„Съединението прави силата“


Отново е 6 септември и отново ще си говорим за Съединението. Защо, прочее, изобщо празнуваме този ден? Какъв е смисълът на националните празници? Защо изобщо учим история? По какъв начин разказът за миналото създава общност и моделира групови идентичности?

Едва ли ще намеря особено аргументирана опозиция, ако заявя, че в последните двайсет години историята изгуби смисъл. Някогашният партийно-класов задържаше разказа, създавайки съдържателна опора. Имаше защо да се учи миналото, защото развитието на човечеството трябваше да завърши светло в стадия на комунизма, а всичко друго беше представяно като успешно или не дотам сполучливо усилие в тази посока, като предистория на комунистическата социално-икономическа формация.

Алтернативното популярно четене на историята беше свързано с националната идея – проект с последна цел обединението на всички потенциални членове на нацията в обща държава. Тук смисълът се задаваше от пулсациите на националната територия, а герои и мерзавци бяха различно причастните към общата кауза. „Лоши“ бяха всички, които оспорваха дадени национални права, гледани като „исторически легитимни“.

Кого обслужва историята? Бихме ли могли да създаваме исторически разказ за всеобща консумация, спазвайки дистанция спрямо политиката? Къде е границата между наука и чиста манипулация?

Това ще бъдат само част от темите на 6 септември в предаването „Нашият ден“ на програма „Христо Ботев“ по БНР. Гости в студиото – проф. Николай Василев и аз.

Posted on септември 5, 2013, in Uncategorized. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s