Най-новата държава на Балканите?! Пет, четири, три…


Въпросът не е дали Косово ще получи независимост и ако отговорът е положителен – каква би била нейната форма. Питането не е дали Сърбия ще изтърпи поредното си „освобождение“. Бяха словенци, хървати, босненци и македонци. Предпоследната серия на този филм беше Черна гора, която също разтовари Сърбия от своето присъствие,… макар актът да бе последван от повече от сто и двадетет хиляди молби за сръбско гражданство от страна на родените в малката, планинска земя с минимален излаз на Адриатика. На фона на около шестстотин и петдесет хиляди души население.
Дали този сценарий предполага сериалът някога да свърши? Видимо в него са намесени най-силните актьори на политическата сцена – САЩ, ЕС, Русия, Китай и кой ли още не. Какъв е обаче режисьорският потенциал, ангажиран във вземането на решения?
Някои странични наблюдатели биха оприличили близо двадесет години провлачващата се с променлива интензивност лента на долнокачествена сапунка с произход „Латинска Америка“. И с основание – не са един и двама учените, които, изследвайки обществата в Европейския Югоизток и тези в романоезична Америка, достигат до тъжния извод, че всички те доста си приличат, и не само това! Дори повече – едни на други, разгледани по двойки, те представляват най-близките мислими паралели.
Според друга зрителна позиция Балканските работи мязат доволно на не особено качествените касови хитове от близкото минало от типа „Роки“. Има проследима логическа серия, има значително количество пушек. Никак не е трудно да си обясним защо на Балканите в определени периоди от историята има повече пушкала, отколкото хора. По-трудно е да дадем отговор на питането дали все пак правим нещо или отново гледната точка на външния наблюдател (бил той европеец или отвъдокенаски Голям брат) ще се окаже най-точна – дребнави вражди, минивойни, които не произвеждат нищо друго, освен пушилка в региона и емигриращи човешки маси на Запад. Които – както и да го гледаме – не представляват колосален проблем, освен за държавите-майки, които стремително се обезлюдяват, в които остават най-некадърните… или най-слабо приспособимите.
Извън кинокритическия дискурс – какъв е въпросът, който трябва да зададем? Накъде трябва да насочим интелектуалните си усилия? – Защото фактът да си непрестанно заплашен от потенциална емиграция, юнак, който генерира въздух под налягане – по подобие на епическите герои от региона, които всъщност никому не са виновни, този факт е най-малкото смущаващ, за да не кажа, че неговото неосъзнаване ражда най-сериозните напрежения в съвременните краткотрайно, но кърваво сблъскващи се балкански мисловности – агресията.

(Следва продължение.)

Posted on юли 22, 2008, in Наука. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s