„А“ – като аман от неизпълнени обещания, „Б“ – като баста на отношението Ви към образованието и науката, „В“ – като младите учени – вън от България!


Един преподавател трябва да получава заплата на депутат

Интервю на Магдалена Иванова с Димитър  Атанасов, докторант в Историческия Факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, публикувано във вестник „Демокрация“ брой от 14.09.2007г., с. 13

Г-н Атанасов, как се роди идеята за протестта на младите учени?

– Изключително просто е. Ще ви дам следният пример: Вашият шеф ви заявява, че от следващия месец ще работите за 250 лева, бидейки при това задължени да се трудите само за него, защото в противен случай губите и тях. Ако освен сведе до знанието ви факта, че очаква след три години, от произволна стартова точка на спечелен конкурс и зачислен докторант, да представите академичен труд с – внимание! – приносен характер в научната област, в която вие се ровите през това време, вън от всякакво съмнение е, че и вие ще се вдигнете на протест.

Каква е заплатата на един доцент и един професор?

– Заплатите в Софийския университет – без да претендирам за математическа точност – са в порядъка 500-600 лева. Говорим не за начеващ асистент, а за онези, пред чийто имена стоят титли, атестат за академично майсторство и натрупана опитност в науката.

А колко според вас трябва да получава един преподавател?

– Колкото един депутат – казано най-направо. Наскоро колегата Стилян Георгиев от Института по невробиология, на свой ред цитирайки статия на Дончо Цончев, разказа как преди 70 години в Народното събрание се е водел дебат дали трябва да бъдат приравнени заплатите на депутатите и тези на професорите. Особено много държа на една кратка, но врязваща се реплика, отправена към народен представител, застанал в ролята на бранител на интереса на депутатина от негов колега: „Ти акъл имаш ли бе? Ти с професорите ли ще се сравняваш?“. Обаче в крайна сметка именно професорите са тези, които създават имиджа на България, защото родината ни далеч не ражда само талантливи спортисти. Хората на умствения труд са тези, които се цитират навред. Това са хората, които биват канени на почетни мероприятия, те тържествено режат ленти и други подобни неща. Професорите задават нагласите в дадено общество. Едно е да се появи никому неизвестен господин „Х“ и да каже, че е направено голямо откритие в областта на „моята” наука – историята. Съвсем друго е това да излезе от устата или перото на професор Христо Матанов, академик Васил Гюзелев (курсивът – мой, Д. А.), изобщо някое от нашите емблематични имена в науката.

Вие имахте среща с министър Даниел Вълчев. Какво ви обеща той?

– Министърът, като един добър политик, не се ангажира с конкретни обещания. Каза, че ще се опита да помогне и че разбира нашите искания. Обединихме се около схващането, че те са справедливи, легитимни. Не пропусна и горчивия факт, че пари в бюджета за всичко това, което искаме ние, няма. А вероятно и догодина няма да има. Въпреки това щял да се опита да помогне с каквото може, предупреждавайки ни да се отърсим от свръхочаквания, ако изобщо сме имали такива. По повечето от пунктовете доближихме позициите си. Онова, което министър Вълчев ни обеща, е покачване на докторантските стипендии.

Вярвате ли на обещанията на министъра?

– Аз като един добър християнин смятам, че неверието е един от смъртните грехове. Всеки от нас е намерил призванието си в различна научна област, именно защото вярваме. Вършим си работата с удоволствие и го правим от себе си. Ето защо не само аз, никой от нас не престава да вярва!

Вие подкрепяте ли стачката на учителите?

– Няма начин да не ги подкрепяме. Първо, аз съм биографически свързан с тази професия. Майка ми беше до преди две години учителка в едно столично училище. Добре знам какво внасяше в семейния бюджет. Успял съм да усетя и какъв труд й костваше това. А ако трябва да следвам логиката на професионалния анализ, ние сме част от една и съща система. В крайна сметка началното образование излъчва кадрите за средното. След това средното подготвя тези, които ще дойдат да обучаваме ние. Част от тях остават вливайки се в кръговрата на науката или онова, което ние наричаме традиция, за да продължи системата да работи.

Мислите ли за обединяване на исканията на учителите с вашите искания?

– Нашите искания в основата си не се различават. Имаме чисто човешки искания – уеднаквяване на пропорциите на нашето трудово възнаграждение с тези, които са възприети в Европейския съюз. И двете гилдии. Един университетски преподавател трябва всеки месец да се събужда със сумата, която влиза в джоба като заплата на един депутат, а един учител да получи толкова, на колкото е оценен трудът на висшия държавен чиновник. Това искаме ние. Условията на учителите също са справедливи, но това, което правим ние, са изяви на организацията „Движение на младите учени в България“. Ние не губим идентичността си на млади учени – дори и само оради факта, че буквално до преди дни дадени личности приемаха със съмнение нашето наличие. Който може ни подкрепя и благодарим на всички, които го направиха досега. В крайна сметка отправяме исканията на цялата система, на всички. Да, дори не бих казал, че се борим се – какъвто е популярният израз за нашите действия. На журналистически въпрос: „За какво се борите в живота?“ големият учен Макс Фриш, отговаря изключително колоритно: „Не се боря, нося очила!“ – възпроизвеждам думите му по памет. Просто заявяваме исканията си, които смятаме, че са справедливи. С това се съгласи и министър Вълчев.

А ако той не изпълни обещанията си, какви действия предвиждате в бъдеще?

– Много е трудно да се прогнозира какво би станало. Живеем с убеждението, че това, което е договорено, то ще стане. Сиреч вярваме, че реално увеличение ще има. От тук нататък какво би станало, какво би се случило, ако той не изпълни тези наши справедливи – ненапразно подчертавам с две червени линии определението – и според него искания, е въпрос на решение. Но със сигурност нещо ще се случи. Ако останем излъгани, за управляващите ще има последствия, които не можем от сега да прогнозираме.

Posted on юли 22, 2008, in Интервюта. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. The article is ver good. Write please more

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s