Трети март – история и съвременност


Възпитание на чувствата – така един млад български историк използва заглавието на романа на Гюстав Флобер, за да поразсъждава на глас за Трети март като човек от XXI век. Името на този докторант от Историческия факултет на Софийския университет е Димитър Атанасов, а за романа е известно, че отдавна се е превърнал в своеобразна художествена философия на възпитанието на човешките чувства, блестяща метафора на пулсациите на човешкото сърце, което постоянно трябва да се учи да обича и да прощава, да състрадава и съзерцава собствената си безсмъртна светлина.

“Празникът по определение е екстазно състояние на духа – казва Димитър Атанасов. – Ако ние не сме в състояние да се възрадваме, то това просто няма да бъде празник. Това ще е събитие, случило се в календара, но няма да поражда нищо. А празникът е именно онова събитие, което ни извежда от ежедневния ход на живота ни. Трети март се асоциира с българщината, но да не забравяме, че българщина е имало и преди, ще я има и след 3 март. В момента не мога да кажа, че 3 март е празник, който се намира в обществена рецесия. Не мога да кажа по никакъв начин, че има тенденция той да бъде заменен. Всъщност празници от този тип насочват не към културния принос на отделната нация в човешката история, а ни препращат към един неосъществен национален блян за териториална и етническа цялост, която никога не е била факт. Вероятно и никога няма да бъде факт. От тази гледна точка има учени, според които 3 март е свързан с някаква българска национална фрустрация, с онова напрежение между мислене и действителност, което ражда агресия. Аз не съм сигурен, че това е точно така. Трети март е и вероятно ще продължи да бъде национален празник на България. В момента с оглед на модите, които се развиват не просто в ЕС, а в цялата световна история, ние акцентираме върху празници, които са свързани с мястото на България в културното развитие на Европа такава, каквато я виждаме днес – продължава Димитър Атанасов. – Модерна е, както всички знаем, културната тематика, например такъв празник като 24 май, Денят на славянската писменост, създадена от братята Кирил и Методий, съпокровители на Европа. Знаем, че на кирилица днес пишат много страни. Ученият не е човек, който живее сам за себе си, абсолютно затворен в идеално херметическо пространство, без никаква връзка с околния свят. Аз например не съм склонен да застана начело на шествие, което манифестира срамни възгледи за нашите съседи. Предпочитам да ям и да пия с комшиите си, вместо да се стреляме или да се дебнем изпод вежди – споделя историкът. – Аз не смятам, че българин е повече от сърбин, грък, арменец, циганин. Смятам, че всеки един от тези народи има какво да бъде, защото той наистина е. И от тази гледна точка наистина си мисля, че има място за празници като Трети март. Съвсем категорично. Тъй както всеки народ има своите големи национални дати и ги преживява като празници в своя календар, а не просто като събития от историята му, които да се обясняват.”

Източник: http://www.bnr.bg/radiobulgaria/emission_bulgarian/theme_istoriaireligia/material/3mart.htm

Posted on септември 7, 2009, in Интервюта. Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Содержание блога качественное, много важного для себя вычитал.

  2. Спасибо. В этом блоге комментаторы хоть нормальные.. А то пишут обычно в комментарии ерунду всякую.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s