Измерения на битката за академичното или студенти срещу мутри


Световният капиталистически заговор няма вина. Защото такъв съществува само във фантазиите на българските комунисти, които се самонаричат социалисти, че даже и социалдемократи в опит да избегнат стигмата на най-правилното за тях понятие. „Кроежите на подлите капиталитсти” е реторически номер, твърде ефектен, който безвъзвратно изветря. Техниките за манипулация на масите от порядъка на КомИнтерна отдавна нямат почва, освен в съзнанието на онези, които с чиста съвест ще нарека интелектуално количество.

Негови представители, облечени с черни, кожени якета – типичен елемент от униформата, с която стана популярен Волен Сидеров до там, че някои дори го наричаха „човека с коженото яке”; с тъмните очила, избръснатите до кожа глави и едрата, корпулентна физика, които се опитаха да нахлуят брутално в Ректората на Софийския университет, насъскани като злобни кучета от своите партийни централи. Твърдението, че това са докторанти и доктори, противоречи на очевидността – тези люде са чужди на културата на диалога. Ако наистина поне част от тях са докторанти, тогава следва да се замислим върху все по-задълбочаващите се проблеми в българската наука, в която кандидати за докторски степени бяха Красьо Черния, доцент е Алексей Петров, самият Бойко Борисов също е доктор, а Христо Стоичков – почетен такъв на Пловдивския университет.

Добре се видя идентичността и автентичността на контрапротестиращите – това са същите двайсет-трийсет души, които назовават себе си „контрапротест”, предвождани от Мишо Шамара – лице с не особено престижно минало из институциите за лишаване от свобода; и от небезизвестния Росен Петното – човек, също прочул се с проявите си, отстоящи твърде от добрия вкус, които са му донесли не едно и две противоречия с българските органи на реда и правораздавателни институции.

Тези люде, нямащи общо не само със Софийския университет, но може би и с третосменната гимназия в село Ръгни колец, се оказаха лицата, застанали с едрите си тела в защита на академизма. те си представяха това по начин, достъпен за техните разбирания – с нецензурни възгласи, подходящи по-скоро за махленско сбиване, за каквито из Европа наказват с отстраняване от футболен стадион; със стадно, агресивно втурване-изтърчаване, което правят не студентите в часовете си по спортни занятия, а тъкмо кварталните побойници, наети от някого за разправа; с насилване на врати, тропане и удряне с юмруци, довели до строшени стъкла на сградата на нашата Алма Матер, която видимо не е тяхна по никой начин. Съмнявам се, че тези люде имат дори бегла представа какво точно означава Алма Матер.

С тях, за жалост, беше и лице с депутатски статут. Разбира се – от наследницата на Българската комунистическа партия. Той стоеше зад тях, той беше един от тях. защото не стори нищо да ги озапти. Тук е мястото да попитам кое висше училище е издало диплома на такава фигура, която по всичко личи, не не отговаря нито на културните стандарти на която и да е професионална колегия (освен на тази на кварталните биячи, където обаче дипломата по-скоро пречи на реализацията), нито неговото поведение беше в състояние да срещне моралните еталони на пребивавалия, макар и периферно, в академично общество.

Дотук – нищо кой знае колко любопитно: бивши комунисти, нарекли се социалисти, със своя соматично внушителен антураж, решиха да смажат алтернативното мислене и усилието за промяна. Това се случваше у нас близо половин век, а една от най-свидните жертви на опитите за идеологическа унификация и свеждане на всяко разумно усилие към марксизма-ленинизма, е тъкмо университета. От Университет той беше на път да се превърне в даскалоливница. Тъкмо левите наложиха схващането, че наука се произвежда в академиите на науките, а в университетите се правят хора с дипломи само и нищо повече.

Да, нищо ново. Този път, вдъхновени от механизмите на Народния съд, представителите на „народа” решиха да се саморазправят с хора, които в техните очи видимо бяха „врагове на Партията” (за тях тя е една, защото им дава всичко онова, до което те инак не биха имали достъп дори през затворнически решетки), следователно и „врагове на народа”, които следва да бъдат смачкани физически и унищожени до крак, тъй като това се полага на „силите на рекацията”. Тези „капиталистически гадове”, платени от ГЕРБ, Реформаторския блок, Меглена Кунева, Джордж Сорос, еврейските лобита, световния заговор срещу „народа” и от кого ли още не.

В случая обаче имаше и намеса от страна на „високия” регистър на партийното ораторство. Преди акцията на силоваците, предвождани от лицето-депутат с видимо силови навици на интелекта, в ситуацията се включи мощно и Ваня Добрева – професор с неизвестно какви приноси в изследването на възрожденската литература. Няколко кратки щрихи към нейната научна биография – до преди няколко години дамата кротко преподаваше в Югозападния университет, но след приемането на новия Закон за развитие на академичния състав стана ясно, че университетоподобни печатници за дипломи като бившия институт за библиотекарки придобиват шанс да произвеждат люде с академични титли на конвейр. Само напомням, че там професор стана човек, който доказа, че центърът на Земята е кух… навярно имайки предвид някоя друга кухота там, където у повечето биологични индивиди има някой важен орган. Там тъкмо Ваня Добрева скоропостижно беше изработена на професор, а влиятелното присъствие на лице от нейния политически калибър в списъка на преподавателите видимо донесе ползи, една от които е наричането „университет” на това причудливо недоразумение на българския норматив и белег за нисък академичен морал, в чието пръкване няма нищо необяснимо.

„Слухове” имало, „градски легенди” били плъзнали, според които парите на г-н Иво Прокопиев поддържали пламъка на протеста в Ректората. Изклачително типична реторическа фигура, прицелена в масова манипулация, особено популярна по времето на Държавна сигурност, когато тъкмо на основание чуто, но не съвсем, видяно, но не със собствените очи, мнозина невинни попаднаха в затворите и в трудовите общежития за обществено опасни лица (популярни като „лагери на смъртта”), значима част от които изобщо не се завърнаха. Когато човек с власт направи хипотеза, тя бързо бива повторена многократно, а условният ѝ характер бива изтрит – елемент от механиката на предаване на мълви, от който всяка тоталитарна държава се възползва. Ето как предположението на Ваня Добрева, която формално не може да бъде обвинена в клевета, се превърна само за няколко часа в „самата истина”.

Макар не особено прозрачна в професорското си достойнство, Добрева все пак е университетски преподавател. Несъмнено тя е достатъчно добре запозната с теорията на пропагандата, тъй като не бих допуснал, че специалист по литература, боравещ ежедневно със слово на професионално равнище, е в състояние ей тъй на! – да „изпусне” невинно фраза, чиито ефекти да не е в състояние да предугади поне в тяхната широка и най-работеща в случая рамка. Струва ми се несериозно дори български депутат да си служи с подобни средства за масова (дез)информация. Ако приемем, че това не е така, би означавало да поставим твърде нисък стандарт за средния депутатски ум. Макар фактите да говорят съвсем друго, няма съмнение, че не бива да е така не от някакво „високо” идеалистично положение, а от позицията на политическата прагма, която налага народният представител да притежава нормален, а не оскъден интелект.

Погледнато от друга позиция, най-лесният начин за компрометиране или за придаване на престиж на всяка идея и инициатива е привързването към вече утвърдени марки. Желанието за бързо набавяне на авторитет минава през прилепване към съществуващите му източници. Омаскаряването се реализира най-лесно и евтино посредством отправяне на обвинения в близост с безспорните мерзавци. Същото бе сторено и по отношение на студентите, окупирали СУ с искания за прозрачност и справедловост. Ако приемем, че г-жа В. Добрева не е задълбочено запозната с начина на разпространение на устна, непотвърдена информация по правилата на психологията на тълпите, то това би значило да отправим към нея директно обвинение в полуграмотност. Иска ми се българските професори, пък даже и тези, избачкани набързо и с явна намеса на извънакадемични намерения, да са способни да срещнат поне познавателния еталон за титлата си. Зад професурата трябва да стои експертност. Не по-малко желая обаче людете на науката да отговарят на моралния стандарт, дефиниран от академичния етос. На госпожата-депутат от партията, сторила някога Народния съд, ще оставя да си избере дали да бъде разпозната като надценена в професорството си от позицията на интелектуалните качества или на етичните нормативи.

Няма да пропусна и обстоятелството, че с обвинението за действащо зад протеста задкулисие студентите, наричани „бъдещето на нацията”, бяха обидени тъкмо в качеството си на носители на потенциал, чието разгръщане в университетска среда ще доведе до формиране на безпристрастни експерти, които се очаква да служат съвестно и от висотата поне на професионалната си етика, на обществения интерес. Ако висшето образование произвежда не субекти, не хора със своя воля, която са готови да отстояват, то проблемът е на последно място в тях, а преди това – вкъщи, защото провалът на родителството е грандиозен; в образователната система – тъй като изпадането на учения човек от всички сфери на престиж се оглежда и в ниското ниво на студенцията (за което вина имат поредица Парламенти и куп още държавни институции, част от които е и Добрева); накрай и у самите преподаватели, в чиято гилдия претендира да членува и самата г-жа Ваня Добрева.

По стар комунистически обичай вината беше наметната само на протестиращите, които бяха уязвени в най-чувствителната зона на тяхното достойство – възможността за самостоятелно вземане на решание, в тяхната интелектуална автономия. Тъй като партията БКП (разбирай и всичките ѝ наследнички тук) – да напомним – е права дори тогава, когато греши. От това следва, че партията е в правото си да лъже, клевети и манипулира, без това да ѝ бъде считано за грях. Защото корпулентните младежи в двора на Ректората не са доказателство за обвързанисти на протеста с когото и да е, даже напротив. От тях няма да разберем дали наистина окупиралите сградата на Ректората действат като себе си или са подчинени на някакво ръководно начало, чуждо на академичното. Да, г-жо Добрева, Вашата партия продължава да действа по утъпканите с кръв начини, ето защо нямаше нужда да я преименувате на социалистическа.

Не на последно място – на какво се дължи фактът, че тъкмо партиите, които назначиха настоящото правителство, застанаха като Матросов на амбразурата, бранейки честта на видимия нечестивец, който не подхожда нито на статуса на университетски даскал (защото отказа на свои колеги да им разясни, да ги научи), нито на конституционен съдия (тъй като в решението му личи въздействие от страна на фактори, на чиято страна е само неправдата)?

Доводи в полза на твърдението, че Народното събрание, Министерският съвет и съдилищата действат под диктата на подземието – колкото щеш. Само едно от тях е отказът на преподавателя да разясни пред своите студенти естеството на казуса с връщането на депутатството на Пеевски. Аргументи, посочващи недвусмислено участието на нечисти сили на страната на протестиращите – нито един. Потрудете се повече, другарки и другари! Някога минавахте със „слухове” и „градски легенди”, защото репресивната машина мачкаше наред, в това число и свои (тук – случаят с осъдения на смърт Трайчо Костов). Времената се менят. Вече подобни евтини „спецефекти” не работят. За разлика от някога, днес вече четем безпрепятствено. Пътуваме извън България – виртуално и реално. Далеч по-способни сме да излезем от средата на идеологическата инженерия и да погледнем кое, прочее, следва да бъде смятано за правда и кое е плод на болно въображение, подкрепено от добре заплатени типове, чужди на културата на диалога.

Всичко това свидетелства срещу вас, драги членове, симаптизанти и инструменти на лявата идея у нас. За да си част от тази система, в която равнището на морал е в рамките на статистическата грешка, трябва да си или умствено ощетен, или банкнотно заслепен. За да подкрепяш втурналите се срещу храма на знанието мутроидни лица, трябва или да си съвършено несъпричастен към него, да не даваш пет пари за това кой и колко знае, каква ценност е да се познава; или да си добре моделиран с шансове, които инак не би имал. Не изпитвам притеснение да заявя, че значителна част от споменатите в настоящия текст лица, маркирани в идеологическо червено, не биха имали и половината от онова, на което днес се радват, ако не се бяха присъединили към Партията-майка. Ето защо техните привърженици атакуват университета – за тях майка-кърмилица, Алма Матер, е не познавателното средище, а партийният секретар, разпределящ порциите в държавата и в местните партийни огранизации.

Posted on октомври 28, 2013, in Публицистика. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s