Интервю с проф. Калин Янакиев (Interview with prof. Kalin Yanakiev)


„Как да не сме сами, след като на нас не ни принадлежи в собствения смисъл на думата дори нашето собствено тяло?! Тялото е сякаш не просто онова, което ни прави да ни има, а което ни прави елемент от света. Онова, с което ние сме на-лице. Но дайте си сметка, че нашето тяло може във всеки един момент да заболее, да се парализира, да се пръсне на прах. Тогава се оказва, че дори онова, с което аз съм в този свят, не ми принадлежи. Кой съм аз тогава? Какво съм аз, щом като дори това мое тяло не ми принадлежи? Когато съм жив и здрав, аз докосвам тялото си и не казвам: „Това е моята кожа.“, а казвам, че това съм аз, защото това действително съм самият аз. Но, от друга страна, това е и нещо, което съвсем не ми принадлежи – то може да легне парализирано и да се окаже, че аз не съм бил това. След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“

„Могат да ме накарат – съвременната тоталитарна цивилизация е достигнала до тези възможности – да бъда принуден да предам. Тогава аз трябва да избера: или да предам и да остана жив, или да не предам и да ме убият. Понякога, поне така би трябвало да бъде, аз избирам да не предам и да загубя живота си. Знаете ли защо избирам да загубя живота си? – Защото не мога да понеса да остана сам-без-себе-си. Защото не мога да понеса, че никога няма да се срещна отново с онзи не-предател, който бях, преди да ме накарат. Ще бъда лишен от себе си. И аз избирам себе си с цената на живота си. Следователно дори животът ми не се покрива с моята самост. Аз съм една вече шеметно дълбока самота. Тая самота е ужасната участ на човека. Тя също би могла да бъде преодоляна в предел. Единствено, ако има един Съм, в който аз вечно съм. Който има за мен вечна памет. Тоест отново в Бога. Отново се връщаме към христиняството.“

„Цялата ми радост от християнството винаги е била свързана с това, че християнството не е лековерие.“

 „Човек се надява на какво ли не. Надеждата по някакъв начин се диша даже. Тя се подушва, тя трудно може да се обоснове. Чуйте как вика птицата, когато е наранена. Нейният вик е просто рекация на болката. Чиста телесна реакция. Сравнете с това как вика човек. Неговият вик винаги е адресиран. Дори да не е съзнателно адресиран. Когато викам, аз мога да не знам към кого викам, но моят вик на болка никога не е като на птицата. Той винаги се насочва към някого, което означава, че има Някого, на когото аз се надявам пред-разсъдъчно. Не в смисъла на „предразсъдък“, а на „преди разсъдъка“. Надеждата може да се диша с дъха на болката, може да се диша с дъха на радостта, защото обикновено и радостта си адресирам към някого. В нашата радост, доколкото е човешка радост, винаги се съдържа и елемент на благодарност. Кому благодарим? Има някакъв хоризонт, на който се очертава очертанието на Онзи, на Когото се надяваме и на когото благодарим.“

„Смисъла на тези неща изглежда може да види само човек, който има вкус да се замисля. За който битието, което живеем, не е безпроблемно. Ако се решим да мислим – това е вече наградата на философа – ние ще се срещнем с един невероятен празник. С ето този, например, мисловен пир, че ще се убедим, че битието е чудо. И това чудо ни го доказва разумът. Онова, което никога няма да мога да обясня: какъв е смисълът да си мислим за тези неща. Какъв е смисълът да се питаме за тези неща, защото ние можем изобщо да не се питаме за тях и да си живеем, както си живеем, без да ни интересува чудо ли е нашето съществуване.“

Posted on февруари 6, 2012, in Uncategorized. Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Калин Янакиев има рядката способност да говори разбираемо и същевременно красиво и дълбоко. Книгите му са може би най-доброто нещо, което някога някой е писал на български език.

  2. интересен блог, продължавайте да постирате и да споделяте с всички нас – поздрави и до скоро

  3. Години наред съм се учил на дълбока философия от този човек.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s