…А комуто е срамно – нека се срамува!


Драги ми… еди-кой-си! Да, точно ти, анонимни плювателю! Същият, за когото учител е синоним на човек, който трябва да възпита децата ти, които самият ти си лишил от онова, което наричаме „първи седем години“, втурнат да пра’иш кинти, да попълваш ен-бройна колекция от женски тела да жънещ щедрите плодове на провинциалната слава! Именно ти, за когото „преподавател“ и „учен“ са понятия, които по обясними причини не присъстват в твоя речник, не знаеш какво означават, но това не ти пречи да презираш именно в качеството им на хора на ума и перото! За ТЕБ пиша тези редове.
Защо го правя? – Свойствено е на хората, които живеят в и чрез знанието, да вярват. Дори и при вида на безпросветния човекоподобен, но по-скоро глиганоподобен или маймуноиден тип, седящ зад волана на железен звяр, съответстващ на статуса му в обществото, дори и тогава, когато сякаш място за вяра няма, а нейното наличие си е чиста проба наивност, нашего брата даскал е склонен да вярва. Та нали пред очите му всеки ден малките човечета се оформят в големи хора, в цялостни личности! А това става не без неговия труд, напротив – без него този процес е невъзможен. Та именно поради тази романтична своя нагласа аз не спирам да вярвам, макар ясно да съзнавам, че от седемгодишното дете може да стане човек при всички случаи, 18-годишният студент-първокурсник успява за 5 години в Университета да стане по-благороден, но за 30 и няколко 40 и няколко или – Не дай Боже! – 50 и няколко годишният, който е останал встрани от образователната система, за него надежда няма.
Та, по същество: няколко са посоките, в които фундаментално бъркаш, ама не просто грешиш, а направо бъркаш в контакта.
Номер 1 – не ни били дисертабилни темите… Казано понародному – нашите проблеми си били само наши, с нищо не сме допринасяли. Пардон, ти кой си, отде идеш, кой ти е бил даскал и в кое школо си се подвизавал ми отговори, без да подминаваш същественото питане колко години от живота ти са минали зад чина или в аудиторията? Колко хора ти сам научи на книга? В колко книги скромно се открива и твоето име на корицата? Както казваше един наш виден даскал и учен – колко пъти си видя името през стъкло, за да вземаш думата не, ами направо да узорпаторстваш над нашето акустично пространство? – както казва моята баба, а тя е не е човек, преживял дните си над дебели и по-тънки книги. Кой те упълномощи да даваш компетентно становище? – Иди при инженера-проектант, иди при лекаря-хирург – да видим колко време те ще изтърпят твоите дълбокомъдри съвети… Или бързо ще затвориш вратата от външната страна пред заплатата от летящи предмети. По-вероятно – второто… ако отървеш боя – попаднал си на добри хора, което иде да рече да си вземеш поука и да не си вреш главата там, дето малкия пръст не влиза.
Номер 2 – хайде бъди така добър да се осведомиш за дейността на Българската академия на науките и Софийския университет и тогава направи достояние на публика своите дълбинни прозрения. Има какво да научиш, уверявам те. А къде – питай най-умния човек на света – чичо Гугъл, той знае всичко, даже и за чавките в Северен Судан.
Номер 3 – защо всичко това не е известно? БАН и Университеа част от тайна конспирация ли са? – Ами много просто – Азис е чалга звезда, а не даскал или учен, затова в гилдията на интелигентните хора няма концентрирано медийно внимание – просто няма скандали, които да продават хартията със снимки и букви, която наричаме вестници и списания. Нашите интриги са скромни, ежедневни, безинтересни. Интелигентният човек разрешава свадите си с кротост и смирение, вниквайки в гледната точка на другия, а в това няма нищо чудовищно, сиреч – нищо атрактивно. Не е тайна, че днес българинът чете вестници със загалвия, в които фигурират съществителни от смисловия ред на „шок“ и епитети, групирани около значението на „жълт“. Там няма място за научни открития, за пробиви в сферата на познанието, а за броя и естеството на пластичните операции на Лили Иванова, гаджетата на Слави Трифонов, новите силиконови женски достойнства на еди-коя си кралица на жанра „кръчмарско грачене“, сиреч – певачка от локален мащаб, но не само като певачка.
Номер 4 – който е гледал филма „Баш майстора“, той добре помни репликата на едноименния герой към доцента в Софийския университет: „Ти да не си от чантаджиите“. Да, от нашите джобове не стърчат клещи и чукове, не се размахваме с кирки, нито въртим волана по цял ден, но сме заети с това да държим ръката на онези, които след това ще бъдат полезни на обществото – който с каквото може, за всеки има място под слънцето.
Номер 5 – само човек, който никога не е учил, никога не е имал епидермален контакт с университетса аудитория и не е дишал академичен въздух, само той може да твърди, че преподавателите и учените ни са безполезни и се занимават с пробиване на дупки във водата. Явно същите тези хора са обдарени достатъчно скромно с интелект от иначе добрия Бог, та не им се е наложило ръката им с писало в нея да бъде държана от някой незнаен даскал, за да държи същата тя днес кирка, забивайки я в коравата земя със звучни псувни – в това число – и по адрес на родната академична общественост, с която той травматично не е успял да пообщува заветните 5 години…

Послепис: изказвам само принципни съждения, тъй като влизането в дълбоките води на прецизната детайлност видимо ще бъде много над възможностите на доминиращата част от тези, които вече са разпознали себе си някъде в този текст, а аз съм далеч от идеята да надценявам когото и да било. Нека всеки да си знае мястото!
И още нещо – групирал съм отделните акценти, белким така стане по-ясно на хаотично дрънкащата с доспехите на тъпоглавието Армия на умствените черни дупки, която иска да погълне беостатъчно едно от последните истински неща у нас – образованието и науката ни.

Posted on юли 22, 2008, in Публицистика. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Безспорно е, че трябва да има хора, които са отдадени на науката и да работят за нейното благо. Също съм съгласна с това, че всеки трябва да си знае мястото, но на това място да се стреми да се усъвършенства и да се стреми да се извисява духовно. Искам да вметна нещо то Светото писание, поне това, което разбрах от прочетеното. Сред нивата от плодородни житни класове, ако се появят плевели те ще задушат реколтата и няма да има така жадуваната богата жътва. Най- важното е, че семената се вземат от най- добрите класове за следващата реколта. Така че всеки, който разполага с духовни сили, да заповяда на полето на науката. Уважаеми, Димитър Атанасов подкрепям те за всяко твое начинание за благоденствието на науката, а от там и на България!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s