Раждането на визуалния образ на княз Лазар от духа на Модерността. Аспекти на балканските идентичности през XIX век.


Настоящето представяне е докладна версия на студия, която бе предложена на академична публика за пръв път в края на 2013 г. на научна конференция, която се проведе в Сърбия. За реализацията на замисъла благодаря особено на моите приятели Борис Стойковски и Светозар Бошков, и двамата – преподаватели в Университета в Нови Сад. А видеото придружавам с презентацията, посветена на Раждането на княз Лазар от духа Модерността, неразделна част от замисъла.

 

 

Заключението, което бе пропуснато заради липсата на време, а по постмодерни причини:

1. Няма съмнение, че идеологическите проекти, създаващи визуалния разказ за националната история, реферират към различни източници, ползвайки ресурси от всякакъв порядък. В сръбския случай с княл Лазар представянето даде да се разбере, от една страна, че сред моделите безспорно са тези от актуалния артистичен живот в Цетрална Европа – художниците „европеизират“ своето изкуство, въвеждайки елементи както от поетиката, така и на равнището на идеологията, чиито извори са във Виена, Пеща и др. Това съвсем не е нелогично, имайки предвид обстоятелството, че първото изображение, в което княз Лазар не е мъж в разцвета на силите си по православното схващане за идеалния мъжки образ като подобен на Христа, а зрял владетел с побеляла брада и коса, е произведено от художник, творил в голяма част от живота си оттатък Сава, където европейското от столиците по Дунава е било далеч по-силно от османското.

2. Ясни са и връзките към православната традиция, които бих откроил в два основни плана. Единият – същностни, свързани собствено с тялото на ортодоксалната традиция, съдържащи концептуално прицелени позовавания на философията на православието в нейната исихастка редакция от последните векове преди османското завладяване на Балканите. Другият – референции към един репрезентативен слой на православната традиция, сторени с намерението да бъдат четими от публиката си, за която „високата“ традиция е достъпна във формат на редукция, пригодена за широка публичност, елемент от модерната епоха. Православието, концептуализирано във версията, активна в очите на рецептивната среда, вложено във визията на/за сръбската нация, влиза в точна сглобка с идеите на сръбския национализъм от времето на 70-те и 80-те години на XX век – време, в което – за разлика от борбения атеизъм на голяма част от Източна Европа – в Югославия е белязано от трайно инсталиране на религията в парадигмата на нацията, като елемент, подсилващ мобилизиращата функция на националната идеология и подсигуряващ по-плътно прехода от посланието към действието.

3. Връщайки се на терена на XIX век, логично изглежда да бъдат направени няколко предположения. Косовският сюжет в изкуството се ражда оттатък Сава, където османската власт е фигурурала виртуално – като „страх от турците“, като слухове за тяхната свирепост, донесени от участниците в сраженията с тях, от свидетели на случки, сполетели техните противници, от местния елит, поддържащ връзките между образа на османския завоевател и библейската традиция, от фолклора, изравняващ „новите“ и „старите“, традиционно познатите „варвари“. Този синтез очевидно не може да се състои в териториите под османска власт. Историята показва, че това не се и случва. Караджич събира епоса за битката на Косово в Херцеговина и отново – в земите оттатък р. Сава. Косовско Косово няма, както няма Косовски песни в Крушевац – столицата на княз Лазар. През XIX век чисто новото сръбско княжество начева действия по (пре)откриване на разказа за идентичността си. Множество местни легенди, отговарящи на стандартната за народната традиция формула „живял един цар“ или „имало едно време един юнак“, са всмукани и преработени до косовски-коректна форма. Навярно тъкмо това се случва с легендата за Милош Обилич като основате на манастира Туман в близост до Пожаревац – в самото начало героят няма име, както е безименен убиецът на Мурат преди Орбини да го назове с име в началото на XVII век. Косово обаче се появява като народна история (ако можем изобщо да въведем това понятие с нужното доверие) в Западните Балкани. От това можем да заключим, че Косовският мит е сръбски, но сюжетът „Косово“ като ресурсен източник на сръбския национализъм е запазен оттатък терените, считани за „сърце на Сърбия“.

Posted on октомври 30, 2014, in Наука. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s