Научен проект „Конструиране на националната идентичност на Косово: между паметта и историята“


Научен проект „Конструиране на националната идентичност на Косово: между паметта и историята“

 

Финансираща организация: Министерството на образованието и науката на Република България чрез Българска академия на науките, мярка за стимулиране на научните изследвания на млади изследователи

Изследователски екип: Димитър Атанасов, ИЕФЕМ, БАН – млад изследовател; Марияна Стамова, ИБЦТ, БАН – научен ръководител

Времетраене на проекта: дванадесет месеца (2016-2017 г.)

 

Актуалност на темата:

 

Въпросът за груповата идентичност след разпада на бивша Югославия придоби особена острота. „Национализацията“ на културното наследство се превърна в един от водещите неразрешими проблеми, пред който обществата, получили държавности, се изправиха. Историческата дълбочина на националното застана на възможните пътища за диалог, а събития и личности от „големия разказ“ трябваше да бъдат поделени между новопоявилите се претенденти, създаващи нови „големи разкази“. В тази насока може да се заяви, че диагнозата на Лиотар за скоро очаквания колапс на гранд наративния модус на историята, се оказа прибързан ход.

Един от особено интересните случаи в тази насока е този на косовските албанци, които последни получиха право на съществуване в своя държава. Вън от юридическата страна на въпроса, тук също стоят редица „горещи“ проблеми, първият от които е прокарването на ясна демаркация между настоящите господари на Косово и бившите управници на областта. Първият проблем в тази насока се явява подялбата на историческия разказ и наследството. Казано по друг начин – изпълването на класическите стълбове на нацията, следвайки определението на Ренан, се оказа не събитие, а процес, съпътстван със своя драматургия, която подлежи на проследяване.

Изследването се вписва в контактния периметър на няколко полета от съвременната хуманитаристика: антропологията на историята, идеологическото моделиране на историческия разказ, разпадането на „гранд наратива“ и появата на историята в множествено число, отношението между памет и история, националната идентичност, културата на паметта, монументализацията и мемориализацията, религията и мястото ѝ в обществения живот и др. Ето защо не би било прекомерно да се заяви, че предложеният замисъл представлява построение, отговарящо на съвременните тенденции в знанието за обществото.

 

Състояние на изследванията:

 

Предвид актуалността на явленията, научните подходи към въпросите в състава на настоящото проектно предложение в по-голямата си част са проучени отчасти или периферно. Пролиферацията на проучванията в политологически ключове е налице, но въпреки това при доминираща липса на поглед „отвътре“, сиреч от перспективата на заедното – повече или по-малко проелемно – минало, без плътна локална опитност, генерираното познание продължава да бъде белязано от известна незрялост.

Появата на все повече текстове, издържани в жанра „спешна антропология“, въпреки че в накои случаи се смята за единствен начин за придобиване на актуална картина за дадено явление, също притежава достатъчно негативи.

Сред малобройните изследвания, посветени цялостно, а не частично или периферно на въпроса, могат да бъдат посочени следните: Silvia Salvatici. “Public Memory, Gender, and National Identity in Postwar Kosovo: The Albanian Community”, както и Robert C. Austin. “Greater Albania: The Albanian State and the Question of Kosovo, 1912–2001.

Една от големите липси в това споделено изследователско поле все още е комплексното изследване, базирано върху съвременността и издирването на генеалогията на проблемите в дълбините на историята, традициите, фолклорното наследство, държавните политики от миналото и рефлексите на общностите на всичко това. Тъкмо в нея прави успешен опит да се разположи настоящия проект.

Въпреки това, частични научни приноси са сторени и наблюдаваните явления са анализирани задоволително или поне е положено начало, което би могло да бъде абсорбирано и употребено плодотворно.

 

Цели и задачи на изследването:

 

Настоящото научно изследване е съсредоточено в няколко основни направления. Първото от тях е проучването на историческите разкази – академични и за широка обществена консумация – повествуващи историята на Косово и разкриващи с исторически средства идентичността на косовските албанци. Проектът за идентичност, базирана на общо минало, е част от изграждането на всички нации на Балканите, а и далеч не само. В този контекст ще бъдат прокарани успоредици с разгръщането на историите на българи, сърби и албанци, ще бъдат привлечени примери, свързани със случаите на румънци и гърци.

Отношението между памет и история тук би могло да бъде обследвано в множеството борби между фамилиите на локални герои, претендиращи за място в национално значимия пантеон на косовските герои. Градове и села в новата държава, все още неразпозната от цялата международна общност, са обраснали с черни паметници от гранит, изпълнени в строга стилистика, напомнящи както за траура на близките, така и за заслугите на паметувания. Феномен, който би могъл да се тълкува както като усилие за създаване на нови „места на памет“ (по Пиер Нора) и прекрояване на символичната карта на Косово като стъпка по превръщането на областта в държава – от „чужда“ в „своя“; така и като материализация на паметови енергии, като вклиняване на символичното във физическото пространство (по Джеймс Янг).

Втората посока е музейният разказ, демонстриращ чрез най-обективното – оцелелите фрагменти от веществения свят – кои са косовските албанци и защо са тъкмо такива, каквито са. Ненапразно Л. Витгенщайн настоява, че онова, което не подлежи на разказване, би могло да бъде показано. Ето защо историята и наратива в музеите, представящи историята и традициите на Косово, представляват логическа и рецептивна цялост. Ще бъдат проследени в детайли концепциите за показ на културното наследство на Косово и вложените в него идеологически послания, както и – доколкото това е постижимо – степента им на четимост от различни музейни публики. Ще бъде направен опит на базата на броя продадени билети и мненията в книгите за похвали и оплаквания да се проникне в темата за посещаемостта на косовските музеи на националната есенциалност, в отношението на зрителя и в е по-малко същественото питане за отношението на публиката и послевкуса, който общението с артефактите и тяхното излагане оставят.

Особен пример в тази насока е концептуализирането на историческата роля на САЩ в постигането на косовската независимост. Вторият етаж на Музея на Косово в Прищина е изцяло посветен на американския принос – както на политиците от Вашингтон, така и на албанските общности оттатък Атлантика. Важно е да се отбележи, че притегателната сила на световните свръхсили, възприемани от доста по-малобройни и не дотам влиятелни в международната политика нации, би могла да бъде непреодолима. Подобни ситуации на крайни пристрастия към играчи вън от собствената територия познава и българската история – паралел, който ще бъде направен на дълбинно, съдържателно ниво. По този начин явления от българската история ще получат многопосочно обяснение – така, че моделът на анализ и резултатите от него да бъдат ползваеми с оглед социалния проект на българската нация днес.

Третото съществено равнище е въплътено в популярната култура. Няколко са съществените тематични ядра тук. Не може да се пропусне националната идея „за изяждане“ – изграждането на кулинарни традиции и въ-образяването им като косовски, появата на „Големия брат“ отвъд Океана като хранителен етикет, знак за престиж. Особено любопитни са примерите от сферата на популярната музика с национално ангажирано съдържание, от чиито послания биха могли да се изолират смисли, относими към проблема за паметта като лична величина и историята като обществено значим ресурс, лишен от индивидуализиращи потенциали. Балканските паралели в този случай също идват сякаш от само себе си. Последно, но не по значение, ще бъде обърнато на култа към милитаризма и отношението към Армията за освобождение на Косово на нивото на масовата култура. Ще бъдат включени и примери за усилията на косовската власт за „одомашняване“ на обществените енергии, водещи към ирационални крайности в тази насока.

 

Очаквани резултати:

 

Осъществяването на замисъла, залегнал в основата на настоящото предложение, ще доведе до няколко ключови следствия. Ще бъдат публикувани ред статии и студии в национални и международни издания на български и английски език.

Плод на усилията на екипа ще бъде архивна колекция от снимки, заснети в Косово – уникален извор за историята на изграждането на местната идентичност, уловил момент в период, когато усилията към социално строителство в тази зона на Балканите са най-мощни.

Националният етнографски музей ще приюти част от това събрание на фотографии във вид на изложба, чрез която и съвсем незапознатия зрител би могъл да придобие начално знание относно конфликта в Косово и съпътстващите феномени.

Представянията чрез различни информационни посредници ще доведат работата на проекта до различни среди от възприематели – факт, който ще допринесе не само за общата информираност на научната и популярната публика, но и за продължаващото създаване на мисловни навици, част от концепцията за продължаващо обучение.

Завършеното изследване ще представлява единен текст в монографичен обем (над 100 стр.), който ще достигне до читателя чрез книгоразпространението и библиотечната инфраструктура у нас и на Балканите.

 

Приноси за развитието на младия изследовател:

 

Постдокторантското изследване ще допълни експертизата на младия изследовател, чиято докторска дисертация е посветена на историята на Косовския мит. Чрез това интелектуално усилие той ще продължи изграждането си като комплексен познавач на отношенията между сърби и албанци, а в по-широка рамка – на историята и културата на Централните и Западните Балкани. Този професионален формат би бил полезен както на БАН като водещо изследователско средище в България, така и на българското общество като цяло.

Тази цялостна проектна инициатива ще разгърне заложбите на младия учен за работа с визуални материали и осмислянето им в рамката на музейна експозиция.

Управлението на проект от такъв мащаб несъмнено влече след себе си развитие на мениджърски таланти, които в средата на БАН и от гледната точка на младите са все по-остро необходими.

Posted on ноември 22, 2016, in Наука and tagged , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s