Category Archives: Наука

Balkan and Baltic States in United Europe – History, Religion, and Culture. International Conference


 

 

PROGRAMME

Balkan and Baltic States in United Europe – History, Religion, and Culture II

 

October 1 – 3, 2014, Sofia, Bulgaria

International Conference

 

Balkan Ethnology Department

Institute of Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum

Bulgarian Academy of Sciences

 

 

 

Wednesday, October 1, 2014

 

9.00 – 10.00 Registration

IEFSEM, Moskovska 6 A, Second floor

 

Opening session, Hall N 19

10.00 – 10.30 Words of Welcome

10.30 – 11.00 Coffee break

 

 

Panel I. History, Hall N 19

 

11.00 – 12.00 Session I. History and Its Interpretations, Hall N 19

 

Chair: Petko Hristov

Discussant: Galina Lozanova

 

Ilze Boldāne, University of Latvia, Riga. The Interpretation of Latvian History in the School Textbooks and Interviews

 

Evgenia Troeva, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. National Genealogy and Festivalization of the Past

 

Ivaylo Markov, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Cultural Heritage, Collective Memory and Ethnic Boundaries: The Case of Albanians from Republic Macedonia

 

Dimitar Atanassov, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Imagining the Past: Visual Narrative and Ideology

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

 

14.00 – 15.00 Session II. “Others” – History, Memory, and Identity, Hall N 19

 

Chair: Ilze Boldāne

Discussant: Evgenia Troeva

 

Hristo Kyuchukov & Gyulsum Islak, Free University of Berlin, Germany. The Mehter Roma of Bulgaria – Who Are They?

 

Каспарс Зеллис, Университет Латвии, Рига. Воспоминания геноцида: истребление цыган/рома в годы Второй мировой войны в коммуникативной культуре общины рома Латвии

 

Inese Runce, University of Latvia, Riga. Jewish Religious Congregations in Latvia during the Times of Authoritarian Regime of Kārlis Ulmanis: 1934 – 1940 and Contemporary Historical Memory

 

Петко Христов, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Роль праздничного календаря в конструировании идентичности в диаспоре (на примере украинцев в Софии и болгар в Одессе)

 

15.00 – 15.30 Discussion

 

15.30 – 16.00 Coffee break

 

 

16.00 – 17.15 Session III. Post-Modern Identities, Hall N 19

 

Chair: Piret Voolaid

Discussant: Каспарс Зеллис

 

Olga Brusylovska, I. I. Mechnikov Odessa State University, Ukraine. Post-Communist Identities and Their Transformations: Cases of Poland and Romania

 

Венета Янкова, Шуменский университет „Епископ Константин Преславский”, Болгария. О татарах в Литве – проблемы идентификации

 

Edin Smailović, Bosniak Council of Montenegro, Podgorica, Montenegro. Muslims from Bijelo Polje in Turkey: History and Relation to Homeland

 

Мария Галанова, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Традиционные стереотепные представления и современные медийные образы этнических меньшинств в Болгарии

 

17.15 – 17.50 Discussion

 

 

Panel 2. Culture – Traditions and Innovations, Hall of Mirrors

 

11.00 – 12.00 Session I, Hall of Mirrors

 

Chair: Ekaterina Anastasova

Discussant: Valeriia Kolosova

 

Rasa Račiūnaitė-Pauţuolienė, Vytautas Magnus University, Kaunas, Lithuania. Change of Identity in the Bulgarian and Lithuanian Families in the Beginning of the 21st Century

 

Рачко Попов, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Имена святых и их праздники в традициях балканских народов

 

Reet Hiiemäe, Estonian Literary Museum, Tartu. Food and Magical Thinking: Dietary Ways to Protect the Body and the Self

 

Irma Šidiškienė, Lithuanian Institute of History, Vilnius. Contemporary Culture: Professions Days in Lithuania

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

14.00 – 15.00 Session II, Hall of Mirrors

 

Chair: Rasa Račiūnaitė-Pauţuolienė

Discussant: Reet Hiiemäe

 

Anete Karlsone, University of Latvia, Riga. The Ttraditional Craft Skills in Modern Latvian Cultural Environment

 

Андрей Тонев, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Западно-европейские монеты в болгарских украшениях (ХVII – XIX вв.)

 

Petya Bankova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. An Ordinary Day of a Child’s Life in the Bulgarian Traditional Culture

 

Евгения Иванова & Велчо Крыстев, Региональный исторический музей, Стара Загора, Болгария. Магические практики болгар и цыган/ромов – взаимопроникновение в традиционной культуре

 

15.00 – 15.30 Discussion

 

15.30 – 16.00 Coffee break

 

 

16.00 – 17.15 Session III, Hall of Mirrors

 

Chair: Dimitar Atanassov

Discussant: Anete Karlsone

 

Marju Kõivupuu, Tallinn University, Estonia. Ash to Ash. Construction of Traditions: Cremation Ceremonies in Estonia Today

 

Irina Kolarska-Mladenova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Assigning Holidays

 

Екатерина Анастасова, ИЭФЭМ – БАН, София, Болгария. Традиционная культура – между „культурным наследием” и „культурным туризмом” (на примерах из Болгарии, Эстонии и Латвии)

 

Александр Пригарин, Одесский национальный университет им. И. И. Мечникова, Украина. Глокализация по-одесски: торговые практики в современном мегаполисе

 

17.15 – 17.50 Discussion

 

18.00 – 20.00 Reception

Second floor

 

 

Thursday, October 2, 2014

 

 

Panel 2. Culture – Traditions and Innovations, Hall of Mirrors

 

11.00 – 12.00 Session IV, Hall of Mirrors

 

Chair: Irma Šidiškienė

Discussant: Plamena Stoyanova

 

Valeriia Kolosova, Institute for Linguistic Studies (ILI), Russian Academy of Sciences, Saint-Petersburg. „Bear“ Plants in Bulgarian Folk Botany Nomination

 

Rasa Paukštytė–Šaknienė, Lithuanian Institute of History, Vilnius. The Culture of Leisure Time in the Lithuanian Family

 

Piret Voolaid, Estonian Literary Museum, Tartu. Our Olympic Winner and Doping Lore: Constructing a Culture Hero Online

 

Liisi Laineste, Estonian Literary Museum, Tartu. Social Memory, Internet Humour and Sharing: Central Cultural Logic of Web 2.0.

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

 

Panel 3. Religion, Hall N 19

 

9.00 – 10.00 Session I. Religion and Politics

 

Chair: Mare Kõiva

Discussant: Inese Runce

 

9.00 – 9.30 Keynote paper: Виктор Шнирельман, Институт этнологии и антропологии Российской академии наук, Москва. В ожидании Антихриста

 

Ţilvytis Šaknys, Lithuanian Institute of History, Vilnius. Ritual Year in Lithuanian Town: Religion, Ethnicity and Ideology

 

Веселин Тепавичаров, Софийский государственный университет им. Климента Охридского, Болгария. “Левое” и “правое” в болгарской политике

 

10.00 – 10.30 Discussion

 

10.30 – 11.00 Coffee break

 

 

11.00 – 12.00 Session II. Religion, Beliefs, and Sacred Places, Hall N 19

 

Chair: Ţilvytis Šaknys

Discussant: Matthias Bickert

 

Richard Witt, Athens, Greece. Christianized Pagan Beliefs as a Central Element of Baltic and Balkan Society

 

Aušra Kairaitytė, Lithuanian Institute of History, Vilnius. Traditional and Contemporary Religiosity: Cult of the Mother of God and the Saints

 

Jonas Mardosa, Lithuanian University of Educational Sciences, Vilnius. Hill of Crosses in Lithuania: Features of Pilgrimage and Folk Religiosity in 20th – Beginning of the 21st Century

 

Mare Kõiva & Andres Kuperjanov, Estonian Literary Museum, Tartu. Sacred Places – the Destinations of Travels and Pilgrimages

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

 

14.00 – 15.15 Session III. Religion and Religious Communities, Hall N 19

 

Chair: Aušra Kairaitytė

Discussant: Mara Kiope

 

Galina Lozanova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Ethnic and Religious Exclusion Attitudes in Muslim Stories of the Prophets

 

Matthias Bickert, University of Bamberg, Germany. Between Spatial and Spiritual Presence – Islamic Re-Sanctification in Albania

 

Nadeţda Pazuhina, University of Latvia, Riga. Socio-Cultural Practices of Latvian Old-Believers: the Experience of Self-Organization Practice and Religious Education

 

15.15 – 16.00 Discussion

 

16.00 – 16.30 Coffee break

 

 

Panel 4. Migrants and Migrations, Hall of Mirrors

 

14.00 – 15.15 Session I, Hall of Mirrors

 

Chair: Daniel Goeler

Discussant: Anna Krasteva

 

Mariyanka Borisova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Bulgarian Female Migration to EU – Characteristics and Tendencies

 

Mila Maeva, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Bulgarian and Baltic Immigration in the Great Britain (Comparative Research)

 

Irina Airinei Vasile, National School of Political Studies and Public Administration & Sorin Bordusanu, Bucharest Comission for Attribution of Street Names, Romania. The Territory North of the Danube, a Welcoming Refuge for Balkan Populations

 

15.15 – 16.00 Discussion

 

16.00 – 16.30 Coffee break

 

 

16.30 – 17.30 Session II, Hall of Mirrors

 

Chair: Irina Airinei Vasile

Discussant: Mila Maeva

Daniel Goeler, University of Bamberg, Germany. On the Variability of Migration Systems. Experiences from Latvia and Albania Emigration

 

Anna Krasteva, New Bulgarian University, Sofia, Bulgaria. Being Bulgarian Abroad (From Migration to Mobility)

 

Alberto Alonso-Ponga García, Salamanca University, Spain. Identity in Construction. Identity Definitions in the Integration Process of the Bulgarian Community in Castile and Leon (Spain)

 

17.30 – 18.00 Discussion

 

 

16.30 – 17.30 Panel 5. EU and EU-integration, Hall N 19

 

Chair: Alexander Ganchev

Discussant: Sofiya Zahova

 

Mara Kiope, University of Latvia, Riga. Shifting Perception: Attempt to Generate a Latvian – Bulgarian Communal Space in EU

 

Enis Kelmendi & Pajazit Haizeri, University of Pristine, Kosovo. The Religious Coexistence of Albanians – a Good Experience for the European Union

 

Yelis Erolova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Bulgarians and Romanians – “New” Old Europeans

 

17.30 – 18.00 Discussion

 

18.00 – 19.00 Ethnographic films, Hall N 19

 

Collection of the National Center for Intangible Cultural Heritage, Institute of Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum, Bulgarian Academy of Sciences

 

 

Friday, October 3, 2014

 

9.00 – 10.00 Panel 6. Empires and States, Nations and Communities, Hall N 19

 

Chair: Jonas Mardosa

Discussant: Olga Brusylovska

 

9.00 – 9.30 Keynote paper: Raymond Detrez, Ghent University, Belgium. The Orthodox Christian Community in the Ottoman Empire: a Failed (Proto-) Nation?

 

Nikolay Nenovski, CRIISEA, University of Picardie Jules Verne, Amiens, France; ICER, Torino, Italy & Pencho Penchev, University of National and World Economy, Sofia, Bulgaria; CRIISEA, University of Picardie Jules Verne, Amiens, France. Money without a State. Currencies of the Orthodox Christians in the Balkan Provinces of the Ottoman Empire (17th –19th centuries)

 

Светлана Коч, Институт социальных наук Одесского национального университета им. И. И. Мечникова, Украина. Национальные приоритеты в выборе стратегии развития этно-культурными региональными группами (на примере Бессарабии)

 

10.00 – 10.30 Discussion

 

10.30 – 11.00 Coffee break

 

 

11.00 – 12.00 Panel 7. New Religious Movements, Hall N 19

 

Chair: Nadeţda Pazuhina

Discussant: Richard Witt

 

Solveiga Krumina-Konkova, University of Latvia, Riga. New Religiosity in Latvia: Self-Development Webinars as a Near-Religious Phenomenon

 

Mariya Serafimova, South-West University “Neofit Rilski”, Blagoevgrad, Bulgaria. A New Religious Sensibility

 

Svetoslava Toncheva, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. The Vision of Bulgaria’s and Greece’s Future during Social Crisis in Mantic Discourse

 

Mario Marinov, South-West University “Neofit Rilski”, Blagoevgrad, Bulgaria. New Religious Movements and Social Development

 

12.00 – 12.30 Discussion

 

12.30 – 14.00 Pause

 

 

14.00 – 15.00 Panel 8. Transformations of Post-Socialist Society, Hall N 19

 

Chair: Виктор Шнирельман

Discussant: Svetoslava Toncheva

 

Agnė Kalėdienė, Vytautas Magnus University, Kaunas, Lithuania. Historical Reconstruction Clubs in Lithuania: Searching for Identity in Post-Socialist Society

 

Branko Bošković, University of Donja Gorica, Podgorica, Montenegro. Modernity and Identity in the Contemporary State of Montenegro

 

Sofiya Zahova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. Is It Possible to Have a Civic Nation on the Balkans: the Case of Montenegro

 

Plamena Stoyanova, IEFSEM – BAS, Sofia, Bulgaria. The Birth of the New Bulgarian Civil Society (or the Rebellion against the Failed Transition)

 

Ruta Ubareviciene, Lithuanian Social Research Centre, Vilnius. Ethno-Political Effects of Suburbanization in the Vilnius Urban Region. An Analysis of Voting Behaviour

 

15.00 – 15.30 Discussion

 

15.30 – 16.00 Coffee break

 

 

14.00 – 15.00 Panel 9. Language, Ethnogenesis, and Ethnic History Hall of Mirrors

 

Chair: Edin Smailović

Discussant: Hristo Kyuchukov

 

Александр Шапошников, Отдел этимологии и ономастики Института Русского языка им. В. В. Виноградова РАН, Москва, Россия. Финеиды – Гелон – Прибалтика: глоттогенез и этногенез брутенов, литовцев и латышей по данным гуманитарных и естественных наук

 

Александр Ганчев, Национальный университет им. И. И. Мечникова, Одесса & Владимир Мильчев, Запорожский национальный университет, Запорожье, Украина. Этногенетические связи населения нахии Караджа-даг и «туканцев» Буджака в первой трети ХІХ вв. (по материалам церковной и светской статистики и учета)

 

Юлия Узун, Одесский национальный университет им. И. И. Мечникова, Украина. Проекты пространственной реструктуризации на Балканах в контексте процессов этнонациональной консолидации

 

15.00 – 15.30 Discussion

 

15.30 – 16.00 Coffee break

 

16.00 – 18.00 Final Discussion, Hall N 19

 

Conclusions and Prospects for New Cooperation

 

19.00 Farewell party

 

Restaurant “O! Shipka”, 13, Budapeshta Str

По повод един идеологически неусвоен героичен сюжет от българската история


Международна научна конференция „Герои и героично“ – програма


БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА

ГЕРОИ и ГЕРОИЧНО

12.12.2013 г. (четвъртък), 9.00 – 18.00 ч., Институт за литература, Голям салон

ПРОГРАМА

9.00 – 9.10 ч. Откриване на Колегиума: Румяна Дамянова, ръководител на направление „Литература на Българското възраждане” в Института за литература при БАН.

Първо заседание. Модератор – Румяна Дамянова

9.10 – 9.25 ч. Александър Панов (Институт за литература). За необходимостта от героизма или от „нехрани-майка излезе” до „да каже нявга народът”.

9. 25 – 9.40 ч. Недка Капралова (Институт за литература) Герои ли са възрожденските спомоществователи?

9.40 – 9.55 ч. Надежда П. Александрова (СУ „Св. Климент Охридски). Любов и революция в биографиите за Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня).

9.55 – 10.10 ч. Камен Михайлов (Институт за литература). Антигероят.

10.10 – 10.25 ч. Богдан Дичев (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей). Метафорика на бледината като визуална проекция на героичното във Вазовата „Епопея на забравените”.

10.25 – 10.40 ч. Северина Плачкова (Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”). Партений Павлович – между Мъченика и Героя.

10.40 – 10.55 ч. Дискусия
10. 55 – 11.10 ч. Кафе пауза

Второ заседание. Модератор – Анна Алексиева

11. 10 – 11.25 ч. Николай Аретов (Институт за литература). Началото на българското време.

11.25 – 11.40 ч. Антоанета Балчева (Институт за балканистика). Илирийската идеологема и нейните проекции през Възраждането.

11.40 – 11.55 ч. Svetozar Boškov (Университет в Нови Сад). Grčki heroji u srpskim udžbenicima u 19 veku. (Светозар Бошков – Гръцките герои в сръбските учебници от 19 век).

11.55 – 12.10 ч. Радослава Илчева (Институт за литература). Героичната биография на руския държавник. Модел и реализация.

12.10 – 12.25 ч. Николета Пътова (Институт за литература). Герои и героични пози в българската възрожденска драма.

12.25 – 12.40 ч. Наташа Куртума (Университет в Нови Сад). О значењу предлога „nach”. (Наташа Куртума – За значението на предлога „nach“).

12.40 – 12.55 – Дискусия
12.55 – 14.15 – Обедна почивка

Трето заседание. Модератор – Николай Аретов

14.15 – 14.30 ч. Анна Алексиева (Институт за литература). Възрожденският героичен пантеон – изобретяване и употреби.

14.30 – 14.45 ч. Amila Kahrović-Posavljak (Университет в Сараево). Heroj i antiheroj: Poredak i anti-poredak u romanu “Na rubu pameti” Miroslava Krleže (Амила Кахрович-Посавляк – Герои и антигерои: порядък и анрипорядък в романа “По ивицата на разума” на Мирослав Кърлежа).

14.45 – 15.00 ч. Пламен Антов (Институт за литература). За една неочаквана фигура на героичното.

15. 00 – 15.15 ч. Димитър Атанасов (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей). По повод един идеологически неусвоен героичен сюжет от съвременната българска история.

15.15 – 15.30 ч. Aleksandra Tomić (Университет в Нови Сад). Хасанагиница- некад и сад (компаративна анализа народне песме „Хасанагиница“ и истоимене драме Љубомира Симовића). (Александра Томич – Хасанагиница – някога и сега (сравнителен анализ на народната песен „Хасанагиница“ и едноименната драма на Любомир Симович).

15. 30 – 15.45 ч. Кристина Димовска (Институт за фолклор „Марко Цепенков“, Скопие). Епскиот антијунак како стигматизиран верски алтеритет. Кристина Димовска (Епическият антигерой като стигматизирана верска алтернатива)*

15.45 – 16.00 – Дискусия
16.00 – 16.15 – Кафе пауза

Четвърто заседание. Модератор – Димитър Атанасов

16.15 – 16.30 ч. Николай Чернокожев (СУ „Св. Климент Охридски). Героят, битие преди словото.

16.30 – 16.45 ч. Vildana Pečenković, Nermina Delić (Университет в Бихач). Re/interpretacija herojstva i drama priznanja u romanu “Tišine” Meše Selimovića. (Вилдана Печенкович, Нермина Делич – Ре/интерпретация на героизма и драмата на признанието в романа “Тишина” на Меша Селимович).

16.45 – 17.00 ч. Марта Методиева (СУ „Св. Климент Охридски”, НГДЕК). Херакъл, между греха и геройството – трагедията на един херос.

17.00 – 17.15 ч. Борис Стоjковски (Университет в Нови Сад). Угарски великаши-српски епски јунаци. (Борис Стойковски – Унгарските велможи – сръбски епически герои).

17.15 – 17.30 ч. Яница Маринова (магистрант в УНСС). Чудаците на Йовков – Индже и Шибил – в търсене на красотата и спасението по пътя на човешките знаци.

17.30 – 17.45 ч. Елисавета Стойчева, Елена Тачева (Югозападен университет „Неофит Рилски”). Паисий с оръжие в ръка.

17.45 – 18.00 – Дискусия

Закриване на чаша вино

Отбелязаните със (*) доклади няма да бъдат представени на конференцията, но ще бъдат включени в подготвяния електронен сборник.

„PEOPLE OF THE VOJVODINA REGION. THE REGION OF VOJVODINA IN THE CONTEXT OF EUROPEAN HISTORY“ Internstional Scientific Conference


Међународна научна конференција – International Scientific Conference

ЛИЧНОСТИ ВОЈВОЂАНСКОГ ПРОСТОРА. ВОЈВОЂАНСКИ ПРОСТОР У КОНТЕКСТУ ЕВРОПСКЕ ИСТОРИЈЕ

PEOPLE OF THE VOJVODINA REGION. THE REGION OF VOJVODINA IN THE CONTEXT OF EUROPEAN HISTORY

Бачка Паланка, Србија 23. новембар 2013. – Bačka Palanka Serbia, 23rd November 2013.

ПРОГРАМ НАУЧНОГ СКУПА

THE PROGRAM OF THE CONFERENCE

9.30 – ОТВАРАЊЕ СКУПА: поздравна реч

9.30 – OPENING OF THE CONFERENCE: Welcome speech

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка   

Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

 

Доц. др Светозар Бошков, Универзитет у Новом СадуФилозофски факултет, Одсек за историју Assistant professor Svetozar BoškovUniversity of Novi Sad, Faculty of Philosophy, Department of History

Славиша Грујић, Покрајински секретар за културу и јавно информисање Slaviša Grujić, The provincial Secretariat for Culture and Public Information

Проф. др Небојша Мајсторовић, продекан за науку и међународну сарадњу, Faculty of Philosophy, Novi Sad Associate Professor Nebojša Majstorović, Vice-Dean for International Relations and Science, Филозофски факултет, Нови Сад

Проф. др Владан Гавриловић, Универзитет у Новом Саду Филозофски факултет, Одсек за историју Associate Professor Vladan Gavrilović, University of Novi Sad, Faculty of Philosophy, Department of history

Александар Ђедовац, председник Општине Бачка Паланка Aleksandar Đedovac, President of Municipality of Bačka Palanka

 

ПЛЕНАРНА СЕДНИЦА – PLENARY SESSION

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка – Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Петар РОКАИ – Petar ROKAI

10.00 – 10.15 Victor NEUMANN – Виктор НОЈМАН Timişoara: Between fictive ethnicity and ideal nation. The identitarian profile during the interwar period Темишвар: између фиктивне „етничке припадности“ и „идеалне нације“. Профил идентитета током међуратног периода

10.15 – 10.30 Дејан МИКАВИЦА – Dejan MIKAVICA Осумњичени и утамничени. Војвођански Срби у мађарским затворима Vojvodinian Serbs confined in Hungarian prisons

10.30 – 10.45 Hrvoje GRAČANIN, Jana ŠKRGULJA – Хрвоје ГРАЧАНИН, Јана ШКРГУЉА BARBARICUM CONTRA IMPERIUM: Prostor današnje jugozapadne Vojvodine između kasne antike i ranog srednjeg vijeka u svjetlu povijesnih i arheoloških svjedočanstava (5.-6. stoljeće) BARBARICUM CONTRA IMPERIUM: The territory of modern south-western Vojvodina between late Antiquity and the early Middle Ages in light of historical and archaeological evidence (5th-6th c.) BARBARICUM CONTRA IMPERIUM: Простор данашње југозападне Војводине између касне антике и раног средњег века у светлу историјских и археолошких докумената (V-VI век)

10.45 – 11.00 Filip GALLEÉ – Филип ГАЛЕ Fridrich Barbarossa a juhovýchodná Európa v kontexte prameňov a historiografie Фридрих Барбароса и југоисточна Европа у контексту извора и историографије Frederick Barbarossa and Southeast Europe in the context of sources and historiography

11.00 – 11.15 Петар РОКАИ – Petar ROKAI Пал Винклер. Заборављени историчар родом из Бачке Паланке Pál Winkler: Forgotten historian from Bačka Palanka 

11.15 – 11.30 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

11.30 – 12.00 Пауза за кафу и ужину – Launch break and snack

 

РАД ПО СЕКЦИЈАМА – WORK IN SECTIONS

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Zoltán GYÖRE – Золтан ЂЕРЕ

12.00 – 12.10 Александар КАСАШ – Aleksandar KASAŠ Лазар Дунђерски (1833-1917). Најбогатији Србин у јужној Угарској Lazar Dunđerski (1833-1917): The wealthiest Serb in southern Hungary

12.10 – 12.20 Andrei MILIN, Miodrag MILIN – Андреј МИЛИН, Миодраг МИЛИН Совјетски клишеји за Србе у Румунији (1948 – 1950) Tiparele sovietice pentru sârbii din România (anii 1948 – 1950) Soviet cliches for the Serbs of Romania, 1948–1950

12.20 – 12.30 László BÍRÓ – Ласло БИРО A Vajdaság a két világháború között Vojvodina between the two World Wars Војводина између два светска рата

12.30 – 12.40 Ранко КОНЧАР – Ranko KONČAR Политичке идеје Васе Стајића Political thought of Vasa Stajić

12.40 – 12.50 Zoltán GYÖRE – Золтан ЂЕРЕ Гроф Андраш Хадик од Футога Count András Hadik of Futog

12.50 – 13.00 Ivan BALTA – Иван БАЛТА Filosofija istorije. O individualitetu i zajedništvu života u kućnim zadrugama srpskovojvođanske i hrvatskoslavonske Vojne krajine Philosophy of history: Individuality and common life within the zadruga communal family structure in the Vojvodinian Serb and Slavonian Croat military border regions Философија историје. О индивидуалитету и заједништву живота у кућним задругама српсковојвођанске и хрватскославонске Војне крајине

13.00 – 13.10 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

 

Сала 1  Hall 1

Председава – Chairman Владан ГАВРИЛОВИЋ – Vladan GAVRILOVIĆ

12.00 – 12.10 Ђура ХАРДИ – Đura HARDI Доминус Жан Другет – један „Гал“ на челу Бачке жупаније Dom Jean Druget: A ‘Gaul’ leading a parish in Bačka

12.10 – 12.20 Борис СТОЈКОВСКИ – Boris STOJKOVSKI Цар Јован Ненад. Звезда падалица позног средњег века Jovan Nenad: Shooting star of the late middle ages

12.20 – 12.30 Ненад НИНКОВИЋ – Nenad NINKOVIĆ Његошевог стваралачког ума Карловачки митрополит Јован Георгијевић Jovan Georgijević, metropolitan of Karlovci

12.30 – 12.40 Владан ГАВРИЛОВИЋ – Vladan GAVRILOVIĆ  Мање позната личност из Српског народног покрета 1848/1849. године – народни капетан Милош Војновић Captain Miloš Vojnović: A figure from the Serbian national movement of 1848/1849

12.40 – 12.50 Горан ВАСИН – Goran VASIN Лукијан Богдановић – последњи Карловачки патријарх Lukijan Bogdanović: last patriarch of Karlovci

12.50 – 13.00 Драго ЊЕГОВАН – Drago NJEGOVAN Стеван Михалџић Од сеоског проте до краљевског сенатора Stevan Mihaldžić: from village priest to the royal senator

13.00 – 13.10 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

13.10 – 13.25 Пауза за кафу – Coffee break

 

Сала 2 Hall 2

Председава – Chairman Мирјана Д. СТЕФАНОВИЋ – Mirjana D. STEFANOVIĆ

12.00 – 12.10 Димитър В. АТАНАСОВ – Dimitar V. ATANASOV Ђура Јакшић и почетак канона уметничке репрезентације Косовског мита модерног доба Đura Jakšić and the beginnings of the canon for modern-day artistic representations of the Kosovo myth Джура Якшич и началото на визуалния канон, репрезентиращ косовския мит

12.10 – 12.20 Ана ЕЛАКОВИЋ-НЕНАДОВИЋ – Ana ELAKOVIĆ- NENADOVIĆ Допринос Анице Савић-Ребац интерпретацији Његошевог стваралачког ума Тhe contribution of Anica Savić-Rebac to interpretations of the creative work of Njegoš 

12.20 – 12.30 Снежана ВУКАДИНОВИЋ – Snežana VUKADINOVIĆ Јован Стерија Поповић. Једна песма – једно горко родољубље Jovan Sterija Popović: Poems and bitter patriotism

12.30 – 12.40 Вирђинија ПОПОВИЋ – Virđinija POPOVIĆ Научно дело Емила Петровића Scientific work of Emil Petrović

12.40 – 12.50 Mилица КИСИЋ-БОЖИЋ – Milica KISIĆ-BOŽIĆ Аница Савић-Ребац – класични филолог, историчар философије, преводилац, есејиста, песник Anica Savić-Rebac: Classical philologist, philosophy historian, translator, essayist, poet

12.50 – 13.00 Мирјана Д. СТЕФАНОВИЋ – Mirjana D. STEFANOVIĆ Михаило Максимовић, заборављени просветитељ Mihailo Maksimović, der vergessene Aufklärer

13.00 – 13.10 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

13.10 – 13.25 Пауза за кафу – Coffee break

 

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка

Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Светозар БОШКОВ – Svetozar BOŠKOV

13.25 – 13.35 Снежана БОЖАНИЋ – Snežana BOŽANIĆ Допринос Душанке Динић-Кнежевић развоју српске медијевистике The contribution of Dušanka Dinić-Knežević to Serbian Medieval Studies

13.35 – 13.45 Страхиња РАДАКОВИЋ – Strahinja RADAKOVIĆ Методичар Лазар Ракић Lazar Rakić, instructional methodologist 

13.45 – 13.55 Драгица КОЉАНИН – Dragica KOLJANIN Стеван Ћирић и народно просвећивање Stevan Ćirić and people’s education

13.55 – 14.05 Светозар БОШКОВ – Svetozar BOŠKOV Растислав Марић – историја старог века на Филозофском факултету у Новом Саду Rastislav Marić: Ancient history as taught at the Faculty of Philosophy in Novi Sad

14.05 – 14.15 Ђорђе ЂУРИЋ – Đorđe ĐURIĆ Јован Рајић као историчар Jovan Rajić as historian

14.15 – 14.25 Ифигенија ДРАГАНИЋ – Ifigenija DRAGANIĆ О једном српском преводу с немачког из пера једног „војвођанског“ Грка On a Serbian translation from the German by a ‘Vojvodinian’ Greek

14.25 – 14.40 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

 

Сала 1 Hall 1

13.25 – 13.35 Gábor DEMETER – Габор ДЕМЕТЕР A vajdasági gazdaság és társadalom helyzetea Magyar uralom idején 1941-1944 Economy and society in Vojvodina during Hungarian rule from 1941 to 1944 Економија и друштво у Војводини током мађарске власти од 1941 до 1944

13.35 – 13.45 Предраг М. ВАЈАГИЋ – Predrag M. VAJAGIĆ Дака Поповић – архитекта, политичар, историчар Daka Popović: architect, politician, historian

13.35 – 13.45 Саша МАРКОВИЋ – Saša MARKOVIĆ Прилог проучавању политичких идеја Алексе Ивића Contribution to the study of political ideas of Aleksa Ivić

13.45 – 13.55 Árpád HORNYÁK – Арпад ХОРЊАК Северне границе Војводине после Другог светског рата Northern borders of Vojvodina after World War II

13.55 – 14.05 Péter VUKMAN –Петер ВУКМАН A Yugoslav diplomat in Hungary: Lazar Brankov (1945-1949) Југословенски дипломата у Мађарској: Лазар Бранков (1945-1949) 

14.05 – 14.15 Јудит ПИХУРИК – Judit PIHURIK Списи судског процеса из 1971. године против починитеља рације у Чуругу 1942. године Transcripts from the 1971 trial of the perpetrators Угарској of the 1942 Čurug massacre      

14.25 – 14.40 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

14.40 – 14.55 Пауза за кафу – Coffee break

 

Сала 2 Hall 2

13.25 – 13.35 Јово РАДОШ – Jovo RADOŠ Демократско природно право Божидара Грујовића Božidar Grujović and democratic natural rights

13.45 – 13.55 Александар ХОРВАТ – Aleksandar HORVAT Милан Кашанин у времену стварања Југославије Milan Kašanin during the formation of Yugoslavia

13.55 – 14.05 Зоран ВЕЉАНОВИЋ – Zoran VELJANOVIĆ Јован Пачу, композитор и политичар Jovan Paču, composer and politician

14.05 – 14.15 Јована КАСАШ – Jovana KASAŠ Димитрије Мита Клицин (1869-1943) – српски национални делатник Dimitrije Mita Klicin (1869-1943): Serbian activist

14.15 – 14.25 Janko RAMAČ – Јанко РАМАЧ Габор Гвожџак истакнута личност у културном, националном и политичком животу Русина у јужној у другој половини XIX века Gabor Gvoždžak: A distinguished personality in the cultural, national and political life of the Ruthenians in south Hungary in the second half of the 19th century

14.15 – 14.25 Слободан БЈЕЛИЦА – Slobodan BJELICA Разговор Јосипа Броза Тита и руководства АП Војводине 1969. Године Talks between Josip Broz Tito and the leadership of the autonomous province of Vojvodina in 1969

14.25 – 14.40 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

14.40 – 14.55 Пауза за кафу – Coffee break

 

Скупштинска сала Општине Бачка Паланка

Assembly hall of Municipality of Bačka Palanka

Председава – Chairman Срђан ШАРКИЋ – Srđan ŠARKIĆ

14.55 – 15.05 Весна Р. МАНОЈЛОВИЋ-НИКОЛИЋ – Vesna R. MANOJLOVIĆ-NIKOLIĆ Прошлост Баната из пера Феликса Милекера History of the Banat as written by Feliks Mileker

15.05 – 15.15 Владимир Д. МИХАЈЛОВИЋ – Vladimir D. MIHAJLOVIĆ Борислав Јанкулов и археолошка тумачења праисторије Војводине Borislav Jankulov and archaeological interpretation of the prehistory of Vojvodina

15.15 – 15.25 Александра СМИРНОВ-БРКИЋ – Aleksandra SMIRNOV-BRKIĆ Епиграфске белешке грофа Марсиљија из Сремске Митровице Epigraphic notes of count Marsigli on Sremska Mitrovica

15.25 – 15.35 Срђан ШАРКИЋ – Srđan ŠARKIĆ Сергије Викторович Троицки – професор црквеног права на Правном факултету у Суботици Sergije Viktorovič Troicki, professor of canon law at the Faculty of Law in Subotica

15.35 – 15.45 Урош СТАНКОВИЋ – Uroš STANKOVIĆ Стефан Стефановић Тенка и Српски народни покрет 1848/49. године Stefan Stefanović Tenka and Serbian national movement 1848/49

15.45 – 15.55 Милан НЕШИЋ – Milan NEŠIĆ Први војвођански олимпијац – Момчило Тапавица Momčilo Tapavica: First Olympic athlete of Vojvodina

15.55 – 16.05Небојша КУЗМАНОВИЋ – Nebojša KUZMANOVIĆ Истакнуте личности Бачке Паланке Prominent figures of Bačka Palanka

16.05 – 16.20 ДИСКУСИЈА DISCUSSION

Апофатика на европейската идентичност: Източна Европа, Балкани, славяни и други периферии


Апофатика на европейската идентичност: Източна Европа, Балкани, славяни и други периферии

Димитър В. Атанасов

* Статията е публикувана в Zbornik radova. Prva međunarodna znanstvena konferencjia u oblasti književnosti i jezika, Travnik, 8-9 Novembar/Studeni 2012

Представата за наличие на разностойностни ментални обвивки на инак единосъщни географски пространства е прастара, може би колкото човешката история. Изглежда извън съмнение фактът, че зад актуалните взаимни групови гледания и виждания може да бъде различена културна и историческа дълбочина, подлежаща на проследяване и анализ. Няма спор, че днес славянският свят, Източна Европа и Балканите се намират в периферията на процесите на цивилизация – и като концепти на терена на имагологията, като част от идеологии, конструиращи единство, и като реален факт от настоящето. Нито Европейският Изток, нито Балканският полуостров, още по-малко – славянските народи, са сред тези, които се дават за пример от смятащите себе си за културни и цивилизационни законодатели: обществата в Западна Европа. Тези, които изковават модела и носят смисъла на континенталната заедност в актуалната ѝ форма – Европейския съюз.

Тези три геополитически и стереотипно активни понятия несъмнено не се припокриват напълно, но те имат споделени черти, гледани през обобщената позиция на Запада: принадлежат към традиция, в която ценностите на демокрацията все още не са част от манталитета; там рационализмът не е проникнал, ето защо местните общества не са ясно структурирани. Не на последно място, в очите на религиозните люде от Западна Европа източноевропейците, балканците и славяните са част от други вери – голяма част от тях принадлежат към православието, което се привижда като нещо безкрайно различно и заплашително спрямо подредения свят на католицизма и рационализма на протестантството. Макар схизмата от 1054г. отдавна да не е елемент от дневния ред на църковните отношения. Славяните-мюсюлмани – още повече, попадат в клишетата, описващи Азия в западното популярно (и не само) съзнание, изглеждайки не само различни, но и иманентно опасни, бидейки активирани за възприемане най-вече върху основата на медийни клишета, имащи за цел моделиране на масови нагласи[1].

Старият континент може да бъде мислен като географски топос, като цял и единен континент – идея, която може да бъде проследена поне от Древна Елада насам. Този проект има за цел да снеме ефекта от стереотипичните деформации, придавайки на Европа логическа и ценностна еднородност. Тази рамка се основава на нормите на естеството: еднакво красиви са Динарските планини, романтично начлененият бряг на Адриатика и Мон Пердю; съпоставими по величие са Юнгфрау – Алеч – Бичхорн, Согнефиорд и Которският залив; сходно съвършенство е склуптирало българските Белоградчишки скали, ледниковите форми на Ватнайокутъл и кристалните езера на Монте Сан Джорджо. Оценностяването на даден природен обект и преобладаването му над друг може да бъдат удържано само в плана на личното естетическо предпочитание – обстятелство, което гарантира равнстойността на цялото естество.

Този модел представлява една от насоките за изковаване на идентичността – светът не познава повторяемост, тя е инструмент, изобретен от разума за обяснението му, имащ за цел да придаде кохерентност на безкрайното разнообразие на феномена, ето защо нито един светови елемент не може да бъде положен пред и/или над останалите. Принцип, основаващ равенството върху дълбинния фундамент на природното.

Собствената физиономия на Стария континент може да бъде привидяна и през идеята за политическата власт (imperium), чиято история начева с Римската Античност, пораждайки няколко паралелни традиции: тази, чийто носител до XV век е Византия, приключила с падането на нейната столица на 29 май 1453г.; и реставрираната от Карл Велики на предела на осмото и деветото столетие линия, усвоена от Отон I през X век след създаването на Свещаната Римска Империя, чийто край слагат войните на Наполеон чак в началото на XIX век[2]. Опити за внедряване в имперската генеалогическа линия прави българският княз Симеон (893 – 927г.). Планът му включва построяване на нов столичен град: преславният Преслав, промяна на владетелската титла: в кореспонденцията си с Роман Лакапин той се титулува „цар на българи и ромеи“[3]. Към своята държава опитва да отклони translatio imperii и Стефан Душан в средата на XIV век, който преди коронацията си повдига сръбския църковен оглавител до ранг на патриарх в търсене на легитимност.

Тези факти ясно насочват към мисълта, че образът на Европа, регистриран от позицията на свещената политическа власт, от началото на своята биография е белязан от разделението на нейната територия на център и периферия, а демаркационната линия между тях е динамична, периметърът на цивилизацията пулсира, вписвайки и отписвайки земи и народи.

Европа може да бъде концептуализирана и като наднационална общност, обединена около християнството – представа, която навярно може да се проследи ретроспективно чак до IV век, но изглежда, че нейният същински ръст се изявява след средата на IX столетие: на Запад папата вече е увенчал Карл Велики за император, а източното християнство се е справило с последната значима ерес – иконоборството. Оттук, та чак до XV век, Европа ще израства като пространство на християните, които в значими периоди ще надделяват едни на други далеч не само със средствата на философския диспут. В този случай Pax Romana постепенно се трансформира в Pax Christiana, покривайки не само намиращите се под скиптъра на политическия владетел земи, а целия периметър, достигнат и успешно усвоен от христиняската мисия.

Тук, разбира се, със същественото уточнение, че и в двата случая съществуват деликатни дистинкции, служещи за различаване на племена и народи, намиращи се от двете страни на предела, ограждащ цивилизацията от варварството. Принадлежността към империята – поданството – не е еднозначен признак, а система от идентификационни знаци и изпълними условия, свързани с прецизното разполагане на дадена личност или човешка група върху скáлата на цивилизоваността. Християнската биография на обществата също така представлява многокомпонентна величина, чиято промяна се регистрира с поколения, натрупвайки пласт след пласт опитност и вграждайки се по-плътно в моделните критерии, очертаващи периметъра на християнския свят[4], на χριστιανική οἰκουμένη.

Тези две идеологически картографски визии се преплитат: светът на християнството до голяма степен е синоним на цивилизацията изобщо, тъй като религиозната доктрина моделира света, изграждайки го в съгласие с представата, че на единия Бог оттатък съответства един светски господар отсам. Представа, която, от една страна, ражда вътрешната конкуренция в рамката на християнсткия свят, противопоставяща гръцкия Изток и латинския Запад; а от друга служи за легитимация на претенциите на всички локални владетели, придобили амбиции за участие в имперския континуум.

Погледнато исторически, традицията на стереотипичното гледане на различния групов идентитет навярно начева с писмената традиция изобщо. Първата значима метнална картографска опозиция, конструираща различни и разноценностни географски територии, се състои на терена на антична Елада, която определя себе си в ясен контрапункт спрямо варварския свят[5]. Тази представа е подадена към Римската империя, където придобива политически измерения, четими в идеята за гражданство. Ненапразно терминът „цивилизация“ етимологически възлиза към разбирането тъкмо за статус на гражданин, на cives – понятие без точен смислов паралел в обществата, намиращи се вън от Pax Romana.

Първото значимо пресичане на определенията за Европа като съобщество на християни и обединение под властовия скиптър на владетеля се състои на византийска почва. Ромейската цивилизационна супремация – част от римското наследство, има ясно очертани християнски граници, които след IX век постепенно ще се превърнат в православни. Идеята за превъзходството на носителите на културната мода е насочено веднъж срещу варварите-нехристияни, и още един път срещу принадлежните към католическия Запад. Нагласа, която ще намери своята кулминация в завладяването на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход, а особено силно – през XIV и XV век на територията на философския дебат.

Ненапразно първите употреби на „православни” и „католици”, напрегнати до крайна степен и тежко конотирани, се появяват за първи път тъкмо след падането на имперския столичен град под латинска власт през пролетта на 1204г.[6], разпарчетосването му и почти пълното разграбване на ценностите, намерени в него. Факт, който усилил вярата в легендите за несметните богатства на Изтока.

Един поглед към историята на балканския регион дава основание да се заяви, че началните цивилизационни стереотипи, резултат от гледането на и през славянския свят, се появяват с идването на първите славянски племана на Балканите. Държа да отбележа, че макар да са описани първо от византийски автори, у мен няма съмнение, че славяните, бидейки група племена с разлики помежду си, са не само книжен факт, както твърди Флорин Курта[7], а реалност, за което има достатъчно доводи.

На прага на средновековието по всичко личи, че все още не можем да търсим нито Източна Европа, нито Балкани – наблюдение, което дава основание на ред изследователи да мислят, че концепти като Балканите, основани върху усилието да бъде изграден регионален исторически разказ, биха могли да бъдат теоретически удържани едва на историческия терен на Османската империя[8]. Тези оптически инструменти, описващи другия, се опират на традиции, които времето след XV век наследява, а не създава.

Навярно изобретяването на различията като традиция на мисленето на другия, породила все по-интензивното вглеждане в собствената идентичност, могат да се свържат с първите масови контакти между Изтока и Запада по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Първата реакция и от двете страни е учудването, изненадата от различността на тези отсреща. Това обаче не е стряскането при вида на ранносредновековните варварски племена, описани от късноримската историопис[9], още по-малко ужасът от свирепостта на монголите[10]. Не е и очарованието, носено от легендите за блясъка на Ориента и приказките за източните красавици, съвсем не – любопитството, предизвикано от описанията на чужди земи и непознати същества.

Далечният Изток, въобразяван и опсиван в подробности, все пак остава на некомуникативна дистанция спрямо Европа. Славяно-византийският свят на Европейския Югоизток, видян по време на похода, е емпирично достъпен и мислим в понятия. С него общуването е съвсем възможно: той е населен с хора, покрит от естеството по начин, по който това е факт в земите под властта на Бодуен дьо Фландр, Луи дьо Блоа и Енрико Дандоло. Нерядко взаимният контакт е достатъчно ефективен.

Историческата перспектива пред тези два свята е противоположна, а оттам такива са и имаготворните им потенциали. За разлика от византийско-славянската общност, на която е съдено да падне под ударите на османците, а традицията ѝ, в това число и интелектуалната, да угасне и да изчезне, а част от нея – да се влее в усилията на латинска Европа, давайки принос в живота на философията и изкуството далеч от нашия регион; то на Запада е отредено да преживее до ден-днешен без значими сътресения, създавайки плътна традиция. Тъкмо поради това собствено византийско-славянското описание на света, основано на православната философия, постепенно угасва някъде към първата половина на седемнадесетото столетие. Това времево уердение – с пълното съзнание за нееднаквата скорост на историческите процеси в различните дялове на региона на Балканите и Източна Европа.

Навярно относителното съвпадение на отмиращата „висока традиция” на източноевропейското християнско философстване, отстъпването от инак стабилните позиции във философския дебат, плод на няколко столетия диспут, и напредването на латинското богомислие, което постепенно превзема целия периметър на интелектуалния дебат, и появата на първия значим синтез на новоевропейския рационализъм у Декарт навярно не е само историческа случайност. Източната версия на европейското саморазбиране, произвеждана систематично през цялото средновековие от византийско-славянския център на цивилизация, не преживява седемнадесетото столетие.

Оттук нататък мощната теоретична линия, монополно представяща основите на европейското, е тази на западната мисловност, към която по-късно, преживявайки своите национални възраждания, ще се присъединят с усилие и народите от Европейския Изток и Югоизток. Стореното от мислителите на руския религиозен ренесанс от втората половина на XIX и началото на XX век, макар и плодотворно, създава временна алтернатива. То е пометено радикално и безостатъчно от Октомврийската революция, а неговото интелектуално наследство бавно, но сигурно догаря в столиците на Европейския Запад, обричайки Изтока да остане още по-травматично в периферията на Стария континент, мислен като имагологична макро-метрополия, обръщайки гръб на неспособните да изковат собственото си самоопределение славяни и Балкани.

Моята хипотеза е, че идеята за европейския друг, чиито рефлексии виждаме днес, в чиято парадигма престижът има карторафски измерения, се ражда не от Просвещението, както заявява Л. Улф[11], а в концептите на рационализма – философия, настояваща на раздробяването на света до възможно най-ниското равнище на градивото, неговото познаване в причинно-следствен порядък и сглобяването му отново.

Философия, която, доколкото е базирана по-далеч на схващанията на Августин Блажени, а съвсем близо – на тези на Тома от Аквино, побира в концептите си близкото, но няма никаква представа за далечното[12]. Много далечното не влиза в никой действителен порядък, нему не отговарят никакви рационални аналитични процедури. Не подлежи на емпирична проверка. Градивните му компоненти са съвършено различни, неговите мерителни единици не са известни, ето защо то не подлежи на дележ. Оттам и процедурите по откриване на каузални отношения и обратно събиране в едно са изначално провалени. То е част от приказния свят.

Ако опитаме археологически да проследим познанието, което започва да се натрупва и обработва на Запад за Изтока от времето на Рене Декарт нататък, едва ли фактологията би направила някакво особено впечатление. Особено в пътеписите за Балканите, регионът изглежда подобен в съществена степен на това, което разказвачите са видели в родините си. Или поне гледките са до една описуеми в критериите, които те имат изковани там, от където идват: традиционният бит не се различава драстично[13], природата е добре запазена[14], макар в Европа като цяло по това време естеството също да не е унищожено и подчинено на социалния свят; градската и селската среда са доста сходни с тези на Запад[15]. Ще припомня, че през XVI и XVII век нито в Лондон има метро, нито улично осветление, нито улиците на Париж са по-малко кални от тези на кой да е голям град в Източна Европа.

Там, където Османската империя е стъпила, тя донася  града и градската култура, които са успоредими с аналогичните явления в Европа. Гледано обективно, в Източна Европа градската култура има дори по-дълга история от тази на Запад.

Редица местни детайли в очите на западните пътеписци са оценени по-положително от онези, с които те живеят по родните си места. Сред тях са обилието от храна[16], съвършено непознато на Западна Европа, която до XVI век почти всяка година е заплашена от глад. За разлика от Балканите и славянския Изток, където земеделският участък по правило е собствен и цялата продукция принадлежи на неговия владелец, то на Запад липсата на собствена земя и високите ренти за ползването на чуджата изправят населението редовно пред екзистенциална заплаха.

Впечатление на западния човек, попаднал в земите на балканските славяни, правят и красивите местни жени[17], а незлобливото посрещане от страна на жителите на градове и села предивзиква искрена изненада[18].

След всичко казано логично е да се обобщи, че Източна Европа поставя въпроса за границата. Какво е мястото на Източна Европа, на Балканите и на славянския свят, които географски би следвало да са част от Стария континент, но по всичко личи, че не са мислени и концептуализирани по този начин?

Изглежда, че Източна Европа едновременно принадлежи на Европа и не е част от нея. Тя прилича субстанциализиран предел, който смесва характеристиките на световете, които чрез нея прехождат един в друг. Селата на православните славяни и в Османската империя изобщо не изглеждат толкова различни от тези на Запад[19]. Разликите са преводими в термините на рационализма. Ако си послужа с едно по-поетично сравнение – нощното небе над Източна Европа, видяно от пътувалите из нея, прилича на това, което може да бъде наблюдавано над нощен Париж, Лондон, Кьолн. Това не е приказното арабско небе, почти искрящо черно, обсипано с много на брой ярки зевзди, за което европеецът само е чел, ако е грамотен. Това не е небето над Индиите, което изглежда толкова различно, чуждо, друго, от което идват убийствени природни явления като дъжда, отнасящ много животи в небитието.

Източна Европа, гледана от западна перспектива, не е екзотичен топос. За разлика от Арабия, Китай. Сред славяните се пътува сравнително безопасно[20], за разлика от Ориента, схващан като място заплашително, където животът е далеч от това да бъде гарантиран. Местните хора в Източна Европа са гостоприемни и искрени – факт, който изобщо не изглежда така, ако говорим за жителите на Далечния Изток. Ненапразно една от представите за тях ги изобразява като крайно нечестни – обстоятелство, което личи във вариантите на фразата „азиатско коварство“ в езиците на Европа.

На терена на Източна Европа езиковата бариера не възпрепятства общуването. Обстоятелство, което иде да рече, че срещата на двата културни свята предполага двупосочен превод и без нужда от езиково посредничество. Славянските езици, гръцкия, даже албанския, не застават между контрагентите абсолютно и без възможност за двустранно проникване. Моля това да не се схваща абсолютно, разбира се. Близостите и еднаквостите са безспорни.

Принцип, който е съвършено невалиден на територията на Ориента – там възможностите за общуване са сведени до минимум, а взаимно разбиране почти няма. Това може да бъде проследено в дълбочината на понятията, отразяващи начините на мислене – те просто не могат да бъдат обяснени едно чрез друго. Ненапразно и днес преводът на литературни произведения, написани на езиците на Изтока, на някой западноевропейски език, е несравнимо по-сложна задача от обръщането на славянски автор на английски, например[21].

Ето защо понятията „Източна Европа“, „славянство“ и „Балкани“, редактирани от рационализма до вида, който можем да установим днес, по всяка вероятност биха могли да бъдат мислени най-вече като средство за самопознание. За полагане на ясно видима и проследима граница между груповият Аз и груповите Ти, Той и т.н.

Тези концепти преодоляват нуждата груповото самоопределение, върху което израства съвременното понятие за цивилизация, да бъде търсено от своите субекти там, където идентичността би била не кристализирана, а напълно загубена, ако си позволя за преразкажа тук мисълта на Сартр за другия като онова, в което азът бива напълно загубен[22]. Европа се самодефинира не като не-Азия и не-Африка, а като не-балканска и не-източноевропейска.

Рационализмът поставя условия за самоопределение, които залагат изначално наличието на център, източник на цивилизация; и периферия, която е разбираема в термините на цивилизацията, но не е част от нея. Едно преддверие на Европа, служещо на нейната собствена самопознавателна идеология. Трябва да признаем, че евроцентричният дискурс, породен от философията на рационализма, изключва от понятието „Европа” зони, които по всичко личи, че би следвало да ѝ принадлежат тъкмо с цел да бъдат превърнати в гранична територия, в сравнение с която да бъде стабилизирана собствената идентичност. Обстоятелство, чиито корени биха могли да бъдат потърсени в политическата историята на Стария континент, изчезването на центровете на власт на Изток, колапса на местната цивилизационна алтернатива и миграцията на интелектуалните средища, а оттам – и на обективните шансове за раждане на достатъчно силен теоретичен синтез на европейската идентичност оттатък линията, разделяща днес Европа от нейните маргиналии.

Ето защо Европейският Изток е осъден да остане вън от Европа като мисловно пространство. Доколкото днес елементи от Източна Европа са Балканите и славянският свят (общност, гледана през споделеното османско наследство и общото комунистическо минало), навярно за тях припознаването на европейската им идентичност е провалено още на системно ниво.

Това се дължи до голяма степен на почти нищожната толерантност на рационалните понятия към версификации и вариации – обстоятелство, което би могло да обясни и липсата на флексибилитет на рационализма и почти пълната неконвертируемост на езика на му към езиците на други философии, оттам – и изкованата на негава база идентичност към тези на други култури.

Съвсем ненапразно Весна Голдсуърди[23] заявява, че сюжетите с балканско съдържание в английската литература всъщност нямат за цел запознаване на публиката си с балканската реалност. Те решават проблеми на самата английска литература, обогатяват я с поредната група разкази, която ще бъде употребена и захвърлена, подобно на много други, насочени да придвижат дадена литература крачка напред. По този начин функционират изобщо разказите за Източна Европа и славяните, предназначени за западна консумация – наративи, всмукали функциониращите в дадена рецептивна рамка стереотипи, подвластни до голяма степен на литературната мода.

От епистемологическата инструментализация на понятията, маркиращи границите на „същинска“ Европа, до осмислянето на Източна Европа, Балканите и славянството като политическо средство има само една стъпка. Тук, разбира се, е мястото, на което проличават редицата разлики в мисленето на тези три топоса. Няма никакъв спор обаче, че те продължават да пребивават в споделената европейска маргиналия без изгледи да отговорят на условията и да бъдат пълноценно калкулирани в цивилизационния порядък. Както вече отбелязах, тези условия са поставени така, че дял от Стария континент да не получи шанс да отговори на тях, да се провали пред неговия праг и да бъде дамгосан като близка периферия.

Факт, който се дължи – вече бе отбелязано – не само на всепоглъщащата сила на рационалната логика, но и на празното място, оставено след двукратно прекършената православна философска традиция, на която не е съдено да генерира идентичностна платформа, конкурентна на изкованата на запад от линията Петербург – Триест. В него тъкмо се оглежда силната самоколонизация[24] на региона, породена от комплексите за теоретична недостатъчност и повърхностно самоопределение.

Рефлексът на приемане на наложения от престижна Европа стереотип на четене на местната самобитност е ясно видим във филма „Черна котка, бял котарак”[25]. В него се съдържат ясни симптоми за примирението на балканеца пред провала му да бъде част от Стария континент като цивилизовано пространство. Този филм затвърждава представата за Европа като онова, за което тя се мисли, стабилизирайки магринално-европейското като неин близък контрапункт. Второто ми заключение е базирано на една ярка метафора, проблясваща почти лайтмотивно на екрана: корабът, пътуващ по Дунав, сякаш докосва Балканите, пътниците му стивно досягат живеещите оттатък реката. Контакт близък и видимо двустранно интересен, възможен, но съден да остане нереализиран, неконсумиран, пораждащ илюзии и фрустрации.

Такива заключения прозират и през разказа на М. Павич „Сервиз за чай „Уеджуд”[26] – текст, в който Балканът изглежда не съвсем ясно определен, не докрай подчинен на причинно-следствена свързаност, за разлика от Европа, която е много точно структурирана, насочена и съвсем предсказуема. Той е неподреден, но талантлив и емоционаелн, тя е прецизна, старателно-скучна и хладно-разсъдъчна. Ето защо той е рационално некохерентен, подобно на близката периферия на Стария континент: у него всички очертания се размиват. На него е съдено да няма, а на нея – да има. Тъй като имането се определя от степента на близост до рационалния стандарт.

Съвсем на края ще споделя своето виждане за възможните насоки пред славистиката, балканистиката и източноевропейските изследвания. Гледана от дистанция, културата на Източна Европа е олицетворена от Русия, за добро и за лошо. За добро, защото руските изследвания едва ли ще загубят актуалност, а за лошо, защото в тяхната сянка се оказва целия регион. Ето защо източноевропейските студии ще продължават да изглеждат като руски.

Балканистиката: изглежда, че регионът още дълго време ще излъчва знаци на несигурност, сигнализиращи по безспорен начин мястото му на европейска граница. Усещане, което се засилва от програмите на германската християндемокрация, в които Европа е мислена като християнска Европа. Позиция, от която религиозната смес на Балканите изглежда като преход към исляма – един от маркерите на Азия като тотално различно пространство. Субстантивизираната граница обаче е все по-неспособна да води самостоятелен живот, а последните 20 години, войните, икономическият колапс и социалните прблеми сякаш доказват европейската идея за нужда от асистирано присъединяване към процесите на цивилизация. Опасявам се, че ако това се случи, Балканите ще станат напълно безинтересни за тези, които биха могли да вложат финанси в изследването им, ето защо балканският метанаратив ще загине, преди да се е родил докрай. Ако ли бъде избрана другата възможност – запазване на границата като самостоятелен обект, то тогава регионът би се изправил пред невъзможността да оцелее икономически. Изборът ми се струва повече от ясен и той вече е направен. Той няма да ликвидира взаимните стереотипи, а само статусът на Югоизточна Европа на картата на европейската имагология.

Най-ясен ми се вижда случаят със славистиката. Значима част от славяните вече са в период на адаптация към Европа. Някои от тях са на прав път и дори имат късмета да са дял не от Източна, а от Централна Европа. Ненапразно в Словения и Хърватия се настоява не на балканската им идентичност, а на централноевропейската. Факт, разпознат и от двете страни. Ето защо напредващото присъединяване – формално или не – на части от славянството, също така няма да доведе до денонсиране на западните конвенции, формирали генерализиращите оптики за тяхното привиждане, няма дори да намали действието на стереотипите, но без съмнение ще доведе до спадане на интереса към славистичните изследвания. Няма ли общност, била тя и въобразена, не би имало и обект. Ето защо пред славистиката избор практически няма – тя, вече попаднала в периферията на академичния интерес, навярно ще продължи да съществува там, където има политическа нужда от нея, сиреч функциите ѝ ще затихват. Дали ще угаснат напълно е въпрос на време.

Apophatics of European identity: Eastern Europe, Balkans, Slavs and other periphery zones

Summary

The paper aims to trace the history of stereotypes about Eastern Europe, Slavs and Balkans in West European mentality. Three basic lines of European identification are considered: Europe as unitary geographic space; Europe, regarded as civilization model from political power viewpoint; and Europe, thought as Christian community.

The main research intuition is that the imagological map of Europe, based on center-periphery dichotomy, was forged by philosophy of Rationalism, which Europe was self-defined by in relation to its zones of close marginality: it’s not non-Asia, not non-Africa, but non-Balkan, non-Slavic and non-Eastern European.

From this point of view Eastern European, Slavonic studies and Balkanology disciplinary perspectives are analyzed. Even though being multi-dimensional, all the development options about these academic fields, regarded from European identity depth standpoint, seem to be negative.

Използвана литература:

Бояджиев, Ц. Loca remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие, София, 2007.

Голдсуърди, В., Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението, София, 2004.

Гръцки извори за българската история, т. IV, София, 1961.

Гръцки извори за българската история, т. XI, София, 1983.

Курта, Ф. Създаването на славяните: История и археология на долнодунавския регион ок. 500 – 700 г., София, 2009.

Латински извори за българската история, т. I, София, 1958.

Павич, М. „Сервиз за чай „Уеджуд“ – Вратите на съня, София, 2012, с. 10 – 15.

Тодорова, М. Балкани-балканизъм­, София, 2004, с. 285 – 307.

Улф, Л. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението, София, 2004.

Чужди пътеписи за Балканите. Френски пътеписи за Балканите XV – XVII век, съст. Б. Цветкова, София, 1975.

Чужди пътеписи за Балканите. Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV – XVI век, увод, подбор и коментар М. Йонов, София, 1979.

Янакиев, К. Европа като съобщество. – портал Култура, 1.10.2012г., достъпен на адрес: http://kultura.bg/web/европа-като-съобщество/ (последно ползван на 31.10.2013г.).

Atanassov, D. Naked body in the orthodox tradition: one example, под печат.

Doukas. Decline and Fall of Byzantium to the Ottoman Turks. An Annotated Translation of „Historia Turco-Byzantina” by H. J. Magoulias. Detroit, 1975.

Kiossev, A., “Notes on Self-Colonising Cultures” – B. Pejic, D. Elliott (eds.), After the Wall: Art and Culture in Post-Communist Europe, Stockholm, 114 – 117.

Sartre, J. P. No exit and three other plays, New York, 1989.


[1] Типичен пример е отнасянето на мюсюлманите към понятия като Ал-Кайда – хиперактивна реалия, покрита с медиен шум и маркирана с крайни емоционални нагласи, което има за цел полагането на резки и видими от популярното съзнание граници между груповия аз, обитаващ периметъра на цивилизацията и, губителния, екзистенциално несъвместим „друг“.

[2] Янакиев, К. Европа като съобщество. – портал Култура, 1.10.2012г., достъпен на адрес: http://kultura.bg/web/европа-като-съобщество/ (последно ползван на 31.10.2013г.).

[3] Romani Lacapeni Epistopae – Гръцки извори за българската история, т. IV, София, 1961, с. 299.

[4] По този въпрос вж. Atanassov, D. Naked body in the orthodox tradition: one example, под печат.

[5] Гръцкото βάρβαρος  ясно посочва идеята, че обхванатите от този термин човешки групи, подобно на безкултурните същества, принадлежни към чистото естество, употребяват звукови сигнали, част от телесния им език, а не от вторична знакова система, характерна за културните, които имат общество, социална памет.

[6] Nicetae Choniatae Historia – Гръцки извори за българската история, т. XI, София, 1983, с. 73 – 90.

[7] Курта, Ф. Създаването на славяните: История и археология на долнодунавския регион ок. 500 – 700 г., София, 2009.

[8] Тодорова, М. Балкани-балканизъм­, София, 2004, с. 285 – 307.

[9] Amiani Marcellini Rerum Gestarum Libri – Латински извори за българската история, т. I, София, 1958, с. 117 – 190.

[10] Doukas. Decline and Fall of Byzantium to the Ottoman Turks. An Annotated Translation of „Historia Turco-Byzantina” by H. J. Magoulias. Detroit, 1975.

[11] Улф, Л. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението, София, 2004.

[12] Повече за представите за пространство в средновековна Западна Европа вж. у Бояджиев, Ц. Loca remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие, София, 2007.

[13] Вж. Пиер Белон – Чужди пътеписи за Балканите. Френски пътеписи за Балканите XV – XVII век, съст. Б. Цветкова, София, 1975, с. 103 – 110 (оттук нататък – само като ФПБ).

[14] Филип Дю Френ-Кане – ФПБ, с. 141; А. Пуле – ФПБ, с. 227, Дьолакроа – ФПБ, с. 255 – 257, Ханс Дерншвам – Чужди пътеписи за Балканите. Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV – XVI век, увод, подбор и коментар М. Йонов, София, 1979, с. 260, 263 (оттук насетне – само като НАПБ).

[15] А. Пуле – ФПБ, с. 228 – 231; Робер дьо Дрьо – ФПБ, с. 234 – 239; Дьолакроа – ФПБ, с. 251 – 253; Бертрандон дьо Ла Брокиер – ФПБ, с. 55 – 56; Пиер Белон – ФПБ, с. 100 – 101.

[16] Саломон Швайгер – НАПБ, с. 371; Жан Форензиен – ФПБ; с. 167, М. Кикле – ФПБ, с. 222.

[17] С. Швайгер – пак там, с. 374; Мартин Грюневег – НАПБ, с. 395 – 396; Льофевр – ФПБ, с. 186, Пиер Лескалопие – ФПБ, с. 151.

[18] Ж. Форензиен – пак там, с. 169.

[19] Никола дьо Николе – ФПБ, с. 116, Ожие Гилзен дьо Бузбек – ФПБ, с. 127 – 128, М. Грюневег – пак там, с. 395 – 397, Х. Дерншвам – пак там, с. 232 – 233.

[20] Макар в планинските проходи да има сигнализация против разбойници (вж. Жак Бонгарс – ФПБ, с. 177, Анонимен пътепис – ФПБ, с. 200 – 201.), западни пътешественици не се срещат драматично с такива.

[21] Илюстрация на това твърдение е преводимостта на свещените текстове. Библията, Коранът и „Дао дъ дзин” на Лао Дзъ са универсално четими в рамките на общността-носител на дадената култура, а обръщането на единия от тях на език от друг културен кръг е почти неосъществимо предизвикателство.

[22] Sartre, J. P. No exit and three other plays, New York, 1989.

[23] Голдсуърди, В., Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението, София, 2004.

[24] Вж. Kiossev, A., “Notes on Self-Colonising Cultures” – B. Pejic, D. Elliott (eds.), After the Wall: Art and Culture in Post-Communist Europe, Stockholm, 114 – 117.

[25] „Црна мачка бели мачор” (1998), реж. Емир Кустурица.

[26] Павич, М. „Сервиз за чай „Уеджуд“ – Вратите на съня, София, 2012, с. 10 – 15.

„The Balkan: People, Wars and Peace“ – International Conference


„Ss. Cyril and Methodius“ University
INSTITUTE OF NATIONAL HISTORY – SKOPJE

INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE
THE BALKAN: PEOPLE, WARS AND PEACE
ON THE OCCASSION OF THE 100th ANNIVERSARY OF THE BALKAN WARS
(65 years Institute for National History)

(4-5 November 2013, Skopje)

Organizing Committee:
Prof. Dragi Gorgiev, PhD
Prof. Biljana Ristovska-Josifovska, PhD
Prof. Irena Stefoska, PhD
Prof. Ljubica Jancheva, PhD
Secretary: Lidija Gjurkovska, PhD, (Assistant professor)

 

P R O G R A M

4.11.2013 Monday
Rector`s Office of University of  „Ss. Cyril and Methodius“, Skopje
9,30 -10,00 Formal opening
9,30  Speech by Dragi Gjorgiev – director of the Institute of National History
9,45 Speach by Velimir Stojkovski – rector  at University of  „Ss. Cyril and Methodius“, Skopje

 

Hall 1, section 1, 10.00 -11.25
Moderators: Irena Stefoska, Mitko Panov

Katerina Mladenovska
Politics of War and Peace: Perdiccas II and the Peloponnesian War.

Aneta Shukarova
Polemos panton men pater esti„: Macedonian-Roman Wars

Darko Stojanov
From the Balkans to Barbarikum and Back, Ransom of  Prisoners of War in the 5th Century

Dragan Zajkovski
The Thessaloniki Vicarage in the 5th Century through the „Prism“ of Correspondence with the Pope

Mitko Panov
The Byzantine Idea of ​​Enemies in Early Medieval Macedonia

Irena Stefoska
Scenes of Terror: Slavic Invasions and the Local Population in Macedonia

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 1, Section 2 from 11.40 to 12.45
Moderators: Milan Boshkovski, Boris Stojkovski

Dragan Gjalevski
Threatening as a Diplomatic Tool in the Balkan Policy of Vasil II

Milan Boshkovski
Who was the First Macedonian Tsar in the Middle Ages: Tsar Samuil or David

Petar Stevkovski
Macedonia between East and West: the First Crusade and Its Impact on Macedonian Territory

Borche Miloshevski
Jovan Oliver`s Position in the Hierarchy of Feudal Rulers in the Macedonian Area during the Reign of Stephan Dushan (1331 – 1355)

Dragi Gjorgiev
Ottoman Conquest of  Macedonian Cities: Manner and Methods

Boris Stojkovski
Between Habsburgs and Ottomans-Jovan Nenad Movement in 1526-1527

discussion

LUNCH BREAK 13,00-14,00

 

Hall 1, section 3 from 14.00 to 15.00
Moderators: Nadine Akhund, Todor Chepreganov

Nadine Akhund
The Carnegie Report of 1913: New Views and Interpretations

Todor Chepreganov
The Macedonian Question from San Stefano to Bucharest

Demeter Gábor
Microsocial Strategies of Survival and Coexistence in Macedonia (1903-1912). Examples on Family and Community Level Social Conflicts and Government Repressions

Nada Boshkovska
Identities in the Fruit Salad: Ethnic Labelling and Self-designations in Macedonia in the First Quarter of the 20th Century

Ema Miljkovich
Ottomanism and Nationalism during the Shortest Century of the Empire

discussion

 

Hall 2, section 1 10.00 to 11.25
Moderators: Kristina Popova, Biljana Ristovska-Josifovska

Kristina Popova
Against the Enemy or against the War? Russo-Ottoman War of 1877 – 1878 and the Early Peace Movement: Memories of the Austrian Novelist and Nobel Peace Prize winner Bertha von Suttner / 1843 – 1914 /

Biljana Ristovska-Josifovska
Reflection of Russian-Ottoman War 1877-1878 in the Macedonian Memory

Mariana Piskova
The image of the Russo-Ottoman War of 1877-1878 in the Weekly Newsreels and TV Broadcasts of the Bulgarian National Television

Otar Gogoloshvili
Russo-Ottoman War 1877-1878 and Georgia

Anastasia Pashova, Petar Vodenicharov
Focus of the Russian Orthodox Church in the Caucasus during the Russian-Ottoman War 1877-1878 / by „Kavkazki eparhialni vedomosti/

Tamaz Phutkaradze
Different Geopolitical Orientation and Perspectives of Regional Cooperation on the Caucasus

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 2, section 2 from 11.40 to 12.35
Moderators: Boris Gombach, Makedonka Mitrova

Boris Gombach
Italian Imperialism in the Balkans in the 19th Century

Zoran Todorovski
The Behavior of Macedonian Revolutionary Intellectual Forces in the Balkan Wars

Makedonka Mitrova
Jovan Cvijikj`s  Scientific Elaboration of Ottoman Macedonia and Its Population

Gabor Demetar, Bottlik, Zsolt
Maps on the Ethnic Pattern of Macedonia and Albania Based on Austrian Archival Sources

Dimitar Ljorovski
Phases of Greek – Macedonian Irredentism Towards Ottoman Macedonia

discussion

LUNCH BREAK 13.00 to 14.00

 

Hall 2, section 3 from 14.00 to 15.25
Moderators: Bojan Balkovac, Lidija Gjurkovska

Bojan Balkovac
The Balkan Wars among the Slovenes

Milica Denkovska
The Image of Macedonia under the Influence of Turbulent Changes in the Balkans Reflected through the West-European Prism: Macedonia in the German Language Travelogues from the 19th Century untill Today

Dragan Batanchev
Captain Leshi and Miss Stone: Cinematic Representation of the War History

Bogdan Trifunovich
War, Memory and the Politics of Remembrance: Vardar in the poetry of Serbia and Bulgaria 1912-1918

Jasmina Mojsieva-Gusheva
Apocalyptic Visions of Human Destinies in World War I in the Works of Macedonian Writers

Lidija Gjurkovska
The Economic Consequences of the Balkan Wars and World War I on the Industry in Vardar Macedonia

discussion

 

Hall 3, section 1   10.00 to 11.25
Moderators: Vera Gosheva, Vladan Virijevich

Aleksandar Trajanovski
The Massacre in Lipovo at St.Peter day – On the Occasion of 100 Years of the Event

Vladan Virijevich
The Destany of Serbian War Prisoners in the Ottoman Empire during World War I

Vera Gosheva
The days of violenceː Strumica during June-August 1913

Risto Damjanovski
Gotse Delchev`s Contribution in the Development of the Military Organization TMORO and  preparation of the uprising

Dragan Gjorgiev
Prosecuting Act of 1913 (the Fate of the Fighters from Vasil Chekalarov`s Band)

Petar Todorov
An Aspect of Inter-community Relationship in Skopje (1890-1908)

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 3, section 2 from 11.40 to 12.35
Moderators:  Husnija Kamberovich, Dragica Popovska

Husnija Kamberovich
The Calculation of the War Enemies – Bosnia and Herzegovina in 1945 and Repression of War Losers

Mirjana P. Mirchevska
Balkan Roads of Diversity: The Otherness in the Public Discourse of Macedonia or: the Other through Stereotypes

Magdalena Najbar-Agichich
Historical Researches of WWII in Yugoslavia – the Situation in Croatia in a Broader Yugoslav Context

Ana Petrov
The Balkans to the Balkan People’: Evolutionism, Racism and Colonialism in Serbian ‘Scholarly’ Discourses before World War II

Dragica Popovska
Ideology of one period through the Memorials from World War II

Sonja Nikolova
Metodija Shatorov Sharlo in Macedonian Historiography

discussion

LUNCH BREAK 13.00 to 14.00

 

Hall 3, section 3 from 14.00 to 15.25
Moderators: Snjezhana Koren, Andrej Radulovich

Snjezhana Koren
To Preserve the Lasting Memory for Young Generations”: School Names and the Politics of Remembrance in post-1945 Yugoslavia

Zlatko Buka, Goran Dzurdzevich
Discourse Analysis of Croatian History Textbooks: Representation of National Minorities in the Croatian Educational System

Andrej Radulovich
Cultural Heritage in Former Yugoslavia: Its Condition and Changes in Different Circumstances from the Late 19th Century Onwards

Svetozar Boshkov
Military History of Ancient World in Serbian School in 19th Century – Between Hubsburg and Ottomans

Ana Aleksieva
The Heroes of Bulgarian National Movement in the “Grand Narrative” during the Socialist Epoch

Dimitar Atanassov
History and Ideology: Grand Narative Narration Strategies of Bulgarian Medieval History during the Communist Period

discussion

 

Roundtable Hall 1 15:30

Macedonia through historical milestones (1878-1913-2001) – organized by Balkans deparment

 

 

DAY 2 05.11.2013

 

Hall 1, section 1 10.00 to 11.25
Moderators: Stoica Lascu, Zekir Ramchilovich

Stoica Lascu
The Settled of Balkan Vlachs in Southern Dobrudja, after 1913 – Causes, Circumstances, Effects

Recep Shkrijelj
Macedonia and the Muhadzirite Bosniak (1912-1915)

Natalya Lapaeva
Russian Emigrants from the First Wave in Macedonia: the Portraits on the Background History

Milos Damjanovich
The Jewish Presence in Kosovo and Metohia during the Balkan Wars and WWI

Zekir Ramchilovich
Migration of Bosniaks in Macedonia after the Second World War

Sergey Vuchkov
The Muslim Population in West Rhodope Mountain in the Second World War and the Beginning of the Cold War

Marjan Ivanovski
Macedonian Immigrant Political Organizations in Western Europe (1956-1990)

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 1, section 2 from 11.40 to 12.35

Moderators: Jure Gombach, Katerina  Mirchevska

Liliana Panevska
The Yugoslav Support of the Democratic Army of Greece 1946-1949

Jure Gombach
Children Refugees from Greece in Slovenia 1948-1952.

Katerina Mirchevska
The Roots and the fatherland: Macedonian Refugees from Aegean Macedonia in PR / SR Macedonia (1945-1960)

Jana Kocevska
The Concept of Liminality in Case of Exile during the Civil War in Greece (1946-1949)

Aleksandar Manojlovski
The Issue of Macedonian Refugees from Aegean Macedonia to Bulgaria and their Acceptance in PR Macedonia 1944-1952

Aleksandar  Litovski
Macedonians from the Aegean Part of Macedonia and Greece in 1945

discussion

LUNCH BREAK 13.00 to 14.00

 

Hall 1, section 3 from 14.00 to 15.15
Moderators: Bozo Repe, Biljana Vuchetich

Bozo Repe
The Impact of Balkan Wars  on Yugoslavism  in Slovene  Lands

Biljana Vuchetic
The Balkans in the American Public Opinion (1912 – 1913)

Kerec Darja
Balkan Wars and charitable activities in Slovene Lands

Maja Nikolova
Children in War – Serbian Schools in Thessaloniki

Denada Shpuza
If We Want to Create a Constant Peace, We Must Begin from Children

Strasko Stojanovski, Jovan Ananiev
Balkan Wars-Hundred Years Later: The Use of  History for the Political Mobilization in the Balkans

discussion

 

Hall 2, section 1 10.00 to 11.25
Moderators: Mirella Korzeniewska-Wiszniewska, Ljubica Janceva

Biljana Vankovska
(Im)Possibility of Reconciliation Process in the Balkans

Ljubica Janceva
Arrangement for a Peaceful Solution: Hague Peace Conference for Yugoslavia (1991

Mirella Korzeniewska-Wiszniewska
Serbian and Croatian Perception of  the „Operation Storm“ – August, 1995

Arsiola Dyrmishi
Collective Security in International Peace: Threat or Guarantee?

Sergej Cvetkoski, Goran Zendelovski
Missions of Military Crisis Management of the EU in the Western Balkans: A Guarantee of Peace Agreements and Conflict Resolution

Jovan Bliznakovski
Languages in Conflict: Reflections on the 2001 Armed Conflict in Macedonia

Dora Komnenovich
Anti-War Activism in Yugoslavia in the Early Nineties: An Example of Grassroots Engagement

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 2, section 2 from 11.40 to 12.25
Moderators: Maja Angelevska Panova, Valentina Bozhinovska

Teon Cingo
Macedonian Catholic League

Maja Angelevska Panova
The Phenomenon of Religion versus Religious Fundamentalism

Vlatko Janev
Midrash – a Creative Interpretation of the Bible

Oksana Mykytenko
The Verbal Code of the Recruit Ritual and Seeing-off to the Army: Observation of Text Dynamics

Valentina Bozhinovska
Interreligious and Interconfessional Life in Macedonia

Jasmina Ristovska-Pilichkova
The Wars in Macedonia in the First Half of the 20th Century, Their Impact and the Changes that Occurred in Macedonian Traditional Costume

discussion

LUNCH BREAK 13.00 to 14.00

 

Hall 3, section 1 10.00 to 11.15
Moderators: Silvana Sidorovska-Chupovska, Igor Despot

Cosmin – Constantin Ionita
Imperial Russia and the Balkans at the Edge of the Great War. The Eastern Gambit

Biljana Poposka, Ivanka Dodovska
The Diplomacy of the Balkan States toward the Ottoman Empire in the Beginning of the Balkan Wars

Igor Despot
The Influence of the National Movements of the Balkan Peoples on the Disintegration of the Austro-Hungarian Monarch

Silvana Sidorovska-Chupovska
Europe and Macedonia 1913-1919

Bíró, László
Yugoslav Integration and Macedonia (1918–1939)

Jędrzej Paszkiewicz
The Pan-Balkan Cooperation Concept within the Greek Security Policy
during the Period 1930-1934

discussion

Coffee break (15 minutes)

 

Hall 3, section 2 from 11.40 to 12.25
Moderators: Katerina  Todorovska, Virgil Coman

Sali Kadria
Conference of Ambassadors of Great Powers in London 1912 – 1913, a Story of Hope or a Disappointment for the Albanians

Katerina Todorovska
The Macedonian-Albanian Cooperation 1878-1913

Albina Drangoli
The Albanian Question in the Secret Treaty of London

Virgil Coman
Documents about Romania’s Military Campaign in 1913

Selim Berezaj
Albanian Uprising of September 1913 and the Impact Of Austro-Hungary

Isamedin Azizi
Serbian-Italian Interest for Albania

discussion

LUNCH BREAK 13,00-14.00

 

Hall 3, section 3 14.00-15,25
Moderators: Marko Fuchek, Rubin Zemon

Marko Fuchek
Youth and Violence in Postwar Yugoslavia: Case Study of Delnice Boarding School in 1948

Dejan Donev
Contemporary Ethics and the Question of Peace

Rubin Zemon
100 years after Bucharest Treaty: Politics of Recognition of Identities and Minority Rights in the Balkan States

Miso Netkovski
Journalists and Their Influence in the Creation of Collective Memory through Electronic Media

Neven Radicheski
Some Important Determinants in the Completion of  the Macedonian Cultural and National Identity in the Period between 1960 and 1970

Aleksndar Simonovski
The National Liberation Movement vis-a-vis the Ravna Gora Movement regarding the Macedonian people

discussion

Final Speech Hall 1 15.30

PRESENTATION OF THE PAPERS: UP TO 10 MINUTES
WORKING LANGUAGES​​: MACEDONIAN, ENGLISH
EACH SECTION WILL BE FOLLOWED BY 15 MINUTES DISCUSSION

International Conference „Moravian Serbia – Power and Authority, 1365 – 1402“


ГРАД КРУШЕВАЦ

ЦЕНТАР ЗА ИСТОРИЈСКУ ГЕОГРАФИЈУ И

ИСТОРИЈСКУ ДЕМОГРАФИЈУ

ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА У БЕОГРАДУ

НАРОДНИ МУЗЕЈ КРУШЕВАЦ

 

Програм међународног научног скупа

ВЛАСТ И МОЋ властела Моравске Србије од 1365. до 1402. године

20.09.2013 г., петак

 

14:00 Народни музеј Крушевац свечано отварање скупа

 

Поздравне речи:

– Градоначелник Крушевца

– Директор Народног музеја

– Управник Центра и председник Научног савета скупа

– Представник Министарства просвете или културе

 

15:00 Ручак

 

17:00 – 20:00

I сесија, председавају проф. др Драгиша Бојовић и проф. др Христо Матанов

 

1. Синиша Мишић, Филозофски факултет, Београд

Од земаљског кнеза до кнеза Срба уздизање до владарске моћи

2. Марко Шуица, Филозофски факултет, Београд

Нарастање нових моћника (1389 – 1402)

3. Христо Матанов, Софијски универзитет „Свети Климент Охридски“

Факти и легендите на цар Иван Шишман

4. Драгиша Бојовић, Филозофски факултет, Ниш

Манифестовање моћи у књижевном делу патријарха Данила III

 

Пауза

 

5. Бранислав Тодић, Филозофски факултет, Београд

Велика и мала властела у Поменику бр. 46 Универзитетске библиотеке у

Београду

6. Владимир Алексић, Филозофски факултет, Ниш

Расподела моћи у Српском царству и успон кнеза Лазара

7. Катарина Митровић, Центар ИГИД, Филозофски факултет, Београд

Однос кнеза Лазара и његових наследника са Балшићима (1365 – 1402)

8. Борис Стојковски, Филозофски факултет, Нови Сад

Кнез Лазар и Угарска

 

Дискусија

 

21:00 Вечера

 

21.09.2013 г., субота

 

9:00 одлазак за Рибарску бању

 

10:00 – 14:00

II сесија, председавају проф. др Синиша Мишић и др Марија Копривица, научни сарадник

 

1. Милош Ивановић, докторанд Филозофског факултета, Београд

Структура властеоског слоја у држави кнеза Лазара

2. Марија Копривица, Центар ИГИД Филозофски факултет, Београд

Успон и моћ властеоске породице Мусић

3. Димитар Атанасов, Институт за етнография и фолклористика с етнографски музей, Софија

Подаци бугарске кратке хронике о Косовској бици

4. Марија Вушковић, сарадник Центра ИГИД Филозофски факултет, Београд

Лазарева властела у Косовском циклусу епске поезије

5. Александра Фостиков и Владета Петровић, Историјски институт, Београд

Кнегиња монахиња Милица

 

Пауза

 

6. Милош Антоновић, Филозофски факултет, Београд

Српска црква и транзиција моћи до 1402. године

7. Пламен Павлов, Великотрновски универзитет „Свети Кирил и Методиј“

От Парория и Търново до Печ и Раваница (българи и сърби в исихастката традиция през ХІV – ХV век)

8. Ангел Николов, Софијски универзитет „Свети Климент Охридски“

The Franciscan Mission in Vidin (1365 – 1369)

9. Миодраг Марковић, Филозофски факултет, Београд

Задужбине властеле Моравске Србије у доба кнежевине Лазаревића

10, Дејан Јечменица, Филозофски факултет, Београд

Поседи светогорског манастира Светог Пантелејмона у Моравској Србији

 

Дискусија

 

14:30 Ручак

 

17:00 – 20:00

III сесија, председавају доц. др Александар Николов и доц. др Дејан Радичевић

 

1. Бобан Петровски, Филозофски факултет, Скопље

Ottoman military campaign in 1385: Itinerary and goals

2. Александар Николов, Софијски универзитет „Свети Климент Охридски“

Българите и Сърбите в трактата на Йоан Кампанус За произхода на турските тирани 1597г

3. Снежана Крстовић, сарадник Центра ИГИД Филозофског факултета, Београд

Политички значај бракова кћери кнеза Лазара

 

Пауза

 

4. Душан Рашковић, Народни музеј, Крушевац

Резултати ископавања на Жупањевцу

5. Владан Здравковић, докторанд Филозофског факултета, Београд

Утврђење у Жупањевцу утврђена властеоска резиденција

6. Дејан Радичевић, Филозофски факултет, Београд; Дејан Булић, Историјски институт, Београд

Археолошки подаци о властеоској сахрани у Моравској Србији

7. Марко Алексић, Београд

Нови типови оружија у Моравској Србији последњих деценија 14. века

 

Дискусија

 

21:00 Вечера

 

22.09.2013 г., недеља

 

9:00 – 11:00

IV сесија, председавају др Александар Узелац, научни сарадник и мр Небојша Ђокић

 

1. Борис Черкас, Историјски институт Украјине, Кијев

Тырновская патриархия и Киевская метрополия 1352-1354 гг.: элементы влияния

2. Александар Узелац, Историјски институт, Београд

Цртице из историје Браничева у 14. веку

3. Небојша Ђокић, Београд

Нека запажања о ликовима на живопису Велуће

4. Локалци

 

Дискусија

 

ОБАВЕШТЕЊА

 

1. Сва саопштења су ограничена на 20 минута. Молимо све учеснике да се

строго придржавају овог временског ограничења.

2. За учеснике скупа који долазе из Београда обезбеђен је превоз минибусом,

који полази испред Главне железничке станице у 10,00. Осталима ће бити

надокнађени трошкови превоза.

3. Последњег дана скупа (22.09) предвиђен је излет, а после ручка повратак

кућама (око 16:00).

 

Радове припремљене за објављивање по правилима БИГа доставити на

адресе simisic@f.bg.ac.rs или rujiste1961@gmail.com најкасније до 15. октобра

2013. године. Сви радови ће бити рецензирани!

Експерти vs. милиционери. Доц. vs. соц. (или за уволнението на доц. Мартин Иванов като шеф на архива)


Експерти vs. милиционери. Доц. vs. соц.

(или за уволнението на доц. Мартин Иванов като шеф на архива)

 

Не е новина. Уволниха доц. Мартин Иванов, шефът на Държавна агенция „Архиви”. Навярно никой не очкаваше тъкмо такъв ход, но все пак това не е новина. Ненапразно Александър Кьосев обърна внимание, че тази кадрова политика с нищо не се отличава от назначението на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. Да премахнеш професионалиста и да главиш за неговата длъжност лице с кариера в МВР е ход, който особено наподобява мерките, взети от правителството на ОФ след окупирането на властта на 9 септември 1944 г. – повсеместно са уволнени редица безпартийни експерти и убедени демократи, заменени от полуграмотни селяни, част от които са били дори с проблема четивна техника.

Самият председател на днешната социалистическа партия заяви съвсем директно, че на ключовите постове в държавата биват поставяни онези лица, които ще провеждат адекватно политиката на новата „тройна коалиция”. Обстоятелство, което веднага дава приоритет на апаратните кариеристи пред експертите. Сред тях неминуемо е и Пеевски, макар че навярно тук релацията е обърната – някой зависи от него и му дава нужната власт, за да изплати дълговете си. Кой – въпрос с понижена трудност.

Навярно този принцип не буди тревога единствено у „левите интелектуалци”. Цял ред от тях преди близо година апелираха тъкмо към професионалната колегия – тази на историците, от която забележим атом е уволненият директор на архивите. Обектът – да бъде защитена от атаките на медии и кого ли не организираното от тях мероприятие, наречено научна конференция. Конференция – да, в широкия смисъл на думата: събрание на люде с някаква обща цел. Научна – никак. Не е тук мястото да се аргументирам, вече го сторих още тогава. Независимо от това те пожелаха да бъде активирана научната етика и колегите им да ги отбранят, заставайки с авторитета си на личности и с престижа на научното поле зад идеята събитието да бъде легитимирано като академично. И как би било иначе, ако то бъде подкрепено тъкмо от тези, които са носители на академичното?!

Първата ми хипотеза: „левите интелектуалци” са изначално настроени да злоупотребяват с етиката на професионалната общност. Те желаят да получат нейната защита, да се възползват ресурса на колегията, но да не допринесат обратно с нищичко, освен с конференции със съвършено безсъмнителна несвързаност с научното. Ето защо, смятам аз, никой от онези, които съвсем наскоро призоваха академичната гилдия да се мобилизира в тяхна полза, няма да сторят и стъпка срещу решението за уволнение на своя колега, на доказания професионалист, на доцента от БАН Мартин Иванов. Някога те не подкрепиха колегите си в намерението да направят научна конференция по повод идеята да се изследва образът на Баташкото клане в българската национална памет, защото срещу това намерение застанаха доволен брой от техните партийни лидери. Нека да няма заблудени, че същите те и сега ще предпочетат уюта на „Позитано” – 20 пред несигурния терен на обоснованата критична нагласа.

Наблюдение, в което се оглежда най-малко още един факт: самопотискането и самоцензурирането на критични нагласи в името на партийни каузи ясно посочва, че за дадени групи български изследователи участието в академични колегии е декорация, придаваща допълнителна тежест на техните партийно-политически афилиации, а не обратното, както би следвало да се очкава в рамките на едно консервативно разбиране, даващо всякога приоритет на знанието и експертизата, особено когато насреща стои частният интерес на който и да е политически субект.

Не по силата на факта, че М. Иванов някога бе застанал зад инициативата им да върнат post mortem поне част от кредита, даден им някога от щерката на комунистическия диктатор. Той не го стори тъкмо от позицията на причастността си към академичния етос, а заради собствената им претенция за научност това изглежда дълг на левите исторички. Те обаче – нека го откроя оново – няма, няма за рискуват толкова, че да застанат срещу своя председател и зад колегата си. Факт, зад който ясно идентичностната йерархия на въпросните: те са и всякога са били повече партийно, отколкото академично обвързани.

Кадровата политика на някогашната комунистическа партия се възпроизвежда: предпочитат се ловки партийци пред специалистите. При това положение очакванията ни няма как да бъдат повишени. „Какво тук значи някаква си личност?”. Който продължава да упорства, че някогашната тоталитарна БКП и днешната ѝ наследница БСП, съществуваща в условията на общество, изглеждащо като демокраатично, просто страда от липса на дълбочина на погледа.

Няма да изреждам какво направи Мартин за ползваемостта на архивните материали в последните години, докато беше начело на институцията им – това вече сториха дори външните спрямо този тип работа със социалната памет: медиите. Направеното от него е видимо и с простото око на неангажирания наблюдател. Въпреки това не бих повярвал и за миг, че неговата работа ще бъде продължена, както той самият се надява.

Една от причините, заради които той е заменен, е именно това: в рамките на неговото директорство архивът стана прекалено позлваем. Обстоятелство, което не се харесва на онези с неизплатени дългове към обществото. То не съвпада с намерението на архива да даде на всеки данните, чрез които той да се саморазкаже, да се самопредстави и по този начин да изгради образа си в обществото. По времето на доц. Иванов откриването на архивните хранилища и оптимизацията на изследователската работа в тях доведе тъкмо до това: до отваряне на възможност затвореното в папки и досиета да бъде отворено за онези, чийто животи са кодифицирани в тях. Това решение в своята най-голяма дълбочина е възможно максимално демократично възможното. Той стори много, за да премахне административните препятствия пред боравенето с паметта на/за обществото.

На свой ред полагането на колкото може по-голям брой пречки пред желаещия да отвори дори само инфромацията за себе си и рода си в архивите е една от коварните тактики на тоталитарната политика, скрита зад маската на фасадна демокрация. Няма съмнение, че днес отказът на достъп до данни, произведени от обществото, е абсурд. Достъпът до информация е едно от фундаменталните човешки права. Откритостта на архивно съхраняваното обаче следва да бъде зорко контролирана. Проблемните следствия от степента на отваряне на архивите ясно личи в политиката към досиетата на бившите агенти на Държавна сигурност – макар да нямат кой знае каква стойност след близо 25 години, те все още са размахвани като скелет от гардероба и в ролята на реторически аргумент за омаскаряване на противници. Ако тоталитарната държава преди 1989 г. имаше капацитета да прогнозира това развитие, навярно от тези папки нямаше да остане нищо. Или голямата част от ползваемите за компромати щяха да бъдат извадени от архивен оборот и старателно прикрити.

Второто ми предположение: съвсем ненапразно експертът Мартин Иванов, убеденият демократ, бива заменен с фигура от милиционерски калибър и папка в архивите на репресивния апарат. Монополът на саморазказването следва да бъде стеснен, а личният избор на идентичност съобразно миналото трябва да стане елемент от държавната политика за справяне с най-неудобните.

Не се съмнявам още, че голяма част от историческата гилдия, която не е прононсирано лява (за разлика от онези, които прекадяват тамян пред портрета на своя патрон Людмила Живкова и представят това за наука), също ще запази мълчание по случая. Едно – заради страх от репресии, макар зад това миловидно оправдание най-често да се спотайват далеч по-грозни реалности: липса на професионална дързост; завист към колегата, който е постигнал малко повече; вторично академично мишкунство, култивирано в годините на социализма, когато преклонената главица е била гаранция за оставане далеч от Белене. Когато си виждал някого лично на място, което днес не се ползва с авторитет, когато една колегиалност е надделявала над друга и едната е била ползвана за упражнавяне на насилие над другата, няма съмнение, че единствената рецепта за оцеляване днес е мълчанието. Това – за онези дами и господа с научни степени и звания, които някога са се разминавали без всякаква тайнственост из коридорите и кабинетите на управленията на ДС с онзи, когото днес виждат начело на Държавна агенция „Архиви”. По всичко личи, че призраците на държавно институционализираните репресии от близкото минало и сътрудниците им, мнозина от които са обучени за професионални интриганти, направили научна или друга кариера тъкмо с помощта на офицерските си звания, продължават да определят повече, отколкото трябва, ако това мое допускане излезе вярно.

Последно – надявам се, прочее, този анализ да надценява твърде много средата, която обективира. Много би ми се искало премахването на Мартин от директорския пост да е просто „червена метла”, а назначението на милиционер за шеф на архива да е плод на прагматично решение: все пак къде би могъл да се чувства достатъчно спокоен пенсионираният кадър на милицията, ако не сред купищата хартии, които може да бъдат потребни някому, но може и само историците ( тези безкрайно досадни книжни плъхове!) някога да заявят потребност от тях. Във втория случай към архивното проучване се подхожда с предварително увеличена доза търпение и множество стратегии за справяне с всякакви (административни и не само) безумия. Доц. Мартин Иванов е експерт, а не политическо лице. Ще ми се да повярвам, колкото и наивно да звучи, че само това е причина за уволнението му и зад него не стоят никакви дълбоки намерения, свързани с авансова или ретроспективна манипулация на ресурса, от който се конструира важният за обществото разказ за миналото, който казва/показва кои сме и какви сме.

Ако някой продължава да се съмнява методологическата приемственост между комунисти и днешни социалисти, ако все още има такива, които правят разграничение между социалисти, „леви интелектуалци” и комунисти на български терен, то това – по всичко личи – е дефект на личния поглед: нежелание и/или невъзможност за поглед отвъд, за аналитично разгръщане на видимото зад повърхността на доста плоската партийна реторика, прицелена в манипулация на масите, телешка вяра в правотата на думите на батюшката. Тук само ще припомня, че дори католическата църква вече приема, че папата говори непогрешимо единствено ex cathedra, а не изобщо. В православието тежка и философски уплътнена претенция за безгрешност на патриарха или на когото и да е от клира практически няма. Видимо българският комунист още не е на критичната висотата на християнската църква, макар в неговите очи религията все още да е „опиум за народите”, а църквата да е дамгосвана систематично като ретроградна институция, която няма място в атеистичния свят, пред който обект на преклонение са само Партията и Вождът.

Ако все пак някой от „левите” реши да опонира на този анализ, нека се чувства свободен да го стори с делата си. Защото ние ги познаваме по онова, което правят. В крайна сметка тъкмо изграденото остава. Думите, особено нахалните, партийни манипулации, обидно подценяващи аналитичните способности на реципиента си, отлитат в небитието, предизвиквайки незначителна суматоха около мига, в който бъдат артикулирани, но не повече от това.

Казано с думите на Ботев, иска ми се те просто да са идиоти… Въпреки всичко те не са идиоти. Престъпници – да, но не и идиоти.

International conference “Saint Emperor Constantine and Christianity“ (31 May – 3 June 2013)


ПРОГРАМ

Центар за црквене студије, Ниш

Институт за православне хришћанске студије Универзитета у Кембриџу

Центар за византијско-словенске студије „Иван Дујчев“, Софија

Институт за национална и верска питања, Солун

Одељење за историју Филозофског факултета у Београду

Филозофски факултет у Нишу

Ниш, 31. мај – 2. јун 2013.

Програмски савет:

Епископ нишки др Јован (председник),
проф. др Драгиша Бојовић (потпредседник),
проф. др Маркус Плестид,
проф. др Атанасиос Ангелопулос,
проф. др Васја Велинова,
проф. др Франческо Браски,
академик Љубомир Максимовић,
академик Анатолиј Турилов,
проф. др Радивој Радић,
проф. др Аксинија Џурова,
проф. др Бранислав Тодић,
проф. др Александар Наумов,
проф. др Радомир Поповић,
проф. др Горан Максимовић,
др Иванка Гергова,
др Владимир Цветковић,
др Ивица Живковић (секретар),
др Владимир Алексић (секретар)

ПРОГРАМ МЕЂУНАРОДНОГ НАУЧНОГ СКУПА 
“СВЕТИ ЦАР КОНСТАНТИН И ХРИШЋАНСТВО“
(31. мај -3.јун 2013)

Петак, 31. мај 2013. године

08.00-10.00

Пријава СВЕТОСАВСКИ ДОМ – у порти Саборног храма

10.00 – 11.30

СВЕЧАНО ОТВАРАЊЕ СКУПА (Светосавки дом)

Говоре:

• Његова светост Патријарх српски господин Иринеј
• Његово преосвештенство Епископ нишки др Јован
• др Милета Радојевић, директор Канцеларије за сарадњу са црквама и верским заједницама
• проф. др Зоран Перишић, градоначелник Ниша
• проф. др Драгиша Бојовић, управник Центра за црквене студије Музички програм:
• Црквено-певачка дружина БРАНКО
• Бојана Пековић (гусле) и Никола Пековић (хармоника)

ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАЊЕ (амфитеатар Филозофског факултета)

12.00-14.15

12.00 Проф. др Горан Максимовића декан Филозофског факултета, ПОЗДРАВНА РЕЧ

12.15 Академик Ендрју Лаут, КОНСТАНТИН И КОНСТАНТИНОВСКИ ИДЕАЛ

12.45 Проф. др Радомир Поповић КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ И КАНОНИ НИКЕЈСКОГ САБОРА

13.15 Академик Анатолиј Турилов СРПСКИ РЕЛИКВИЈАР СВЕТОГ ЦАРА КОНСТАНТИНА – ХИПОТЕЗА О ПОРЕКЛУ И ИСТОРИЈА

13.45 Дискусија

14.15-16.15 Ручак

Рад у паралелним сесијама

* Секција I
** Секција II
*** Секција III

16.15-18.00

Сесија 1 (* учионица 1)

Председавајући: Грахам Џонс

1. Graham Jones (Oxford): PROCLAIMED AT YORK: CONSTANTINE ‘S IMPACT ON KINGSHIP AND FAIT ON THE IMPERIAL FRONTIERS
2. Pavel Filipczak (Lodz): THE IMPERIAL ADMINISTRATION IN SYRIA UNDER DIOCLETIAN AND CONSTANTINE THE GREAT
3. Jacek Wiewiorowski ( ód ): AGENTES VICES PRAEFECTORUM PRAETORIO, COMITES PROVINCIARUM AND VICARS AS THE TOOL OF CONSTANTINE THE GREAT
4. Жарко Петковић (Београд): РИМСКЕ СУДИЈЕ У ДЕЛИМА ХРИШЋАНСКИХ МУЧЕНИКА
5. Hagith Sivan (Kansas): A PASSAGE THROUGH PALESTINE: NOTE ON EUSEBIUS’ VITA CONSTANTINI 1.19

Сесија 1 (** учионица 2)

Председавајући: Љиљана Јухас-Георгиевска

1. Виктор Савић (Београд): ИМЕНА КОНСТАНТИНОВА ГРАДА И РОМЕЈСКОГ ЦАРСТВА У СРЕДЊОВЕКОВНИМ ЋИРИЛИЧКИМ ИЗВОРИМА
2. Александар Наумов (Краков, Венеција): Καθολική Εκκλησία У СТАРО- СЛОВЕНСКОЈ КЊИЖЕВНОСТИ
3. Љиљана Јухас-Георгиевска (Београд): ЦАР КОНСТАНТИН У СРПСКОЈ КЊИЖЕВНОСТИ СРЕДЊЕГ ВЕКА
4. Драгиша Бојовић (Ниш, Косовска Митровица): ДАВИД И КОНСТАНТИН • СРПСКА РЕЦЕПЦИЈА ПРЕДАЊА О СВЕТИМ И ВЕЛИКИМ ЦАРЕВИМА
5. Ana Stoykova (Sofia): ABOUT THE CELEBRATING OF ST. GERMANUS I, PATRIARCH OF CONSTANTINOPLE IN THE MIDDLE AGES

Сесија 1 (*** учионица 3)

Председавајући: Борис Брајовић

1. Бранко Горгиев (Ниш): ПОЈАМ СВЕТОГ У АНТИЦИ И РАНОМ ХРИШЋАНСТВУ
2. Борис Брајовић (Фоча): ПОЛИТИКА И ЦИВИЛИЗАЦИЈА: ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ ЕДИКТА О ТОЛЕРАНЦИЈИ
3. Gábor Kendeffy (Budapest): ENDURANCE AND TOLERATION: CONCEPTIONS ELABORATED IN LACTANTIUS’ THEOLOGY
4. Anna Zhyrkova (Paris): PHILOSOPHY BEHIND THE CHALCEDONIAN LOGIC

Дискусија

18.00-18.15 Пауза

18.15-20.15

Сесија 2 (* учионица 1)

Председавајући: Тимоти Барнс

1. Pavel Pavlov (Sofia): THE EMPERORS GALLERIUS AND ST CONSTANTINE: THE LONG ROAD FROM SERDICA (311) TO MILAN (313)
2. Timothy Barnes (Edinburgh): WHAT DID CONSTANTINE AND LICINIUS DISCUSS IN MILAN?
3. Мирко Сајловић (Фоча): ОБРАЋЕЊЕ ЦАРА КОНСТАНТИНА – ПО ИСТОРИЈСКИМ ИЗВОРИМА
4. Dimitrios Koutroulas (Athens): THE EDICTS OF RELIGIOUS TOLERATION OF GALERIOUS LICINIOUS AND CONSTANTINE THE GREAT. SOCIAL, POLITICAL AND RELIGIOUS CONDITIONS OF THE PERIOD

Сесија 2 (** учионица 2)

Председавајући: Славија Барлијева

1. Татјана Суботин Голубовић (Београд): ПРАЗНОВАЊЕ СВЕТОГ КОНСТАНТИНА И ЈЕЛЕНЕ У СРЕДЊОВЕКОВНОЈ СРБИЈИ (ПРЕМА СРПСКИМ МИНЕЈИМА XIII И XIV ВЕКА)
2. Зоран Ранковић (Београд): СЛОВО ЈЕВТИМИЈА ТРНОВСКОГ О ЦАРУ КОНСТАНТИНУ У ЈЕДНОМ СРПСКОМ ЗБОРНИКУ
3. Slavia Barlieva (Sofia): CONSTITUTUM CONSTANTINI AMONG THE MEDIEVAL FORGERIES ANT ITS REFLECTION IN THE LATIN LITERATURE 10TH -15TH CENTURY
4. Diana Atanassova (Sofia): EVENT AND IMMORTALITY IN THE LEGEND OF THE SEVEN SLEEPERS OF EPHESUS (IN MEDIEVAL AND MODERN LITERATURE)
5. Maria Yovcheva ( Sofia): THE CONSTANTINOPOLITAN CHURCH FEASTS IN MONTH OF MAY IN THE SLAVONIC LITURGICAL LITERATURE

Сесија 2 (*** учионица 3)

Председавајући: Димитри Бирјуков

1. Слађана Ристић Горгиев (Ниш): РАНО ХРИШЋАНСТВО И СТОИЦИЗАМ
2. Dimitry Birjukov (St. Petersburg): THE ARIAN DEBATES OF THE SECOND HALF OF THE 4TH CENTURY AS DEBATES ABOUT UNIVERSALS
3. Constantinos Athanasopoulos (Cambridge): FATE, PROVIDENCE , HUMAN AND DIVINE WILL IN THE WORK OF EUSEBIUS AND NEMESIUS
4. Christophe Erismann (Lausanne): OF THE SAME ESSENCE. CHRISTIAN THEORIES OF THE UNITY OF THE HUMAN SPECIES IN THE CENTURY OF CONSTANTINE
5. Andrey Darovskikh (St. Petersburg): CHRISTOLOGICAL DOGMA OF CHALCEDON AND NEO-PLATONIC SOURCES OF PHRASE έυωσις IN NEMESIUS’ TREATISE ON THE MAN OF NATURE

Дискусија

Субота, 1. јун 2012. године

Рад у паралелним сесијама 9.00 – 11.00

Сесија 3 (* учионица 1)

Председавајући: Александар Омарчевски

1. Anthousa Papagiannaki (Oxford): IMPERIAL PORTRAITURE AND THE MINOR ARTS IN THE ERA OF CONSTANTINE THE GREA
2. Athanasios Kapsalis (Athens): THE FALSE-DONATION OF CONSTANTINE
3. Alexander Omarchevski (Sofia): ST CONSTANTINE’S NIGHTMARE: CRISPUS AND FAUSTA
4. Neža Zajc (Ljubljana), THE PROBLEM OF HEIR OF CONSTANTINE OR THE FOUNDATIONS OF DEEPLY PERSONAL AESTHETIC
5. Nicholas Baker-Brian (Cardiff): „LIKE FATHER, LIKE SON‰? INVESTIGATING THE INFLUENCE OF CONSTANTINE ON THE REIGN OF CONSTANTIUS II

Сесија 3 (** учионица 2)

Председавајући: Алберто Фереиро

1. Vasya Velinova (Sofia): CONSTANTINE THE GREAT AND THE BYZANTINE AND SLAVONIC HISTORIOGRAPHY
2. Vasilios Koukousas (Thessaloniki): CONSTANTINE THE GREAT IN BYZANTINE HISTORIOGRAPHY
3. Alberto Ferreiro: ST. CONSTANTINE THE GREAT AND HELENA IN ST. VINCENT FERRER’S CATALAN SERMON ON POPE SYLVESTER AND IN THE LEGENDA AUREA
4. Roberta Franchi (Firenze/Vienna): CONSTANTINE AND HELENA IN THE ECCLESIASTICAL HISTORIANS: BETWEEN DREAMS AND VISIONS
5. Борис Стојковски (Нови Сад): THE LIFE OF SAINT CONSTANTINE THE GREAT BY THE BOLLANDISTS

Сесија 3 (*** учионица 3)

Председавајући: Норберт Видок

1. Norbert Widok (Opole): GREGORY OF NAZIANZUS AND CONSTANTINOPLE – NEW ROME
2. Дражен Перић (Београд): ОБОЖЕЊЕ ЧОВЕКА КАО ОХРИСТОВЉЕЊЕ ПО УЧЕЊУ СВЕТОГ ГРИГОРИЈА БОГОСЛОВА
3. Valentina Gulevska (Bitola): THE PHILOSOPHY OF THE CAPPADOCIAN FATHERS ∙ DISPUTE BETWEEN CHRISTIANITY AND HELLENIS
4. Serafim Seppälä (Joensuu): CAPPADOCIAN VISION OF BEAU
5. Микоња Кнежевић (Косовска Митровица): ГРИГОРИЈЕ БОГОСЛОВ У РЕЦЕПЦИЈИ ГРИГОРИЈА ПАЛАМЕ

Дискусија

11.00-12.00 Пауза

12.00-14.00

Сесија 4 (* учионица 1)

Председавајући: Милош Антоновић

1. Милош Антоновић (Београд): ЕВАНГЕЛИЗАЦИЈА ЦЕНТРАЛНОГ БАЛКАНА У XI ВЕКУ
2. Синиша Мишић (Београд): ЦАР КОНСТАНТИН У ЖИТИЈИМА НЕМАЊИЋА
3. Бојан Јовановић (Београд): СРБИ И ЦАР КОНСТАНТИН
4. Александар Узелац ∙ Бојана Радовановић (Београд): ЦРКВЕНА И СВЕТОВНА ПОЛИТИКА КРАЉА МИЛУТИНА ПРЕМА ЗАПАДНИМ СИЛАМА ПОЧЕТКОМ XIV ВЕКА ∙ НЕКОЛИКО НОВИХ ЗАПАЖАЊА
5. Владимир Алексић (Ниш): СРБИ И ПАД ЦАРИГРАДА 1453. ГОДИНЕ
6. Ема Миљковић (Ниш), МЕХМЕД ОСВАЈАЧ И ПИТАЊЕ ВЕРСКЕ ТОЛЕРАНЦИЈЕ У ОСМАНСКОЈ ДРЖАВИ

Сесија 4 (** учионица 2)

Председавајући: Злата Бојовић

1. Bojana Pavlovi (Belgrade): THE IMAGE OF CONSTANTINE THE GREAT IN THE LOGOS OF NIKEFOROS GREGORAS AND IN THE BIOS BY IOANES CHORTASMENOS
2. Marijana Vukovi (Budapest – Oslo): CONSTANTINE AS „JUST A MAN:‰ MODELING AN IMAGE OF AN EARTHLY RULER IN EASTERN CHRISTIAN HAGIOGRAPHIES
3. Злата Бојовић (Београд): КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ У ЉЕТОПИСУ ЦРКОВНОМ АНДРИЈЕ ЗМАЈЕВИЋА
4. Мелина Рокаи (Суботица): „КОНСТАНТИН И КРИСП“ ∙ ШКОЛСКА ДРАМА СУБОТИЧКЕ ГИМНАЗИЈЕ У 18. ВЕКУ
5. Emmanouil Karageorgoudis: GREAT CONSTANTINE’S ECCLESIASTICAL POLICY IN LITERATURE ON PATRIARCHAL SYNODICAL TOME (1850)

Сесија 4 (*** учионица 3)

Председавајући: Torstajn Teodor Tolefsen

1. Stoyan Tanev (Odense): THE WISDOM OF ST. CONSTANTINE AND SOPHIA, THE WISDOM OF GOD
2. Vladimir Cvetković (Aarhus): WISDOM IN ST MAXIMUS THE CONFESSOR
3. Filip Ivanovi (Trondheim): THE CONCEPT OF HIERARCHY IN MAXIMUS THE CONFESSOR
4. Torstein Theodor Tollefsen (Oslo): ST. MAXIMUS THE CONFESSOR AND JOHN PHILOPONUS ON THE ETERNITY OF THE WORLD

Дискусија

14. 00-16.00 Ручак

16.00-18.00

Сесија 5 (* учионица 1)

Председавајући: Радивој Радић

1. Irina Kuzidova-Karadzhinova (SoÔa): THE EMPEROR AND THE HERMIT. THE ASCETIC VIEW ON POWER ACCORDING TO SOME LATE ANTIQUITY ASCETIC LIVES
2. Vladimir Petrunin (Orel): CONSTANTINE THE GREAT AND IMPERIAL TRADITION IN ORTHODOX CHRISTIANITY
3. Мария Шнитер (Пловдив): ЦАРСКОТО ТЯЛО ∙ АСПЕКТИ НА РИТУАЛА (THE KING’S BODY ∙ ASPECTS OF RITUAL)
4. Димо Чешмеџијев (Софија): ИДЕЈА О КОНСТАНТИНУ I ВЕЛИКОМЕ ЗА ВРЕМЕ ДРУГОГ БУГАРСКОГ ЦАРСТВА
5. Радивој Радић (Београд): КОНСТАНТИН О КОНСТАНТИНУ (КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ У СПИСУ КОНСТАНТИНА МИХАИЛОВИЋА ИЗ ОСТРОВИЦЕ)

Сесија 5 (** учионица 2)

Председавајући: Михаил Казаков

1. Емилија Станковић (Крагујевац): ДИОКЛЕЦИЈАНОВИ ПРОГОНИ ХРИШЋАНА
2. Драгана Јањић (Лепосавић): ЦРКВЕНЕ РЕФОРМЕ ЦАРА КОНСТАНТИНА – НОВА РЕАЛНОСТ
3. Gabriel Viorel Gârdan (Cluj, Napoca): RELATIONS BETWEEN CHURCH AND STATE IN THE 4TH CENTURY
4. Mikhail Kazakov (Smolensk): RELIGIOUS TOLERANCE AS CHRISTIAN AND PAGANS UNDERSTOOD IT IN THE FOURTH CENTURY
5. Ненад Живановић (Ниш): ОДНОС ХРИШЋАНСТВА ПРЕМА ФИЗИЧКОМ ВЕЖБАЊУ У РАНОМ СРЕДЊЕМ ВЕКУ

Сесија 5 (*** учионица 3)

Председавајући: Христос Терезис

1. Здравко Пено (Фоча): ТРИЈАДОЛОГИЈА СВЕТОГ НИКИТЕ РЕМЕЗИЈАНСКОГ У КОНТЕКСТУ ПОСТНИКЕЈСКОГ БОГОСЛОВЉА
2. Ivica Živković (Niš): EMPEROR CONSTANTINE THE GREAT: THE PATTERN OF CHRISTIAN AUTHORITY
3. Eirini Artemi (Athens): EMPEROR CONSTANTINE AND THE THEOLOGY OF CHRISTIANITY FROM HIS AUTOCRACY TO THE SECOND ECUMENICAL COUNCIL
4. Christos Terezis, Georgios-Nektarios Lois (Patras): THE POLITICAL THEOLOGY OF CONSTANTINE THE GREAT AT EUSEBIUS OF CAESAREA

Дискусија

18.00-18.30 Пауза

18.30-20.30

Сесија 6 (* учионица 1)

Председавајући: Влада Станковић

1. Mariana Bodnaruk (Budapest): ART AND POLITICS: COMPARING THE VISUAL SELF-REPRESENTATION OF CONSTANTINE TO AUGUSTUS
2. Rumen Boyadziev (Sofia): CONSTANTINE THE GREAT AND THE FEMALE MONARCHISM
3. Влада Станковић (Београд): КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ У ВИЗАНТИЈСКОЈ КЊИЖЕВНОСТИ КОМНИНА (11-12. ВЕК): РАВНОАПОСТОЛНОСТ КАО ИДЕАЛ И ИДЕЈА
4. Лариса Орлов (Београд): АЛЕКСИЈЕ КОМНИН – НОВИ КОНСТАНТИН?
5. Милена Репајић (Београд): КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ У ИСТОРИЈСКИМ ДЕЛИМА МИХАИЛА ПСЕЛА

Сесија 6 (** учионица 2)

Председавајући: Панајотис Цумеркас

1. Panagiotis Tzoumerkas (Thessaloniki): THE CHURCH OF ALEXANDRIA IN THE YEARS OF CONSTANTINE THE GREAT. CERTAIN REFLECTION
2. Pantelis Lekkou (Thessaloniki): POLITICAL, SOCIAL AND INTERRELIGION SITUATION IN ALEXANDRIA AT THE 4TH A.D. CENTURY
3. Slawomir Bralewski (Lodz): DID THE BISHOPS ORDERED BY CONSTANTINE THE GREAT TO GATHER AT NICAEA DISCUSS THE DONATIST SCHISM?
4. Ioannis Velitsianos (Thessaloniki): EMPEROR CONSTANTINE AND THE UNITY OF THE CHURCH
5. Grigorios Liantas – Eleni Lianta (Thessaloniki): CONSTANTINE THE GREAT AND THE CEREMONIAL PROCEDURE OF THE ECUMENICAL COUNCILS

Сесија 6 (*** учионица 3)

Председавајући: Димитриос Москос

1. Anastasios G. Maràs (Thessaloniki): CONSTANTINE THE GREAT AND EUSEBIUS OF CEASAREA: THE EMPEROR’S RELATIONSHIP WITH GOD
2. Dimitrios Moschos (Athens): THE EMPERORS AND THE DESERT – THE ATTITUDE OF EGYPTIAN MONASTICISM TOWARDS CONSTANTINE AND THE PROSPECT OF A CHRISTIAN EMPIRE
3. Драгољуб Марјановић (Београд): ДИЈАЛОГ ПРЕПОДОБНОГ ПАИСИЈА ВЕЛИКОГ И ЦАРА КОНСТАНТИНА ВЕЛИКОГ ИЛИ О ПРЕИМУЋСТВУ МОНАШКОГ ЖИВОТА НАД ВАСИЛИЈОМ
4. Octavian Gordon (Bucharest): CONSTANTINE THE GREAT Ó íσαπόστολος

Дискусија

Недеља 2. Јун 2013.

Литургија

Рад у паралелним сесијама

11.00-13.00

Сесија 7 (* учионица 1)

Председавајући: Надежда Чеснокова

1. Monica White (Nottingham): VENERATION OF ST. CONSTANTINE IN PRE-MONGOL RUS
2. Nadezhda P. Chesnokova, (Moscow): THE RUSSIAN TSAR AS NEW CONSTANTINE
3. Marzanna Kuczyńska (Pozna ): ХРИШЋАНСКИ ИДЕАЛ ЦАРА КОНСТАНТИНА У ПРОГРАМУ ОБНОВЕ ПРАВОСЛАВНЕ ЦРКВЕ У ПОЉСКО-ЛИТВАНСКОЈ ДРЖАВИ
4. ZoÔa Brzozowska (Lodz): THE IDEAL RULER-ST. CONSTANTINE AND HELENA IN THE SPIRITUAL AND POLITICAL CULTURE OF KIEVIAN RUSS
5. Anca Mihaela Sapovici (Athens): THE CONSTANTINIAN ROYAL PARADIGM AND ITS INFLUENCE UPON THE MEDIEVAL ROMANIAN CULTURE AND POLITICAL IDEOLOGY

Сесија 7 (** учионица 2)

Председавајући: Џеф Дун

1. Archimand. Makarios Griniezakis (Archbishopric of Crete): THE METROPOLITANATE SYSTEM DURING THE REIGN OF CONSTANTINE THE GREAT
2. Бобан Димитријевић (Ниш): СВЕТИ ЦАР КОНСТАНТИН И ПИТАЊЕ ПАПСКОГ ПРИМАТА: МЕСТО И ЗНАЧАЈ РИМСКОГ ЕПИСКОПА У ЦРКВИ У ЧЕТВРТОМ ВЕКУ
3. Јован Милановић (Paris): ПОЈАМ ЦРКВЕ И ЊЕНО ПОИМАЊЕ КОД ПРВИХ ЦРКВЕНИХ ИСТОРИЧАРА
4. Craig Caldwell (Athens): CONSTANTINE AND PROTOGENES: THE BISHOP OF SERDICA IN IMPERIAL CONTEXT
5. Geoff Dunn (Brisbane): THE LETTER OF INNOCENT I TO MARCIAN OF NIŠ

Сесија 7 (*** учионица 3)

Председавајући: Аксинија Џурова

1. Aksinia D urova – Aleksandra Trifonova (SoÔa): THE IMAGES OF CONSTANTINE THE GREAT
2. Emil Ivanov (Sofia): „EARLY CHRISTIAN SARCOPHAGUS SCULPTURE FROM THE CONSTANTINE
3. Anna Paranou (Marburg): THE EMPEROR CONSTANTINE THE GREAT: IDOLATER OR CHRIST. THE CASE OF THE COINAGE?
4. Глигор Самарџић ∙ Соња Стаменковић (Косовска Митровица): НАЛАЗИ НОВЦА КОНСТАНТИНА ВЕЛИКОГ И ЊЕГОВИХ СИНОВА У МУЗЕЈУ ХЕРЦЕГОВИНЕ У ТРЕБИЊУ

Дискусија

13.00-14.30 Ручак

14.30-16.30

Рад у паралелним сесијама

Сесија 8 (* учионица 1)

Председавајући: Роберто Спатаро

1. Ilaria Ramelli (Milan): CONSTANTINE: THE REVERSAL OF THE EFFECTS OF THE SENATUS CONSULTUM OF A.D. 35
2. Eirini Christinaki ∙ Glarou (Athens): CONSTANTINE THE GREAT AS „
cπίσκοπος τ, ν cκτüς“ (episcopus rerum externarum).
3. Valerio Massimo Minale (Napoli): CREATING A LAW AGAINST THE HERETICS DURING THE CONSTANTINIAN AGE: THE CASE OF THE EDICT IN VITA CONSTANTINI III. 63-66
4. Велибор Џомић (Подгорица): ПРАВНА ПРИРОДА СЛОБОДЕ ВЕРОИСПОВЕСТИ У МИЛАНСКОМ ЕДИКТУ
5. Roberto Spataro (Jerusalem): CONSTANTINE ‘S LEGISLATION AND ITS IMPACT ON THE CLERGY LIFE AND MINISTRY IN THE 4TH AND 5TH CENTURY

Сесија 8 (** учионица 2)

Председавајући: Франћеско Браски

1. Stanislaw Adamiak (Rome): CONSTANTINE, DONATISTS, AND THE FIRST INTERVENTION OF THE STATE IN THE ECCLESTIASTICAL CONTROVERSIES
2. Mitko Panov (Skopje): CHRISTIANITY AS A MARKER OF POWER, INFLUENCE AND PRESTIGE IN THE BALKANS: FROM CONSTANTINE I TO THEODOSIUS II
3. Francecso Braschi (Milano): CONSTANTINE IN ST. AMBROSIUS OF MILAN’S DE OBITU THEODOSII: RESHAPING THE EMPEROR’S ROLE AND DEFINITION AFTER ARIAN CRISIS
4. Vadim Prozorov (Moscow): THE TENTH CENTURY COUNCILS IN SPALATO AND THE PROBLEM OF THE RELIABILITY OF THEIR ACTS

Сесија 8 (*** учионица 3)

Председавајући: Елени Влахопулу

1. Brumana Raffaella, Bezoari Giorgio, Cuca Branka (Milano): INNOVATIVE GEOGRAPHIC TOOLS FOR THE COMPREHENSION AND VALORISATION OF HISTORICAL ITINERARIES. STUDY CASE OF MEDIANA, RESIDENCE OF CONSTANTINE THE GREAT
2. Iva Kai i Vinka Bubi (Zagreb): ORATORIUM A IN SALONA. A CONSTANTINIAN BUILDING
3. Јадранка Мишић Пејовић (Ниш): РАЗВОЈ ТЕХНИКЕ МОЗАИКА У НИШКИМ САКРАЛНИМ ОБЈЕКТИМА ∙ ОД ХРИСТОГРАМА НА МЕДИЈАНИ ДО ЦРКВЕ СВЕТИХ ЦАРА КОНСТАНТИНА И ЦАРИЦЕ ЈЕЛЕНЕ У НИШУ
4. Eleni Vlahopoulou (Thessaloniki): DEPICTING SAINTS CONSTANTINE AND HELEN ON CHURCH GOLD EMBROIDERED VESTMENTS: THE CASE OF THE ARKADI MONASTERY’S COLLECTION IN CRETE.
5. Aleksandar Gulevski (Bitola): THE SAINT EMPEROR CONSTANTINE AND EMPRESS HELLENE IN THE FRESCO AT PRESPA, PELAGONIA AND DEMIR HISAR (XII-XVII CENTURY)

Дискусија

16.30-17.00 Пауза

17.00-19.00

Рад у паралелним сесијама

Сесија 9 (** учионица 2)

Председавајући: Емилијан Роман

1. Emilian Roman (Iasi): ROMAN AND CHRISTIAN LAW. REMINISCENCES OF THE ROMAN LEGAL ORDER IN EASTERN CHURCH LEGISLATION
2. Ивана Јањић – Вирџинија Поповић ∙ Родика Урсулеску Миличић (Нови Сад): РАНО ХРИШЋАНСТВО НА ТЕРИТОРИЈИ ДАНАШЊЕ РУМУНИЈЕ
3. Димитaр Атанасов (София): РЕЛИГИОЗНИЯТ ЖИВОТ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XIV ВЕК : ЕЖЕДНЕВНИ АСПЕКТИ
4. Марија Копривица (Београд): ЦРКВЕНО ВЕНЧАЊЕ У СРЕДЊОВЕКОВНОЈ СРБИЈИ

Сесија 9 (*** учионица 3)

Председавајући: Манолис Варвунис

1. Yulia Valeva (Sofia): ARCHEOLOGICAL EVIDENCES ON THE CHRISTIANIZATION OF THE PROVINCES IN TRACE 4TH-5TH C.
2. Дејан Радичевић – Дејан Црнчевић (Београд): АРХЕОЛОШКА СВЕДОЧАНСТВА О ХРИСТИЈАНИЗАЦИЈИ ЦЕНТРАЛНОБАЛКАНСКОГ ПРОСТОРА У РАЗДОБЉУ IX – XI СТОЛЕЋА
3. Athanasios Angelopoulos – Ilias Moglenidis (Thessaloniki): CONSTANTINE THE GREAT IN THE TOPOGRAPHY OF GREECE
4. Manolis Varvounis (Thrace): SAINT EMPEROR CONSTANTINE IN GREEK FOLK RELIGIOUS TRADITIONS
5. Nikolaos Graikos, Georgia Graikou ( Thessaloniki), NEWER DEPICTIONS OF STS. CONSTANTINE AND HELEN IN CHURCHES OF HELLENIC SPACE (19TH. CEN.): CULTURAL, DEVOTIONAL AND ICONOGRAPHICAL QUESTIONS

Дискусија

20.00-21.30

ПРОМОЦИЈА ЗБОРНИКА:
СВЕТИ ЦАР КОНСТАНТИН И ХРИШЋАНСТВО I – II
(Светосавски дом)

Говоре:

• проф. др Атанасиос Ангелопулос (Институт за национална и верска питања, Солун)
• др Васја Велинова (Центар за византијско-словенске студије „Иван Дујчев“, Софија)
• др Маркус Плестид (Институт за православне хришћанске студије Универзитета у Кембриџу)
• проф. др Синиша Мишић (Одељење за историју Филозофског факултета у Београду)

21. 30 Вечера

Понедељак 03. Јун 2013.

09.00

Литургија у цркви Светих равноапостолних Константина и Јелене

ОРГАНИЗАЦИЈУ СКУПА ПОМОГЛИ

Град Ниш Епархија нишка
Канцеларија за сарадњу са црквама и верским заједницама
KBC Banka
Општина Пантелеј
Црква св. Константина и Јелене Угоститељско-туристичка школа

Световен конгрес по българистика 2013


Празникът на славянската писменост и култура тази година ще бъде отбелязан и с академично събитие – световен конгрес по българистика. Той ще се проведе на теротирията на Ректората на Софийския университет, а участници ще бъдат изследователи от цял свят.

Дали с това събитие интересът към хуманитаристика ще бъде възроден, както амбициозно предназначава конгреса организационният екип е въпрос, на който трудно би могло да се отговори в аванс. Важното в случая се състои във факта, че в България събития с подобна наситеност са колекционерска рядкост, ето защо това заслужава особено внимание.

Не само това – тъкмо на подобни форуми ясно личат индивидуалните коефициенти на полезно действие на изследователите. Всичката предварителна информация може да бъде видяна в програмата на конференцията, която може да бъде достигната през тази връзка: програма за конгреса по българистика 2013.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 1 122 other followers