Открит урок на тема: обществото, държавата и знанието


Открит урок на тема: обществото, държавата и знанието

Поне от края на 18 век насам въпросът за обществената необходимост, значимият за живота на социума казус, се решава на базата на обществен договор. Създава се ясен принципен механизъм, чиито рационални основания са точката, в която разнопосочните персонални мнения се събират в едно. Като обществено явление процесът на образование и наука представлява само един от множеството елементи, които можем да наречем „инструменти на обществото”. Същата тази конвенция легитимира – между другото – и държавата. Тя, подобно на просветата, е рефлекс на обществото в стремежа му да бъде удовлетворена някаква се нужда. Простата логика тук казва следното: науката и държавата са понятия от един и същи порядък, погледнато от позицията на факта, че и двете черпят легитимност от обществения договор. Това е възприетото схващане във всички пионерни общества, по чийто стъпки така старателно се опитваме да вървим! Със всички локални вариации, но без разлика в същностните очертания на идеята.

А тези общества, в които държавата прави опити да си присвои правата на обществото да определя какво е потребно нему и от какво няма нужда сме свикнали да заклеймяваме като неразвити, общества от втория, третия, n-тия свят, най-безобидно казано – общества, в които не се спазват демократичните принципи.

За миг да се върнем към вече очертаното. Държавата е функция на обществото, която – казано образно – определя безопасните за неговото съществуване игри, задава техните правила и се стреми да вкарва в правия път онези членове на социалния организъм, които внезапно са кривнали от пътя. Всичко това се осъществява посредством методи, които популярно наричаме „политики”, които обикновено – доколкото наподобяват елементите на обществения договор – съвпадат в принципните си твърдения, което на свой ред наричаме „политикА”.

На този фон – каква е видимостта за политика в образованието и науката, която създава нашата държава?

По изключително неясни, но едновременно с това – съвършено ясни причини българската държава в лицето на политическите ни мъже поне в последния половин век се усеща достатъчно силна, за да ревизира един от фундаменталните пунктове на обществено единомислие – фактът, че нуждите от образование и наука са непосредствени и всяко проблематизиране на тяхното съществуване лишава съвременното общество от нещо, което е влязло в дефиницията му – знанието. Тъй като фигурите, които задават и създават обществено значимия продукт „знание” са преподавателите във всички нива на системата и учените от университетите и Академията, то те биват оставени зад борда на обществения кораб. А там, където хората, отговорни за интелектуалния ресурс, се озоват под чертата, бележеща границата на социалния ред, то този плавателен съд рано или късно го очаква горчивата съдба на Титаник, но без сладникавия привкус, който придават Леонардо Ди Каприо и песента на Селин Дион.

Там, където държавата присвоява базисни функции на обществото и с бодра безпардонност дръзва да зачеркне конвенции, които самото общество нито за миг не поставя под съмнение, там… там живеят днес българите. Място, където държавата не се е поставила над излъчилото я общество. А всички ние добре знаем от уроците по история в училище, че съгласие относно необходимостта от просвещение и наука е постигнато далеч преди по нашите земи да се роди и да порастне държава, имаща претенции да бъде моредна. До болка директно казано: излиза се, че тук ценностите са гротесково преобърнати и изпразнени от съдържание.

Всъщност до колко е порастнала нашата държава, признаци на коя възраст разпознаваме в поведението й и в каква роля бихме я обяснили образно? – Ами по всяка вероятност няма да сгрешим, ако пробваме мисловно да я превъплътим в образа на недоузряла любовница, която егоистично загърбва естествения, сключен на равноправни начала брачен съюз между образованието и държавата, която тук е съпруг, за да постави един ден и самият него под тежък чехъл.

Ето защо ние, младите даскали и учени, се намираме не в аудитории и лаборатории, а на площада, напрягайки се в поредния напън да възстановим своеволно променения в наш ущърб обществен договор.

Край на урока. Време за въпроси.

Благодаря за вниманието!

Posted on юли 22, 2008, in Речи. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Уникални размисли! Уважаеми, Димитър Атанасов ти имаш шанса да бъдеш виден обществен деец и да „събудиш“ народа! Във връзка с това смея да изложа и моето виждане по темата. Държавата е един организъм, в който всички системи трябва да бъдат свързани, иначе не може да работи качествено! С образование и наука (а и с всичко друго) трябва да се занимават силно мотивирани хора, които да работят за напредъка и развитието на държавата, да се стремят да усъвършенстват, да оценят и съхранят постигнатото. Какво може да накара един човек да бъде мотивиран да извърши каквато и да е работа? Някъде е нарушена връзката „Държава-общество-човек“ или може би „Човек-общество-държава“ (всички човеци създават обществото, което излъчва държавата). Като отправяме упреци към държавата, ние виним и себе си, защото ние сме силата, която може да промени положението и да бъдат постигнати редица високопоставени цели, които да тласнат напред държавата и всички системи в нея. Но най-важното на този етап е да се промени мисленето на хората. За тази цел обществото трябва да се изпълни с хора със достатъчна отговорност,съвест и високи морални качества.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s