Стратегии за разказване на средновековната история през социализма


Семинарът за млади изследователи, част от проекта „Стимулиране развитието на научния потенциал в изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности“ има честта да Ви покани на своята сбирка, с която открива академичната година.

Времето: 21.10.2014 г., 11:00 часа

Темата: „Стратегии за разказване на средновековната история през социализма“

Мястото: Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН, ул. „Московска“ 6А, зала 19

Лектор: Димитър В. Атанасов

Виж новината на сайта на ИЕФЕМ

Lecture BAN, 21.10.2014

Едва ли има съмнение в идеологическия характер на историята. Замервана от мнозина поради това, моето скромно мнение настоява тъкмо на обратното – превръщането на миналото в история не би могло да се осъществи без входно-изходно устройство, което подрежда хаоса в порядък и задава начина на неговото четене. Ето защо не спирам да вярвам, че функцията на историка никак не е да се срамува, считайки ангажимента на историята за непоправим родилен порок. Повече: заставам зад схващането, че тази позиция издава изначален страх от отговорността изобщо – дефект на съвременните нео-либерални общества, още повече – на изследователите. Социална стратегия, която – ако си позволя да преразкажа непрецизно думите на Цветан Тодоров – представлява „новото предателство на знаещите“.

Едва ли би бих открил киселото мляко, ако заявя, че именно в работата с идеологическия филтър е – ще се изразя максимално дълбоко – достойнството на историка. Начинът, по който изследователят се до-полага и стои-до.

Моделирането на миналото, следователно, създава (поне в контекста на три-хилядолетната европейска културна парадигма) настоящето, излъчвайки онези ценностни нагласи, които обществото припознава за трайни, за важни в максимално консервативния смисъл на думата.

Ето защо признанието за идеологическия характер на историята не следва да бъде гледано като заявление за изначална съпричастност към неистината, възлизайки към представата за една флагрантна, но масова и съвършено неизбежна манипулация, на която непринадлежните към гилдията на историците биха могли да бъдат само невинни жертви. Подобна позиция, макар и удържима от една повърхностна гледна точка, трудно може да бъде валидирана, ако идеята за социално конструиране бъде отърсена от заплашителността си, наследена от тоталитарните режими на XX век.

Стратегиите за изработване и разказване на историята на средните векове, изковани и приложени от един от тези режими, ще бъде обект на опита за представяне.

Специални благодарности към Университетски хуманитарен комплекс „Алма Матер“, без чието материално и институционално съдействие този замисъл едва ли щеше да се осъществи.

Posted on октомври 16, 2014, in Наука. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: