„Козните на харема“


Честита Нова година! Да даде Бог здраве, защото без него не може; мир – толкова, колкото всеки би понесъл; любов – повече, отколкото всеки би дръзнал да си пожелае, а всички бихме могли да понесем!

frederick-arthur-bridgman-american-painter-1847-1928-the-harem Този път моя милост се превъплъщава в ролята на  византийския писател Лаоник Кидон: любопитна фигура, с която всъщност начева османската дворцова историопис. Лош познавач на елинските древности, попаднал на зле запазен ръкопис на Тукидид, вместо Леонид, той разчел и се самоименувал с далеч по-познатото за ромей Лаоник. Относно рожденото му име историята мълчи, а повече не споделя и самият той.

Фамилията Кидон той също присвоил, тя принадлежала на късновизантийски аристократичен род, пък и звучала добре в ушите му, привикнали да слушат прочетените от самия него и често пъти силно изкривени имена на античните бегове, герои и писатели. За мнозина присмехулници (а такива хич не липсвали) Кидон веднага се превърнало в Хитон – Лаоник всякога бил с добре пригладен хитон, силно увлечен не толкова от същината на нещата, а от външния блясък и неговото охотно демонстриране.

Той принадлежал на провинциалната интелигенция, живеел в Адрианопол. Бил по природа страхлив, особено когато става дума за битки и други събития, довеждащи едни до слава, а други – до позор. Ето защо Лаоник бил един от първите, побягнали от града пред все още далечните очи на османската армия. Излъган от незнаен венецианец, той нарамил всичките си ценности (слабо е да се каже, че те не били много) и потеглил към Селимврия – според неговите данни там все още било безопасно и чисто от нашественици.

Да, ама не! По пътя си историкът ненадейно попаднал на османска военна част, пръснала се в Тракия да събира продовлствие. Каква по-желана плячка от грамотен ромей и какво по-авторитетно начало на османската историографска традиция?!

Моят скромен принос в разказа на радио-романа „Козните на харема“ – ей на, тук!

Замисълът принадлежи на моите приятели Кин Стоянов и Емил Янев. Без тях все още нямаше да знаем как, прочее, би могла да се произвежда литература в реално време.

Повече за осмата радиокнига от поредицата „Български Риалити Романи“:

„Спускане в средновековието. Краят на 14 век. Одрин или Едирне, по турски. Първата европейска „стъпка“ (резиденция) на османския султан. „Козните на харема“. Една история за жените и мъжеството. Разказът за едно величаво и трагично време. Време, в което историята на Балканите се пише с кръв. Ятаганът посича меча. Картината на един грандиозен сблъсък между две цивилизации, две култури и две религии – с предопределен край. 

И все пак. Търсим друго – какво се случва, когато 112 жени от всички краища на Балканите, с различна външност, възраст и народност имат общ съпруг – всемогъщият султан на бъдещата империя. И точно те, обречените на нежност, да застанат като невидими гвардейци пред входа на Европа.“

Можете да се насладите на целия роман, слагайки един ляв бутон на мишката тъкмо тук.

Posted on декември 31, 2012, in Литература. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s