Православните манастири на Косово. Кой кого пази и защо?


Моите наблюдения от манстирите на Косово при първата ми визита през 2009г.:

Кадрите са заснети изцяло с любителска техника, а голяма част от тях – тайно, тъй като снимките и заснемането на видео в манастирите е забранено. Ето защо качеството не е перфектно.

„Нож, жица, Сребреница” гласи оригиналът. Надпис, който и до днес може да бъде прочетен някъде из улиците на Белград. Ножът убива. Или аз, или врагът. По възможност все пак аз. Жица – така сърбите наричат бодливата тел, която тук метонимично назовава ситуацията на война, ограждайки моето от чуждото. Сребреница – град в Босна, превърнал се в синоним на клане. Това, което се получава, когато редовна армия, озверяла поради факта, че е война, се нахвърли върху мирно, цивилно население. Не дай Боже пък да не е армия, а паравоенно формирование, подобно на все още будещите панически страх, граничещ с ужас, тигри на покойния Желко Ражнятович, известен като Аркан.
Тук вардят не войници, а мироопазващи полицаи. Лично аз не видях разлика. И едните, и другите изглеждат като войници – имат униформи, оръжие и военна техника. И едните, и другите служат за жива демаркационна линия. Присъствието им просто сочи, че оттатък може, но отсам се прониква само с бой и – евентуално – с цената на собствения живот.
Кого охраняват те? – Не, те не пазят домовете на хората, защото е непосилно и скъпо да бъдат охранявани над сто хиляди. Те се опитват да съхранят в годна за обитаване форма не кое да е, а домът на Бога. На Онзи, който по определение е любов. Който казва, че когато ти ударят плесница по едната буза, следва мигновено да отвърнеш на жаждата за насилие, обръщайки и другата си страна с готовност да бъдеш зашлевен. Там се е населил Онзи, който е прави разлика между хората – било от каква националност са те, от каква раса или социален произход. Тъкмо Той, чрез Рождението на Иисус Христос прави възможно Богът да стане човек, а човекът – Бог.
Кой пази тези светини? От кого? Дали един и същи Бог сътвори и тези, които някога са построили всичката тази красота, и днешните потенциални поругатели на тези свети места и предмети, а и тези, които се опитват да ги спречат… с оръжие. Та нали тъкмо Иисус Христос през целия си съзнателен 33-годишен живот не се докосна до средство, с което се отнема живот?!
Не, виновна не е друга религия – там, на Косово, осквернените, подпалени и разрушени църкви не са заменени от джамии. Архитектурата на свещеното не се променя формално. Няма джамии, синагоги, няма изобщо фундаментален, човешки, топъл, стремеж към общение с нещо над теб, над всички нас. Има само желязо, бетон, заплашително сърчащи шишове, сякаш варварите ей сега ще дойдат, подобно на стихотворението на Константинос Кавафис.
Без значение дали Бог го има или не, всички понякога се чувстваме безсилни. И имаме нужда някой да ни закриля, да бъде загрижен за нас. За едни се грижи Бог, защото те вярват, че е така и в живота им става тъкмо така. Други се грижат сами за себе си. Или оръжието ги кара да мислят така. А за трети се грижат такива, които гордо се разхождат в униформа, всявайки респект и дисциплинирайки.
Но кой пази тях?
Религията не е просто някаква сграда, нито може да бъде изобразена на стена. Тя дори не е мистичният пламък на свеща – одомашнената и внедрена в полза на човека и Бога стихия на огъня, която иначе буди примитивен ужас, подобно на насоченото оръжие. Тя е простичкото „Не съм сам на този свят.”. Защото всички ние не сме сами. Защото, както казва проф. Калин Янакиев, дори викът ни на болка не е просто физическа реакция, а всякога е насочен. Нашето викане винаги има адрес, защото в спонтанно изтръгнатият звук диша надеждата, че тъкмо не сме сами, констатирайки по особено парадоксален начин, че на някого му пука за нас. Защото ние сме Него и Той е нас.
За някого Той е Бог. За друг – оловото, куршумът, 45-тият калибър. А за трети – по-големият брат, който по определение трябва да бъде зарижен за тяхната нищожност и строго я охранява от посегателства. Без да пита на кого е притрябвал нищожният, освен на самия себе си.
На кого обаче му пука за този, на когото му пука за нас? Кой трябва да бъде отговорен към Него, защото не само ние отсам имаме нужда от обгрижване?
Кого точно пазят полицаите на Европа и Америка? И по-съществения въпрос – какво налага светините да бъдат охранявани с оръжие? Как може да бъде разкъсан този
Вероятно мнозина биха потърсили веднага конкретна вина, биха посочили дадена страна, биха я заклеймили и биха счели казусът за решен. За нас на Балканите е свойствено често-често да замахваме с думите, че политиците са маскари. Тези думи не просто са някакво дебелашко клише, зад което крием собственото си нежелание и неумение да разберем Другия. Другия с главно „Д”. Това е посягане към въздуха, сякаш срещу досадно насекомо – мислим си, че сме се справили с него, че сме го изпъдили, докато не ни кацне на гърба, от където поради специфики на човешката физика досадни инсекти се гонят по-трудно.
Да, ние не желаем да вникваме и да разбираме. Да, тъкмо ние сме виновни за факта, че някъде домът на Господа е застрашен от насилие. Не, това не е домът на Бога. Това е еманацията, проявата в най-чист вид, дестилата на нашата заедност.
Не ми се иска да вярвам, че и това е изначално заложено у човека. Не само, защото инак Иисус, който ни завещава да обичаме ближния си като себе си, в мига на постигнатата заедност би се оказал просто някакъв празнодумец.
Все пак свободата на вярата включва и да не вярваш. За невярващите обаче всичко това трябва също да има стойност. Тази на от древни времена оцеляло културно наследство. Признато от междунадорни организации като богатство, принадлежащо на цялото човечество.
А кои са тези, които лелеят неговото разрушаване и как точно се наричат хора? – Питам с пълното съзнание, че една или няколко организации не са в състояние да определят границите на човешкото. Без това обаче да означава, че нямат силата да констатират общопризната културна значимост. Защото за нерелигиозния това все пак е част от миналото.
Казано най-просто – историята не започва от днес сутринта. Нито от вчера. Нито принадлежи на един или на друг. Тя не е ничия собственост, защото инак би означавало, че все пак някой има права да я насилва.
И кой е този, който в опита си да усвои дадено пространство, прави опит да издевателства над светини, преценени като част от културното наследство, като елемент от онези последни 3500 години, в които ние се кълнем, наричайки се европейци? Логически той следва да бъде изхвърлен и от европейското мисловно пространство, чак основания има да изпадне от идеята за човешкото въобще. Подобен ход обаче, макар логически легитимен, би изравнил двете страни. Би стопил разликите, но не в полза на цивилизационния избор, не в посока на обръщането на другата буза за понасяне на още един шамар, а напротив – към деградирането на ценностите, които отчасти ни правят да бъдем това, което сме. А тези стойности не са изковани тази сутрин, нито могат да се сглобят за година-две и в ущърб на вече съграденото и признато.
Ако има смисъл от историята, той е тъкмо в постепенното надграждане, в работата над себе си с оглед постигането на целта, която искаме да бъдем. Да бъдем, защото да бъдем можем или всички заедно, или никой.
В този ред на мисли – майната му на етническото прочистване! Не, не се извинявам за думите си. Политиците могат, но само донякъде да денонсират човешкото, свеждайки до до спекулативно угодното за тях. Майната му и защото няма успешен опит за изтриване като на следа от молив с гума на дадена човешка група от определена територия. Все някой ще остане. Ето защо все пак по-съществена изглежда възможността да отчетем подобността си и да бъдем заедно, всеки – творящ своята история, а всички – нашата обща.
11.10.2009г. Косово. Не е война. Вече. Но на „Нож. Жица, Сребреница” може да се отвърне с „Нож, жица, Свети Архангели”, „Нож, жица, Успение Богородично”.

Posted on януари 5, 2012, in Фото и видео. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Видеото е уникално, качеството няма значение!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s