Грабвайте геврека!


Тези дни се случиха доста драматични събития. Държавата ни – както казва небезизвестният Н. Бареков – се тресе от скандали.

За наше съжаление нашего брата даскала отново бе намесен – в голяма степен – без самият той да е настоявал за това. За какво иде реч? – За това, че в контекста на стачката на работещите в градския транспорт в София се чуха, макар и затиснати под общата маса, гласове или по-скоро – вопли на хора от преподаващите тук и там, които, по всяка вероятност с пълното съзнание за нулевия ефект от действията им, се опитаха да откроят и себе си, своето съсловие и за пореден път да дадат онази информация, която всички знаем почти да рецитираме гладко като „Опълченците на Шипка“. Сред така изказаните неща – както не е трудно да отгатнем – на първо място бяха финансовите мъчнотии, които всеки даскал по необходимост изпитва. Далеч съм от твърдението, че за всичко е виновна само онази далечна абстракция, която сме свикнали да наричаме „държавата“ – обикновено следвана от удивилител знак и попръжни в никак не умерено количество. Също така не съм в състояние да заявя, че днешният български преподавател е от рода на Мюнхаузеновците, за да може сам да се улови за там, за където му харесва, и да се изтегли оттам, от където не му се нрави да пребивава.

Да, какво искам да кажа в крайна сметка? – питам себе си, надявайки се моят отговор да не остане единствен.

Оставям настрана питането какво би останало от България, ако тя бъде оставена само на водачите на МПС – всяка професия, появила се и съществуваща, има своето място под слънцето, до момента, докато обществото има необходимостта от нея, за да я поддържа. Не съм социално мислещ, за да убеждавам в правото на труд на всеки – има го само този, който може сам да си го осигури. Ето защо няма никаква сигурност, че в историческа перспектива същото това общество няма да остави зад борда някоя от любимите ни професии, групирани около работата с форми на словото, вписващи се в хуманитарната рамка.

Факт е обаче, че едни имат в ръцете си по-актуални средства, а на други принадлежат такива професионални инструменти, чийто ефект не е така мигновен, сиреч – те не могат да изненадат никого, доколкото резултатите от делата на преподаващите стават видими в рамките на десетилетия. Казано с по-прости думи – нашата гилдия ни е връчила всекиму лист и молив, тъй като от нас се очаква да пишем, а не автобус, чийто волан да въртим по цял ден. От друга гледна точка – даскалите имат странното свойство да се самовъзпроизвеждат, за разлика от представителите на други професии, на които – както и да го обглеждаме – когато е било необходимо, даскал е държал ръката, изписвайки „нашето А, Б“. А даскалската работа става все по-непривлекателна, особено за млади хора, които всъщност са действащият капитал на всяко едно нормално общество, каквото българското все по-убедително доказва, че не е…

Ето защо – поради всичко досега казано, моят призив е: колеги, грабвайте геврека! – едно – за това, че по-лесно ще бъдем чути, дори и когато нищо не искаме; и друго – живеем в държава, където трудът на шофьорите се радва на по-голям социален престиж (щом техните претенции са важни, а нас – кучета ни яли!); и трето – по-доброто материално обезпечение е видимо и с просто око!

Posted on юли 22, 2008, in Публицистика. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Точно така е! Страната освен със скандали не се занимаше с друго, дано сега всичко да бъде по-различно и наистина да се върши работа, а не само приказки и празни обещания! Поздравления за твоя призив – „Грабвайте геврека“!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s