛ И ИДЕЈА
4. Лариса Орлов (Београд): АЛЕКСИЈЕ КОМНИН – НОВИ КОНСТАНТИН?
5. Милена Репајић (Београд): КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ У ИСТОРИЈСКИМ ДЕЛИМА МИХАИЛА ПСЕЛА

Сесија 6 (** учионица 2)

Председавајући: Панајотис Цумеркас

1. Panagiotis Tzoumerkas (Thessaloniki): THE CHURCH OF ALEXANDRIA IN THE YEARS OF CONSTANTINE THE GREAT. CERTAIN REFLECTION
2. Pantelis Lekkou (Thessaloniki): POLITICAL, SOCIAL AND INTERRELIGION SITUATION IN ALEXANDRIA AT THE 4TH A.D. CENTURY
3. Slawomir Bralewski (Lodz): DID THE BISHOPS ORDERED BY CONSTANTINE THE GREAT TO GATHER AT NICAEA DISCUSS THE DONATIST SCHISM?
4. Ioannis Velitsianos (Thessaloniki): EMPEROR CONSTANTINE AND THE UNITY OF THE CHURCH
5. Grigorios Liantas – Eleni Lianta (Thessaloniki): CONSTANTINE THE GREAT AND THE CEREMONIAL PROCEDURE OF THE ECUMENICAL COUNCILS

Сесија 6 (*** учионица 3)

Председавајући: Димитриос Москос

1. Anastasios G. Maràs (Thessaloniki): CONSTANTINE THE GREAT AND EUSEBIUS OF CEASAREA: THE EMPEROR’S RELATIONSHIP WITH GOD
2. Dimitrios Moschos (Athens): THE EMPERORS AND THE DESERT – THE ATTITUDE OF EGYPTIAN MONASTICISM TOWARDS CONSTANTINE AND THE PROSPECT OF A CHRISTIAN EMPIRE
3. Драгољуб Марјановић (Београд): ДИЈАЛОГ ПРЕПОДОБНОГ ПАИСИЈА ВЕЛИКОГ И ЦАРА КОНСТАНТИНА ВЕЛИКОГ ИЛИ О ПРЕИМУЋСТВУ МОНАШКОГ ЖИВОТА НАД ВАСИЛИЈОМ
4. Octavian Gordon (Bucharest): CONSTANTINE THE GREAT Ó íσαπόστολος

Дискусија

Недеља 2. Јун 2013.

Литургија

Рад у паралелним сесијама

11.00-13.00

Сесија 7 (* учионица 1)

Председавајући: Надежда Чеснокова

1. Monica White (Nottingham): VENERATION OF ST. CONSTANTINE IN PRE-MONGOL RUS
2. Nadezhda P. Chesnokova, (Moscow): THE RUSSIAN TSAR AS NEW CONSTANTINE
3. Marzanna Kuczyńska (Pozna ): ХРИШЋАНСКИ ИДЕАЛ ЦАРА КОНСТАНТИНА У ПРОГРАМУ ОБНОВЕ ПРАВОСЛАВНЕ ЦРКВЕ У ПОЉСКО-ЛИТВАНСКОЈ ДРЖАВИ
4. ZoÔa Brzozowska (Lodz): THE IDEAL RULER-ST. CONSTANTINE AND HELENA IN THE SPIRITUAL AND POLITICAL CULTURE OF KIEVIAN RUSS
5. Anca Mihaela Sapovici (Athens): THE CONSTANTINIAN ROYAL PARADIGM AND ITS INFLUENCE UPON THE MEDIEVAL ROMANIAN CULTURE AND POLITICAL IDEOLOGY

Сесија 7 (** учионица 2)

Председавајући: Џеф Дун

1. Archimand. Makarios Griniezakis (Archbishopric of Crete): THE METROPOLITANATE SYSTEM DURING THE REIGN OF CONSTANTINE THE GREAT
2. Бобан Димитријевић (Ниш): СВЕТИ ЦАР КОНСТАНТИН И ПИТАЊЕ ПАПСКОГ ПРИМАТА: МЕСТО И ЗНАЧАЈ РИМСКОГ ЕПИСКОПА У ЦРКВИ У ЧЕТВРТОМ ВЕКУ
3. Јован Милановић (Paris): ПОЈАМ ЦРКВЕ И ЊЕНО ПОИМАЊЕ КОД ПРВИХ ЦРКВЕНИХ ИСТОРИЧАРА
4. Craig Caldwell (Athens): CONSTANTINE AND PROTOGENES: THE BISHOP OF SERDICA IN IMPERIAL CONTEXT
5. Geoff Dunn (Brisbane): THE LETTER OF INNOCENT I TO MARCIAN OF NIŠ

Сесија 7 (*** учионица 3)

Председавајући: Аксинија Џурова

1. Aksinia D urova – Aleksandra Trifonova (SoÔa): THE IMAGES OF CONSTANTINE THE GREAT
2. Emil Ivanov (Sofia): „EARLY CHRISTIAN SARCOPHAGUS SCULPTURE FROM THE CONSTANTINE
3. Anna Paranou (Marburg): THE EMPEROR CONSTANTINE THE GREAT: IDOLATER OR CHRIST. THE CASE OF THE COINAGE?
4. Глигор Самарџић ∙ Соња Стаменковић (Косовска Митровица): НАЛАЗИ НОВЦА КОНСТАНТИНА ВЕЛИКОГ И ЊЕГОВИХ СИНОВА У МУЗЕЈУ ХЕРЦЕГОВИНЕ У ТРЕБИЊУ

Дискусија

13.00-14.30 Ручак

14.30-16.30

Рад у паралелним сесијама

Сесија 8 (* учионица 1)

Председавајући: Роберто Спатаро

1. Ilaria Ramelli (Milan): CONSTANTINE: THE REVERSAL OF THE EFFECTS OF THE SENATUS CONSULTUM OF A.D. 35
2. Eirini Christinaki ∙ Glarou (Athens): CONSTANTINE THE GREAT AS „
cπίσκοπος τ, ν cκτüς“ (episcopus rerum externarum).
3. Valerio Massimo Minale (Napoli): CREATING A LAW AGAINST THE HERETICS DURING THE CONSTANTINIAN AGE: THE CASE OF THE EDICT IN VITA CONSTANTINI III. 63-66
4. Велибор Џомић (Подгорица): ПРАВНА ПРИРОДА СЛОБОДЕ ВЕРОИСПОВЕСТИ У МИЛАНСКОМ ЕДИКТУ
5. Roberto Spataro (Jerusalem): CONSTANTINE ‘S LEGISLATION AND ITS IMPACT ON THE CLERGY LIFE AND MINISTRY IN THE 4TH AND 5TH CENTURY

Сесија 8 (** учионица 2)

Председавајући: Франћеско Браски

1. Stanislaw Adamiak (Rome): CONSTANTINE, DONATISTS, AND THE FIRST INTERVENTION OF THE STATE IN THE ECCLESTIASTICAL CONTROVERSIES
2. Mitko Panov (Skopje): CHRISTIANITY AS A MARKER OF POWER, INFLUENCE AND PRESTIGE IN THE BALKANS: FROM CONSTANTINE I TO THEODOSIUS II
3. Francecso Braschi (Milano): CONSTANTINE IN ST. AMBROSIUS OF MILAN’S DE OBITU THEODOSII: RESHAPING THE EMPEROR’S ROLE AND DEFINITION AFTER ARIAN CRISIS
4. Vadim Prozorov (Moscow): THE TENTH CENTURY COUNCILS IN SPALATO AND THE PROBLEM OF THE RELIABILITY OF THEIR ACTS

Сесија 8 (*** учионица 3)

Председавајући: Елени Влахопулу

1. Brumana Raffaella, Bezoari Giorgio, Cuca Branka (Milano): INNOVATIVE GEOGRAPHIC TOOLS FOR THE COMPREHENSION AND VALORISATION OF HISTORICAL ITINERARIES. STUDY CASE OF MEDIANA, RESIDENCE OF CONSTANTINE THE GREAT
2. Iva Kai i Vinka Bubi (Zagreb): ORATORIUM A IN SALONA. A CONSTANTINIAN BUILDING
3. Јадранка Мишић Пејовић (Ниш): РАЗВОЈ ТЕХНИКЕ МОЗАИКА У НИШКИМ САКРАЛНИМ ОБЈЕКТИМА ∙ ОД ХРИСТОГРАМА НА МЕДИЈАНИ ДО ЦРКВЕ СВЕТИХ ЦАРА КОНСТАНТИНА И ЦАРИЦЕ ЈЕЛЕНЕ У НИШУ
4. Eleni Vlahopoulou (Thessaloniki): DEPICTING SAINTS CONSTANTINE AND HELEN ON CHURCH GOLD EMBROIDERED VESTMENTS: THE CASE OF THE ARKADI MONASTERY’S COLLECTION IN CRETE.
5. Aleksandar Gulevski (Bitola): THE SAINT EMPEROR CONSTANTINE AND EMPRESS HELLENE IN THE FRESCO AT PRESPA, PELAGONIA AND DEMIR HISAR (XII-XVII CENTURY)

Дискусија

16.30-17.00 Пауза

17.00-19.00

Рад у паралелним сесијама

Сесија 9 (** учионица 2)

Председавајући: Емилијан Роман

1. Emilian Roman (Iasi): ROMAN AND CHRISTIAN LAW. REMINISCENCES OF THE ROMAN LEGAL ORDER IN EASTERN CHURCH LEGISLATION
2. Ивана Јањић – Вирџинија Поповић ∙ Родика Урсулеску Миличић (Нови Сад): РАНО ХРИШЋАНСТВО НА ТЕРИТОРИЈИ ДАНАШЊЕ РУМУНИЈЕ
3. Димитaр Атанасов (София): РЕЛИГИОЗНИЯТ ЖИВОТ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XIV ВЕК : ЕЖЕДНЕВНИ АСПЕКТИ
4. Марија Копривица (Београд): ЦРКВЕНО ВЕНЧАЊЕ У СРЕДЊОВЕКОВНОЈ СРБИЈИ

Сесија 9 (*** учионица 3)

Председавајући: Манолис Варвунис

1. Yulia Valeva (Sofia): ARCHEOLOGICAL EVIDENCES ON THE CHRISTIANIZATION OF THE PROVINCES IN TRACE 4TH-5TH C.
2. Дејан Радичевић – Дејан Црнчевић (Београд): АРХЕОЛОШКА СВЕДОЧАНСТВА О ХРИСТИЈАНИЗАЦИЈИ ЦЕНТРАЛНОБАЛКАНСКОГ ПРОСТОРА У РАЗДОБЉУ IX – XI СТОЛЕЋА
3. Athanasios Angelopoulos – Ilias Moglenidis (Thessaloniki): CONSTANTINE THE GREAT IN THE TOPOGRAPHY OF GREECE
4. Manolis Varvounis (Thrace): SAINT EMPEROR CONSTANTINE IN GREEK FOLK RELIGIOUS TRADITIONS
5. Nikolaos Graikos, Georgia Graikou ( Thessaloniki), NEWER DEPICTIONS OF STS. CONSTANTINE AND HELEN IN CHURCHES OF HELLENIC SPACE (19TH. CEN.): CULTURAL, DEVOTIONAL AND ICONOGRAPHICAL QUESTIONS

Дискусија

20.00-21.30

ПРОМОЦИЈА ЗБОРНИКА:
СВЕТИ ЦАР КОНСТАНТИН И ХРИШЋАНСТВО I – II
(Светосавски дом)

Говоре:

• проф. др Атанасиос Ангелопулос (Институт за национална и верска питања, Солун)
• др Васја Велинова (Центар за византијско-словенске студије „Иван Дујчев“, Софија)
• др Маркус Плестид (Институт за православне хришћанске студије Универзитета у Кембриџу)
• проф. др Синиша Мишић (Одељење за историју Филозофског факултета у Београду)

21. 30 Вечера

Понедељак 03. Јун 2013.

09.00

Литургија у цркви Светих равноапостолних Константина и Јелене

ОРГАНИЗАЦИЈУ СКУПА ПОМОГЛИ

Град Ниш Епархија нишка
Канцеларија за сарадњу са црквама и верским заједницама
KBC Banka
Општина Пантелеј
Црква св. Константина и Јелене Угоститељско-туристичка школа

Световен конгрес по българистика 2013


Празникът на славянската писменост и култура тази година ще бъде отбелязан и с академично събитие – световен конгрес по българистика. Той ще се проведе на теротирията на Ректората на Софийския университет, а участници ще бъдат изследователи от цял свят.

Дали с това събитие интересът към хуманитаристика ще бъде възроден, както амбициозно предназначава конгреса организационният екип е въпрос, на който трудно би могло да се отговори в аванс. Важното в случая се състои във факта, че в България събития с подобна наситеност са колекционерска рядкост, ето защо това заслужава особено внимание.

Не само това – тъкмо на подобни форуми ясно личат индивидуалните коефициенти на полезно действие на изследователите. Всичката предварителна информация може да бъде видяна в програмата на конференцията, която може да бъде достигната през тази връзка: програма за конгреса по българистика 2013.

FIRST INTERNATIONAL SYMPOSIUM ON BALKAN HISTORY STUDIES: METHODOLOGICAL APPROACHES, 26-28 April 2013 Balıkesir/Turkey


I. ULUSLARARASI BALKAN TARİHİ ARAŞTIRMALARI SEMPOZYUMU: METODOLOJİK YAKLAŞIMLAR

26-28 Nisan 2013 Balıkesir/Türkiye

FIRST INTERNATIONAL SYMPOSIUM ON BALKAN HISTORY STUDIES:  METHODOLOGICAL APPROACHES

26-28 April 2013 Balıkesir/Turkey

_____________________________________________________________________

 

SEMPOZYUM PROGRAMI/ SYMPOSIUM PROGRAMME

26–28 Nisan 2013/26-28 April 2013

 

25 Nisan Perşembe/25 April 2013

Katılımcıların Balıkesir’e gelişi/ Arrivals

 

Sempozyumun Birinci Bölümü/The First Part of the Symposium

(Necatibey Eğitim Fakültesi, Balıkesir)

 

26 Nisan 2013 Cuma/26 April 2013

 

9.00–9.30

Katılımcıların ve Konukların Kayıtları/Registration of the Guests and Participants

 

9.30–10.30 Açılış Konuşmaları/Opening Speeches  (NEF Konferans Salonu)

Prof. Dr. Bülent ÖZDEMİR: Sempozyum Düzenleme Kurulu Başkanı/Head of Syposium Organizing Committee

   Doç. Dr. Bekir GÜNAY, İstanbul Üniversitesi Avrasya Enstitüsü Müdürü/Director of the Euroasia Institute at  İstanbul Univer.

Prof. Dr. Mahir ALKAN: Balıkesir Üniversitesi Rektörü/Rector of Balikesir University

İsmail OK: Balıkesir Belediye Başkanı / Mayor of Balikesir

Ahmet TURHAN:  Balıkesir Valisi/Governor of Balikesir

 

 

 10.30–11.00: Çay-Kahve Arası/Tea Break

 

OTURUMLAR/SESSIONS

 

NEF Konferans Salonu

 

Birinci Oturum/First Session

 

Konu/Theme: Balkan Tarihi Araştırmalarında Osmanlı Gerçeği/Otoman Legacy in the Balkan History

 

Oturum Başkanı/Chairman: Prof. Dr. Bülent Özdemir

11:00-11:15 Prof. Dr. Heath W. Lowry

“Reexamining the Ottoman Entry into the Balkans in Light of Architectural Monuments.”

11:15-11:30 Prof. Dr. Šerbo Rastoder

“Balkanlarda, Heoristik Dönemden Osmanlı İmparatorluğu’na Egemenlik Temelli Sezgiler/Anlayışlar”

11:30-11:45 Prof. Dr. Ali Arslan

“Balkan Tarihi Yazımında Rekabet”

11:45-12:00 Dr. Anna Alexieva

“Ottoman Dominion Epoch in Cultural Memory of Bulgarian People.”

12:00-12:10 TARTIŞMA/DISCUSSION

 

12.10–14.00 – ÖĞLE YEMEĞİ/LUNCH

 

İkinci Oturum/Second Session

Konu/Theme: Balkan Ülkelerinde Balkan Tarihi Yazımı ve Metodoloji I/Balkan History Writings and Metodology in The Balkan Countries I

 

Oturum Başkanı/Chairman: Prof. Dr. Rhoads Murphey

14:00-14:15 Prof. Dr. Željko Holjevac

“Recent Croatian Historiography and its Methodological Approaches toward the Balkans in the Early Modern Period and the Nineteenth Century: Some Examples”

14:15-14:30 Doç. Dr. Fatih Özbay

“Rusya’da Balkan Araştırmaları ve Değerlendirilmesi”

14:30-14:45 Dr. Dimitar Atanassov

Apophatics of European Identity: Balkans and Other Peripheries”

14:45-15:00 Dr. Hasan Bello

“Treatment of the Ottoman period in Albanian historiography 1945-1990”

15:00-15:10 TARTIŞMA/DISCUSSION
15.10–15.25 Çay-Kahve Arası/Tea Break

 

 

 

Üçüncü Oturum/Third Session

 

Konu/Theme: Balkan Ülkelerinde Balkan Tarihi Yazımı ve Metodoloji II/ Balkan History Writings and Metodology in The Balkan Countries II

 

Oturum Başkanı/Chairman: Prof. Dr. Azmi Özcan

15.25–15.40 Prof. Dr. Filip Stanciu

“The importance of educational institutions in the study of history of the Balkans”

15.40–15.55 Doç. Dr. Zafer Gölen

“19. Yüzyıl Bosna Tarih Yazımında Osmanlı Arşiv Belgeleri Nasıl Kullanılmalıdır?”

15.55–16.10 Doç. Dr. Aleksandar Rastović

“Transposition Of  The Studies Of Modern European History At The Universities In Serbia-New Methodological Approach”

16.10–16.25 Yrd. Doç. Dr. İsmail Arslan

“Balkan Şehir Tarihi Yazımında Kaynak Olarak Seyyar Gazete Muhabirlerinin Gözlemleri Üzerine Bir Değerlendirme: Selanik Örneği“

16.25–16.35 TARTIŞMA/DISCUSSION
16.35–16.50 Çay-Kahve Arası/Tea Break

 

Dördüncü Oturum/Fourth Session

 

Konu/Theme: Balkan Tarihi Araştırmalarında Arşivler/Archives in the Balkan Historical Researches

 

Oturum Başkanı/Chairman: Prof. Dr. Osman Köse

16:50-17.05 Prof. Dr. Aleksandar Kadijevic

“Existing Archive  Documents  About Yugoslav  Embassy Complex  In Ankara  (1936)”

17:05-17:20 Doç. Dr. Mustafa Budak

“Makedonya Tarihi Araştırmalarında Osmanlı Arşivlerinin Önemi”

17:20-17:35 Yrd. Doç. Dr. Abdülmecit Mutaf

“Göçler ve Göçmenlerle İlgili Mahalli Arşiv Kaynakları”

17:35-17:50 Mustafa Parlak

“Balkan Tarihi Araştırmalarında Tapu Kadastro Kuyûd-ı Kadime Arşivinin Önemi”

17:50-18:00 TARTIŞMA/DISCUSSION

 

 

HALİL İNALCIK SALONU

 

 

Üçüncü Oturum/Third Session

 

Konu/Theme: Balkan Tarihi Araştırmaları: Tematik I/Researches in the Balkan History: Various Themes I

 

Oturum Başkanı/Chairman: Prof. Dr. İbrahim Yılmazçelik

15.25–15.40 Prof. Dr. Turhan Kaçar

“Konstantinopolis ve Roma: Ortaçağ Balkan Tarihi Çalışmalarında Din Faktörü”

15.40–15.55 Prof. Dr. Ema Miljković

“The Ottoman Studies within the Scope of the History Studies at the Serbian Universities (Methodological Approach)”

15.55–16.10 Doç. Dr. Osman Karatay

“Türkiye’de Balkan Ortaçağı Araştırmaları Üzerine”

16:10-16:20 TARTIŞMA/DISCUSSION
16:20 Çay Kahve Arası/Tea Break

 

 

18.00–20.30 Akşam Yemeği/Dinner

20:30 Güre’ye Hareket/Departure to Güre (A small town in the Aegean coast)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Sempozyumun İkinci Bölümü/The Second Part of the Symposium

(Güre Afrodit Termal Otel) Afrodit Hotel & SPA

 

27 Nisan 2013 Cumartesi/ 27 April 2013 Saturday

 

09:30–10:15 Protokol Konuşmaları/(Short Welcoming Speech) (Salon Paris)

10:15-10:45 Çay Kahve Molası/ Tea Break

 

OTURUMLAR/ SESSIONS

 

Salon Paris

 

Birinci Oturum/First Session

 

Konu/Theme: Balkan Tarihi Araştırmalarında Belge Tahlili ve Önemi/Evalution and Reevaluation of the Historical Documents in the Balkan History Researches

 

Oturum Başkanı/Chairman: Prof. Dr. Mehmet Ali Ünal

10-45-11:00 Prof. Dr. Nenad Moačanin

“The population of the Ottoman Bosnia in the Eighteenth Century According to the Poll-tax Records: Methodological Issues”

11:00-11:15 Prof. Dr. Mehmet Yaşar Ertaş

„Osmanlı Dönemi Balkan Araştırmalarında Toponomi ve Kartoğrafya Problemleri“

11:15-11:30 Doç. Dr. Bekir Günay

“Belge Tarihinden Analiz Tarihine: Balkanlar Örneği”

11:30-11:45 Yrd. Doç. Dr. Murat Tuğluca

“Balkan Tarihi Araştırmalarında Ahkâm Defterleri”

11:45-12:00 TARTIŞMA/DISCUSSION  

 

12:00-:13:30 Öğle Yemeği/Lunch

 

 

İkinci Oturum/Second Session

 

Konu/Theme: Balkan Savaşları (1912-13)/Balkan Wars (1912-13)

 

Oturum Başkanı/Chairman: Doç. Dr. Hasan Babacan

13:30-13:45 Prof. Dr. Ioan Scurtu- Yrd. Doç. Dr. Ionuţ Cojocaru

“Romania and the Second Balkan War, The Participation of Certain Future Prime Ministers”

13:45-14:00 Prof. Dr. Nimetullah Hafız

“Eski Yugoslavya Cumhuriyetlerinde Balkan Savaşlarıyla İlgili Kaynaklar”

14:00-14:15 Yrd. Doç. Dr. Hacı Veli Aydın

“Serezli Türk ve Rum iki Yerel Liderin Gözünden Balkan Savaşları ve Serez”

14:15-14:30 Yrd. Doç. Dr. Yücel Yiğit

“Teşkilat-ı Mahsusa Bağlamında II. Balkan Savaşı’na Yaklaşımlar”

14:30-14:45 TARTIŞMA/DISCUSSION
14:45-15:00 Çay Kahve Arası/Tea Break

 

 

 

Üçüncü Oturum/Third Session

 

Konu/Theme: Balkan Tarihi Araştırmaları: Tematik II/Researches in the Balkan History: Various Themes II

 

Oturum Başkanı/Chairman: Doç. Dr. Zübeyde Güneş Yağcı

15:00-15:15 Prof. Dr. Božidar Jezernik

“The Politics of Othering”

15:15-15:30 Yrd. Doç. Dr. Tamer Balcı

“Yugoslavya’da Kosova Çıkmazı – The Kosovo Conundrum In Yugoslavıa”

15:30-15:45 Yrd. Doç. Dr. Emine Dingeç

“Balkan Tarihi Araştırmalarında Marjinal Gruplar: Çingeneler”

15:45-16:00 Yrd. Doç. Dr. Ramazan Topdemir

“ Yahya Kemal Beyatlı ve Balkan Şehirleri Arşivi”

16:00-16:15 TARTIŞMA/DISCUSSION
16:15-16:30 Çay Kahve Arası/Tea Break

 

 

 

Dördüncü Oturum/Fourth Session

 

Konu/Theme: Balkan Tarihi Araştırmalarında Göç Meselesi/ Settlement and Migration Issues in the Balkan History

 

Oturum Başkanı/Chairman: Prof. Dr. Ali Arslan

16:30-16:45 Prof. Dr. Mehmet İnbaşı

“Göç ve İskânın Bölgenin Türkleşmesi ve İslamlaşmasındaki Önemi

16:45-17:00 Prof. Dr. Metin Ayışığı

„1950-1955 Arası Balkan Göçmenlerinin İskân Çalışmaları (İstanbul Basınına Göre)“

17:00-17:15 Yrd. Doç. Dr. Tuncay Ercan Sepetcioğlu

Anadolu’ya İskân Edilen Balkan Savaşları Muhacirlerine Dair Tarih Alanındaki Çalışmalara Metodolojik Öneriler”

17:15-17:30 Sefer Güvenç

“Belleklerde Mübadele”

17:30-17:45 Dr. Fahriye Emgili

“Balkan Arşivlerine Göre Göç Meselesi”

17:45-18:00 TARTIŞMA/DISCUSSION
18:00-18:15 Çay Kahve Arası/Tea Break

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Salon Helen

 

İkinci Oturum/Second Session

Konu/Theme: Osmanlı’nın Balkanlar’daki İzleri:Vakıflar/The Otoman Imprints in the Balkans: Waqfs

Oturum Başkanı/Chairman: Yrd. Doç. Dr. Uğur Özcan

 

13:30-13:45 Mevlüt Çam

„Balkan Vakıflarının Envanter Projesi“

13:45-14:00 Yrd. Doç. Dr. Georgios Salakidis

“15. Yüzyıl Yenişehir-i Fenar’ı ve Barak Bey Vakfı”

14:00-14:15 Enver Karakeçili

„Balkanlar’da Osmanlı Vakıflarının Hâlihazırda Sayısal Verilerine İlişkin Tespitler“

14:15-14:30 TARTIŞMA/DISCUSSION
14:30-15:00 Çay Kahve Arası/Tea Break

 

 

Üçüncü Oturum/Third Session

 

Konu/Theme: Balkan Tarihi Araştırmaları: Tematik III/Researches in the Balkan History: Various Themes III

 

Oturum Başkanı/Chairman: Prof. Dr. Nenad Moačanin

15:00-15:15 Prof. Dr. Osman Köksal

“Osmanlı Temettuat Fonlarında Sosyo-Kültürel  ve Ekonomik Tarih Yazımındaki Veriler Üzerine Bazı Değerlendirmeler”

15:15-15:30 Doç. Dr. Erdoğan Keskinkılıç

“Balkanlarda Azınlık ve Misyoner Okulları”

15:30-15:45 Yrd. Doç. Dr. Bilgin Çelik

“Balkan Milliyetçiliklerini Anlamak için Karşılaştırmalı Tarih Yöntemi“

15:45-16:00 Yrd. Doç. Dr. Bülent Akyay

“Türkiye’de Yakınçağ Yunanistan Araştırmaları Üzerine”

16:00-16:15 TARTIŞMA/DISCUSSION
16:15 Çay Kahve Arası/Tea Break

 

 

18:15–19:45 – DEĞERLENDİRME OTURUMU/ROUNDTABLE DISCUSSION

(Salon Paris)

 

Oturum Başkanı/Chairman: Prof. Dr. Rhoads Murphey

18:15-18:30 Prof. Dr. Heath Lowry
18:30-18:45 Prof. Dr. Šerbo Rastoder
18:45-19:00 Prof. Dr. Božidar Jezernik
19:15-19:30 Doç. Dr. Mustafa Budak
19:30-19:45 Doç. Dr. Bekir Günay

 

 20:00-21:30 AKŞAM YEMEĞİ/Dinner

28 Nisan 2013 Pazar, Kazdağları ve Ayvalık Gezisi/Excursion to Ida Mountains and Ayvalık (Sunday)

 

 

Katılımcılar/ Participants

 

 

  1. Prof. Dr. Aleksandar Kadijevic, Belgrad Üniversitesi, Sırbistan
  2. Prof. Dr. Ali Arslan, İstanbul Üniversitesi, Türkiye
  3. Prof. Dr. Azmi Özcan, Bilecik Şeyh Edebali Üiversitesi Rektörü, Türkiye
  4. Prof. Dr. Božidar Jezernik, Ljubljana Üniversitesi, Slovenya
  5. Prof. Dr. Bülent Özdemir, Balıkesir Üniversitesi, Türkiye
  6. Prof. Dr. Ema Miljković, Niš Üniversitesi, Sırbistan
  7. Prof. Dr. Filip Stanciu, Lumina Üniversitesi Rektörü, Romanya
  8. Prof. Dr. Heath Lowry, Bahçeşehir Üniversitesi, Türkiye
  9. Prof. Dr. Ioan Scurtu,Romanya Tarih Akademisi Müdürü, Romanya
  10. Prof. Dr. İbrahim Yılmazçelik, Fırat Üniversitesi Türkiye
  11. Prof. Dr. Jasmina Rastoder, Bar Arşivi Müdürü, Karadağ
  12. Prof. Dr. Mehmet İnbaşı, Erciyes Üniversitesi, Türkiye
  13. Prof. Dr. Mehmet Ali Ünal, Pamukkale Üniversitesi Türkiye
  14. Prof. Dr. Mehmet Yaşar Ertaş, Pamukkale Üniversitesi, Türkiye
  15. Prof. Dr. Metin Ayışığı, Beykent Üniversitesi, Türkiye
  16. Prof. Dr. Nenad Moačanin, Zagreb Üniversitesi, Hırvatistan
  17. Prof. Dr. Nimetullah Hafız, Balkan Türkoloji Araştırmaları Merkezi Müdürü, Kosova
  18. Prof. Dr. Osman Köksal, Eskişehir Osmangazi Üniversitesi, Türkiye
  19. Prof. Dr. Osman Köse, Ondokuz Mayıs Üniversitesi, Türkiye
  20. Prof. Dr. Rhoads Murphey, Birmingham Üniversitesi, İngiltere
  21. Prof. Dr. Šerbo Rastoder, Montenegro Üniversitesi, Karadağ
  22. Prof. Dr. Turhan Kaçar, Pamukkale Üniversitesi Türkiye
  23. Prof. Dr. Željko Holjevac, Hırvat Tarih Derneği Başkanı, Hırvatistan
  24. Doç. Dr. Aleksandar Rastović, Belgrad Üniversitesi, Sırbistan
  25. 25.   Doç. Dr. Erdoğan Keskinkılıç, Fatih Üniversitesi, Türkiye 
  26. 26.   Doç. Dr. Bekir Günay, İstanbul Üniversitesi Avrasya Enstitüsü Müdürü, Türkiye 
  27. 27.   Doç. Dr. Fatih Özbay, İstanbul Teknik Üniversitesi, Türkiye
  28. Doç. Dr. Hasan Babacan, Balıkesir Üniversitesi Türkiye
  29. 29.   Doç. Dr. Mustafa Budak, Başbakanlık Devlet Arşivleri Genel Müd. Yrd
  30. Doç. Dr. Osman Karatay, Ege Üniversitesi Türk Dünyası Araşt. Enstitüsü, Türkiye
  31. Doç. Dr. Zafer Gölen, Mehmet Akif Ersoy Üniversitesi, Türkiye
  32. Doç. Dr. Zübeyde Güneş Yağcı, Balıkesir Üniversitesi Türkiye
  33. Yrd. Doç. Dr. Abdülmecit Mutaf, Balıkesir Üniversitesi, Türkiye
  34. Yrd. Doç. Dr. Bilgin Çelik, Dokuz Eylül Üniversitesi, Türkiye
  35. Yrd. Doç. Dr. Eftal Irkıçatal, Balıkesir Üniversitesi, Türkiye
  36. Yrd. Doç. Dr. Emine Dingeç, Dumlupınar Üniversitesi Türkiye
  37. Yrd. Doç. Dr. Georgios Salakidis, Yunanistan
  38. Yrd. Doç. Dr. Hacı Veli Aydın, Mustafa Kemal Üniversitesi, Türkiye
  39. Yrd. Doç. Dr. Ionuţ Cojocaru,Güneydoğu Avrupa ve Akdeniz Araşt. Merkezi Direktörü, Romanya
  40. Yrd. Doç. Dr. İsmail Arslan, Balıkesir Üniversitesi, Türkiye
  41. Yrd. Doç. Dr. Murat Tuğluca, Ahi Evran Üniversitesi, Türkiye
  42. Yrd. Doç. Dr. Ramazan Topdemir, İstanbul Üniversitesi, Avrasya Enstitüsü, Türkiye
  43. Yrd. Doç. Dr. Tamer Balcı,Texas-Pan Amerikan Üniversitesi, ABD
  44. Yrd. Doç. Dr. Tuncay Ercan Sepetcioğlu, Adnan Menderes Üniversitesi, Türkiye
  45. Yrd. Doç. Dr. Uğur Özcan, İstanbul Üniversitesi Avrasya Enstitüsü, Türkiye
  46. Yrd. Doç. Dr. Yücel Yiğit, Balıkesir Üniversitesi, Türkiye
  47. Dr. Abidin Temizer, Balıkesir Üniversitesi, Türkiye
  48. Dr. Anna Alexieva, Sofya Üniversitesi, Bulgaristan
  49. Dr. Dimitar Atanassov, Sofya Üniversitesi, Bulgaristan
  50. Dr. Fahriye Emgili, Mersin Üniversitesi, Türkiye
  51. Dr. Hasan Bello, Arnavutluk Tarih Kurumu, Arnavutluk
  52. Enver Karakeçili, Vakıflar Genel Müdürlüğü Arşivi Dairesi, Türkiye
  53. Mevlüt Çam, Vakıflar Genel Müdürlüğü Arşivi Müdürü, Türkiye
  54. Mustafa Parlak, Tapu ve Kadastro Genel Müdürlüğü Arşiv Dairesi Başkanı, Türkiye
  55. Sefer Güvenç, Lozan Mübadilleri Vakfı Genel Sekreteri, Türkiye
  56. Arş. Gör. Muhammet Tandoğan, İstanbul Üniversitesi Avrasya Enstitüsü, Türkiye

Nation vs. Region: Turkish Serials And The Fail of Mission of Bulgarian Historiography To Construct “Grand Narrative” of So Called Bulgarian National Revival Epoch


Original source: Dimitar Atanassov – Nation vs Region (full text)

Alternative access from my blog: Dimitar Atanassov – Nation vs Region (full text)

Nation vs. Region: Turkish Serials And The Fail of Mission of Bulgarian Historiography To Construct “Grand Narrative” of So Called Bulgarian National Revival Epoch

Dimitar V. ATANASSOV*

ABSTRACT

The paper is focused on the image of Turkey and Turkish society in Bulgarian academic, school and mass publicity. According to author’s ideas, hard nationalistic narrative was leveled by Turkish telenovellas, which were able to meet viewers’ expectations and to match regional representations about cultural richness and depth. The main methodology frames used are content analysis, representation analysis, receptive esthetics and open reading, taking into account the background of social projects and ideologies.

Key words: national ideology, social project, social construction, Turkish serials, media role, social transition, propaganda, soft power, modern and postmodern social paradigm

Introduction

The image of the other is one of the pivot problems in contemporary humanities. Analyzed from various perspectives, its actuality is determined by the expectation of its social applicability. “Grand narrative” — an instrument, invented by Modernity, operates in social building. School textbook narrative is shaped in accordance with “Grand narrative” conventions. It’s expected that school has the main role in programing the basic attitudes towards the neighbors. But, nowadays the popular culture and consumer society are more and more influential, disqualifying the modern epoch knowledge production centers.

The analysis is built according the chronological principle and has four parts. The first one is dedicated to the basic stereotypes of Turkey and Turkish people in Bulgarian publicity. The second is focused on the development trajectories, brought forth during the state socialist time. It’s divided in two sub-periods by Prague Spring and so called Partial Liberalization. The time after the collapse of the socialism and stereotype-making are analyzed in the third part of the text. To understand Turkish serials effect is the main task of the forth section of the paper.

  1. The image of Turkish essentiality in Bulgarian “Grand narrative”: basic (mis)conceptions and (mis)perceptions

The idea that Ottoman conquest of the Balkans and Ottoman dominion shape images both for region and nations involved, is out of any doubt. According to the viewpoint, actual in the popular publicity in Bulgaria, all the Balkan people, including Bulgarians, are inseparable part of European civilization[1] [2]. It is perceived by default that culture of Ancient Greece is the foundation stone in the building of contemporary Europe[3], established on values of glamorous Antiquity and Christianity. In their turn, Bulgarian people claim they are legal part of Europe, because they converted to Orthodoxy more than millennium ago and they first broke the trilingual dogma rhetoric arguments. This point of view is widely shared in today’s media discourse, political speaking etc. Bulgaria’s participation in European values and civilization model is expressed this way in the internet forums too — the most popular place for opinion sharing and probably one of the most social spaces at all. Such a way of thinking, even though superficial and unsatisfactory for scholars, occupies wide and accessible publicity with almost no possibility for any different project to attract the attendance of the people.

The picture changes radically in a moment when Turkey is calculated in. Although a considerable part of Ancient Greece now belongs to Turkish national territory, even though Ottoman Empire, inherited by Turkey directly, but not ideologically, wields a piece of European continent, its right to sign the project for European cultural identity is, if not denied, than at least highly disputable. Arguments start with the statement, born by literal reading of geography — Turkey belongs far more to Asia[4] than to Europe. In its extreme forms this way of thinking describes Turkey as “cradle of barbarism and religious fanaticism”[5], where human kind on lower level of evolution than Europeans could observe. Though this paradigm could forge myths, which can be dangerous for the society in long-term perspective, and it is obviously out of any new-liberal European trends for conceptualizing the other, it’s still able to trap minds and to interrupt dreams of researchers and politicians as well.

The voices, purposed to humiliate contemporary Turkish state and society, are articulated mainly by persons with no particular interest in gaining empirical data in order to detail and reinforce their opinions and. Speeches in this meaning key are often held by people, who reach the remote control with anger and switch to the next TV channel, when seeing the traumatically active realium “Turkey” on the screen. They go on listing the newspaper pages, containing information about our south-east neighbors wrathfully, without any effort to read it, even diagonally. It is logical to ask about the inception of these anti-Turkish attitudes. Let it be clear: these kind of shared stereotypes are not characteristic for Bulgarian society only, nor they are Bulgarian invention.

In Western Europe anti-Ottoman spirits were transmitted by so called anti­Ottoman brochures, typical for the end of XIX c. They were written mainly by journalists, and they presented a cocktail of facts, but given in deliberately selected fragments, mixed with emotionally motivated estimates, based on recent impressions, part of which were not experienced personally, but mediated by newspapers.

It can be expect that in modern-time Bulgaria the main source of information about the past should be educational system[6]. History as school discipline is meant to be one of the essential channels for data exchange. A closer look at Bulgarian textbooks, dated back from socialist period, will certainly prove that the Ottoman invasion was presented in low-detailed picture[7], dominated by metaphorical constructions and comparisons[8]. It was compared with natural disaster with no possible way to resist against[9]. All the warfare methods, invented by the Europeans in tri-millennium history of European civilization by then, were absolutely unable to avert the failure. The new-coming easterners were depicted in expressions, emotional and out of any rational motivation, amongst which a distinctive group are cliched word groups, characteristic for monstrous and bestial figures.

All the school textbooks, edited from 1940s to 1989, offer this model of thinking the Ottoman invasion with no division between facts and interpretation. This representation, dating back from so called National Revival epoch[10], has its dynamics; it could be traced, described and analyzed.

The Second World War brought great transformation in the countries from Eastern Europe. The project for rapid communization of the society included the re­forging of (self-)knowledge in the complex of necessary measures to be taken. Almost immediately after the communist coup d’etat the “red” ideology was violently imposed on school disciplines, regarded as “pillars of bourgeois nationalism, chauvinism and monarchist-fascism”. In this number was history, heavily stigmatized to be upholder of the old regime, viewed to be responsible for the signing the Tripartite Pact treatise and joining the Nazi coalition by Bulgaria in 1941.

  1. Socialist Era Development (1944 — 1989): Between Class and National Point of View

At first glance it can be expect that the fact Turkey didn’t belong to the socialist block could favor this process, providing option to complete the transition in textbooks with minimal shock and with no social tension. Ottomans were still found under the notion “Turks”, adding acute accent in textbook narrative, leading the past-rooted attitude to concrete and sense-perceptive present, regulated by media propaganda and its oppressive tools. Ceaseless press releases revealed the situation on the common state border. It was more than dramatic: everyday diversion attempts from the Turkish side[11]; regular messages about the Turkish army and its constant increase in number. All this propaganda shared the same attitude towards Turkey and Turkish society as history textbooks.

Let’s assert that media coverage of the events of Turkish present and Ottoman past in that particular period shared the same logic as well as former Ottomans were regarded as entirely and ideologically equivalent to Turkish people with absolutely no difference between “then” and “now”[12]. It seemed that school narrative about Ottoman conquest was introduced in order to be used as firm filter, explaining the role of Turkey and its place on the ideologically incorrect side with inventing it historical depth needed. Totalitarian propaganda requires symphony and synonymy between past and present, and Bulgarian communist one found it in terms of abuse and fact deformation — past must be harnessed in order to prove the propaganda watchwords and to exterminate all the doubt whether the social project under feverish construction is the best and the last stage of humans’ development as it was maintained by ideology.

  • From Communist Takeover (9.9.1944) to Prague Spring (1968): (Anti)Ottoman and (Anti)Turkish Plot Through Class Paradigm View

During the first decade after the communist takeover, led by principles of Marxism- Leninism, history suffered for infliction of the only correct interpretation. In accordance to it, the Ottomans, although they were regarded as barbarians with no possible human power able to be restrained by, the wide masses had even single chance to die as heroes and to establish a model to keep dignity in long-lasting and self-sacrificing defense, carried out with full consciousness of fatal predestination.

But, in contrary, the ex-subjects of Bulgarian king, engrossed by the new dominator from Edirne, oppressed by greedy feudal exploiters[13], were unable to revolt, and that’s why Bulgarian kingdom died away without decisive battle, marked with the whole set of epic attributes — ruler got killed, capital captured, statehood destroyed[14]. This model, obviously and traumatically lacking of heroism, was used to demonstrate that peasantry has no revolutionary potential. According to communist ideas, as a group peasants were located to the correct ideological pole of the social model closely to the rightless mass, but nevertheless they had no ability for self­organization, because of shortage of developed enough class consciousness. Therefore, the role in history of them was seen achievable only under the leadership of working class, which was the only one able to enflame revolution and to steer it until the desired successful finish.

To summarize: the textbooks from the first two decades of the communist regime in Bulgaria showed that the hardworking ordinary people in the eve of Ottoman conquest had two enemies: one class and one national. They were poor and miserable, because of growing exploitation by their compatriot rulers, which, in addition, driven by limited viewpoint of their decaying class, let the cat near the goldfish bowl. The so called Turkish enslavement was not due to lacking potential of the people, but because of the leaders, which refused to be real leaders. That’s why the Ottoman advance was easy and it progressed with no serious obstacles. Ottomans, the second adversary, were thought as factor, deepened the feudal relations and strengthened the principles of social inequality. Tet’s just mention that according to Marxist viewpoint feudalism was stigmatized as one of the worst social-economical formations, because it was regarded to be based on exploitation of man by man, and forces of production and power-relationships were divided in disharmonic way, because means of production were owned by the supreme feudal — the Turkish sultan, but not only due to that reason.

Albeit Marxist mainstream view insisted on thinking the religion as anachronism, whose near-dead reminiscences were predestined to be smashed by the all-mighty science (denominated “scientific atheism”), Medieval Bulgarian culture was considered as phenomenon, worthy participating in shared memory of the society. And, there was no way to be otherwise: it is elementary truth that Bulgarian National Revival project, took place in XIX c., was based on attempt to (re)construct Bulgarian nation and to legitimate pretentions of it, using the resource of Middle Age history — ancient, but meaningful greatness of Bulgarian kings and their deeds. It was stated that the emblems of Bulgarian nation, dating back from medieval past, which everyone, who had finished secondary education successfully, should be able to recognized, had highly esteemed value, regardless of the religious philosophy, which the peoples’ mind-set and the entire system of culture in that distant epoch were dominated by.

Islam had no such a suspicious luck: it was unable to squeeze through the tight griddle of ideology. Firstly, it was denominated “Muhammadan religion” and more frequent “Muhammadanism”[15] without any regard to correct notions. “Islam” and “Muslim faith” and their derivatives were used rarely and exclusively, but not as a result of systematic approach. Usage of these precise terms seems to be single omission or attempt to enrich the terminology with introducing synonyms.

The description of Islam sounds in harmony with that of the Ottomans — it is the main cause of all the disasters, suffered by Balkan people. It’s the principal and the only source, of religious intolerance, peculiar to the invaders and named directly “fanaticism” in various texts. It’s curious to involve the problem of human rights[16] here: it is liberal issue, indistinctive for totalitarian systems. The implication of this conceptual framework, assumed in general conclusion role, was special feature of the representation model, culminating all the deficits of the Ottoman political system, religion, economy, and personality of Ottoman people. All these were seen as partial elements of the whole Ottoman character, clearly marked with “Asianism” — a notion, invented to indicate the origin of the new-comers, but in negative way and with transparent semantic link to “barbarism”. It was meant to exemplify the entire incompatibility of the Ottomans to the cultural background of the Balkans. According to the subtext-layer expectation decoding, this judgment should be accepted smoothly; and its validity — extended over the present day without any rational effort.

  • After the so called Partial Liberalization (1968 — 1989): from socialism to national-communism

At the end of 60-ies the liberalization of particular aspects of the publicity, imaginary or not, reflected in school narratives as well. History textbooks also started to loosen the ideological clutch, shifting certain elements of historical materialism mainstream with new trend, disposed to certain symbiotic forms of the former nationalism and Soviet communism. The Marxist-Leninist paradigm, probably present in its most vulgar version, wove in the school history textbooks as though it’s genuinely characteristic for the past facts’ skeleton of the narrative, was gradually modified and it started to fade, shifted by the nationalistically-aligned frame. But, “Turks” remained and kept on their outrage march on the textbook pages[17], being thought with the meaning key of absolutely identity between former Ottoman troops, invaded the Balkans more than five centuries ago, and then-contemporary citizens of the Turkish republic, actually having nothing in common with the events, took place in the Late Middle Ages. The faith of “subjugators” kept on being “Muhammadanism”[18] — a fact, in which isn’t reflected a signal for confessional connotation of the Ottomans, but lack of positive knowledge about the subject of description, added to explicit indisposition to acquire any information details.

Reproduction of negative stereotypes about neighbours isn’t the way to establish horizon for shared living, but it’s still more comfortable, because all the other options are effort-taking. This way of thinking could re-activate trauma and anti­Ottoman reflex, which Bulgarian society hadn’t and haven’t overcame fully yet. The trauma of the small state and powerless society, absent from the map of European intellectual and cultural geography with no visible enough contribution in the process of creation of the civilization, accepted as mainframe reference standard of the values.

  1. Post-socialist (1989 — 2012) image-forging of Turkish essentiality and Bulgarian “Grand narrative”

It can be maintained that during the whole communist period in Bulgaria one of the strongest points of “Grand narrative” was the Ottoman plot, denoted deliberately as “Turkish”.

3.1. The textbook version

This misconception was repaired as late as 1990 in one of the first post-communist history textbooks in Bulgaria[19]. The authors collective, in which were included mostly university-professors, made great effort to come out of the ideology tag and to set new meaning mainstream, implied in this brand new network of used concepts. The school system and historical narrative in textbooks are extremely conservative, because they are supposed to forge national identity. Therefore, the process of outdoing the elements, proved to be inadequate, can’t be expected to take place in one day time. The transition between the old terminology and the new one is closely related with the former social project and the new one. At first sight, this plan was completed successfully: “Ottoman Turks”[20] shifted “Turks”. The predicate was added in order to modulate the meaning-making direction and to re-accent the message from the past, transmitted by the textbook text.

The interpretation, embedded into the fact-tracing narrative, migrates from nationalistic register to more authentic one and more consistent with medieval sources. However, at the end of the lesson, dedicated to the Ottoman advancing, certain number of “Turks” was dropped with no additional epithet[21]. From then on in history[22] textbooks “Turks” and “slavery” disappeared in smoke. Adequate term substitutions were adopted: they belong to emotionally neutral zones of epistemology scale, and they were forged in close tie with historically correct core concepts “Ottomans”[23] and “dominion”[24]. Extreme tones in the narrative were lost; facts are now explained in a more prosaic way with tendency to escape from using the dictionary and genre techniques of hero-making paradigm. The Ottoman conquest of Europe was drama, but it could be seen as logical consequence of internecine wars, brought the region in uttermost political fragmentation, result of numerous bad decisions in forging strategy and tactics to resist the invaders. Local nobility was no more malicious, complacent minority, involved in endless fight for territory, voracious for countless treasures and ready to amass them on the work-worn backs of poor peasants, as it was insisted in the textbooks, being used during the period of dominant Leninist thought in Bulgaria.

In accordance to the newly-introduced vision for group identity the success of Ottoman troops was viewed as a consequence of crescent political ambitions of local rulers against the shortage of natural, demographic, military and financial resources of Balkan Peninsula. Viewed from this standpoint there’s no other logic for Balkan states, but to fall under Ottoman dominion: this was the result of crushing military superiority, having nothing in common with “barbarian atrocity, close to the predators’ one”. The fortune of sultan’s army was interpreted as due to the shock the local people suffered: they had never experienced such warfare. Ottomans — warriors or not — were outside the previous Balkan reality, that’s why they were strange, out of the world local people knew.

Islamic faith as it was represented in the history textbooks matched to its core concept. Firstly, it was no longer “Muhammadanism”, but Islam[25]. The complex of statements, insisting on religious intolerance, was replaced by explanations, including the religion as basic element of traditional society thinking system. That’s why the political ideology of Ottoman Empire, when it was formulated, was rooted in Islam. Similarly political thought in South-Eastern European states until Ottomans took over the region was also based on the Orthodoxy. The restrictions, imposed to the Christian subjects, were not neglected, but the axiological procedure for building facts narrative was filtered by rational interpretation, subsuming it to the authentic Ottoman social and legal norms: as it was in all the empires, the legislation can’t recognize Bulgarians, Greeks, etc. Thus the problem of human rights was not (ab)used here, although a hint of discriminatory policy towards non-Muslim persons still persisted.

The story of endless campaigns of mass Islamization during the five-century period, constant narrative plot in earlier versions of history textbooks, was also faced with decisive counterargument. Actually, this manipulative representation was surmounted with the explanation, that Sultan had no interest to convert all the people to Islam, because Christians were obliged to pay higher taxes[26]. There was no state administration, unwise enough to refuse levying higher taxes, bartering it for religious loyalty. Financial stability was one of the main cares in governing process.

The Ottoman invasion was and keeps on being one of the most care-given university disciplines in the Faculty of History at Sofia University. It could be easily noticed that the curriculum of the History specialty, the main and the numerous one in the Faculty, includes the narrative about the fall of South-Eastern Europe under the Ottoman dominion in six basic lecture courses. It’s problematized in the following lecture readings: History of Medieval Bulgaria, History of Bulgarian lands (XV — XVII cc.), National Revival History, History of Byzantium, Medieval Balkan History, and Modern time Balkan History[27]. Ottoman plot is present also in lectures on Modern time European History, because it is well-known fact that the Ottoman invasion and broke off of the traditional road relations between Europe and Asia motivated Spanish and Portugal monarchs to pay a groups of adventurers, guided by experienced captains, to find new routes to Indies. The traumatic Ottoman matter is reflected in the reading of Modern time Bulgarian History, where the first lecture is dedicated to “reveal” in details the problems of Bulgarian people under the Ottoman rule and the “objective” need for liberation.

Not only students, studying at Faculty of History, are under the soft influence of the nationalistic doctrine, claiming that Ottoman invasion and violate interrupt of Bulgarian and Balkan statehood are the ultimate trauma in all national history narratives of the region, so it has to be a distinctive part of contemporary national identity of Bulgarians and all other Balkan nations. Byzantine and Balkan history are taught also at the two Faculties of philology, where students of Balkan Studies[28], Modern Greek Philology[29] and all the specialties, focused on the Balkan region, are introduced to listen to the narrative about the Late Medieval drama, caused by the bloodthirsty hordes, came from Asian steppe to ruin the civilized world. Although many of these courses of lectures were not initial parts of the curriculum at Faculty of History, tracking back the development of program of studies is not able to reject the standpoint that the fall under the Ottomans and the centuries on are not amongst the most attention-taking courses with position of key importance in the curriculum.

It’s not necessary to get into statistical data about duration of these lecture courses in order to prove that Ottoman elements in Bulgarian history were and still are seen essential. However, the number of students from the specialties mentioned above, graduated in last twelve years, since the Marxist-Leninist model of historical materialism was marginalized, is significant. It means that probably thousands of people with university diplomas are convinced in historical guilt of the Ottomans and are ready to accept the conspiracy theory ideas, imagining new myths about the initially destructive role of Turkey in the faith of Bulgarians. If this conviction couldn’t creep in group mentality by history narrative, which is more and more precise and academically correct, it would produce negative stereotypes by relatively heavy weight of the matter in the lecture and seminar schedule. Modern and studious research results, presented into the schemes of the outdate curricula, could change only the appearance, but principles of attitude shaping are fated to remain the same.

  • Modern knowledge and post-modern social information infrastructure

Notwithstanding, textbooks and course schedule analysis is able to provide only a part of the picture. The information about our past isn’t school or university monopoly as well as educational system is not the only agent in the process of forging, canonizing, transmission and usage of history data in social context. The teacher is not the only character, responsible to equip young Bulgarian people with background knowledge of national identity, filling up their amorphous ethnicity feeling with shared content. Grannies’ memories, narrated around the dinner table, while all the members of the family are listening to, should be included in the number of informal social institutions for conservation of the ancestral heritage and family tradition building. Some of the elements of these table narratives, parts of which are experienced personally[30], could be incorporated in “Grand narrative” and unified with the stabilized and canonized version of the history, ready for social consumption. This specific modality functions to exemplify the school history lessons and to show the words of teacher, tightening the necessary relation between text and act. It proves that the textual narrative used to be reality before it was sculptured by words in story, and provides the audience with actual and sensual experience.

That’s why the relations between the different media, which create, modify and transmit historical data in wide social aspect, and define ways the information diffuse with purpose to form social attitude and values framework, are as important as the content itself.

The analysis wouldn’t be satisfactory without tracing the dynamics of the image of Turkey in Bulgaria’s wide social context, took place during last two decades. It can be maintained that nowadays “Grand narrative” and its infrastructure are in crisis. This situation could be understood as a reflection of the crisis, which the entire sphere of humanities is affected by. “Grand narrative” provides mechanisms to infuse personal and family experience into the canonical corps, which assigns the stronghold points of identity. Thus, uniqueness could be included in the frame of widely shared content, creating basic value coordination system to signify the mental demarcation lines of own and domesticated space and to lay them down on the geographical map, where the national territory always seems unfairly small.

Moving on to the Information Age, it could be clearly notice, that traditional media and “Grand narrative” are more and more marginalized[31]. Traditional social institutions as shared dinner table and listening to the stories of the older members of the family are deeply affected. The generation gap is now abysmal. Past memories and cultural heritage, produced by society in order to keep social cohesion, founded on of the ideology of shared historical being, are replaced by things, which can be touched and bought from the mall. Values were substituted for price tags — the conservative intellectuals complain. To be more radical: the financial prices are now social values. In the eyes of priests of the old knowledge type, the rapid change is considered as tragedy, because they are threatened to lose the positions of social leaders. Globalization and spamming advertisement attenuate sensitivity to the value set, which is characteristic for the last century.

But, it remodels the society, its inner relations and instruments to control it. The society is no more pyramid-like, ruled under the principles, based on the combination between hierarchy and multiple mobility options up and downwards, but it’s now multi-measure network-like paradigm with flexible structure[32]. Self- and group identity is seen as construction with firm hierarchy, matching its canonized version no more, but as fluid system, where categories have no constant positions. Even further — no category has guaranteed place in mentality. The identity is influenced by trademarks, fashion, internet, personal strategies for social adaptation etc. It is produced by pursuit of pleasure and satisfaction. Rules of it are relative and highly adaptive in accordance with the purpose — achieving the fusion of pleasure moments in timeless coagulation of endless happiness, just one step away from the dream of permanent ecstasy. Self-definition, acceptation of group norms and adaptation in order to be recognized by collective are not related to the past any more. There’s no history content in it. They are not “then” and “there”, but “now” and “here”.

  • Academic productions and school narrative: challenges to re-negotiate social values and attitudes

From early 1990-s on mainstream school narrative insists on rhetoric, which discards concepts, deriving from black registry of nationalistic ideology. It’s estimated as an element of the former interpretative tradition, rooted deeply in the XlX-century consciousness. Later in XX c. this ideology was mixed with Leninist redaction of the orthodox Marxism, having variable proportion depending on actual social project. If admitted that still-actual usage of ideologically burdened dictionary is due to social inertia only, it would provide only the first half of the answer.

There’s no doubt that certain elements of Bulgarian society keeps the concepts of XlX-century national idea still alive. According to this point of view, the Bulgarian national identity is regarded in firm categories. It seems like monumental, respectful building, impossible to be re-shaped. That’s why this social group is ready to charge the guild of professional historians, authors of textbooks[33], for “intentional replacement of the conservative values, which saved us as a nation during the Dark Ages of the Ottoman slavery”. According to this viewpoint, historians are supposed to be servants of foreign powers and to work in favor of wealthy states interests, which are able to satisfy their avarice. Nationalists claim that professionals are not priests of The Supreme Truth, having inside knowledge and the exclusive right to disseminate it, but mercenaries, willing to sell their conscience. That’s why historians are not expected to produce The Real History. It can be touched through the corps of memories, bequeathed by the ancestors, because they had seen everything with their eyes.

This kind of rhetoric catches one of the continuous difficulties, related to the work of historian in the wide social frame. While stepping onto the thin ice of national dignity, the academic history researcher risks to collapse into the freezing water and to doom his intellectual efforts to be disregarded. One single wrong move and the results of hard work could fall a prey to the nationalists and their speeches, which are always easy to understand and tasty to consume by popular discourses. The ideological explanations don’t require reading with care and mental efforts to catch the point; they don’t need verification procedures in order to be proved as logically valid. As a consequence, researcher is faced with two options: to be uselessly weighty and to lighten in the eyes of the wide publicity, attempting to save its professional ethics from ideologically motivated aspirations; or to stand in front of the crowd of semi-scientific demagogues and knowledge abusers, violating guild values and professionalism. But, there’s always one more issue: to declare that such paltry frictions don’t deserve academic attention, the rescue of the drawn is his personal problem and nobody is obliged to intervene in it, that’s why anguish of ignoramus has to be regarded likewise, because, as it is said by the anonymous ancient man of wisdom: “Aquilla muscas non captat.”[34].

Let’s add some thoughts about terminology with meaning gravitation centre in the concept of so called “slavery” and the principles, led to revise it, modeling entirely disparate image of the Ottoman conquest and next few centuries. Of course, the radical political and social change, took place in Bulgaria in late 1980-s, could be calculated here. The hasty demonization of the former period leftovers, followed by loud denounce of the scholar paradigm of dialectical and historical materialism can provide just the first half of the solution. The more important reflection here concerns the effects of collapse of totalitarian regime in social perspective: according to the former tradition, the interpretation can be only one, because the truth is single and the Communist party has already decreed it. The role of scientific research was reduced to find proper arguments and to confirm and re-confirm the party orders. Now, the textbook content was liberalized and it’s no longer ideology-dependent. The educational process returned to its own values with no political subordination. Value system, transmitted by education, is tied to the long-term social projects and therefore it’s not mandatory for it to be loaded with short-period party interests.

That’s why in the textbooks, dating from last two decades, Turkey is initial enemy no longer: insidious and lying in wait to massacre us. There’s no need to stay in constantly intensifying vigilance in order to counterattack, as it was insisted by propaganda, especially during the campaigns of renaming Bulgarian citizens with Turkish origin. The capitalist antagonist in face of Greece were not actual as well, Yugoslavia in its last days was also removed from the number of enemies of Bulgarian people. The Eastern bloc collapsed, dragging down the rhetoric, which used to legitimate togetherness of all the socialist nations and its fundamental incompatibility with the alliance of the capitalists, viewed to be in constant decay and dying, but still existentially menacing.

New objective appeared on the knowledge horizon — to negotiate the socially valid version of group identity, leaving neighbor hate in history, where it should remain. The modern national feeling, constructed in accordance with liberal values, builds the Balkans as region with unique culture, where colorful variety of nations and faiths coexist in peace centuries long. Textbooks took in consideration this tendency and excluded the narrative, able to set the fire of the hatred; and eliminated the consciousness of national identity under permanent threat by surrounding countries. The other has equal rights and obligations, including the right for self-definition — this is the basic, which the new school history narrative were based on. The other is now conceptualized as different, but equal.

The choice of the historian, seen from this position, probably seems unquestionable: the relativity of knowledge has deeply rooted the idea of the dictate of the truth, legitimated by rhetoric strategy as a result of discussion, but not of the Truth capitalized and qualified by full article. It seemed liberated voices would launch fair play concurrence in order to prove validity and verifiability.

  • The publicity of academic discourses and the crisis of knowledge production after 1989 The totalitarian state crashed and controlled publicity faded out, leaving just bitter aftertaste. This publicity used to provide the historian with tribune, and he had audience, ready to drink up with thirst every single word of him. The audience was interested in consumption historical information in order to reveal the truth about the maleficent role of neighboring nations — the rhetoric technique, used to keep the people in never-ending anxiety without any options to exit this matrix-like parallel world. Scholars had higher social positions; their research results were always accepted and digested with no doubt. Because they were professionals, appointed to contact with the authentic sources — sanctum sanctorum of history, they were smart enough to keep their authority, sacrificing the ethics of the professionalism, and to testify to the Communist party interpretation.

There were no pretenders for the field of the former solid and controlled publicity. There were no applicants, willing to partition it and to be installed on a certain zone of it. There was no alternative mechanism, invented to compensate the necessity of publicity of social knowledge. Therefore, after the collapse of mega­publicity the public relations of knowledge were irrecoverably broken. Collapse of this party-controlled publicity was experienced traumatically, probably as painful as the Ottoman conquest narrative during the former period.

The only publicity and the only politically correct narrative, based on the class, perceived as super-value in the first half of the communist period (1944 — 1968), and mainly on the nation, but without disregard to the class theory in the second one (1968 — 1989), disintegrated in multiple public microspheres. Focused inwards, lacking of access to publicity, they were found hermetically closed and with no normal outlet to audience, which academic narrative was targeted in. Scientific studies communication remained active only during the university lectures and in the school lessons. Yet, it became apparent that academically produced social knowledge is more and more peripherized, the voice of lectureship is silenced, and PR of the intellectual work, regarded as self-sufficient in the former social organization, are absent. Reasonable valences between knowledge and society, which were re-established after the Communist takeover according with the new social engineering project, were now forced out of the regulations set, maintaining its performance, proved to be unable to secure the conditions, needed for its normal functioning.

School and university had no more prestigious positions in shared values hierarchy; they lost the top of epistemological pyramid. No reform plan was capable to enable them in the role of knowledge hubs, part of modern society with plain structure and to re-shape the social paradigm they are existing in, transforming their social model from pyramid-like to flexible network-like.

After democratic changes the publicity of science and of knowledge in general seems to that of secret societies: turned inwards, they were unable to emit information with open access and fit to social consumption. The production of school teaching and university readings were destined to be valuable and to make sense only in the education buildings. The knowledge forging institutions, similarly to secret societies, are more and more charged for social phenomena, which they aren’t responsible for.

Amongst the reasons for guilt of the science, its uselessness was pointed out with painful acridity: the knowledge process is sense-making in its definition, but now it is unable to maintain this basic relation and that’s why it has no reason to exist anymore. Extreme posts claim that traditional centers for knowledge production are now unprofitable, therefore it’s clear that they don’t deserve budget subsidy. Research projects are impossible to use in practice, so ensuring finances by peoples’ taxes surely must be avoided, because nobody is interested in spending money for nothing.

As it was mentioned earlier, advancing globalization and marching consumers’ obsession of society intensified the process of marginalization of knowledge as shared value. Things, having no flashy billboards, are not registered at all. Even being a part of everyday obligation like school attendance, it is regarded as element of the obstacles succession, laid before the person, who is running to grab the glossiness on the shop window in front of it. It became apparent that care about the science and its outcome in the broad context, even though being under serious discussion, were able to guarantee the steady position of the knowledge and prestigious role of the professor in the society. State system was responsible to publicize the results of research projects, because it provides deep and staunch reasons for validity of ideological truth. In the eyes of the audience it seemed that the conveyer was working, no matter how. Of course, from my current standpoint I can’t suggest it was effective indeed, but nonetheless it was able to maintain such an illusion during the communist times.

Until nowadays, no matter of joint efforts by school and university, the shared attitude towards Turkey, heavily burdened with heritage of former textbooks and other history narrative instances, are not fully changed: it is naive to expect that social memory could be erased in one day time. Turkish people are still ferocious barbarians, living like wild animals; they have no culture of communication (they are always ready to defraud) and don’t pay any respect to people out of their community (call non-Turk people “giaour”). Gender interactions of them are viewed abnormal, because women are treated as movable property, and they breed like rabbits. Today people in Bulgaria, thinking that Turkey must be left out of Balkans and European Union, are not deaf- and-dumb minority. But again, this is only half of the answer we are looking for.

  1. Turkish Serials Effect

There is constantly increasing number of people, viewing Turkey as place, very similar to our own, where traditional customs match to that of the Balkan region and where personalities are warm and emotional like ours. During the last few years the statements, claiming that Bulgarians and Turkish people share one cultural row, are more and more widely spread. The society of our south-eastern neighbors is patriarchal too, men don’t stand up from the table until they don’t finish with their meal, and children are often forced to follow parents’ commands against their will with no additional ratiocination, but just to obey the elder person. It is territory, where friends or relatives visit is ritualized, even though it is an element of everyday usual life. Step across the home threshold requires immediate taking off the shoes — habit, characteristic even for city homes. However, this custom has nothing to do with socialist “economy of deficit”, but is rooted deeper in the people’s traditions, dating back from ancient times. These customs are viewed on the TV screen.

Vladimir Ilych Lenin in his day managed to understand the huge significance of visual propaganda. “As long as people remain uneducated, cinema and circus are the most important amongst all other arts” [35] — he shares. No matter circus in not included in the number of arts. However, when one of the universally acknowledged masters of propaganda recognizes its crucial importance in life, he should be trusted.

Communist leader’s insight, relevant in his age, could be expanded adding television to the channels, able to transmit ideology messages. TV is an indispensable instrument of global soft power[36]. Unlike motion picture, which requires special attention and following the plot with concentration, television is, as it is said by Frank Lloyd Wright, “chewing gum for the eyes”[37]. Speaking about television generally, it is easy to access, and its conveyer produces pictureware, targeted to be consumed by everybody. That’s why it occupies the widest possible publicity. Seeking for a phenomenon, crossing point of all the tendencies of contemporary consumer society, TV is quite the thing needed. It’s popular culture phenomenon, part of social communication infrastructure[38].

Turkish serials are mainly targeted to be exported abroad. Let’s remind that they are warmly accepted in Arabic countries and in South-eastern Europe, but not only there. They are purposed to make a positive image of Turkey by screening well- balanced pictures of Turkish culture, consisting of Oriental habits, domesticated by rationalism and influence from the West. It can be maintained, that Turkish soap operas are popular culture phenomenon, part of “soft power”[39] tools, invented to provide effect on a terrain, where tools of direct propaganda are useless.

Turkish series are made to be viewed, similarly to any other “soap operas”, accompanying everyday household activities. That’s why they’re expressive — emotions of characters are always intense, actors’ performance is accented as if it is theatre play, facial gestures are over-accented. The film is meant to be viewed during doing­something. Therefore, sitting in front of the screen for hours and concentrated attention, peculiar to cinema or theatre hall view, is not required. Turkish series are designed to be housewifery silence breaker, when the spouse and children are not home. Plots of them are always easy to follow and to understand, demonstrating what is characteristic for everyday-living.

Emotions they represent are perfectly matching to the cliche about warm, Balkan passions. There are no barbarians; no cruel violation; only peoples’ feeling and behavior are filmed. The major part of screen time is dedicated to dialogue modality in its various forms — a marker of civilized contact and affiliation to European cultural sphere. Islam is placated religion, essential element of the social traditions, part of tolerable and welcome otherness. Even though characters, especially female ones, use verbal formulas, referring to non-reflective religiosity[40], frequently, it is not stigmatized, but included into everyday-life understanding of the religion, representative for Balkan religiosity, regardless of Christian or Muslim faith is about. It is icon-less power, which activates atavistic fear and terror, but also primitive hope for keeping the balance in the world and protecting it in justice, peculiar for popular consciousness and influenced by pre-monotheistic paganism.

Universal acceptability of Turkish telenovellas is additionally helped by the lucidity of the headlines of them. They are targeted to broad audience, thus they don’t demand interpretative efforts and don’t provide alternative reading options. Probably that’s one of the reasons why Latino “soap operas” couldn’t join in Bulgarian group identity, and series like “Widow in white” were able to match receptive expectations and to formulate them next, but now they are almost erased from peoples’ memory, replaced by Turkish productions. No doubt, Turkish serials are so popular also due to representation of Turkey and Turkish people in previous period textbook, which are still active and filter the attitude of many people, shaping images of regional, national and civilization geography.

Most viewers consider “Silver” (“Gumu§”[41]), “Leaf Cast” (“Yaprak Dokumu”[42]), “Daydreaming” (“Kavak Yelleri”[43]) “What is Fatmagul’s fault?” (“Fatmagul’un Suyu Ne?”[44]) as warm, family novellas. This impression is made not only by the plot, characters, costumes, music, interior and exterior details, but also by technology of their making of. Here the filming style can be outlined. It’s not popular in European and American cinematography, but it’s more and more fashionable in Turkey. The aggressive close-up, taken while holding the camera “by hand”, isn’t invented by Turkish series directors, but by Scandinavian ones. Today avant-garde cinema and art-filmmakers consider this technique as one of the movie aesthetics nightmares. On the terrain of Turkish telenovellas the shaking of camera, imitating the heart rhythm of standing body, makes feeling of eye-to-eye contact. By this visual trick, the film director is intended possibly to eliminate the feeling of screen mediation and to convince the viewers that it’s real-time performance and they are sitting and watching it. Ellipse-like diagonal movement of the camera with zoom on, invention of American series from 70-s, makes sense of gravity, adding regard for technical depth and fashion-following, because the visual cliche is widely recognized and it is viewed as reference standard in popular audience eyes.

Exterior scenes contain interesting and heuristically liable detail: characters are captured in open space — terraces, romantically pending over the weaves of the sea or with elegantly emphasized view to the seashore. It refers to Mediterranean custom to build open floorage, mirrored into the water, stable element of visual representations of European civilization. It is experienced as very European by Bulgarians as well and recalls the national complex for lacking European essentiality — due to climate conditions and insufficient housing space in Bulgaria most of people have no such open space terraces. In contrary, in most of villas in Bulgaria there is such place under the sky, looking at the lake water or mountain foot, where householder could enjoy sunset and/or sunrise. That’s why exterior decisions create positive attitude towards Turkey and Turkish essentiality. The character, sitting down and drinking coffee, picturesque landscape of Istanbul, scream of birds — all these details are not nominal elements of film scene, but significant details, revoking emotional image of the dream world, highly admired and closely tied to the desired version of the group identity.

A few words about music background: it’s relaxing, but generally it’s loaded with symbolical content. Conversation parts, coinciding with music, are very rare. As a rule, the speech scenes and musical background frames are radically separated — principle, characteristic for Soviet filmmaking and adopted in other socialist countries during the communist period. Sound has always perceivable, but not intrusive flavor of the Orient, made in accordance of the “world music” genre conventions — the last incarnation of new-liberal strategies, forged to get over the optics, which deform mutual apprehension and attempt to remove myths and negative stereotypes. The liberal principles above still remain in the sphere of wishful thinking with insignificant effect in the real life horizon sharing. Regardless of it, these techniques are able to produce propaganda images, and thus to succeed overcoming the negative stereotypes, insurmountable obstacle for academic people decades long.

Turkish TV series often include “ethnographic pictures” — dances or traditional habits descriptions, intended to represent culture of Turkey is easy to accept and suggestive mode, depicting it as colorful, rich and attractive. This definition meets the way Bulgarian culture is perceived by Bulgarians: folklore is deep and meaningful, cuisine is varied and tasteful, traditional dances can touch your soul, songs must be sung with maximal personal devotion only. Shared life made people’s culture also unfold under bidirectional influence: so called “Bulgarian” architecture can be seen in Asia Minor, traditional songs and dances don’t recognize language borders, national costumes all over the region have common elements, social phenomena and gender positioning in the society were developed under the same conditions[45] and it was now realized through the optics of telenovellas. Additional argument is provided by language influence — Bulgarians use numerous words of Turkish origin in everyday language, they are inseparable part of popular dictionary.

According to the “soft power” paradigm, social attitude change, made by popular culture influence, is tied with organizations with certain profile — the commercials[46]. They are interested in advertising their production in order to attract consumers’ attention and thus to be profitable. Numerous researchers, analyzing on North American terrain, insist that trademarks are instrument for global domination[47]. It bears hybrid concepts like Coca-Colonization, McDomination[48], which concentrate the ideas of “soft power”, consisting trademark (popular culture of consumer society) and dominance.

A wider empirical base could bring forth another perspective, whence it would be possible to understand that not only Turkish serials are used as a transmission mechanism for screening Turkish culture as domesticated Orient, addressed to forge positive image abroad and where cultural paradigms and values are being forged, in Western Europe. It seems that this image of Turkey is not characteristic for soap operas only, but it is Turkish-wide offered: Oriental motives based “world music” can be heard in a considerable number of cafes and restaurants[49]; visual advertisements, based on “typical Turkish things”, are extremely close to stills of TV series; Turkish traditional habits, demonstrated on the screen, could be seen everywhere in street markets and shops in warm and heart approach to (potential) customers.

It is apparent that Turkish serials, an element of mass culture, don’t match to the classical model of “soft power”. There is no single and private trademark-maker, interested in producing and selling goods together with positive image of the society they are originating from. It could be maintained that in Turkey nowadays a specific version of social contract is signed. Participants here are not only actors from private sector, but public institutions and resources as well. This contract is result of deeply founded strategy, built to re-shape the stereotypes, which filter the perception of Turkey and Turkish society by people from the world of rationalism. If the social contract is one of the foundation stones of Modernity, there’s no doubt that popular culture, transmitted by TV signal, is phenomenon, belonging to the postmodern epoch.

In this context it can be stated it’s legitimate new concept to be coined — soft power propaganda. It combines two different sets of ideas — propaganda ones, typical for modern society with hierarchical structure, and “soft power” theory and instruments, characteristic for postmodern society with plain, network-like model. That’s how specific “national trademark” is established, having postmodern superficies and modern fundament. Possibly the attempts to influence the key actors’ stereotypes, involved in stereotype-making and consuming, appeals to multicultural paradigm, a basic new-liberal analytical weapon for understanding the other.

Large-scale popularity of Turkish series in Bulgaria marks the initial point of transformation process. Verbal aggression towards Ottoman heritage and suspicion on Turkey and things, belonging to it geographically or symbolically, is being gradually substituted for consciousness for togetherness, thought through the ideas of shared historical faith during the last seven centuries. In education sphere exhaustive efforts were wasted, attempting to make this change real. It’s obvious that society were not respectful enough to the text, used to obtain the position of ultimate knowledge instance, thus it was not susceptible to its message.

Probably there’s no single answer. However, a part of it is held in the problem of defected and crashed of publicity of academic knowledge in Bulgaria at the beginning of the post-communist transition. The second reason is that Bulgarian essentiality, which consists the image of Bulgarian particularity and all the Bulgarian features, immanent and out of time and space, is mirrored in the representation of the Turkish one. Watching Turkish plots and characters, Bulgarian people can see themselves, that’s why even the nationalistic hard of stone could be moderated. Thereby socially active version of nationally-centered Bulgarian Revival epoch narrative is revised: Turkish people are not undersized, swarthy and bow-legged, but exactly like us; some of them are even beautiful; and all the actors involved are well- built! That’s how chtonous languages of the nationality are invalidated — series, perceived with no differentiation between reality and fiction, made Bulgarians feel that there is neither persistent threat of Turkish assimilation, nor of physical extermination of Bulgarian genus.

  1. Final Words

Acceptable or not, the idea of basic role of Turkish series in demythologization process of the most traumatic zone of the national project — the narrative about Liberation (3.03.1878) and restoration of the state after five-century dominion, can be considered as fact. This terrain, extremely slippery for scholars, was taken in ideological possession by Turkish telenovellas. Let’s be even more radical: in scholars’ eyes school and university narratives are separate spheres of knowledge, partially influenced by popular discourses. This influence is far stronger then it was supposed by academic historians. Consecutively, this conclusion can raise one more problem: in traditional knowledge theory different branches and fields are separated. Interferences are possible, but they don’t touch the core definition of the field given. Now it can be noticed that a film is able turn not only the life philosophy of single person, but it’s powerful enough to re-emphasize and even re-shape basic attitudes in broader context.

Post-modern knowledge theory comprise that there are no traditional and recognized universally sources of knowledge and media channels. Media aren’t only data transmitters, but they are now main information producers, sharing the row with academic ones. The former hierarchy is no longer valid and positions in knowledge process are now flexible: no more fixed roles of producer and recipient as well as no vertical, but network-like paradigm. Turkish series aren’t only mediation tools. They have considerable meaning creation potential — position, reserved for academic players on the field in the past. It can be maintained that Turkish series and textbooks share one data row as they are both knowledge instances. TV box is not only chewing gum for the eyes, but powerful ideological instrument, part of the contemporary data transmission infrastructure, able not only to entertain masses, but to promote heroes and to take the role of “serious” knowledge agents. It could be considered that Turkish serials are one of the last appearances of the “fast” things: fast food, fast literature, tabloid journalism. Therefore now nobody keeps Latino “soap operas” in his active memory. They weren’t matching to peoples’ mentality; and they failed to cause any group attitudes turn. They’re part of entertaining aesthetics, targeted to be widely accessible: affordable to buy, easy to accept and fast to consume, following the market imperative.

It’s hard to forecast whether Turkish novellas would be forgotten after they fall out of the fashion list. It’s out of any doubt that series “made in Turkey” were able to contribute in long-term social project, focused in building group identity with myths, but without envy and neighbors’ odium.

Bibliography:

Атанасов, Димитър, ‘Маргинализацията на академичния исторически разказ’, Маргиналното в/на литературата, София, 2011, с. 536 — 562 (Atanassov, D. ‘Marginalization of academic history narrative’, Marginality in/of literature, Sofia, 2011, p. 536 – 562).

Ботев, Христо, ‘Народът вчера, днес и утре’, Събрани съчинения, т. 2, София, 1958, с. 35 — 41 (Botev, Hr. “The people yesterday, today and tomorrow”, Collected works, t. 2, Sofia, 1958, p. 35 — 41)

В търсене на българското. Мрежи на националната интимност (XIX—XXI век), София, 2010.

Иванова,              Евгения,     ‘Османското завладяване на Балканите. Митотворчески

интерпретации’, Slavia Meridionalis. Studia linguistica Slavica et Balcanica, Warscawa, 5, 2005, p. 233 — 252 (Ivanova, E. ‘Ottoman conquest of Balkans. Myth-creating interpretations’).

Уайт, Хейдън, ‘Практическото минало’, Социологически проблеми, 3-4, 2010, с. 122 — 140 (White, H. ‘The practical past’, Sociological problems, 3-4, 2010, p. 122 — 140).

Altbach, Phillip, Patty McGill Peterson, ‘Higher Education as a Projection of America’s Soft Power’, Watanabe Y., D. L. McConnell (eds.). SoftPowerSuperpowers: Cultural and National Assets ofJapan and the United States, NY, 2008, p. 37 — 51.

Edelstein, Alex, Total Propaganda: From Mass Culture to Popular Culture, New York, 1997.

Fraser, Matthew, ‘American Pop Culture as Soft Power. Movies and Broadcasting’, Watanabe Y., D. L. McConnell (eds.). Soft Power Superpowers: Cultural and National Assets of Japan and the United States, NY, 2008, p. 172 — 187.

Fraser, Matthew, Weapons of Mass Distraction: Soft Power and American Empire. New York, 2005.

Kiossev, Alexander, ‘Virtual Communities vs Imagined Communities. Festivities. Reading, Chatting’, LiterNet, 25.02.2000, № 2 (3).

Kuisel, Richard. Seducing the French: The Dilemma of Americanization. Berkeley, 1993.

Mackenzie, G. M.; A. P. Irby, Travels in the Slavonic provinces of Turkey-in Europe, London, 1867.

Miller, Toby, Television studies: the basics, New York, 2010.

Nieborg, David, ‘Empower yourself, defend freedom! Playing games during times of war’. van den Boomen, M.; S. Lammes, A. Lehmann, Joost Raessens, and M. Schafer (eds.).

Digital Material. Tracing New Media in

Everyday Life and Technology, Amsterdam, 2009.

Nye, Joseph, Bound to Lead: The Changing Nature of American Power, New York, 1991.

Nye, Joseph, Soft Power: The Means to Success in World Politics, New York, 2004.

Pells, Richard, Not Like Us: How Europeans Have Loved, Hated, and Transformed American Culture Since World War II. New York, 1997.

Schmale, Wolfgang, Geschichte Europas, Wien-Koln, 2000.

Seibt, Ferdinand, Das Begrundung Europas, Frankfurt am Mein, 2002.

Textbooks used:

History of Bulgaria. Textbook for 11-th class of GES, by A. Burmov, D. Kossev and H. Hristov, Sofia, 1957.

Ognyanov, L.; M. Lalkov, M. Radeva, S. Trifonov, V. Kolev. Essays about Bulgarian history (1878 – 1948). History for pupils, teachers and parents, Sofia, 1992.

Textbook for 5-th class of GES, by V. Mutafchieva, R. Gavrilova, Sofia, 1994.

Textbook for 6-th class of GES, by E. Agibalova, G. Donskoy, P. Petrov and S. Parashkevova, Sofia, 1978.

Textbook for 6-th class of GES, by M. Lalkov, M. Radeva, L. Zidarova, Sofia, 1994.

Textbook for 7-th class of GES, by G. Georgiev, Z. Stancheva and P. Drazhev, Sofia, 1979.

Textbook for 8-th class of GES, by H. Matanov, G. Sotirov and L. Stanchev, Sofia, 1994. Textbook for 9-th class of GES, by V. Giuzelev, K. Kossev, G. Georgiev, Sofia, 1981.

* Dimitar Viktorov Atanassov is Assistant Professor at Sofia University. E-mail: dimitar.atanassov&gmail.com

[2] This concept is used here with entire consciousness that it is and problematic to be defined strictly.

[3] See Wolfgang Schmale, Geschichte Europas, Wien-Koln, 2000; Ferdinand Seibt, Das Begrundung Europas, Frankfurt am Mein, 2002.

[4] This argument can be heard used in TV discussions, can be read in the press, it is one of the widespread

points of view towards Turkey.

[5]  Stories about killing young women, seen guilty for having conversation with men, are used to spread and to reinforce this attitude — see http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/02/05/853788 16- godishna pogrebana jiva v turciia zashtoto govorila/

[6] More information about the role of school in knowledge transmission and social attitude forging see in Philip Altbach, Patty McGill Peterson, ‘Higher Education as a Projection of America’s Soft Power’ — Watanabe Y., D. L. McConnell (eds.). Soft Power Superpowers: Cultural and National Assets of Japan and the United States, NY, 2008, p. 37 — 51.

[7] History of Bulgaria. Textbook for 11-th class of general education schools (GES), by A. Burmov, D. Kossev and H. Hristov, Sofia, 1957 (further cited as Burmov, Kossev, Hristov)

[8]  Textbook for 9-th class of GES, by V. Giuzelev, K Kossev, G. Georgiev, Sofia, 1981 (Second ed. 1984), p. 100 — 102 (further as Giuzelev, Kosev, Georgiev).

[9]  Giuzelev, Kosev, Georgiev, ibid.

[10] See Georgina M. Mackenzie; Adeline P. Irby, Travels in the Slavonic provinces of Turkey-in Europe, London, 1867; Христо Ботев, ‘Народът вчера, днес и утре’, Събрани съчинения, т. 2, София, 1958, с. 35 — 41 (Hristo Botev, ‘The people yesterday, today and tomorrow’, Collected works, t. 2, Sofia, 1958, p. 35 — 41).

[11] “Workers’ act” („Работническо дело“) — the Communist party daily, was spreading propaganda stories about “Turkish class enemy” in accordance with Lenin’s idea of unceasing revolutionary alertness.

[12] Burmov, Kossev, Hristov, passim.

[13]  op.cit. p. 84.

[14] More about traumatically lacking epic failure of Bulgaria see in Евгения Иванова, ‘Османското завладяване на Балканите. Митотворчески интерпретации’, Slavia Meridionals. Studia linguistica Slavica et Balcanica, Warscawa, 5, 2005, p. 233 — 252 (Evgenia Ivanova, ‘Ottoman conquest of Balkans. Myth- creating interpretations’)

[15] Bnrmov, Kossev, Hristov, p. 83, 100, 103.

[16]  op. cit. p. 84.

[17]  Textbook for 7-th class of GES, by G. Georgiev, Z. Stancheva and P. Drazhev (Panayotov), Sofia, 1979 (2­nd ed. 1982), p. 141 — 175; Giu^elev, Kosev, Georgiev, p. 84 — 173.

[18] Giuzelev, Kosev, Georgiev, p. 100, 102, 103; Textbook for 6-th class of GES, by E. Agibalova, G. Donskoy, P. Petrov and S. Parashkevova, Sofia, 1978, p. 164.

[19] A good example here is presented by Textbook for 8-th class of GES, by H. Matanov, G. Sotirov and L. Stanchev, Sofia, 1994 (further cited as Matanov, Sotirov, Stancher).

[20] Matanov, Sotirov, Stanchev. p. 92.

[21]  Ibid, p. 94.

[22]  After many reforms in Bulgarian school education system the idea of traditional school disciplines, based on the classical division of knowledge, was changed. Now we have no more history, but “history and civilization. History was used to have pivot role in the former social project, thus it is considered to be discredited. “History and civilization” refers to new-liberal European idea for history without conflicts, and Bulgarian clerks, eager to prove outstanding diligence, made such a newly-forged conceptual misconception.

[23]  Ognyanov, L.; M. Lalkov, M. Radeva, S. Trifonov, V. Kolev. Essays about Bulgarian history (1878 – 1948). History for pupils, teachers andparents, Sofia, 1992, p. 6; Textbook for 5-th class of GES, by V. Mutafchieva, R. Gavrilova, Sofia, 1994, p. 11 (further cited as Mutafchieva, Gavrilova).

[24]  Textbook for 6-th class of GES, by M. Lalkov, M. Radeva, L. Zidarova, Sofia, 1994, p. 9.

[25] Matanov, Sotirov, Stanchev. p. 92, 98, 107, 115.

[26] Mutafchieva, Gavrilova, p. 29.

[27] http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/istoria-red09.pdf (retrieved at 18.09.2012)

[28] http://www.slav.uni-sofia.bg/images/stories/pdf/BaIk.pdf (retrieved at 18.09.2012).

[29] http://www.uni-

sofia.bg/iQdex.php/bul/content/download/72700/583231/version/l/file/uplan NG2010-2011.doc (accessed at 18.09.2012).

[30]  Хейдън Уайт, ‘Практическото минало’, Социологически проблеми, 3-4, 2010, с. 122 — 140 (Hayden White, ‘The practical pash, Sociological problems, 3-4, 2010, p. 122 — 140).

[31]  Димитър Атанасов, ‘Маргинализацията на академичния исторически разказ’, Маргиналното в/на литературата, София, 2011, с. 536 — 562 (Dimitar Atanassov, ‘Marginalization of academic history narrative’, Marginality in/of literature, Sofia, 2011, p. 536 — 562).

[32] Alexander Kiossev, ‘Virtual Communities vs Imagined Communities. Festivities. Reading, Chatting’,

LiterNet, 25.02.2000, № 2 (3).

[33]  In Bulgarian tradition textbooks are written mainly by university-professors.

[34]  “Eagle is not supposed to catch flies.”

[35]  Поли. собр. соч. — 5-е изд., Москва, 1965 — 1975, т. 44, с. 579: Беседа В. И. Ленина с А. В. Луначарским (Complete collected works, 5-th ed.,Moskow, 1965 — 1975, t. 44, p. 579).

[36]  Matthew Fraser, ‘American Pop Culture as Soft Power. Movies and Broadcasting’, Watanabe Y., D. L. McConnell (eds.). Soft Power Superpowers: Cultural and National Assets of Japan and the United States, NY, 2008,

  1. 182.

[37]  See Miller, T. Television studies: the basics, New York, 2010, p. 8.

[38]  More about popular culture and propaganda see in Alex Edelstein, Total Propaganda: From Mass Culture to Popular Culture, New York, 1997.

[39] Joseph Nye, Bound to Lead: The Changing Nature of American Power, New York, 1991; Joseph Nye, Soft Power: The Means to Success in World Politics, New York, 2004.

[40]  It can be seen in series of formulas about invoking the God’s power to solve family quarrel, for example.

[41]  Directed by Tarik Alpagut and Kemal Uzun, first airing in Turkey — 2005.

[42] Written by Re^at Nuri Guntekin, first airing in Turkey — 2005.

[43]  Created by Timur Savci, directed by Kerem Qakiroglu, first airing in Turkey — 2007.

[44]  Created by Vedat Turkali, directed by Hilal Saral, first airing in Turkey — 2010.

[45] See В търсене на българското. Мрежи на националната интимност (XIX — XXI век), София, 2010 (In search for Bulgarian essentiality. Networks of national intimacy (XIX — XXI cc.), Sofia, 2010).

[46]  David Nieborg, ‘Empower yourself, defend freedom! Playing games during times of waP, van den Boomen, M.; S. Lammes, A. Lehmann, Joost Raessens, and M. Schafer (eds.). Digital Material. Tracing New Media in

Everyday Life and Technology, Amsterdam, 2009, p. 39.

[47]  See Richard Kuisel, Seducing the French: The Dilemma of Americanization. Berkeley, 1993; Richard Pells, Not Like Us: How Europeans Have Loved, Hated, and Transformed American Culture Since World War II. New York, 1997; Matthew Fraser, Weapons of Mass Distraction: Soft Power and American Empire. New York, 2005.

[48]  Kuisel, R., op. cit.; Pells, R., op. cit.

[49] Academic events are also opened, using this music genre; presentations of universities — one of the most conservative social institutions, are also introduced with Oriental-based “world music” rhythm.

Лекция на тема: „Eтнически баланс и регионална сигурност на Балканите (1989-2012)“


СЕМИНАР – “Езиците на сигурността”
департамент „Национална и международна сигурност“Тема: Eтнически баланс и регионална сигурност на Балканите /1989-2012/

Лектор: д-р Димитър Атанасов – изследовател в Университетски хуманитарен комплекс „Алма матер“

Модератор: ас. Юлиан Джоков

09.01.2013 г., 14:40 ч.
Корпус 1, Аула

http://www.nbu.bg/index.php?l=97&art=34078

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 1 104 other followers