„Имам една добра и една лоша новина“


Прастарото клише, опиращо се на субективната преценка на събитията, дебне всякога иззад тъмнината на ъгъла в очакване да се пласира някъде, придобивайки плът. А около Коледа (времето на започване на настоящия текст – бел. моя, Д. А.) всяко говорене за въплъщение има особен статус, тъй като апелира не само към християнските смисли на този акт, а и към незримите културни дълбочини на езичеството, на застрашителните и губителни тератоморфични сили, които раждат в безкрайни мъки един различен свят, в който всичко е или ужасяващо и потресаващо, или умирено и прекрасно. Свят, в чиято конструктивна схема е заложено изконното и довечно противоборство между прелестно-ураничното, което произлиза от безбрежната синева на небето, превръщащо безкрайно зримото в крайно осезаемо, и погубващо-хтоничното, изпълзяващо в чудовищност от невидимите дълбини на земните недра, заплашващо родително-възпроизводителната функция на човечеството. Добър пример в това отношение е митът за раждането на Зевс, спасен чудесно от все-дете-изяждащата паст на собствения му баща Кронос.

Именно тези удавящи личността пространства на пратипове напомнят за себе си, когато стане дума за реформи. Езикът на медиите потвърждава това, а говоренето на представителите на различните реформени проекти – още повече. Често пъти сме свидетели как опозицията представя своя проект като спасение, като отново изграждане на света, загубен след погубващото отдалечаване от първоначалата, което систематично реализира дадено настояще управление, желаещо да види на дело и в пълнота определен пъклен план за унищожение на битието, мислено в микромащаба на обекта на трансформистки опити. На свой ред официозната реторика всякога бълва думи, думи и още думи относно застрашителността на решителните промени, за необходимостта от работа, която няма да застраши устоите на света, а само ще подобри неговите несъвършенства, правейки го от задължително местопребивание в уютно за живеене, почти напобобяващо битийната хармония на дома. Продължавайки тази логика, нерядко дадени актуални режими прибягват до повече или по-малко осезаем натиск върху информационните посредници – словото ражда плът, а тя на свой ред е в състояние да взима решения като електорат. А този факт изисква специални мерки, за да бъде тя предпазена, доколкото е възможно, от грехопадане в неправилен избор, тъй като това може да доведе до очистителни бури от типа на Потопа, а в още по-лошия случай – до кръвни жертви в името на всеобщото изкупление.

Ето защо покрай разни видове избори всеки вид управляващи правят опити да произвеждат добри новини за себе си, а за опозицията си изравят от дън земя кирливи ризи. Външните спрямо дадения настоящ режим – напротив – правят всичко възможно да оползотворят често пъти малкото свои медии, създавайки си положителен имидж и опитвайки да омаскарят тези, срещу които застават, чрез новини и сензации.

Ето защо от прастари времена новините все биват добри или лоши. Това какви са те на свой ред зависи не от някаква обективна даденост, която впримчва като в капан възможната интерпретация, мислимия начин на гледане и разкриване на смислите на фактологическата последователност, а от позицията на тълкувателя, която в почти пълна степен задава рамката на неговата херменвтика.

Новините биват добри или лоши поне поради още една причина и това е „фабричният дефект“ на факта като такъв. Има ли изобщо факт-сам-по-себе-си? – Питам и отговарям, че има нещо, което наричаме с това понятие – безспорно, но какво е то е питане, пред което последните две хилядолетия и половина филофофска традиция капитулира. Определението за факт е твърде плаващо, поради което всеки е на практика безпределно свободен да решава сам не само начините за възприемането му, но и да поставя базисната рамка, която прави факта „този факт“, който е различен от всички останали нему подобни.

Народната традиция също познава крайната релативност на случващото се, сведено на равнището на ефектността и ефективността в безбройните полета на личното. „За едни – сватба, за други – брадва.“ – казано с автентичния език на фолклора. В интерес на истината именно тази хлъзгавост на дефиницията на понятието „факт“ за мнозина е голямото нещастие на историка – той е принуден не само да възкресява от руините на древното, отдавна отминало битие, картина в цвят и движение, но едновременно с това да не спира да разсъждава и върху подобни технически термини, без които науката е практически невъзможна, доколкото всяко познание е мислимо единствено през и чрез базисниия си понятиен апарат. Вероятно и напук на това мислене, моето мнение е съвършено противоположно. Бих опитал дори чрез относителността на фундаменталните си термини да назова самата историческа наука, тъй като същина на научното познание, ако мога да си послужа с този тежък есенциализъм, е не състоящият се от множество стъпки акт на изковаване и заковаване, а непрекъсваемият процес на изобретяване-договаряне-предоговаряне. Макар да не мога да отрека, както по всичко личи, че дори и най-агресивният релетивизъм има свое дъно, има предел.

Имам една добра и една лоша новина.

За някои нито една от тях изобщо не е новина, биха опонирали някои, тъй като людете, интересуващи се от наука и изкушени да мислят, че участват в производството й, отдавна са известени за случващото се. Други биха ми възразили с мисълта, че и двете новини са лоши, тъй като всяко нарушаване на дадено статукво, което отдалеч не изглежда напълно извън функциите си, е ненужно и наподобява инфантилното разглобяване на работещи системи с цел изучаване на механизмите на действие. От опит мога да споделя, че подобни рефлекси като правило водят до допълнителни трудности, породени от обстоятелството, че в ръцете на разглобилия и обратно събрал в цялост дадения обект винаги остават известен брой от атомарните елементи, на които в новонагласената структура не е намерено място.

Често пъти тъкмо до това довежда политиката на „твърдата ръка“, съчетана с видими интелектуални дефицити. Или с липса на достатъчно задълбочена и систематична експертиза. Подобно на лишеното от опит дете, желаещо за първи път в живота си да погледне своята играчка отвътре, без да съзнава последиците от привеждането в действие на този план. Това всъщност е магическият довод на статуквоционистите (не, упорито няма да ги нарека „консерватори“, тъй като консерватизмът само в ежедневно-битовизираната си безотносителност означава напън към удържане на разбягващите се развития в точката на някакъв вид (нечие) удобство), за които всякога наличното е възможно най-доброто, а ако все пак бъде изнамерен теоретически по-добър модел, то той би бил неприложим, тъй като онези, на чиято отговорност лежат подобни промени, са всякога „маскари“. Да, става дума за политиците. Или по-общо – за тези, които взимат решенията.

Съществува поне още една гледна точка, според която и двете новини са добри, тъй като разбурмяването, извършено от достатъчно проникновен ум, носи не заплаха, а възможност за разгръщане на потиснати потенциали, тъй като ги открива. А те преди това са били невидими с просто око и/или невъзможни за подходящо насочена оперативна намеса с оглед постигане на дадената цел.

Имам една добра и една лоша новина. Добрата се състои във факта, че БАН е на път да създаде специално звено, в което да бъдат отделени хора с агентурно минало и такива, които са имали водещи позиции (под формата на постове и/или влияние) в онази власт, която удвояваше биографиите на хората в папки, наречени „досиета“, считайки за реално случила се не тази на човека, а съдържащата се в листовете хартия. Подобна структура изгражда предложения Закон за Българска академия на науките – самоястоятелно отделение, в което поредността на роднини и милиционери се слива в обща шуробаджанашка ченгеджийница, тъй като дадените професионални качества се намират в едни и същи тела.

Без съмнение обаче се намират и нагласи, според които подобен ход е напълно лишен от логика, а първият довод в тази насока е фактът, че БАН и днес някак си продължава да работи – организира изложби тук и там, огласява научни открития, които, ако не поставят мигновено света с главата надолу в положителния смисъл на думата, то поне ще доведат до частично облекчение на живота ни в перспективата на някакво бъдеще.

Веднага бих опонирал с друг факт. Който също представлява по същество интерпретативно обобщение на факти. А именно – имам една лоша новина. Лоша за всички, които опитват да затворят очите си пред онези гледки, които не отговарят на предварително възприетите им стратегии и тактики. БАН реално не работи. Работят отделни учени, които го правят напук на системата, а не благодарение на нея. Не особено сръчно демонстрираните изобретения с академичен източник всъщност са резултат не на труда на целокупната научна общественост от Академията, а на личните усилия на все още намиращите се ентусиасти, готови да компексират ужасяващите условия на работа (от финансово, инструментално, колегиално и какво ли още не естество) с инвестиране на собственото си време. И това – не поради факта, че страдат от оскъдица на задължения в живота си извън професията, а заради обстоятелството, че все още се намират такива, за които, както гласи шаблонът, науката все още е храм, в който молитвите трябва да са искрени и провокирани от ежедневна, екзистенциална необходимост.

Факт, който на свой ред се вижда дори в простото обстоятелство, че в някои институти парното отопление беше пуснато далеч след необходимото за това падане на температурите и безсъмнително под нужното за постигане на нормална среда за работа равнище, тъй като институтите трябвало да пестят средства и от това. От здравето на учените, тъй като „учените и ученките“ сами съхраняват скъпоценните си кожи, пишейки дните без отопление „дъждовни“, както гласеше соц-клишето.

Тук новината следва да поставим в негативната част от спектъра. По всичко личи, че дори и в очите на академичните ръководители в БАН работят или свръхчовеци, или не работи никой, поради което нормалните температури на работните пространства са цел, която води само до излишен разход на и без това късите ресурси. Излишно е да споменавам, че Ницшенаски великани, надмогнали импертива на тялото, няма не само в БАН. Парадоксът се допълва от това, че тези, чиито постижения Академията опитва да опубличности – едно почти религиозно очищение на (ритуално) омърсения й образ, плод на няколко правителства и мениджърски екипи, са произведени от онези, които и без отопление се намират на работните си места. Въпреки системата и напук на онези, които систематично лентаяйстват под разни дълбоколюбомъдри предтексти, а този път имаха обективния шанс чисто и просто да го сторят съвсем легитимно, пазейки здравето си.

Подобно самопожертвование обаче е повече от безсмислено, пък дори и каузата му да е съществуването на българската наука изобщо. Дори и то да е зловещото, кръвно очистване на имиджа на разсипаната БАН, която мнозина вече правят попълзновения и да разпилеят. Равно безумно обаче е тези, които са предположени, че създават интелектуалната мода, да работят при липса на елементарни условия. Факт, който при по-ограмотено относно професионалните си права население, би могъл да доведе до проблеми на ръководството на БАН с правосъдните органи.

Ето защо „някак-си-работа“ по никакъв начин не побира смисъла, очакван от понятието за интелектуален труд. Срещу това възможно предоговаряне заставам решително!

В подкрепа на дотук казаното ще си послужа и с един личен пример. Тъй като често пъти се явяват хора с БАН-ски професионален произход, които по особено нахален начин разкриват широкомащабни дейности в Академията, в чиито коридори, видите ли, не миришело на евтин алкохол, тютюн и социализъм, а на здравословна среда, в която кипи скромен и усилен, възрожденски труд, който не се изчерпвал с пиене на напитки без и най-вече с градус, и злоупотреба с други акцизни вещества, а се правели фундаментални открития, които обаче оставали зад стените на институтите заради зли журналисти, които искали да знаят само за чалга-херцогини и футболни манекени, и поради постоянно търпящото упадък общество, което, по логиката на това мислене, вече трябваше да се е качило обратно по клоните на дървесата, за да не ги боли. Лоша новина за българите, лоша вероятно за цялото човечество. Но без патос.

Та, на примера. Преди дни ми се наложи взаимодействие с част от БАН. Тази част, която се намира тъкмо до сградата на Парламента. Независимо от факта, че лицето-контрагент беше предупредено два часа преди появата ми, работата се провали поради факта, че в 15:30 вратата на стаята, на която трябваше да похлопам, беше вече заключена, а вътре нямаше никого. Държа да се знае, че не бях там с цел да искам или да изнеса, а за да дам и да внеса, жертвайки лично време и някакви минимални средства. Хич не желая да бъда изтъкван като приносен в това отношение, но настоявам, когато имам взаимоотношения с БАН-ската наука, които така или иначе върша на добра воля (защото дори и хамалогията е в полза на науката, когато мъкнеш книги и/или периодика), отсреща да има получател, който да ми отвори вратата и да приеме онова, което съм си дал труд да доставя и което без съмнение е в полза на учените.

Имам една категорично лоша новина. Пет пари не давам къде е била дадената лелка. Защото в БАН мнозинството отдавна не са учени, а лелки и чичковци, турили на изтъркания ревер по една значка, указваща принадлежността им към академичната институция. Те, именно те създават имиджа на учения като лентяй, като бреме за обществото, което плаща нещо, но за нищо. Не тези, които работят в студа, тъй като през последните няколко дни са измислили интересни неща, докато са пътували в трамвая и докато са чакали на касата в магазина. Не, не те са лицата на науката, защото те са управлявани зле и в резултат на това плодовете на труда им са потиснати и обезпубличностени от нищо-не-правещи, обличащи безделието си във високопарни словеса, нараждаващи се помежду си с призове, които само дето не се падат на децата от кроасанени томболи… За най-малките подобна новина навярно би изглеждала прекрасно.

Не желая да се питам дали агенти, явочници и бивши тежкокалибрени партийни лица биха имали отопление в своето местенце, което законодателят се готви да им отреди. Заради лошата новина. А тя се побира във факта, че от приемането на новия Закон за БАН насетне именно това звено, в което членуват преимуществено хора със заслуги към репресивните органи на комунистическата власт и огромни тъмни петна върху актуалния си морален облик. Да, тъкмо това е – оттук нататък етикетът „Българска академия на науките“ ще носят само академици и член-кореспонденти, чийто списък е повече от обезпокояващ. Институтите, центровете и лабораториите, всички вкупом придобиват различен статус, подчинени на Министерството на образованието и науката (младежта и всичко, което му залепят в близко и по-далечно време политическите умове).

За новата БАН остават само координиращи функции. Надявам се една от тях да не бъде пускането на отоплението, тъй като се опасявам, че случването на този акт всяка година ще произвежда съмнение, съпоставимо с това, което провокира не докрай изяснената роля на въпросните личности в престъпното редуплициране на човешки животи и подмяната на реалния с този от папките в дадено лично досие. Сиреч – БАН отново ще продължи да не функционира като система, а това ще правят изчезващия вид на учените.

Една добра и една лоша новина: извън съмнение е и фактът, че съществува гледна точка, според която намаляването на обхвата на понятието „Българска академия на науките“ има позитивни импликации. Една от тях е очевдината – значимите ченгета и техните другари, които все още смущават съня на мнозина, ще бъдат отстранени, ще бъдат изолирани в своеобразен аквариум за сини униформи, които са свили фуражката си под мишница в нескопосен опит да я покрият от погледите на околните. Досега управляващи, те ще станат само насочващи. Така повелява текстът на бъдещия закон. Навярно не би трябвало да имаме никакво съмнение, че проектозаконът, предложен от г-н самбист, ще бъде приет с акламации от парламентарното мнозинство. Това е то! – Удобството да държиш Народното събрание в ръцете си!

За науката това е равносилно на катастрофа. Новината е повече от лоша. И как да бъде иначе, след като според новия норматив оттук нататък БАН на практика престава да съществува, институтите се отделят от настоящето си управление, неговият личностен обхват се стеснява драстично, а от функциите му остава само най-безобидната?! Няма да минем без въпроса дали, прочее, не е могло, въпреки всичко, да се мине без този горчив епизод?

Имам една добра и една лоша новина. Изглежда съвсем уместно да се предположи, че това е било повече от възможно. В миналото. Подобно на въпроса с намаленото финансиране на Академията – той също можеше да бъде решен лесно, ако науката се защитаваше с резултатите си. Видимо липсата на подобно говорене и неналичието на обществена дискусия за БАН, без оглед на напъните на дадени академични люде, е повече от доказателство в полза на тази теза. За жалост същото може да се каже и за академичния мениджърски екип. Убеден съм, че там трудно ще се намери и един користолюбец, който се облагодетелства върху нещастието на колегите си. Честността обаче, за още по-голямо съжаление, макар да е крайно нужна на вземащия решения, не е никаква гаранция за правилността на управленския му курс. Даже напротив – между двете величини няма допирни точки. Някои биха видяли в това възможно спасение тъкмо преди катастрофата да е настъпила. И това би бил един наистина добър опит, ако все пак имаше с какво да се отговори на нападките на общество и политици.

Ето защо със закон отнемат Българска академия на науките от Централно управление, оставяйки на една група титлоносци правото да се наричат БАН, един Господ знае до кога. Ако някой заяви, че подобно решение е нелогично, нека се върне към цялата фактология, свидетелстваща, ако не за непрозрачност, то безвъпросно за слаб управленски потенциал. Започвайки от скандала за председателския пост между академиците Ив. Юхновски и Н. Съботинов и завъшвайки с последните неосъществени диалози между политици и хора, осъществяващи политиката на Българската академия. По този сюжет може да се разпише добре продаваем сценарий за турски сериал от няколко сезона, който навярно ще бъде по-гледан от всички ленти от този жанр, излъчени досега у нас. Ако има и това кой да стори, разбира се… Това беше по-скоро добрата новина.

Защо да е справедливо да не играе футболист, който не умее, да не поетства онзи, комуто не е даден дар слово, да не рисуват хора като мен, които се отличават с потресаващо лоша сръчност с четка в ръка, защо да е забранено на хора, които не са инженери, да проектират, или на такива без медицинско образование – да лекуват болни, по силата на какъв аргумент можем да приемем като адекватна намесата в работата на некадърния в която и да е сфера, а БАН, бидейки все пак организация, работеща в полза на обществото и разполагаща с обществени средства, сме длъжни да оставим на ленив самотек, макар да имаме всички доказателства, че там и управлението е лошо, и мнозинството учени отдавна са причастни към науката само по буквата в трудовия си договор?

Имам още една новина. Вероятно след планираната реформа БАН ще престане да съществува. И кому е притрябвала такава академия, която прилича на социално заведение? На кого му пука за учени, които отдавна са се обърнали на нещо друго, ако все пак приемем, че някога са имали потенциала да бъдат истиснки изследователи? Трябва ли да се грижим за ниските им заплати, след като по силата на нищо-не-правенето им те все пак са подарени, а не – заслужени или изработени?

За мен няма съмнение, че трябва. Добрата новина, е че поне на двама човека им пука за всичко това, което е написано дотук. Единият съм аз, подписалият се под този текст. Другият по всяка вероятност сте Вие, тъй като едва ли коментари от този порядък се четат заради чистото развлечение или от злобата на роба, стрелящ на посоки към всеки, който не упражнява физически труд.

Posted on януари 18, 2011, in Наука, Публицистика. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s