Category Archives: Наука

Меката сила на културната дипломация: „фабрика“ за политика vs. „фабрика“ за история


Плакат

Плакат

Меката сила на културната дипломация: „фабрика“ за политика vs. „фабрика“ за история

Научна конференция, организирана от СУ „Св. Климент Охридски“, Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“, проект „Бъдеще за миналото: културата на „меката сила“ в контактните зони“

със сътрудничеството на Руския културно-информационен център в София

5 декември 2014 г, ул. „Шипка“ – 34

ПРОГРАМА // PROGRAM

 

9.00–9.30 ч. Регистрация на участниците // Registration of participants

9.30–11.00 ч. Първо заседание. Модератори: чл. кор. Лорина Репина и проф. др Евгения Калинова. Секретар доц. Иво Христов // First panel. Moderated by Cor. Memb. RASc. Lorina Repina and Prof. Dr. Evgenia Kalinova. Secretary Assoc. Prof. Dr. Ivo Hristov

9.30–9.40 ч. Откриване на конференцията. Приветствие от името на ректора на СУ чл. кор. Иван Илчев // Opening of the conference. Address on behalf of Cor. Memb. BASc Prof. Dr. hab. Ivan Ilchev, Rector of Sofia University

9.40–10.00 ч. проф. д.и.н. Румяна Михнева (СУ – УКХ „Алма матер“) “Проектът „Бъдеще за миналото” – културната дипломация и предизвикателствата на съвременния свят” // Prof. Dr. hab. Rumyana Mihneva “The Future for the Past Project – Cultural Diplomacy and the Challenges of Contemporary World“

10.00–10.20 ч. доц. д-р Костадин Грозев (СУ) “Културната дипломация – теория и практика“ // Assoc. Prof. Dr. Kostadin Grozev (Sofia University) “Cultural Diplomacy: Theory and Practice”

10.20–10.40 ч. чл. кор. Лорина Репина (Институт по обща история, РАН) “Публичная история в контексте исторической культуры эпохи глобализации” // Lorina Repina (Institute of General History, RASc.), “Public History in the Context of Historical Culture at the Age of Globalization”

10.40–11.00 ч. проф. д.и.н. Зинаида Чеканцева (Институт по обща история, РАН) “„Политика памяти” и  история” // Prof. Dr. Hab. Zinaida Chikantseva (Institute for General History, RASc.) “’The Politics of Memory’ and History”

11.00–11.20 ч. – Кафе-пауза // Coffee-break

11.20–13.00 ч. – Второ заседание. Модератори проф. дин Румяна Михнева, проф. дин Зинаида Чеканцева  // Second panel. Moderated by Prof. D. hab. Rumyana Mihneva and Prof. Dr. Zinaida Chikantseva

11.20–11.40 ч. доц. д-р Олга Воробьова, “Историческое событие в современном историописании” // Assoc. Prof. Dr. Olga Vorobyova “The Historical Event in Historiography”

11.40–12.00 ч. проф. д-р Евгения Калинова (СУ) „Българската културна дипломация към Западна Европа след Втората световна война“ // Prof. Dr. Evgenia Kalinova (Sofia University) “Bulgarian Cultural Diplomacy in Western Europe after WWII”

12.00–12.20 ч. д-р Веселинка Кастратович (Музей за история на Югославия) “Протоколът в културната дипломация на Йосип Броз Тито“ // Dr. Veselinka Kastratovich (Museum of Yugoslav History), “The Protocol in the Cultural Diplomacy of Josip Broz Tito”

12.20–12.40 ч. доц. д-р Гана Рупчева (Шуменски университет), “Културното сътрудничество между България у СССР през 50-60-те години. // Assoc. Prof. Gana Rupcheva (Shoumen University) “The Cultural Collaboration between Bulgaria and the U.S.S.R. in the 1950s and 1960s”

12.40–13.10 ч. Дискусия // Discussion

13.10–14.00 ч. Обяд // Lunch

14.00–15.00 ч. Трето заседание. Председател доц. Костадин Грозев. Секретар Олга Воробьова // Third panel. Moderated by Assoc. Prof. Dr. Kostadin Grozev, Secretary Assoc. Prof. Dr. Olga Vorobyova 

14.00–14.20 ч. проф. д.и.н. Айслу Юнусова  “Ислямът в Урал и Поволжието”// Prof. D. hab. Ayslu Yunusova (Ufa University) “Islam in the Ural and Volga Region”

14.20–14.40 ч. доц. д-р Валери Колев (СУ) „Българската независимост от 1908 г. и митът за националното единство” // Assoc. Prof. Dr. Valery Kolev (Sofia University) “The Bulgarian Independence of 1908 and the Myth of National Unity”

14-40–15.00 ч. д-р Любодраг Ристич, Институт по балканистика (САНУ) “Чрез мултиезичност към модернизация: Сърбия през 19 в.“ // Dr. Ljuboslav Ristich, (SASc.) “Through Multilingualism to Modernization: 19th cen. Serbia”

15.00–15.20 ч. Кафе-пауза

15.20– 17.00 ч. Четвърто заседание. Модератори проф. д.и.н. Айслу Юнусова и доц. д-р Валери Колев // Fourth pаnel.  Moderated by Prof. Dr. hab. Ayslu Yunousova and Assoc. Prof. Dr. Valery Kolev

15.20–15-40 ч. доц. д-р Иво Христов (СУ) „Дефицитът на доверие в правните институции в страните на Централна и Източна Европа – между проблема и решението“  // Assoc. Prof. Dr. Ivo Hristov (Sofia University) “The Deficit of Trust in Law Institutions in Central and East European Countries – between the Problem and its Decision”

15.40–16.00 ч. доц. д-р Антонина Хабова (Университет за национално и световно стопанство) „Китайското възприятие на световната политика: геополитически измерения // Assoc. Prof. Dr. Antonina Habova (UNWE) “China’s Perception of World Politics: Geopolitical Implications”

16.00–16.10 ч. д-р Светлана Станкова (СУ) „Украйнската криза в западните мейнстрийм медии“ // Dr. Svetlana Stankova (Sofia University) “The Ukrainian Crisis in Mainstream Western Media”

16.10-16.20 ч. д-р Радостина Шивачева (Кеймбриджския университет) „Дистанция и близост – ролята на културната дипломация в отношенията между Великобритания, ЕС и Русия“ // Dr. Radostina Shivacheva (Cambridge University), “Distance and Closeness – The Role of Cultural Diplomacy in the Relations between Great Britain, the European Union and Russia”

16.20-16.30 ч. д-р Димитър Атанасов (ИЕФЕМ, БАН),  д-р Ана Алексиева (ИЛ, БАН) „Меката власт на популярната култура“ // Dr. Dimitar Atanassov (BASc), Dr. Anna Alexieva (BASc),“The Soft Power of Popular Culture”

16.30–16.40 ч. проф. д-р Дейвид Лейн (Кеймбриджския университет) “Мека сила, тъмна сила и академично сътрудничество” // Prof. Dr. David Lane (Cambridge University) “Soft Power, Dark Power and Academic Cooperation”

16.40–17.00 ч. Заключителна дискусия. Модератори чл. кор. Лорина Репина, проф.д.и.н. Румяна Михнева.// Closing discussion. Moderated by Cor. Memb. RAN Lorina Repina and Prof. D. hab. Rumyana Mihneva

Andrićevi dani 2014. Druga međunarodna znanstvena konferencija. Travnik, Bosna i Hercegovina


Andrićevi dani 2014.
Druga međunarodna znanstvena konferencija u oblasti književnosti i jezika
PROGRAM KONFERENCIJE
8. i 9. novembar/studeni (subota i nedjelja) 2014.

Subota, 8. novembar/studeni 2014.

10:00 11:00
Prijava i akreditacija učesnika

11:00 11:25
Otvaranje konferencije
Dr. sc. Edisa Gazetić, predsjednica Organizacionog odbora
Mr. sc. Dženan Kos, sekretar Organizacionog odbora
Prof. dr. Hazim Selimović, dekan Edukacijskog fakulteta
Dr. Nihad Selimović, predsjednik Upravnog odbora Univerziteta u Travniku
Pauza 11:25–11:30
Plenarna izlaganja

11:30 11:50

Edisa Gazetić, Filozofski fakultet Zenica

11:50 12:10
Enver Kazaz, Filozofski fakultet Sarajevo

12:10 12:30
Edin Pobrić, Filozofski fakultet Sarajevo

12:30 12:50
Zvonko Kovač, Filozofski fakultet Zagreb

Pauza 12:50–13:00

Književnost – 1. panel Moderator: Dženan Kos

13:00 13:10
Dimitar V. Atanassov
Stvaranje narativa o srednjovekovnoj prošlosti: istorija i ideologija.
Tragovi traume od kompromisa

13:10 13:20
Bernarda Katušić
Analiza Andrićeva romana Prokleta avlija psihoanalitičkim instrumentarijem

13:20 13:30
Divna Mrdeža Antonina
Kodiranost semantičkih slojeva u Prokletoj avliji Ive Andrića

13:30 13:40
Maja Džafić
Identitet i alteritet Omer paše Latasa

13:40 13:50
Husein Zvrko
Moć i etičnost u romanu Omer-paša Latas Ive Andrića
Diskusija 13:50–14:05

Pauza 14:05–14:35

Književnost – 2. panel Moderatorica: Maja Džafić

14:35 14:45
Amila Kahrović-Posavljak
Salomon Atijas: uprisutnjenje bezglasnih drugih

14:45 14:55
Jelena Vesković (Skype)
Zašto su Andrićevi junaci nemi?

Književnost – 3. panel Moderatorica: Maja Džafić

14:55 15:05
Anna Alexieva
Trauma, national meta-narrative and literary canon

15:05 15:15
Marija Marić-Mitrović
Orijent i okcident u Prokletoj avliji Ive Andrića: Granica kao mjesto razlike/susreta i (pre)ispisivanja identiteta

15:15 15:25
Alma Skopljak
Drugi/a u sistemu
Diskusija 15:25–15:40

Pauza 15:40–15:55
Književnost – 4. panel Moderatorica: Alma Skopljak

15:55 16:05
Marija Mitrović (Skype)
Tipovi stranaca u Andrićevom delu

16:05 16:15
Bojana Anđelić
Tužna sudbina kapetana velikog transatlantika „Titanik“

Književnost – 5. panel Moderatorica: Alma Skopljak

16:15 16:25
Naida Osmanbegović
Acting out isključenih (o filmskoj adaptaciji Andrićeve pripovijetke Zlostavljanje)

16:25 16:35
Emina Selimović
Opetovane traume

16:35 16:45
Merjem Mujkanović
Balkanske traume

16:45 16:55
Merza Tucaković
Prisutnost traume kao odlike nekih likova u djelu Ive Andrića

16:55 17:05
Miroslav Artić
Traumatično iskustvo drugog u Andrićevom romanu Omerpaša Latas

17:05 17:15
Nermin Šušić
Traumatična iskustva Andrićevih likova u Prokletoj avliji

17:15 17:25
Dženan Kos
Poetika (ne)izrečene traume:
aveti rata od Mustafe Madžara do Vehaba Koluhije
Diskusija 17:25–17:40

Završetak prvog dana
Svečana večera 18:00

Nedjelja, 9. novembar/studeni 2014.

Književnost – 6. panel Moderatorica: Amela Bajrić

09:30 09:40
Ozrenka Fišić i Ruža Tomić
Propitivanje etičkoga načela odgovornosti kroz biblioterapijsko iskustvo čitanja i izvedbeni performativ Andrićeve pripovijetke Deca

09:40 09:50
Lejla Ovčina
Metodički model usmjeren na drugog i drugačijeg u Andrićevoj pripovijetki Aska i vuk

09:50 10:00
Jovanka Denkova i Mahmut Čelik
Traumatična iskustva detinjstva u pričama za decu Iva Andrića i u nekim delima iz savremene makedonske književnosti za decu i mlade
Diskusija 10:00–10:15

Književnost – 7. panel Moderatorica: Ozrenka Fišić

10:15 10:25
Tatjana Đurišić-Bečanović
Jezik prostora u Andrićevom romanu Travnička hronika

10:25 10:35
Jelena Ratkov Kvočka
Lepota, dobrota i učenost u Prokletoj avliji ili vizija sveta bez granica

10:35 10:45
Vildana Pečenković
Percepcija Drugog i topos granice u Priči o kmetu Simanu

10:45 10:55
Vladimir G. Aleksić
„Strah od Turaka“ posle Maričke bitke

10:55 11:05
Stojan Đorđić
Stigmatizacija i tragično stradanje nemoćnog pojedinca u pripoveci
Mara milosnica

11:05 11:15
Melida Travančić
Diskurs moći i straha u Priči o vezirovom slonu

11:15 11:25
Amela Bajrić
Snovi i trauma Mustafe Madžara

11:25 11:35
Dijana Simić
Naslijeđe Maksove traume i iskustvo drugoga u Andrićevom Pismu iz 1920. godine i drugim književnim tekstovima iz Bosne i Hercegovine
Diskusija 11:35–11:50

Pauza 11:50–12:10

Književnost – 8. panel Moderatorica: Vildana Pečenković

12:10 12:20
Branka Šiško
Čudno je, kako je malo potrebno da budemo sretni

12:20 12:30
Snežana Milojević
Gospođica Ive Andrića u svetlu imagologije

12:30 12:40
Mahmut Čelik i Jovanka Denkova
Detstvo tovora skazite na Andrikira skazite za deca kaj turski tepisateli vo Republika Makedonija

12:40 12:50
Milena Mileva Blažić
Sistemska didaktika slovenske mladinske književnosti
Diskusija 12:50–13:05

Jezički panel Moderatorica: Amela Bajrić

13:05 13:15
Darko Vujica
Jezik i ideologija

13:15 13:25
Naira Jusufović
Jezik i patologija identiteta

13:25 13:35
Amela Šabić
Jezičke različitosti među Bošnjacima i bosanskim Hrvatima u periodu nakon rata u BiH

13:35 13:45
Zrinka Ćoralić i Mersina Šehić
(In)direktno izražavanje trauma putem jezika: emotivno vrednovanje frazema u romanu Na Drini ćuprija

13:45 13:55
Sanja Ledić
Pogled u leksiku Andrićeve Travničke hronike

13:55 14:05
Amira Turbić-Hadžagić i Samra Hrnjica
Jezik/jezici lika i pripovjedača u Anikinim vremenima
Diskusija 14:05–14:20

Završna riječ 14:30

Zatvaranje konferencije

Раждането на визуалния образ на княз Лазар от духа на Модерността. Аспекти на балканските идентичности през XIX век.


Настоящето представяне е докладна версия на студия, която бе предложена на академична публика за пръв път в края на 2013 г. на научна конференция, която се проведе в Сърбия. За реализацията на замисъла благодаря особено на моите приятели Борис Стойковски и Светозар Бошков, и двамата – преподаватели в Университета в Нови Сад. А видеото придружавам с презентацията, посветена на Раждането на княз Лазар от духа Модерността, неразделна част от замисъла.

 

 

Заключението, което бе пропуснато заради липсата на време, а по постмодерни причини:

1. Няма съмнение, че идеологическите проекти, създаващи визуалния разказ за националната история, реферират към различни източници, ползвайки ресурси от всякакъв порядък. В сръбския случай с княл Лазар представянето даде да се разбере, от една страна, че сред моделите безспорно са тези от актуалния артистичен живот в Цетрална Европа – художниците „европеизират“ своето изкуство, въвеждайки елементи както от поетиката, така и на равнището на идеологията, чиито извори са във Виена, Пеща и др. Това съвсем не е нелогично, имайки предвид обстоятелството, че първото изображение, в което княз Лазар не е мъж в разцвета на силите си по православното схващане за идеалния мъжки образ като подобен на Христа, а зрял владетел с побеляла брада и коса, е произведено от художник, творил в голяма част от живота си оттатък Сава, където европейското от столиците по Дунава е било далеч по-силно от османското.

2. Ясни са и връзките към православната традиция, които бих откроил в два основни плана. Единият – същностни, свързани собствено с тялото на ортодоксалната традиция, съдържащи концептуално прицелени позовавания на философията на православието в нейната исихастка редакция от последните векове преди османското завладяване на Балканите. Другият – референции към един репрезентативен слой на православната традиция, сторени с намерението да бъдат четими от публиката си, за която „високата“ традиция е достъпна във формат на редукция, пригодена за широка публичност, елемент от модерната епоха. Православието, концептуализирано във версията, активна в очите на рецептивната среда, вложено във визията на/за сръбската нация, влиза в точна сглобка с идеите на сръбския национализъм от времето на 70-те и 80-те години на XX век – време, в което – за разлика от борбения атеизъм на голяма част от Източна Европа – в Югославия е белязано от трайно инсталиране на религията в парадигмата на нацията, като елемент, подсилващ мобилизиращата функция на националната идеология и подсигуряващ по-плътно прехода от посланието към действието.

3. Връщайки се на терена на XIX век, логично изглежда да бъдат направени няколко предположения. Косовският сюжет в изкуството се ражда оттатък Сава, където османската власт е фигурурала виртуално – като „страх от турците“, като слухове за тяхната свирепост, донесени от участниците в сраженията с тях, от свидетели на случки, сполетели техните противници, от местния елит, поддържащ връзките между образа на османския завоевател и библейската традиция, от фолклора, изравняващ „новите“ и „старите“, традиционно познатите „варвари“. Този синтез очевидно не може да се състои в териториите под османска власт. Историята показва, че това не се и случва. Караджич събира епоса за битката на Косово в Херцеговина и отново – в земите оттатък р. Сава. Косовско Косово няма, както няма Косовски песни в Крушевац – столицата на княз Лазар. През XIX век чисто новото сръбско княжество начева действия по (пре)откриване на разказа за идентичността си. Множество местни легенди, отговарящи на стандартната за народната традиция формула „живял един цар“ или „имало едно време един юнак“, са всмукани и преработени до косовски-коректна форма. Навярно тъкмо това се случва с легендата за Милош Обилич като основате на манастира Туман в близост до Пожаревац – в самото начало героят няма име, както е безименен убиецът на Мурат преди Орбини да го назове с име в началото на XVII век. Косово обаче се появява като народна история (ако можем изобщо да въведем това понятие с нужното доверие) в Западните Балкани. От това можем да заключим, че Косовският мит е сръбски, но сюжетът „Косово“ като ресурсен източник на сръбския национализъм е запазен оттатък терените, считани за „сърце на Сърбия“.

Домашното огнище на царя (или битът на паметта за Самуил)


Домашното огнище на царя (или битът на паметта за Самуил)

 

Доклад от кръгла маса „Образът на цар Самуил – художествена литература, история, фолклор, изкуство“, 3.10.2014 г.

 

  • Легендарен контекст на региона – освен легендите за Самуил, които успяхме да чуем, Кюстендилско и Дупнишко произвеждат цяла поредица още местни разкази:
  • За Юстиниан – реплика в многовековния диалог относно родното място на византийския император, която чудесно пасва на класическия биографичен мит, изкован още през средновековието, идеологическо средство за легитимация на служебно израснали люде без знатна подплата. Местната му версия се улавя в с. Таваличево.
  • За Шишман – Конявската планина се именува така, защото – както се настоява – тъкмо там е паднал конят на мисления за последен български цар; с. Копиловци на свой ред извежда името си от вярването, че е свързано с копието на Шишман; на свой ред Шишковци се тълкува като метаморфирала форма на самата владетелска фамилия. Исторически прецизно, владенията на търновския господар никога не са опирали чак до тези територии.
  • Още в самото начало бих поставил въпроса за историческия канон. За официалната версия на историческия разказ, предназначената за обществена консумация, която по същество е служебен текст на идентичностния проект (какъвто е той в различните времена), и за технологичните отпадъци. За онези сюжети, които стават жертва на монтажа.
  • Няма да бъде изненада за никого, ако заявя, че географията на българското през XIX и първата половина на XX век е организирано около няколко свръхакцента, сред които безспорно първи е македонският.
  • В популярните представи – тогава, а и днес – географията на Македония присъства далеч по-обстоятелствено, отколкото българският Среден Запад: знаем ключови градове, езера, реки, обекти от културното наследство на някогашната област, а днес – държава, но трудно изброяваме повече от няколко, свързани с Дупнишко и Кюстендилско. Трудно се досещаме дори за емблематичните сред тях, съвсем не по-малко представителни от гледна точка и на науката, и на естетиката, а и на възможно репрезентируемата чрез тях културна дълбочина.
  • Земенският манастир е слабо познато място в масовото съзнание, за църквата „Св. Георги“ в Кюстендил малцина за чували, подобна е и публичността на останките от средновековни черкви в Бобошево, край Пастух и др. Далеч повече са тези, които са чували за Битолския надпис – предмет от Македония, един от най-представителните извори относно етническото самоопределение на Самуиловия род, отколкото – например – Ръждавичкия сборник: паметник, чиято история може да бъде дадена като пример за наситеност. Макар и книга с минало, за него просто не знаем.
  • Дори „тракоманията“ подминава тази част от България. Употребата на траките превърна Източните Родопи в едно от добре интегрираните зони от културната карта, а и на символната. Покрай тракийския наратив се промъкват – повече или по-малко успешно – елински, елинистически, и римски сюжети.
  • Макар животът, а и представителният живот в далечните исторически времена, ползваем за изковаване на съвременни репрезентации, да дава достатъчно възможности за вписване в общностно значимите разкази – както в твърдият, каноничен наратив за/на нацията, така и в комерсиално модните сюжети – това така или иначе не се случва.
  • Жителите на Созопол добре познават и експлоатират миналото си, добивайки от него тъкмо онова, което им е потребно. Примерът е характерен, особено на фона на неотдавна намерените мощи на св. Йоан, който беше обявен не за кого да е, а за Предтечата – ход, в който прозира една от основните стратегии за изковаване на културни образи: поддържането на постоянно отвореният хоризонт на очакване.
  • Културата, мислена дори във варианта на репресивно-каноничните построения, не е статична, тъй като застиването води до отпадане от регистрите на модното. Нейното съдържание се формулира от културни инженери, благодарение на които местната общност превръща ценностите от безпроблемно носено, невидимо ежедневие в ресурс за проектна работа.
  • Навярно тъкмо това се случва и с Кюстендилско-Дупнишкия край.
  • Този своеобразен легендарен пояс възниква на границата с географска Македония – Пиянец започва току-оттатък пътя, свързващ двата града. (Според Йордан Иванов дори топонимът има близка връзка с едно от тракийските племена, населявали областта в миналото – пеоните.)
  • Не би било необосновано да се предположи, че раждането на тези местни разкази би могло да се свърже със символичните битки между регионите, в които някои са провиждали заложена по-пълноценната публикация в каноничния разказ за историята на нацията и в стандартизираната версия на фолклора.
  • Не спирам да мисля, че целенасочената културна политика, облечена и в законови актове, която начева кабинетът на Стамболов (тук – Закон за народното просвещение от 1891), политиката на Българското книжовно дружество с неговите многобройни издания, сред които трябва да отбележа поне СбНУНК, определено задават рамката, в която се разгръщат множество културни проекти, свързани с изковаването на национално значими версии на зони от груповата есенциалност.
  • Продължението на личните усилия чрез институционални механизми е свързано с кабинета на Стамболийски и политиката в сферата на книгоиздаването – практики, които стимулират (пре)откриването на исторически разкази на най-ниско равнище, в това число и послужили за възбуждане на регионални стремежи към запис в канона на националната история.
  • Моето лично мнение е, че ситуацията на терена на Дупнишко и Кюстендилско – възникналите легенди – е ефект от взаимодействието между държавна политика, местни лидери, краеведи и локална общност, дълбинно обвързан с усилието за изстъпване на традиционната родина, на идентичностния белег на предмодерния човек.
  • Важно е да отбележим, че тези наративи са като цяло слабо разпространени. За тях знаят малцина. Не си правя илюзията, че в едно село би имало повече от един или няколко разказвачи, „отговорни“ за трапезното разказване на идентичността на мястото.
  • Класическото фолклорно знание обикновено се носи от „старите хора“: ненапразно и формули като „от стари хора знам…“, „от стари времена се говори…“.
  • Елементарната верификация обаче води в друга посока, а именно – книжно знание с добре известно авторство.
  • Обстоятелство, което насочва към последния познавателен слой, разметнал легендарното си слово върху Разметаница – усилията, сторени по времето на социализма: изобретяването на граждански календар, отстоящ от православния; а през последните две десетилетия на режима и в ясна връзка с полемиките между български и югославски историци за македонската същина на държавата на Самуил.
  • Скромният ми опит сочи, че подобни процеси на съграждане на местна памет могат да бъдат уловени почти навсякъде из Балканите. Примерът, с който бих желал да завърша, е свързан с манастира Туман в сравнителна близост до Пожаревац, сиреч част от сръбския Северозапад – територия, която – подобно на почти целия балкански регион – бива органично имплантирана в тялото на националната държава не без сериозни мъчнотии, ето защо местната легенда настоява, че светата обител е съградена от най-големия сръбски герой, от самия Милош Обилич, а през десетилетията, следвайки приливите и отливите на държавната политика, наративът постепенно се разраства и оглажда до социално консумативна форма. Независимо от това, при сглобяването на историята на националния колектив, този местен фокус бива отхвърлен, той остава в сферата на т. нар. фира.
  • Можем да се запитаме за причините тези инак представително измислени наративи да бъдат изтикани извън корпуса на национално съзнаваното, бидейки оставени на произвола на своето естествено отмиране. Едно от вероятните основания се корени именно в късната им поява – каноничните варианти, веднъж установени, трудно подлежат на редакция без целеположени усилия от страна на утвърдени институции.
  • Такъв е случаят с Перперикон – обект, зад който в очите на популярният потребител на култура застана БАН в лицето на Николай Овчаров, държавата и частният бизнес – един съюз на широка основа, който би могъл да бъде смята за едно от събитията в сферата. И не само с Перперикон, разбира се.
  • Такъв не е случаят с Дупница-Кюстендил – местен интерес за запълване на белите петна в географията на българския културен канон няма.
  • Основания, разбира се, бихме могли да дирим достатъчно. И още по-задълбочено. Един от моите големи въпроси тук е защо регионът все пак не излъчва автентична фолклорна памет. Няма съмнение, че не всичко е конструкция от XIX век, не цялото културно здание е плод на инженерни експерименти и символични борби. Защо, прочее, българският Северозапад и Среден Запад така и не произвеждат собствен исторически глас?

Използваите примери във вид на презентация – тук.

Изложението на Богдан Дичев в аудиоформат – тук.

Словото на Димитър В. Атанасов в слушаем вид – тук.

Стратегии за разказване на средновековната история през социализма


Семинарът за млади изследователи, част от проекта „Стимулиране развитието на научния потенциал в изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности“ има честта да Ви покани на своята сбирка, с която открива академичната година.

Времето: 21.10.2014 г., 11:00 часа

Темата: „Стратегии за разказване на средновековната история през социализма“

Мястото: Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН, ул. „Московска“ 6А, зала 19

Лектор: Димитър В. Атанасов

Виж новината на сайта на ИЕФЕМ

Lecture BAN, 21.10.2014

Едва ли има съмнение в идеологическия характер на историята. Замервана от мнозина поради това, моето скромно мнение настоява тъкмо на обратното – превръщането на миналото в история не би могло да се осъществи без входно-изходно устройство, което подрежда хаоса в порядък и задава начина на неговото четене. Ето защо не спирам да вярвам, че функцията на историка никак не е да се срамува, считайки ангажимента на историята за непоправим родилен порок. Повече: заставам зад схващането, че тази позиция издава изначален страх от отговорността изобщо – дефект на съвременните нео-либерални общества, още повече – на изследователите. Социална стратегия, която – ако си позволя да преразкажа непрецизно думите на Цветан Тодоров – представлява „новото предателство на знаещите“.

Едва ли би бих открил киселото мляко, ако заявя, че именно в работата с идеологическия филтър е – ще се изразя максимално дълбоко – достойнството на историка. Начинът, по който изследователят се до-полага и стои-до.

Моделирането на миналото, следователно, създава (поне в контекста на три-хилядолетната европейска културна парадигма) настоящето, излъчвайки онези ценностни нагласи, които обществото припознава за трайни, за важни в максимално консервативния смисъл на думата.

Ето защо признанието за идеологическия характер на историята не следва да бъде гледано като заявление за изначална съпричастност към неистината, възлизайки към представата за една флагрантна, но масова и съвършено неизбежна манипулация, на която непринадлежните към гилдията на историците биха могли да бъдат само невинни жертви. Подобна позиция, макар и удържима от една повърхностна гледна точка, трудно може да бъде валидирана, ако идеята за социално конструиране бъде отърсена от заплашителността си, наследена от тоталитарните режими на XX век.

Стратегиите за изработване и разказване на историята на средните векове, изковани и приложени от един от тези режими, ще бъде обект на опита за представяне.

Специални благодарности към Университетски хуманитарен комплекс „Алма Матер“, без чието материално и институционално съдействие този замисъл едва ли щеше да се осъществи.

Образът на цар Самуил – художествена литература, история, фолклор, изкуство. Национална кръгла маса


НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

И БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

 

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

 

„ОБРАЗЪТ НА ЦАР САМУИЛ – ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА, ИСТОРИЯ, ФОЛКЛОР, ИЗКУСТВО”

Заседателна зала на Националната библиотека

9.30

Откриване: Боряна Христова, Директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”; Елка Трайкова, Директор на Института за литература при БАН

Водещ заседанието: Б. Христова

9.45

Никола Бенин, Русенски университет „Ангел Кънчев“

ВЕЛИЧИЕ И СТРАДАНИЕ – ОБРАЗЪТ НА ЦАР САМУИЛ В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ

10.00

Сава Сивриев, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

ЦАР САМУИЛ В „ЦАРСТВЕНИК“ НА ХРИСТАКИ ПАВЛОВИЧ

10.15

Албена Хинкова

ОБРАЗИ НА ЦАР САМУИЛ В ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И ТЕХНИ ПАРАЛЕЛИ В ПУБЛИЦИСТИКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

 

10.30

Людмил Димитров, Софийски университет „Св. Климент Охридски,

Людмила Маринова-Димитрова, Театрален колеж „Любен Гройс”

СМЪРТТА НА ЦАР САМУИЛ В ЕДНА СЛОВЕНСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ (ЙОСИП ПАЛИАРУЦИ – КРИЛАН)

 

10.45-11.00 Кафе пауза

 

11.00

Радка Пенчева, Музей „Емилиян Станев”, Велико Търново

„ПРЕДАТЕЛСТВОТО СЕ НАКАЗВА СЪС СМЪРТ…” (ОБРАЗЪТ НА ЦАР САМУИЛ В ТВОРЧЕСТВОТО НА АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ)

11.15

Страшимир Цанов, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

ЦАР САМУИЛ В ТВОРЧЕСТВОТО НА АНТОН ДОНЧЕВ – ИДЕОЛОГИЧЕСКИ И ЕСТЕТИЧЕСКИ КОНТЕКСТИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ОБРАЗ

 

11.30

Йордан Ефтимов,  Нов български университет

НАСРЕД ПИЯНСТВОТО НА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИЯ КИЧ: „ВОЙНИЦИТЕ НА САМУИЛ” НА ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ (1983)

 

11.45-12.15 – Дискусия

 

12.15-13.30 – Обедна почивка

 

 

 

13.30

Юлия Карадачка, Елена Янакиева, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

ОБРАЗЪТ НА ЦАР САМУИЛ В БЪЛГАРСКАТА И ЧУЖДЕСТРАННАТА ЛИТЕРАТУРА

14.00

Нона Петкова, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

ОБРАЗЪТ НА ЦАР САМУИЛ МЕЖДУ ИСТОРИЯТА И ИДЕОЛОГИЯТА

 

14.15

Григор Х. Григоров, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей

ЛОКАЛНАТА ПАМЕТ ЗА СЮЖЕТА САМУИЛ УБИВА БРАТ СИ АРОН В ОБЛ. РАЗМЕТАНИЦА (ДУПНИШКО И БОБОВДОЛСКО)

 

14.30

Богдан Дичев, Димитър Атанасов, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей

ДОМАШНОТО ОГНИЩЕ НА ЦАРЯ (ИЛИ БИТЪТ НА ПАМЕТТА ЗА САМУИЛ)

 

14.45-15.00 Кафе пауза

 

 

15.00

Божидар Алексиев, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей

ПАРК-МУЗЕЙ „САМУИЛОВА КРЕПОСТ“ И РОЛЯТА МУ В КУЛТУРАТА НА СЕЛАТА ОТ ПОДГОРИЕТО (ПОДГОРИ́ЯТА)

 

15.15

Ивайло Марков, Виолета Периклиева, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей

ЦАР САМУИЛ И БЕЛАСИШКАТА БИТКА В ПОГРАНИЧНИЯ РЕГИОН ПЕТРИЧ (БЪЛГАРИЯ) – СТРУМИЦА (МАКЕДОНИЯ): КУЛТУРНА ПАМЕТ И КУЛТУРНИ ПОЛИТИКИ

 

15.45

Стоянка Кендерова, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ ЦАР САМУИЛ СПОРЕД АРАБСКИ ИЗВОРИ

 

 

16.00

Дискусия

 

 

16.30

Закриване на Кръглата маса

Balkan and Baltic States in United Europe – History, Religion, and Culture. International Conference


 

 

PROGRAMME

Balkan and Baltic States in United Europe – History, Religion, and Culture II

 

October 1 – 3, 2014, Sofia, Bulgaria

International Conference

 

Balkan Ethnology Department

Institute of Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum

Bulgarian Academy of Sciences

 

 

 

Wednesday, October 1, 2014

 

9.00 – 10.00 Registration

IEFSEM, Moskovska 6 A, Second floor

 

Opening session, Hall N 19

10.00 – 10.30 Words of Welcome

10.30 – 11.00 Coffee break

 

 

Panel I. History, Hall N 19

 

11.00 – 12.00 Session I. History and Its Interpretations, Hall N 19

 

Chair: Petko Hristov

Discussant: Galina Lozanova

 

Ilze Boldāne, University of Latvia, Riga. The Interpretation of Latvian History in the School Textbooks and Interviews

 

Evgenia Troeva, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. National Genealogy and Festivalization of the Past

 

Ivaylo Markov, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Cultural Heritage, Collective Memory and Ethnic Boundaries: The Case of Albanians from Republic Macedonia

 

Dimitar Atanassov, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Imagining the Past: Visual Narrative and Ideology

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

 

14.00 – 15.00 Session II. “Others” – History, Memory, and Identity, Hall N 19

 

Chair: Ilze Boldāne

Discussant: Evgenia Troeva

 

Hristo Kyuchukov & Gyulsum Islak, Free University of Berlin, Germany. The Mehter Roma of Bulgaria – Who Are They?

 

Каспарс Зеллис, Университет Латвии, Рига. Воспоминания геноцида: истребление цыган/рома в годы Второй мировой войны в коммуникативной культуре общины рома Латвии

 

Inese Runce, University of Latvia, Riga. Jewish Religious Congregations in Latvia during the Times of Authoritarian Regime of Kārlis Ulmanis: 1934 – 1940 and Contemporary Historical Memory

 

Петко Христов, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Роль праздничного календаря в конструировании идентичности в диаспоре (на примере украинцев в Софии и болгар в Одессе)

 

15.00 – 15.30 Discussion

 

15.30 – 16.00 Coffee break

 

 

16.00 – 17.15 Session III. Post-Modern Identities, Hall N 19

 

Chair: Piret Voolaid

Discussant: Каспарс Зеллис

 

Olga Brusylovska, I. I. Mechnikov Odessa State University, Ukraine. Post-Communist Identities and Their Transformations: Cases of Poland and Romania

 

Венета Янкова, Шуменский университет „Епископ Константин Преславский”, Болгария. О татарах в Литве – проблемы идентификации

 

Edin Smailović, Bosniak Council of Montenegro, Podgorica, Montenegro. Muslims from Bijelo Polje in Turkey: History and Relation to Homeland

 

Мария Галанова, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Традиционные стереотепные представления и современные медийные образы этнических меньшинств в Болгарии

 

17.15 – 17.50 Discussion

 

 

Panel 2. Culture – Traditions and Innovations, Hall of Mirrors

 

11.00 – 12.00 Session I, Hall of Mirrors

 

Chair: Ekaterina Anastasova

Discussant: Valeriia Kolosova

 

Rasa Račiūnaitė-Pauţuolienė, Vytautas Magnus University, Kaunas, Lithuania. Change of Identity in the Bulgarian and Lithuanian Families in the Beginning of the 21st Century

 

Рачко Попов, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Имена святых и их праздники в традициях балканских народов

 

Reet Hiiemäe, Estonian Literary Museum, Tartu. Food and Magical Thinking: Dietary Ways to Protect the Body and the Self

 

Irma Šidiškienė, Lithuanian Institute of History, Vilnius. Contemporary Culture: Professions Days in Lithuania

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

14.00 – 15.00 Session II, Hall of Mirrors

 

Chair: Rasa Račiūnaitė-Pauţuolienė

Discussant: Reet Hiiemäe

 

Anete Karlsone, University of Latvia, Riga. The Ttraditional Craft Skills in Modern Latvian Cultural Environment

 

Андрей Тонев, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Западно-европейские монеты в болгарских украшениях (ХVII – XIX вв.)

 

Petya Bankova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. An Ordinary Day of a Child’s Life in the Bulgarian Traditional Culture

 

Евгения Иванова & Велчо Крыстев, Региональный исторический музей, Стара Загора, Болгария. Магические практики болгар и цыган/ромов – взаимопроникновение в традиционной культуре

 

15.00 – 15.30 Discussion

 

15.30 – 16.00 Coffee break

 

 

16.00 – 17.15 Session III, Hall of Mirrors

 

Chair: Dimitar Atanassov

Discussant: Anete Karlsone

 

Marju Kõivupuu, Tallinn University, Estonia. Ash to Ash. Construction of Traditions: Cremation Ceremonies in Estonia Today

 

Irina Kolarska-Mladenova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Assigning Holidays

 

Екатерина Анастасова, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Традиционная культура – между „культурным наследием” и „культурным туризмом” (на примерах из Болгарии, Эстонии и Латвии)

 

Александр Пригарин, Одесский национальный университет им. И. И. Мечникова, Украина. Глокализация по-одесски: торговые практики в современном мегаполисе

 

17.15 – 17.50 Discussion

 

18.00 – 20.00 Reception

Second floor

 

 

Thursday, October 2, 2014

 

 

Panel 2. Culture – Traditions and Innovations, Hall of Mirrors

 

11.00 – 12.00 Session IV, Hall of Mirrors

 

Chair: Irma Šidiškienė

Discussant: Plamena Stoyanova

 

Valeriia Kolosova, Institute for Linguistic Studies (ILI), Russian Academy of Sciences, Saint-Petersburg. „Bear“ Plants in Bulgarian Folk Botany Nomination

 

Rasa Paukštytė–Šaknienė, Lithuanian Institute of History, Vilnius. The Culture of Leisure Time in the Lithuanian Family

 

Piret Voolaid, Estonian Literary Museum, Tartu. Our Olympic Winner and Doping Lore: Constructing a Culture Hero Online

 

Liisi Laineste, Estonian Literary Museum, Tartu. Social Memory, Internet Humour and Sharing: Central Cultural Logic of Web 2.0.

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

 

Panel 3. Religion, Hall N 19

 

9.00 – 10.00 Session I. Religion and Politics

 

Chair: Mare Kõiva

Discussant: Inese Runce

 

9.00 – 9.30 Keynote paper: Виктор Шнирельман, Институт этнологии и антропологии Российской академии наук, Москва. В ожидании Антихриста

 

Ţilvytis Šaknys, Lithuanian Institute of History, Vilnius. Ritual Year in Lithuanian Town: Religion, Ethnicity and Ideology

 

Веселин Тепавичаров, Софийский государственный университет им. Климента Охридского, Болгария. “Левое” и “правое” в болгарской политике

 

10.00 – 10.30 Discussion

 

10.30 – 11.00 Coffee break

 

 

11.00 – 12.00 Session II. Religion, Beliefs, and Sacred Places, Hall N 19

 

Chair: Ţilvytis Šaknys

Discussant: Matthias Bickert

 

Richard Witt, Athens, Greece. Christianized Pagan Beliefs as a Central Element of Baltic and Balkan Society

 

Aušra Kairaitytė, Lithuanian Institute of History, Vilnius. Traditional and Contemporary Religiosity: Cult of the Mother of God and the Saints

 

Jonas Mardosa, Lithuanian University of Educational Sciences, Vilnius. Hill of Crosses in Lithuania: Features of Pilgrimage and Folk Religiosity in 20th – Beginning of the 21st Century

 

Mare Kõiva & Andres Kuperjanov, Estonian Literary Museum, Tartu. Sacred Places – the Destinations of Travels and Pilgrimages

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

 

14.00 – 15.15 Session III. Religion and Religious Communities, Hall N 19

 

Chair: Aušra Kairaitytė

Discussant: Mara Kiope

 

Galina Lozanova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Ethnic and Religious Exclusion Attitudes in Muslim Stories of the Prophets

 

Matthias Bickert, University of Bamberg, Germany. Between Spatial and Spiritual Presence – Islamic Re-Sanctification in Albania

 

Nadeţda Pazuhina, University of Latvia, Riga. Socio-Cultural Practices of Latvian Old-Believers: the Experience of Self-Organization Practice and Religious Education

 

15.15 – 16.00 Discussion

 

16.00 – 16.30 Coffee break

 

 

Panel 4. Migrants and Migrations, Hall of Mirrors

 

14.00 – 15.15 Session I, Hall of Mirrors

 

Chair: Daniel Goeler

Discussant: Anna Krasteva

 

Mariyanka Borisova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Bulgarian Female Migration to EU – Characteristics and Tendencies

 

Mila Maeva, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Bulgarian and Baltic Immigration in the Great Britain (Comparative Research)

 

Irina Airinei Vasile, National School of Political Studies and Public Administration & Sorin Bordusanu, Bucharest Comission for Attribution of Street Names, Romania. The Territory North of the Danube, a Welcoming Refuge for Balkan Populations

 

15.15 – 16.00 Discussion

 

16.00 – 16.30 Coffee break

 

 

16.30 – 17.30 Session II, Hall of Mirrors

 

Chair: Irina Airinei Vasile

Discussant: Mila Maeva

Daniel Goeler, University of Bamberg, Germany. On the Variability of Migration Systems. Experiences from Latvia and Albania Emigration

 

Anna Krasteva, New Bulgarian University, Sofia, Bulgaria. Being Bulgarian Abroad (From Migration to Mobility)

 

Alberto Alonso-Ponga García, Salamanca University, Spain. Identity in Construction. Identity Definitions in the Integration Process of the Bulgarian Community in Castile and Leon (Spain)

 

17.30 – 18.00 Discussion

 

 

16.30 – 17.30 Panel 5. EU and EU-integration, Hall N 19

 

Chair: Alexander Ganchev

Discussant: Sofiya Zahova

 

Mara Kiope, University of Latvia, Riga. Shifting Perception: Attempt to Generate a Latvian – Bulgarian Communal Space in EU

 

Enis Kelmendi & Pajazit Haizeri, University of Pristine, Kosovo. The Religious Coexistence of Albanians – a Good Experience for the European Union

 

Yelis Erolova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Bulgarians and Romanians – “New” Old Europeans

 

17.30 – 18.00 Discussion

 

18.00 – 19.00 Ethnographic films, Hall N 19

 

Collection of the National Center for Intangible Cultural Heritage, Institute of Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum, Bulgarian Academy of Sciences

 

 

Friday, October 3, 2014

 

9.00 – 10.00 Panel 6. Empires and States, Nations and Communities, Hall N 19

 

Chair: Jonas Mardosa

Discussant: Olga Brusylovska

 

9.00 – 9.30 Keynote paper: Raymond Detrez, Ghent University, Belgium. The Orthodox Christian Community in the Ottoman Empire: a Failed (Proto-) Nation?

 

Nikolay Nenovski, CRIISEA, University of Picardie Jules Verne, Amiens, France; ICER, Torino, Italy & Pencho Penchev, University of National and World Economy, Sofia, Bulgaria; CRIISEA, University of Picardie Jules Verne, Amiens, France. Money without a State. Currencies of the Orthodox Christians in the Balkan Provinces of the Ottoman Empire (17th –19th centuries)

 

Светлана Коч, Институт социальных наук Одесского национального университета им. И. И. Мечникова, Украина. Национальные приоритеты в выборе стратегии развития этно-культурными региональными группами (на примере Бессарабии)

 

10.00 – 10.30 Discussion

 

10.30 – 11.00 Coffee break

 

 

11.00 – 12.00 Panel 7. New Religious Movements, Hall N 19

 

Chair: Nadeţda Pazuhina

Discussant: Richard Witt

 

Solveiga Krumina-Konkova, University of Latvia, Riga. New Religiosity in Latvia: Self-Development Webinars as a Near-Religious Phenomenon

 

Mariya Serafimova, South-West University “Neofit Rilski”, Blagoevgrad, Bulgaria. A New Religious Sensibility

 

Svetoslava Toncheva, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. The Vision of Bulgaria’s and Greece’s Future during Social Crisis in Mantic Discourse

 

Mario Marinov, South-West University “Neofit Rilski”, Blagoevgrad, Bulgaria. New Religious Movements and Social Development

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

 

14.00 – 15.00 Panel 8. Transformations of Post-Socialist Society, Hall N 19

 

Chair: Виктор Шнирельман

Discussant: Svetoslava Toncheva

 

Agnė Kalėdienė, Vytautas Magnus University, Kaunas, Lithuania. Historical Reconstruction Clubs in Lithuania: Searching for Identity in Post-Socialist Society

 

Branko Bošković, University of Donja Gorica, Podgorica, Montenegro. Modernity and Identity in the Contemporary State of Montenegro

 

Sofiya Zahova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Is It Possible to Have a Civic Nation on the Balkans: the Case of Montenegro

 

Plamena Stoyanova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. The Birth of the New Bulgarian Civil Society (or the Rebellion against the Failed Transition)

 

Ruta Ubareviciene, Lithuanian Social Research Centre, Vilnius. Ethno-Political Effects of Suburbanization in the Vilnius Urban Region. An Analysis of Voting Behaviour

 

15.00 – 15.30 Discussion

 

15.30 – 16.00 Coffee break

 

 

14.00 – 15.00 Panel 9. Language, Ethnogenesis, and Ethnic History Hall of Mirrors

 

Chair: Edin Smailović

Discussant: Hristo Kyuchukov

 

Александр Шапошников, Отдел этимологии и ономастики Института Русского языка им. В. В. Виноградова РАН, Москва, Россия. Финеиды – Гелон – Прибалтика: глоттогенез и этногенез брутенов, литовцев и латышей по данным гуманитарных и естественных наук

 

Александр Ганчев, Национальный университет им. И. И. Мечникова, Одесса & Владимир Мильчев, Запорожский национальный университет, Запорожье, Украина. Этногенетические связи населения нахии Караджа-даг и «туканцев» Буджака в первой трети ХІХ вв. (по материалам церковной и светской статистики и учета)

 

Юлия Узун, Одесский национальный университет им. И. И. Мечникова, Украина. Проекты пространственной реструктуризации на Балканах в контексте процессов этнонациональной консолидации

 

15.00 – 15.30 Discussion

 

15.30 – 16.00 Coffee break

 

16.00 – 18.00 Final Discussion, Hall N 19

 

Conclusions and Prospects for New Cooperation

 

19.00 Farewell party

 

Restaurant “O! Shipka”, 13, Budapeshta Str

По повод един идеологически неусвоен героичен сюжет от българската история


Международна научна конференция „Герои и героично“ – програма


БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА

ГЕРОИ и ГЕРОИЧНО

12.12.2013 г. (четвъртък), 9.00 – 18.00 ч., Институт за литература, Голям салон

ПРОГРАМА

9.00 – 9.10 ч. Откриване на Колегиума: Румяна Дамянова, ръководител на направление „Литература на Българското възраждане” в Института за литература при БАН.

Първо заседание. Модератор – Румяна Дамянова

9.10 – 9.25 ч. Александър Панов (Институт за литература). За необходимостта от героизма или от „нехрани-майка излезе” до „да каже нявга народът”.

9. 25 – 9.40 ч. Недка Капралова (Институт за литература) Герои ли са възрожденските спомоществователи?

9.40 – 9.55 ч. Надежда П. Александрова (СУ „Св. Климент Охридски). Любов и революция в биографиите за Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня).

9.55 – 10.10 ч. Камен Михайлов (Институт за литература). Антигероят.

10.10 – 10.25 ч. Богдан Дичев (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей). Метафорика на бледината като визуална проекция на героичното във Вазовата „Епопея на забравените”.

10.25 – 10.40 ч. Северина Плачкова (Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”). Партений Павлович – между Мъченика и Героя.

10.40 – 10.55 ч. Дискусия
10. 55 – 11.10 ч. Кафе пауза

Второ заседание. Модератор – Анна Алексиева

11. 10 – 11.25 ч. Николай Аретов (Институт за литература). Началото на българското време.

11.25 – 11.40 ч. Антоанета Балчева (Институт за балканистика). Илирийската идеологема и нейните проекции през Възраждането.

11.40 – 11.55 ч. Svetozar Boškov (Университет в Нови Сад). Grčki heroji u srpskim udžbenicima u 19 veku. (Светозар Бошков – Гръцките герои в сръбските учебници от 19 век).

11.55 – 12.10 ч. Радослава Илчева (Институт за литература). Героичната биография на руския държавник. Модел и реализация.

12.10 – 12.25 ч. Николета Пътова (Институт за литература). Герои и героични пози в българската възрожденска драма.

12.25 – 12.40 ч. Наташа Куртума (Университет в Нови Сад). О значењу предлога „nach”. (Наташа Куртума – За значението на предлога „nach“).

12.40 – 12.55 – Дискусия
12.55 – 14.15 – Обедна почивка

Трето заседание. Модератор – Николай Аретов

14.15 – 14.30 ч. Анна Алексиева (Институт за литература). Възрожденският героичен пантеон – изобретяване и употреби.

14.30 – 14.45 ч. Amila Kahrović-Posavljak (Университет в Сараево). Heroj i antiheroj: Poredak i anti-poredak u romanu “Na rubu pameti” Miroslava Krleže (Амила Кахрович-Посавляк – Герои и антигерои: порядък и анрипорядък в романа “По ивицата на разума” на Мирослав Кърлежа).

14.45 – 15.00 ч. Пламен Антов (Институт за литература). За една неочаквана фигура на героичното.

15. 00 – 15.15 ч. Димитър Атанасов (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей). По повод един идеологически неусвоен героичен сюжет от съвременната българска история.

15.15 – 15.30 ч. Aleksandra Tomić (Университет в Нови Сад). Хасанагиница- некад и сад (компаративна анализа народне песме „Хасанагиница“ и истоимене драме Љубомира Симовића). (Александра Томич – Хасанагиница – някога и сега (сравнителен анализ на народната песен „Хасанагиница“ и едноименната драма на Любомир Симович).

15. 30 – 15.45 ч. Кристина Димовска (Институт за фолклор „Марко Цепенков“, Скопие). Епскиот антијунак како стигматизиран верски алтеритет. Кристина Димовска (Епическият антигерой като стигматизирана верска алтернатива)*

15.45 – 16.00 – Дискусия
16.00 – 16.15 – Кафе пауза

Четвърто заседание. Модератор – Димитър Атанасов

16.15 – 16.30 ч. Николай Чернокожев (СУ „Св. Климент Охридски). Героят, битие преди словото.

16.30 – 16.45 ч. Vildana Pečenković, Nermina Delić (Университет в Бихач). Re/interpretacija herojstva i drama priznanja u romanu “Tišine” Meše Selimovića. (Вилдана Печенкович, Нермина Делич – Ре/интерпретация на героизма и драмата на признанието в романа “Тишина” на Меша Селимович).

16.45 – 17.00 ч. Марта Методиева (СУ „Св. Климент Охридски”, НГДЕК). Херакъл, между греха и геройството – трагедията на един херос.

17.00 – 17.15 ч. Борис Стоjковски (Университет в Нови Сад). Угарски великаши-српски епски јунаци. (Борис Стойковски – Унгарските велможи – сръбски епически герои).

17.15 – 17.30 ч. Яница Маринова (магистрант в УНСС). Чудаците на Йовков – Индже и Шибил – в търсене на красотата и спасението по пътя на човешките знаци.

17.30 – 17.45 ч. Елисавета Стойчева, Елена Тачева (Югозападен университет „Неофит Рилски”). Паисий с оръжие в ръка.

17.45 – 18.00 – Дискусия

Закриване на чаша вино

Отбелязаните със (*) доклади няма да бъдат представени на конференцията, но ще бъдат включени в подготвяния електронен сборник.

„PEOPLE OF THE VOJVODINA REGION. THE REGION OF VOJVODINA IN THE CONTEXT OF EUROPEAN HISTORY“ Internstional Scientific Conference


Међународна научна конференција – International Scientific Conference

ЛИЧНОСТИ ВОЈВОЂАНСКОГ ПРОСТОРА. ВОЈВОЂАНСКИ ПРОСТОР У КОНТЕКСТУ ЕВРОПСКЕ ИСТОРИЈЕ

PEOPLE OF THE VOJVODINA REGION. THE REGION OF VOJVODINA IN THE CONTEXT OF EUROPEAN HISTORY

Бачка Паланка, Србија 23. новембар 2013. – Bačka Palanka Serbia, 23rd November 2013.

ПРОГРАМ НАУЧНОГ СКУПА

THE PROGRAM OF THE CONFERENCE

9.30 – ОТВАРАЊЕ СКУПА: поздравна реч

9.30 – OPENING OF THE CONFERENCE: Welcome speech

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка   

Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

 

Доц. др Светозар Бошков, Универзитет у Новом СадуФилозофски факултет, Одсек за историју Assistant professor Svetozar BoškovUniversity of Novi Sad, Faculty of Philosophy, Department of History

Славиша Грујић, Покрајински секретар за културу и јавно информисање Slaviša Grujić, The provincial Secretariat for Culture and Public Information

Проф. др Небојша Мајсторовић, продекан за науку и међународну сарадњу, Faculty of Philosophy, Novi Sad Associate Professor Nebojša Majstorović, Vice-Dean for International Relations and Science, Филозофски факултет, Нови Сад

Проф. др Владан Гавриловић, Универзитет у Новом Саду Филозофски факултет, Одсек за историју Associate Professor Vladan Gavrilović, University of Novi Sad, Faculty of Philosophy, Department of history

Александар Ђедовац, председник Општине Бачка Паланка Aleksandar Đedovac, President of Municipality of Bačka Palanka

 

ПЛЕНАРНА СЕДНИЦА – PLENARY SESSION

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка – Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Петар РОКАИ – Petar ROKAI

10.00 – 10.15 Victor NEUMANN – Виктор НОЈМАН Timişoara: Between fictive ethnicity and ideal nation. The identitarian profile during the interwar period Темишвар: између фиктивне „етничке припадности“ и „идеалне нације“. Профил идентитета током међуратног периода

10.15 – 10.30 Дејан МИКАВИЦА – Dejan MIKAVICA Осумњичени и утамничени. Војвођански Срби у мађарским затворима Vojvodinian Serbs confined in Hungarian prisons

10.30 – 10.45 Hrvoje GRAČANIN, Jana ŠKRGULJA – Хрвоје ГРАЧАНИН, Јана ШКРГУЉА BARBARICUM CONTRA IMPERIUM: Prostor današnje jugozapadne Vojvodine između kasne antike i ranog srednjeg vijeka u svjetlu povijesnih i arheoloških svjedočanstava (5.-6. stoljeće) BARBARICUM CONTRA IMPERIUM: The territory of modern south-western Vojvodina between late Antiquity and the early Middle Ages in light of historical and archaeological evidence (5th-6th c.) BARBARICUM CONTRA IMPERIUM: Простор данашње југозападне Војводине између касне антике и раног средњег века у светлу историјских и археолошких докумената (V-VI век)

10.45 – 11.00 Filip GALLEÉ – Филип ГАЛЕ Fridrich Barbarossa a juhovýchodná Európa v kontexte prameňov a historiografie Фридрих Барбароса и југоисточна Европа у контексту извора и историографије Frederick Barbarossa and Southeast Europe in the context of sources and historiography

11.00 – 11.15 Петар РОКАИ – Petar ROKAI Пал Винклер. Заборављени историчар родом из Бачке Паланке Pál Winkler: Forgotten historian from Bačka Palanka 

11.15 – 11.30 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

11.30 – 12.00 Пауза за кафу и ужину – Launch break and snack

 

РАД ПО СЕКЦИЈАМА – WORK IN SECTIONS

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Zoltán GYÖRE – Золтан ЂЕРЕ

12.00 – 12.10 Александар КАСАШ – Aleksandar KASAŠ Лазар Дунђерски (1833-1917). Најбогатији Србин у јужној Угарској Lazar Dunđerski (1833-1917): The wealthiest Serb in southern Hungary

12.10 – 12.20 Andrei MILIN, Miodrag MILIN – Андреј МИЛИН, Миодраг МИЛИН Совјетски клишеји за Србе у Румунији (1948 – 1950) Tiparele sovietice pentru sârbii din România (anii 1948 – 1950) Soviet cliches for the Serbs of Romania, 1948–1950

12.20 – 12.30 László BÍRÓ – Ласло БИРО A Vajdaság a két világháború között Vojvodina between the two World Wars Војводина између два светска рата

12.30 – 12.40 Ранко КОНЧАР – Ranko KONČAR Политичке идеје Васе Стајића Political thought of Vasa Stajić

12.40 – 12.50 Zoltán GYÖRE – Золтан ЂЕРЕ Гроф Андраш Хадик од Футога Count András Hadik of Futog

12.50 – 13.00 Ivan BALTA – Иван БАЛТА Filosofija istorije. O individualitetu i zajedništvu života u kućnim zadrugama srpskovojvođanske i hrvatskoslavonske Vojne krajine Philosophy of history: Individuality and common life within the zadruga communal family structure in the Vojvodinian Serb and Slavonian Croat military border regions Философија историје. О индивидуалитету и заједништву живота у кућним задругама српсковојвођанске и хрватскославонске Војне крајине

13.00 – 13.10 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

 

Сала 1  Hall 1

Председава – Chairman Владан ГАВРИЛОВИЋ – Vladan GAVRILOVIĆ

12.00 – 12.10 Ђура ХАРДИ – Đura HARDI Доминус Жан Другет – један „Гал“ на челу Бачке жупаније Dom Jean Druget: A ‘Gaul’ leading a parish in Bačka

12.10 – 12.20 Борис СТОЈКОВСКИ – Boris STOJKOVSKI Цар Јован Ненад. Звезда падалица позног средњег века Jovan Nenad: Shooting star of the late middle ages

12.20 – 12.30 Ненад НИНКОВИЋ – Nenad NINKOVIĆ Његошевог стваралачког ума Карловачки митрополит Јован Георгијевић Jovan Georgijević, metropolitan of Karlovci

12.30 – 12.40 Владан ГАВРИЛОВИЋ – Vladan GAVRILOVIĆ  Мање позната личност из Српског народног покрета 1848/1849. године – народни капетан Милош Војновић Captain Miloš Vojnović: A figure from the Serbian national movement of 1848/1849

12.40 – 12.50 Горан ВАСИН – Goran VASIN Лукијан Богдановић – последњи Карловачки патријарх Lukijan Bogdanović: last patriarch of Karlovci

12.50 – 13.00 Драго ЊЕГОВАН – Drago NJEGOVAN Стеван Михалџић Од сеоског проте до краљевског сенатора Stevan Mihaldžić: from village priest to the royal senator

13.00 – 13.10 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

13.10 – 13.25 Пауза за кафу – Coffee break

 

Сала 2 Hall 2

Председава – Chairman Мирјана Д. СТЕФАНОВИЋ – Mirjana D. STEFANOVIĆ

12.00 – 12.10 Димитър В. АТАНАСОВ – Dimitar V. ATANASOV Ђура Јакшић и почетак канона уметничке репрезентације Косовског мита модерног доба Đura Jakšić and the beginnings of the canon for modern-day artistic representations of the Kosovo myth Джура Якшич и началото на визуалния канон, репрезентиращ косовския мит

12.10 – 12.20 Ана ЕЛАКОВИЋ-НЕНАДОВИЋ – Ana ELAKOVIĆ- NENADOVIĆ Допринос Анице Савић-Ребац интерпретацији Његошевог стваралачког ума Тhe contribution of Anica Savić-Rebac to interpretations of the creative work of Njegoš 

12.20 – 12.30 Снежана ВУКАДИНОВИЋ – Snežana VUKADINOVIĆ Јован Стерија Поповић. Једна песма – једно горко родољубље Jovan Sterija Popović: Poems and bitter patriotism

12.30 – 12.40 Вирђинија ПОПОВИЋ – Virđinija POPOVIĆ Научно дело Емила Петровића Scientific work of Emil Petrović

12.40 – 12.50 Mилица КИСИЋ-БОЖИЋ – Milica KISIĆ-BOŽIĆ Аница Савић-Ребац – класични филолог, историчар философије, преводилац, есејиста, песник Anica Savić-Rebac: Classical philologist, philosophy historian, translator, essayist, poet

12.50 – 13.00 Мирјана Д. СТЕФАНОВИЋ – Mirjana D. STEFANOVIĆ Михаило Максимовић, заборављени просветитељ Mihailo Maksimović, der vergessene Aufklärer

13.00 – 13.10 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

13.10 – 13.25 Пауза за кафу – Coffee break

 

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка

Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Светозар БОШКОВ – Svetozar BOŠKOV

13.25 – 13.35 Снежана БОЖАНИЋ – Snežana BOŽANIĆ Допринос Душанке Динић-Кнежевић развоју српске медијевистике The contribution of Dušanka Dinić-Knežević to Serbian Medieval Studies

13.35 – 13.45 Страхиња РАДАКОВИЋ – Strahinja RADAKOVIĆ Методичар Лазар Ракић Lazar Rakić, instructional methodologist 

13.45 – 13.55 Драгица КОЉАНИН – Dragica KOLJANIN Стеван Ћирић и народно просвећивање Stevan Ćirić and people’s education

13.55 – 14.05 Светозар БОШКОВ – Svetozar BOŠKOV Растислав Марић – историја старог века на Филозофском факултету у Новом Саду Rastislav Marić: Ancient history as taught at the Faculty of Philosophy in Novi Sad

14.05 – 14.15 Ђорђе ЂУРИЋ – Đorđe ĐURIĆ Јован Рајић као историчар Jovan Rajić as historian

14.15 – 14.25 Ифигенија ДРАГАНИЋ – Ifigenija DRAGANIĆ О једном српском преводу с немачког из пера једног „војвођанског“ Грка On a Serbian translation from the German by a ‘Vojvodinian’ Greek

14.25 – 14.40 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

 

Сала 1 Hall 1

13.25 – 13.35 Gábor DEMETER – Габор ДЕМЕТЕР A vajdasági gazdaság és társadalom helyzetea Magyar uralom idején 1941-1944 Economy and society in Vojvodina during Hungarian rule from 1941 to 1944 Економија и друштво у Војводини током мађарске власти од 1941 до 1944

13.35 – 13.45 Предраг М. ВАЈАГИЋ – Predrag M. VAJAGIĆ Дака Поповић – архитекта, политичар, историчар Daka Popović: architect, politician, historian

13.35 – 13.45 Саша МАРКОВИЋ – Saša MARKOVIĆ Прилог проучавању политичких идеја Алексе Ивића Contribution to the study of political ideas of Aleksa Ivić

13.45 – 13.55 Árpád HORNYÁK – Арпад ХОРЊАК Северне границе Војводине после Другог светског рата Northern borders of Vojvodina after World War II

13.55 – 14.05 Péter VUKMAN –Петер ВУКМАН A Yugoslav diplomat in Hungary: Lazar Brankov (1945-1949) Југословенски дипломата у Мађарској: Лазар Бранков (1945-1949) 

14.05 – 14.15 Јудит ПИХУРИК – Judit PIHURIK Списи судског процеса из 1971. године против починитеља рације у Чуругу 1942. године Transcripts from the 1971 trial of the perpetrators Угарској of the 1942 Čurug massacre      

14.25 – 14.40 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

14.40 – 14.55 Пауза за кафу – Coffee break

 

Сала 2 Hall 2

13.25 – 13.35 Јово РАДОШ – Jovo RADOŠ Демократско природно право Божидара Грујовића Božidar Grujović and democratic natural rights

13.45 – 13.55 Александар ХОРВАТ – Aleksandar HORVAT Милан Кашанин у времену стварања Југославије Milan Kašanin during the formation of Yugoslavia

13.55 – 14.05 Зоран ВЕЉАНОВИЋ – Zoran VELJANOVIĆ Јован Пачу, композитор и политичар Jovan Paču, composer and politician

14.05 – 14.15 Јована КАСАШ – Jovana KASAŠ Димитрије Мита Клицин (1869-1943) – српски национални делатник Dimitrije Mita Klicin (1869-1943): Serbian activist

14.15 – 14.25 Janko RAMAČ – Јанко РАМАЧ Габор Гвожџак истакнута личност у културном, националном и политичком животу Русина у јужној у другој половини XIX века Gabor Gvoždžak: A distinguished personality in the cultural, national and political life of the Ruthenians in south Hungary in the second half of the 19th century

14.15 – 14.25 Слободан БЈЕЛИЦА – Slobodan BJELICA Разговор Јосипа Броза Тита и руководства АП Војводине 1969. Године Talks between Josip Broz Tito and the leadership of the autonomous province of Vojvodina in 1969

14.25 – 14.40 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

14.40 – 14.55 Пауза за кафу – Coffee break

 

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка

Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Срђан ШАРКИЋ – Srđan ŠARKIĆ

14.55 – 15.05 Весна Р. МАНОЈЛОВИЋ-НИКОЛИЋ – Vesna R. MANOJLOVIĆ-NIKOLIĆ Прошлост Баната из пера Феликса Милекера History of the Banat as written by Feliks Mileker

15.05 – 15.15 Владимир Д. МИХАЈЛОВИЋ – Vladimir D. MIHAJLOVIĆ Борислав Јанкулов и археолошка тумачења праисторије Војводине Borislav Jankulov and archaeological interpretation of the prehistory of Vojvodina

15.15 – 15.25 Александра СМИРНОВ-БРКИЋ – Aleksandra SMIRNOV-BRKIĆ Епиграфске белешке грофа Марсиљија из Сремске Митровице Epigraphic notes of count Marsigli on Sremska Mitrovica

15.25 – 15.35 Срђан ШАРКИЋ – Srđan ŠARKIĆ Сергије Викторович Троицки – професор црквеног права на Правном факултету у Суботици Sergije Viktorovič Troicki, professor of canon law at the Faculty of Law in Subotica

15.35 – 15.45 Урош СТАНКОВИЋ – Uroš STANKOVIĆ Стефан Стефановић Тенка и Српски народни покрет 1848/49. године Stefan Stefanović Tenka and Serbian national movement 1848/49

15.45 – 15.55 Милан НЕШИЋ – Milan NEŠIĆ Први војвођански олимпијац – Момчило Тапавица Momčilo Tapavica: First Olympic athlete of Vojvodina

15.55 – 16.05Небојша КУЗМАНОВИЋ – Nebojša KUZMANOVIĆ Истакнуте личности Бачке Паланке Prominent figures of Bačka Palanka

16.05 – 16.20 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 1 200 other followers