Да разтурим схемата на търговците на национализъм! Да изгоним дилърите на омраза от университета!


Наум Кайчев, ръководител на Катедрата по история на Византия и балканските народи в Историческия факултет на СУ, една от многото десни ръце на лицето Каракачанов, е заявил, че при промяна на властта в Северна Македония, която вече се очертава след загубата на Скопие на местните избори от страна на СДСМ, не ни очакват добри дни за двустранните отношения и за европейския път на държавата.

Трогателно!

Когато началникът на Кайчев конструираше българското вето, когато българските претенции към Скопие се сменяха всеки ден, когато българската общественост беше насъсквана срещу всичко македонско и се правеха всякакви усилия за втвърдяване на границата между държавите и гражданите им, подобни дълбинни прозрения, видими и тогава, нямаше.

Същият Н. Кайчев, който по странно стечение на обстоятелствата е хем партийно лице, хем академична фигура, пригласяше на ветото. Тъкмо той – отново – не пропускаше да спомене всред доминиращата си реторика на мънкане и нищо-не-казване, обвито във високопарната фразеология на „този проблем е много сложен“, колко са лоши македонските колеги, които не желаят да приемат, че са българи. Или поне бивши българи, че нацията им е „изкуствена“ (сякаш българската нация я набрахме от крушата!), че е създадена от Коминтерна и преди 1944 г. няма македонска нация, че езикът им е по същество български, че всички македонци просто трябва да преклонят глава и да позволят представителите на българския национал-комунизъм да ги научат на онова, което дирижираната от ДС историография на късния социализъм е изковала под пряка диктовка на тоталитарната държава с цел отпор на тезите на югославските нелепици. На Кайчев не му дойде на ум, че да сблъскваш един национализъм с друг води не до позитивни резултати, а до щети, които ще тегнат над двустранните отношения поне още половин век.

Наличието на личности като Наум Кайчев на ръководни позиции в науката и държавата е сигнал. Аларма. За вземане на академичното поле на абордаж от страна на дилърите на национализъм, за които това означава добри приходи, тъй като враждата води до бизнес и се продава като цяло профитабилно за онези, които владеят нейните лостове.

Да оценяваш постигнатото от твоята собствена дейност като негативно е:

1. Признание за провал. Да, милиционерският исторически разказ, използван за разпалване на комшийски омрази, е крах. Настояването на тази идейна бленда доведе до неизбежното – банкрут на българската политическа и академична позиция спрямо Северна Македония. Оттук насетне всеки, който реши да отдаде енергия на тази кауза, следва да се справи първо с това пълно ценностно и всякакво разорение на всяко твърдение с автор българин. Пропастта е погълнала и езика на нормалността. На всяко усилие за рационално говорене, основано на научно удържима фактология и изводи в съгласие с добрите академични традиции, ще бъде отговаряно поне с подозрение. Социалната тъкан е скъсана, а комуникационната нишка е разтерзана. Направихте го. Началството ще продължи да продава българско гражданство на фрустрирани македонци, заявяващи формално български произход и желание да станат българи. Каракачанките ще хапят и посредством своите академични подизпълнители, застанали на отговорната позиция за снемане на академичната автономия в името на партийната повеля – механизъм, навикнат още по времето на соца, който днес се възпроизвежда, но без маркс-ленинизма.

И 2. Форма на наглост, доколкото в сметката някак си отсъства разказът за ролята на смесената историческа комисия и на последното редовно българско правителство – двата ключови фактора, които споделиха идеология, за да доведат отношенията между България и Северна Македония до катастрофа. Забележително безочие е днес представителите на ВМРО да вдигат ръце в безпомощност и да заявяват, че – ето – Скопие пак реагира нецивилизовано, неевропейски, антибългарски. На насилието се отвръща с насилие, дами и господа. Не работи и сократическата поза, изговаряща видимо предстоящия нов курс на скопската политика като горчиво прозрение, което отново насочва братовчедите оттатък Осогово в посока, която е неблагоприятна и за тях, и за нас. Това развитие беше лесно за прогнозиране за всички, дори и за милиционер-популистите. Нещо повече – всички знаехме, че ще стане така. Именно демагозите, търговци на национализъм и съседска омраза, са сред малцината, които без срам го капитализират.

Цял мандат държахте тогавашния премиер за специфична част на тялото, заплашвайки го с болезнен за него жест, който потенциално можеше да причини падане на кабинета, ако линията на противопоставяне на национализмите не беше приета за официална правителствена политика. Днес един от лидерите на това движение – Наум Кайчев, член и на етически и професионално фалиралата отдавна смесена комисия по историческите въпроси – опитва да ни убеди, че ни чакат лоши дни.

Да, благодарение тъкмо на дейността на Ангел Димитров, Иван Илчев, Кирил Топалов и Наум Кайчев се случи изборният резултат в Северна Македония – партията, която застава открито зад подобряването на двустранния климат, претърпя ключова загуба, защото политиката ѝ изглеждаше неадекватно добронамерена на фона на българската агресия. Всякакви други очаквания са приказки за наивници.

Ненапразно наченах с афилиацията на Кайчев – той е ръководител на най-авторитетното университетско балканистично звено у нас. Самият той е доцент по история на Балканите, автор на книга, посветена на Македония. Гнилите плодове на национализма са резултат от съюза между академичното поле и политическото мошеничество, подчинено на свой ред на стабилни икономически интереси. Механизъм, познат – както вече отбелязах – от времената на тоталитарната държава. Тези, които са формирали възгледите на цитираните четирима, в чието число е и Наум Кайчев.

Дължите на гражданите на България и Северна Македония само едно – извинение и незабавно оттегляне. Нанесохте достатъчно щети. Вашият проект рухна. Не за вас, а за гражданите от двете страни на Осоговската планина. Време е последните осколки от национал-комунизма да отстъпят. Ясно е, че няма да го сторят доброволно. Дано в близко бъдеще съдебните и правораздавателните органи да бъдат свободни, за да видим част от политическите измамници там, където им е мястото. Любопитно ми е на какъв господар би служил Кайчев, който дори като политическо лице всякога се укрива зад „сложности“, „нееднозначности“ и избягва да дава каквито и да било решения вън от инструкциите, които онези, които го управляват, са низпослали.

Дължите ни – още – да освободите университета и науката от тежките зависимости, в които сте ги вкарали. Академията не е слугиня на продавачите на ненавист.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.