Category Archives: Наука

Nation vs. Region: Turkish Serials And The Fail of Mission of Bulgarian Historiography To Construct “Grand Narrative” of So Called Bulgarian National Revival Epoch


The paper is focused on the image of Turkey and Turkish society in Bulgarian academic, school and mass publicity. According to author’s ideas, hard nationalistic narrative was leveled by Turkish telenovellas, which were able to meet viewers’ expectations and to match regional representations about cultural richness and depth. The main methodology frames used are content analysis, representation analysis, receptive esthetics and open reading, taking into account the background of social projects and ideologies.

Key words: national ideology, social project, social construction, Turkish serials, media role, social transition, propaganda, soft power, modern and postmodern social paradigm

Original source: Dimitar Atanassov – Nation vs Region (full text)

Alternative access from my blog: Dimitar Atanassov – Nation vs Region (full text)

Лекция на тема: „Eтнически баланс и регионална сигурност на Балканите (1989-2012)“


СЕМИНАР – “Езиците на сигурността”
департамент „Национална и международна сигурност“Тема: Eтнически баланс и регионална сигурност на Балканите /1989-2012/

Лектор: д-р Димитър Атанасов – изследовател в Университетски хуманитарен комплекс „Алма матер“

Модератор: ас. Юлиан Джоков

09.01.2013 г., 14:40 ч.
Корпус 1, Аула

http://www.nbu.bg/index.php?l=97&art=34078

Бялата стая. Кратка история без форма.


Онзи ден бе избран нов председател на Българска академия на науките. Този път процесът мина тихо, под повърхността на врявата на деня. Вниманието на медиите към личността на новия оглавител на най-старата българска институция, наченала преди възстановяването на българската държавност като Българско книжовно дружество, е събитие, по-маловажно от всякога и от всяко друго. Информационните посредници, модерно наричани медии, сякаш пет пари не дават за това – отношение, което ясно личи в няколкото вяли репортажа и кратки, суховати известия, които обикновено читателят/зрителят пропуска, без дори да забележи.

Някои биха побързали да се зарадват – най-после лешоядите с журналистическа легитимация оставиха науката на самата себе си, привлечени от други „горещи“ теми, от които би могло да се излее финасова маса, кръв и други телесни течности. Според това схващане БАН трябва да остане вън от лихата суета на ежедневното живеене, защото това все пак е свято място. Храм, в който се произвежда познание, където журналята трябва най-много кротко да си водят записки на коляно в преддверието. В рамките на тази логика изглежда несъмнено, че науката се нуждае от стерилен периметър, от сакрум, в който право на намеса да имат само онези, които са доказали причастността си към него с букви пред името.

Изобщо нямам намерение да доказвам несъстоятелността на подобен начин на мислене – правенето на знание е работа, наподобяваща всяка друга. Претенциозното дистанциране на една сфера, плащана от обществото, от самото него, следва да бъде смятано по-скоро за сигнал за нередност, отколкото за усилие към запазване на ритуално чисто пространство, в което изследователят да осъществява своите епистемологически свещенодействия. На същото основание може да бъде легитимирано място вън от обществото на всяка друга професия. Наистина, на всяка, въпросът опира до сръчна подредба на доводите.

Нито ще обърна внимание на обстоятелството, че опитите за скриване на нищо-не-правенето зад високопарни „плетения словес“ е елемент от онова нахалство, превземащо научното поле отвътре, което беше въведено от тоталитарната принцеса Л.Ж. Това – и за онези, които неотдавна сториха опит да прекадят отново пред портрета ѝ, наричайки мероприятието си с ангажиращото „научна конференция“ – една подмяна на значенията в техния фундамент, която позволява всичко да бъде всичко, всеки да се представя за всякакъв и в крайна сметка стабилността на нещата да не бъде в ничий интерес, защото всеки е намерил начин да профитира върху този регламент с многопластово дъно. Изглежда обаче, че група, конституирана на тази основа, трудно може да бъде наречена научна общност.

Да, днес бе избран поредният председател на БАН. Не. Думата не ми е нито за академичните му качества, нито за излъчилите го лобита, съвсем не – за новата насока на научните приоритети, които подобна фигура би дала.

Кратка история. Преди няколко години Иван Юхновски беше сменен от своя заместник Никола Съботинов. Не употребявам титлата „академик“ по антисъветски съображения, които на свой ред няма да обговарям тъкмо тук. Тогава събитието далеч надминаваше очакванията за нормални избори на председател на Академията – една институция, която в нормалните обществени очаквания излъчва достойнството на нацията. Ето защо навярно не са изглеждали наивници онези, които си въобразяваха, че смяната на носителят на прдседателството следваше да стане тържествено, достолепно, по начин, който подобава не само на етиката на академизма. Живата връзка с Възраждането, институцията-свидетел на времето на националните емблеми, трябваше да представи и още нещо: наред с безупречен професионализъм, процедурата по интронизация на глава на БАН определяше и стандарта за културата на нацията, чиято емблема Академията е. Освен познавателна адекватност, от членовете на Академията очаквахме и нужния културен ценз – те, те би следвало да служат за пример на децата. Футболистите, чалгаджийките и чичковците с наднормено тегло и луксозен автомобил съвсем не са изтичници на подходящ модел на поведение.

Навярно малцина помнят какво стана всъщност: двамата претенденти почти се хванаха за гушите, настана всеобщо замерване с компромати, характерно за политическите боричкания у нас… или по-скоро за техния медиен образ. Това низко зрелище без съмнение успя да събори минималните останки от достойство на БАН – тя бе превърната, подобно на какво ли не, в залог за нечии домогвания към властови позиции.

Съвсем ненапразно след този срамен епизод Академията, избрала успешно своя председател, се изправи пред доза нови проблеми: беше й отказано финансиране в искания размер, а обществото, вместо да се заложи за един от своите стожери, застана зад политиците, инак универсално виновни. Херметическата затвореност на БАН и пълната непрозрачност на нейните стени бяха успяли да запазят малка, но все още видима доза престиж в очите на ненаучните люде – наследство от времената, когато българските учени работеха в полза на същото това общество, създавайки полезен за него продукт.

Далеч съм от мислъта, че винаги и всичките люде, имащи трудови отношения с академичните средища у нас, са били съвършените изследователи. Във всяко едно време е имало и такива, които са истински ценени заради работата си, и трикстери, заети с изобретяване на начини за продължаваща употреба на академичен статус, изчерпващ се до видимост за такъв. Бедата е, че днес местата на център и периферия са разменени: учените са из маргиналиите, а приказливите лентяи са заели местата им в публичността и в управлението.

Морфология без форма. Скандалът в БАН се превърна в разправа с БАН: държавната субсидия беше намалена почти наполовина, институтите изпаднаха в колапс, спряха парно, топла вода, започнаха да пестят от всякакви разходи, учените бяха принуждавани да вземат неплатени отпуски с цел да се докара фондът работна заплата до числото, с което се разполага. Ако някой вярва, че финанси не са останали – да попита неколцината от Института по ескпериментална морфология и патология, които храбро и почти без риск за свободата си откраднали близо 400 хиляди лева.

Важните изводи тук са поне няколко: освен този за ненаказаността, за всеобщата достъпност на фалшивите дипломи, за липсата на контрол и доказване на квалификацията дори в Академията на науките, тук следва да калкулираме и обстоятелството, че дори тези пари да бъдат върнати, което няма да се случи, ефектът от това няма да бъде кой знае колко голям. Спестени чрез неплатени отпуски, те не подлежат на обратно изискване от страна на онези, които са се отказали от тях доброволно чрез заявлението за неплатен отпуск. Макар да беше предложено на ред ръководни кадри практиката с намалените заплати да бъде разписана като персонален договор за кредитиране на дадения институт – формула, която отваря взможност за погасяване на заема и връщане на парите от страна на жертвалите ги, това не бе прието, тъй като съвременният български академичен човек силно наподобява електрическия ток – движи се спрямо най-малкото съпротивление.

Беше направена атестация – съвършено формално, както всичко останало в БАН, което по-скоро има за цел да имитира кипяща трудова дейност. Оцеляха мнозина изследователи с никакъв научен принос, с никакви публикации и цитати, за които са чували само роднините им. Продължиха да живуркат с гръмките си титли хора с дисертации от 98 печатни страници, основани на съветска метдология. Системата не намери сили да се отърси и от онези, които с практически един текст преминаха през докторантура, доцентура и професура. Оказа се, че признаваме за доценти люде с 20-ина статии за 25 години академична дейност. Без монография, но съставили сборник в прослава на шефчето, което също на свой ред е известно със своята научна анонимност. Тук без всякакво съмнение влиза и голяма част от последната реколта доктори, доценти и професори – произведени от нагласени академични журита, режисирани от безкрупулни началници, за които е важно да имат доживотни благодарители, попаднали в академична среда единствено по силата на мрежите от втори порядък.

Основателно би звучало питането дали имам предвид конкретни лица. Отговорът е със сигурност положителен.

Едва ли някой би се възпротивил на заключението, че под тази грозна видимост не прозира нищо, което можем дори условно да наречем научна общност. Гилдията е много повече от струпване на дипломирани в една и съща дейност или бездейност. Тя се дефинира първо през общия интерес, но далеч не само чрез него. Няма ли споделена цел, няма общност. Само интересът прдопределя временна общност, която се разпада, след като той бъде изпълнен.

Всяка общност, саморазбираща се като такава, притежава своя етика, имаща задължително поне две съставки: професионална и общокултурна. Тъй като гилдията обикновено обвързва специалисти, тя задължително държи на правилата на специализацията, характеризира се с отработени механизми за инициация, измерващи уменията на всеки кандидат, и приема нови членове само след доказателства, че прдложеното отговаря на стандарта. По този начин се поддържа постоянно високо равнището на работата на общността и възпроизводството на нейните специфични гилдийни ценности. И не само – едва ли има професионална група, която да не поставя като условие за причастяване и изпълнен културен ценз. Културата е залог, че собствено професионалният ценностен набор е израстнал върху фундамента на стойностите, определящи начина на живеене. По този начин се гарантира едино-образието на групата – принцип, съгласно който човек и професионалист в едно тяло са едно цяло, кохерентно мислимо, в което различните обективации са сводими към общ център, към една и съща личност.

Усилията за реформиране на българската наука бяха недостатъчни, анемични, сторени по-скоро с цел последните оцелели фрагменти от онази среда на стерилно и социално непрозрачно нищо-не-правене да бъдат съхранени, тъй като това беше режимът, в който мнозинството от водените на щат в БАН могат да пребивават. Тъкмо в този контекст лесно биха могли да бъдат обяснени и конкурсните процедури, отваряни с оглед заемането на дадено място от конкретен човек без оглед на качествата на останалите кандидати. Наглостта достигна равнища, пред които дори извратеният би онемял – състезанията за заемане на академични длъжности на места бяха огласени „с евентуален кандидат“. Не, този път името на предварително спечелилия не се носеше като фолклор от уста на уста по коридорите, а беше напечатано с кирилица на официалните обявления, разлепени из съответните институти и факултети. Скандал, който помита и последните остатъци от академична етика, свеждайки инициацията на нов учен в съществуващия екип до процедура, еквивалентна на назначаването на портиер или чистачка.

На това място навярно също бих бил запитан дали в съзнанието ми има примери, уплътнени с именна и друга фактология. Тук също ще отговоря утвърдително.

За жалост, приложени към българската наука, условията за общност изглеждат трагично непостижими. Коя гилдия би застанала зад проникването на некадърници в редиците си – не само, но превръщането на корупционните практики в система?!

Всичко това не само, че не произвежда научна гилдия, намираща се в диалогичен режим. Масовизирането на действията извън изначално заложената норма излагат на риск ценностите на общността, а на терена на българската наука те направо отсъстват. Или по-скоро наличието им се е превърнало в изключение – още едно доказателство за подмяната на стойностите и окупирането на регламента не от логичното, изпитаното и ценностно обосновимото, фундаменталното и общополезното, а от преходното, частното, принадлежащото към сферата на личния интерес, което не може да бъде удържано на хоризонта на общото благо.

Преди няколко месеца беше извършен редовен избор на председател на Академията, а начело й застана акад. Стефан Додунеков, мир на праха му. Той бе предпочетен от няколко кандидатури с различни идеи за развитие на БАН. Или поне така бе направено да изглежда пред обществото и пред научната общност. Оставям настрана питането за наличния ресурс, в това число волята и обективните възможности за еднолично налагане на непопулярни сред назначените на академични щатове лица от страна на техния ръководител. Достойно за отбелязване в случая беше, че делата в Академията видимо се раздвижиха, нещо започна да се случва, а то за първи път от много време насам не беше в регистрите на срамното и страшното.

За мнозина тъкмо изборът на оглавител с балансирано поведение и умерено консервативна визия беше залог за промени. Такива, каквито малцината работещи очакваха с намаляваща вяра години наред. Изглежда, че имаше проект за управление на БАН за първи път от няколко мандата насам. Нека бъдем искрени – химикът Юхновски беше вкопчен статуквонист, чиято кауза беше запазването на всички във вида, в който го е приел, настанявайки се на стола в Централно управление. Физикът Съботинов се саморекламираше като българския Лутер, но за него нужните преобразувания се изчерпваха с това да се изготви атестация от Европейската научна фондация, чиито доклад да бъде прочетен в угода на управляваната от него институция – тъй като не следва да има съмнение, че сродните организации дават една на друга приятелски оценки, чийто тон задължава слабото да бъде представяно за добро, а посредственото – за много добро.

Няма да бъде справедливо, ако заявя, че в Академията не е имало и такива, готови да предложат възможно работеща алтернатива, в която дефектите на досегашните управления са осмислени и вероятно поне до известна степен преодолени. Не става дума за статуквобранителната опозиция, за онази част от управленската периферия, която прононсира бунтовна нагласа и желание за промяна в името на собственото си овластяване. Въпросът не е кой ще бъде новият носител на проваленото статукво, а да бъде проведена истинска, същинска реформа.

Всяка драма има своите герои, а всяка вина е изначално извикана от виновник. В случая това би следвало да е реформаторът-ретроград Никола Съботинов. Тукобаче нещата далеч не стоят така, защото не става дума за конвенционална вина, установима по безспорен начин не само в прекия смисъл. Ясно е, че пропуските в управлението, макар и довели до редица проблеми, в този случай не са навредили по доказуем недвусмислено начин, независимо от стратегията на реторическо представяне на нещата. Казано съвсем направо – никой не може да бъде обвиняван, че представите му за преобразувание включват елементи, които в действителност не отговарят на конкретните нужди.

Тъкмо така стояха нещата по времето на мандата на председателя-физик. Обстоятелство, което отново отправя към идеята за все по-дълбока управленска криза в Българската академия на науките. Държа да поясня, че спадането на качеството на научните изследвания и изчезващия властови потенциал на учените биха могли да бъдат мислени във връзка, но със същия успех биха били и съвършено развързани. Академичното равнище би могло да бъде управлявано и от бюрократи, макар българската традиция да залага на друг принцип.

Колапсът в БАН обаче е повсеместен. За нищожния капацитет на идентифициращите се като интелектуален елит отдавна беше ясно, а по времето на Н. Съботинов това стана безпощадно ясно – атакувана с намалена субсидия, институцията отговори с хилави протести на шепа хора, които с недостойносто си поведение доказаха, че са твърде далеч от академичния етос. Ако това там бяха българските учени, няма по-очаквано решение от това обществото да спре да плаща за тях.

Няма да пропусна и темата за раждането на култура на протеста у българския академичен човек. Изглежда, че протестите като цяло се настаняват все по-уютно в един особен социален модус, измествайки усилията към установяване на диалог и подменяйки същинската си роля на терена на интелектуалното – средство за привличане на внимание, за осъществяване на граждански натиск, чиято кулминация се помества на масата за преговори. Не е нелогично пресата към политиците, осъществявана от улицата, да бъде често пъти злоупотребявана от обществени групи, чийто комуникационен арсенал включва диалога твърде периферно или направо не го включва никак. Не би ме учудило, ако под прозорците на държавните сгради с плакати в ръце и лозунги на уста се видят тези, които слабо владеят технологията на аргумента – всеки употребява онези усилия, които се намират в негова достъпност.

Особено тревожно е пребиваването на учените на улицата. Отбелязвам мимоходом, че докато пиша този твърде нестроен анализ, получих поредния призив за протест, този път – срещу безобразията във Фонд „Научни изследвания“. В това личи едно особено самозабравяне на българския учен, който е загърбил предназначението си, начевайки да се намества в клишето на професионалния революционер. Позиция, която буди поне няколко агрумента насреща си. Първо – всяка група в обществото брани интересите си с довода за полезност. Заплашеният реагира с допълнително доказване на факта, че той служи на общото благо. Пренесен на научна територия, този довод би следвало да доведе до знанието на широката публичност резултатите от проведените изследвания, акцентирайки върху техния ефект. Един-единствен път това стана – изследователи подариха символично на депутати свои разработки. Тогава това доведе до диалог, скършен от нова вълна улични прояви, сторени не от самозабравили се, а от никога-не-познавали-себе-си-като-учени хора.

Тук е мястото и на второто – проблемът за нереализирания диалог между науката и държавата. Едва ли би било честно, ако вината за това бъде поета само от едната страна. Не е въпрос на лицемерен баланс и бездушно примиренчество да се утвърди, че наистина проблемът е двустранен. Моята тревога обаче е насочена към мъчнотиите в общението, заложени от страната на жреците на познанието. В кавички. Няколко чифта. Не защото другите не са важни. Всеки довод в полза на академизма изхожда от някаква негова положителна черта. Науката е информация, проникване във все по-фини детайли на битието, но тя е и културен факт, който се потребява от обществото, подобно на кинофилма, на театралния спектакъл, на изложбата в галерията и музея, на доброто четиво. Ето защо художникът показва картините си като доказателство за смисъла на това негово превъплъщение изобщо, писателят – своите книги и т.н. Ученият би следвало да се заяви чрез своите изследвания. След като информация за такива няма, навярно липсват и самите те. Изключвам докторските дисертации по история на литературата, възлизащи на 98 странички печатен текст, изградени върху съветска аналитика, остаряла преди повече от половин век, които денонсират и професионалната етика на учения, и изискването за неговото културно равнище.

Тези тъкмо люде вчера избраха свой председател. Посочи го група, събрание, но не и общност. Събитие, което буди тревога поне по няколко причини. От една страна, конкуренция този път нямаше. Едно от обясненията е намерението този път Академията да бъде запазена от възможни крамоли. Оставям извън фокуса на мисълта си какво тъкмо този път охраняват научните люде. В името на етиката или с цел да остане светла паметта за споминалия се бивш оглавител – въпрос, който едва ли има значение, тъй като нито един от тези доводи никак не попада в една парадигма с идеята за доброто управление и общото благо.

Изборът – не мога да пропусна и това – ни пренесе в едно неотдавно време, както гласи шаблонът. Преди малко повече от две десетилетия голям част от важните за обществото решения се вземаха именно по този начин – с формално единодушие, без алтернативни проекти, без критични гласове и съвсем без вот „против“. В реда на нещата е този модел да се възпроизвежда до днес не къде да е, а в БАН – една от най-бавно променящите се институции. След това обяснение обикновено следва махване с ръка и квалификации, сред които „сталинистки динозаври“ е една от най-неутралните. За жалост не мога да опонирам на нито една от тях. Впрочем, разбира се, че бих могъл, но няма да го сторя. Защото Академията трябва да се мисли не в порядъка на високопарните слова от Людмилието, а от позицията на нейната реално свършена работа и принесената полза.

Изборът – съвсем няма да пропусна това – имаше поне още няколко смисъла. Той беше наистина избор на едно от едно. Изначално той нямаше как да се състои. След всичко станало, след като авторитетът на най-авторитетната научна институция у нас беше свален някъде на дъното на Пасифика, след като научната общност от десетилетия се попълва не с интелектуалци, с хора с гражданска позиция, а със скромни, смачкани, мижитуркащи хорица зад бюра, най-голямото прдизвикателство беше да бъде изнамерено истинско лице на БАН. Човек, който ще бъде на прицела на колеги, управляващи и общество заради предстоящия нов провал в опитите Академията да бъде реформирана; и най-важното – който изобщо да се съгласи да напусне уютната, макар и зле отоплена поради икономиите, бяла стая и да бъде поставен в режим на публично битие.

Намери се един. Повече няма. Само ще напомня, че нашата наука упорито продължава да държи на принципите на геронтокрацията, въвличайки в собственото си управление хора на 50+ години. На тази възраст липсата на мениджърски опит практически не би могла да бъде компенсирана. Това – при пложение, че мислим все още Академията като самоуправляваща се. Нещо, в което съм все по-силно усъмнен, а видимо не само аз: само напомням, че правителството неотдавна въведе външен управленски орган – борд, в който влизат редица политически лица, чието съдаване сигнализира липсата на доверие относно способностите на учените да насочват дейността на институцята си.

Днес същите тези притестират, имитирайки общност. Група, вдъхновена от образа на професионалния превратаджия, пасваща като жизнена среда на другаря Владимир Илич и нямаща нищо общо с учения статус, тъй като виковете „Оставка!“ прекъсват диалога, преди да се е явил шанс за осъществяването му. Излезли от своята бяла стая, българските академични люде показаха още по-ясно, че общност няма. Че общ интерес травматично отсъства, тъй като първият му компонент следваше да бъде ниската толерантност на гилдията към некадърните и некултурните. Какво ни остава да мислим при положение, че тъкмо слабо причастни към ценностите на академизма днес си присвояват правото да говорят от името на цялата наука, а на тази фактическа узорпация на права никой не отговаря?!

Проблемите във Фонд „Научни изследвания“ също доказват, че на мястото на българската научна общност днес има празно място. Това е хронологически последният днес факт, който обаче изобщо няма да бъде последен сам по себе си, в който се отразява обосноваността на наблюдението, че у нас професионалното равнище на учените е катастрофално ниско – сред управляващите фонда е личност с голям докторат от жалка в птеренциите си печатница за дипломи, неизвестна никъде извън България, плод на стремежа на социалистическат държава да произведе чиновници за нуждата на столичните и провинциалните библиотеки; насреща му застават люде, чиито техники за аргументация се изчерпват с повишаването на тон и щедрата употреба на прилагателни от реда на обидните квалификации с лична насоченост.

Замисълът беше да напиша кратка история. Получи се не дотам кратка. Никак не се радвам, че е имало какво да споделя. Без капка лицемерие. Когато някога прочетох в статия на Александър Кьосев, че в в България няма научна общност, макар доводите да бяха пред мен, подобно твърдение ми се стори по-екстравагантно от дозата, която в онзи момент можех да понеса. Днес – напротив – бих заявил, че остротата на автора е подминала или пощадила цяла поредица факти, които хич не са без значение. Няма да го сторя – историята има свойството да се разкрива от дистанция. Съзнанието прави връзки между „сега“ и „някога“, откривайки по този начин някои от смислите на миналото в непосредствено наблюдаваното.

Нека бъде ясно, че написаното тук също не е изчерпателно. В нито едно едно отношение. Истински радикалната позиция изисква да употребя и имена. Не го правя не поради липса на готовност – някъде вече съм го и извършил, макар и частично. Липсата на експертиза върху цялата ни наука прави всяко подобно осветляващо начинание обидно за едни и прикритие за други. Ето защо: такова действие следва да се предприеме от група, мислеща себе си като общност и имаща професионален и личен морал. От хора, които могат да докажат това по недвусмислен начин. От алтернативна академична общност, която не предявява претенции към съществуващите първи места в науката и не си изгражда нови, а работи съгласно своите предварително договорени стандарти и дава да се разбере полезността й – и като възможно приложение в някоя практика, и като културна фактология, издигаща обществото като цяло на друго, по-високо равнище, създаваща манталитет. Вън от бялата стая, но не до портрета на другаря Ленин.

Няма значение кой би ръководил безформена маса, но трябва, трябва да бъде важно кой е начело на гилдия, особено научна.

„Науката и съвременният университет“


Научни скуп са међународним учешћем
НАУКА И САВРЕМЕНИ
УНИВЕРЗИТЕТ
16. и 17. новембар 2012.
Филозофски факулет
Универзитет у Нишу
_______
International Conference
SCIENCE AND MODERN
UNIVERSITY
16th and 17th November 2012.
Faculty of Philosophy
University of Niš
Serbia

 

 

ПЕТАК 16.11.2012.

 

09:00–10:30 Регистрација учесника (Хол у приземљу)
10:30–11:30 Отварање скупа (Амфитеатар 21)

 

Промоција зборника радова са научног скупа НИСУН 1

 

Пленарно излагање: академик Слободан Грубачић, Српска академија наука и уметности

 

11:30–12:00 Коктел (Хол у приземљу)

 

12:00–14:00 Рад у секцијама

 

14:00–15:00 Ручак (Хол на другом спрату)

 

15:00–17:00 Рад у секцијама

 

17:00–18:00 Пауза – кафа (Хол на другом спрату)

 

ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (слушаоница 206)

 

18:00–20:00 Рад у секцијама

 

21:00 – ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА (сала Дома војске, Нишлијска механа)

 

СУБОТА 17.11.2012.

 

10:00–10:30 Пленарно излагање: Professor Gill Crozier, Centre for Educational Research, Roehampton University, GB

 

10:45–12:30 Рад у секцијама

 

12:30–13:00 Пауза – кафа (Хол на другом спрату)

 

ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату, 211)

 

13:00–14:30 Рад у секцијама

 

14:30 – Свечано затварање скупа (Амфитеатар 301)

 

Опроштајни коктел за учеснике (Хол на другом спрату)

 

 

FRIDAY Nov. 16th 2012.

 

09:00–10:30 Registration (Entrance hall)

 

10:30–11:30 Opening ceremony (Аmphitheater 21)

 

Promotion of the NISUN 1 Proceedings

 

Plenary lecture: Аcademician Slobodan Grubacic, Serbian Academy of Sciences and Arts

 

11:30–12:00 Welcome cocktail (Entrance hall)

 

12:00–14:00 Panels

 

14:00–15:00 Lunch (Second-floor hall)

 

15:00–17:00 Panels

 

17:00–18:00 Presentation of the Faculty of Phisosophy publications (room 206)

 

18:00–20:00 Panels

 

21:00 – CONFERENCE DINNER („Dom Vojske“, between the National Theatre аnd the Municipal Court)

 

 

SATURDAY, Nov. 17th 2012.

 

10:00–10:30 Plenary lecture: Professor Gill Crozier, Centre for Educational Research, Roehampton University, GB

 

10:45–12:30 Panels

 

12:30–13:00 Coffee break, POSTER PRESENTATIONS (Second-floor hall)

 

13:00– 14:30 Panels

 

14:30 – Closing ceremony (Amphitheatre 301)

Farewell party (Second-floor hall)

 

 

1. Хуманизација универзитета – проблеми и перспективе
Humanizing the university – problems and perspectives

 

Амфитеатар 301

ПЕТАК 16.11.2012.

 

Модератор: Ненад Сузић
12:00 Раденко С. Круљ, Болоњски процес и осавремењивање образовно-васпитног процеса на универзитету
12:15 Ненад Сузић, Маја Трифуновић, Ентузијазам, полуга ефикасности изостављена из обуке будућих наставника
12:30 Биљана М. Сладоје Бошњак, Педагошки аспекти метакогниције
12:45 Розалина Коскарова, Humanistic dimension of the professional development program for preschool teachers at the University Ss Ciryl and Methodius in Skopje
13:00 Vesna Stanković Pejnović, Od obrazovanja do samoobrazovanja
13:15 Александра Костић, Култура и емоција
13:30 Мирјана Р. Јефтовић, Јелена Бозало, Интеркултурално образовање и социјално-комуникацијске компетенције васпитача
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

Модератор: Златко Павловић
15:00 Саит Качапор, Далиборка Поповић, Смерови развоја и евалуације високошколских установа
15:15 Златко М. Павловић, Универзитетска настава у свјетлу теорије Кјерана Игана
15:30 Бране Р. Микановић, Хуманистичко-развојне парадигме универзитетског образовања
15:45 Татјана В. Михајловић, Хуманизација универзитетске наставе у прошлости и данас
16:00 Јелена Ж. Максимовић, Стручно усавршавање као стратегија професионалног развоја наставника
16:15 Александра К. Анђелковић, Усклађеност иницијалног образовања и актуелности праксе као модел хуманизације положаја школских педагога
16:30 ДИСКУСИЈА

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)

 

Модератор: Жана Бојовић
18:00 Rudi Rizman, Universities at the crossroads: facing new challenges in the 21st century
18:15 Анна Димитрова Алексиева, Възрожденският бунтовник в културната памет на българите – изобретяване и митологизиране
18:30 Жана П. Бојовић, Јасна Максимовић, Антиегалитаристички приступ образовању студената
18:45 Живорад М. Миленовић, Дидактика у условима инклузивне наставе
19:00 Димитар Викторов Атанасов, Историческата информация и идеологическото моделиране
19:15 ДИСКУСИЈА

21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.

 

Модератор: Зорана Јоксимовић
10:45 Galina Sazhko, Даница Пиршл, Humanizing higher education in Ukraine: State of the problem
11:00 Миле Ђ. Илић, Позиција универзитета, демократизација и хуманизација наставно-научног процеса
11:15 Зорана Б. Јоксимовић, Хуманизација односа међу половима кроз образовни систем у Србији
11:30 Данијела Д. Здравић Михаиловић, Теоријски предмети у служби учења уметничке музике – проблеми и перспективе
11:45 Смиљка Љ. Исаковић, Улога уметности у хуманизацији универзитета
12:00 Зорица Ч. Станисављевић Петровић, Креирање школе као хумане социјалне заједнице

12:15 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФА, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)

 

Модератор: Јелена Максимовић
13:00 Бисера С. Јевтић, Марина Ивановић, Морална димензија компетенција – хуманизација универзитета
13:15 Јелена Ж. Максимовић, Јелена Петровић, Перспективе студија педагогије у процесу хуманизације односа на универзитету
13:30 Светлана Чичевић, Милкица Нешић, Оцена квалитета online курсева (постер презентација)
13:45 Марија М. Јовановић, Дисторзије педагошке комуникације и њихово превазилажење као основа хуманизације наставе на савременом универзитету
14:00 ДИСКУСИЈА

 

14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

 

2–3. Модернизација, културниидентитетииприказивањеразноликости
Modernisation, cultural identities, and representation of diversity
302, 433

 

ПЕТАК 16.11.2012.

302

1) Култура и приказивање другог и другачијег

Модератор: Никола Божиловић

12:00 Никола Божиловић, Култура и приказивање разноликости
12:15 Бранимир В. Стојковић, Криза европског идентитета?
12:30 Бранислав Д. Стевановић, Модерна држава и право на различитост
12:45 Пивкин Сергей Дмитриевич, Смысловая модель саморазвития языковой личности в иноязычной речевой деятельности
13:00 Слободан М. Миладиновић, Религијске разлике и конфесионалне дистанце
13:15 Мирјана М. Кристовић, Медијско рефлектовање културне разноликости, остваривање комуникацијске равноправности и интеркултурногразумевања
13:30 Биљана Т. Продовић Милојковић, Бојан Т. Продовић, Европски културни идентитет – како изаћи на крај са културном разноликошћу
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

15:00 Lela R. Milošević Radulović, Diskriminacija starijih ljudi u savremenom društvu kao posledica stereotipa i predrasuda o starenju i starosti
15:15 Станка Д. Јанковић Пивљанин, Промена парадигме: од обреда до спектакла – карневал
15:30 Tena Čačić, Facebook as a communication channel of diverse ideas that are not represented in traditional media
15:45 Вера Д. Бацковић, Улога фестивала у истицању аутентичности града
16:00 Зоран С. Николић, Анахроност, солипсизам и страх – кључне координате примитивизма
16:15 Стана Љ. Смиљковић, Сила и човек у бајкама, легендама и предањима Jужне Cрбије
16:30 Андријана Д. Ристић, Жена у илустрованој штампи Краљевине Југославије – примери културног идентитета
16:45 Radmila J. Jovanović, Kulturni prostor identiteta i njegova različitost – etno nasleđe na prostoru Stare planine

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)

 

2) Друштвени подсистеми и однос према различитом у Србији и на Балкану

Модератор: Љубинко Милосављевић

18:00 Ирена Петровић, Вредносне оријентације средње класе у Србији 2003-2012
18:15 Милица Весковић, Oднос грађана Србије према појму национализма
18:30 ЉубинкоМилосављевић, Европеизација и балканизација националних идентитета
18:45 Милош Јовановић, Јелена Божиловић, Политичко је лично – о концепту интимног грађанства
19:00 Јован Живковић, Регионални идентитет као реална основа за нови друштвени концепт
19:15 Слободан Цветановић, Данијела Деспотовић, Научни, технолошки и креативни капацитет земаља западног Балкана
19:30 Наталија Јовановић, Модернизација образовања у Србији и профилисање културног идентитета
19:45 Златко Жоглев, Ружица Цацаноска, Чудото во црквата Свети димитрија – Скопје: Aнализа на содржина на написите во дневниот печат на Република Македонија
20:00 ДИСКУСИЈА

 

21:00 – ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

Мала сала 433
3) Традиционално, (пост)модерно и идентитети у социолошком дискурсу

 

Модератор: Милош Р. Кнежевић
12:00 Зоран Видојевић, Европска унија без стварног идентитета
12:15 Љубиша Р. Митровић, Разноврсност приказивања / конструкција идентитета у савременој социолошкој и културолошкој литератури
12:30 Danijela R. Gavrilović, Dragana S. Zaharijevski, Prihvatanje „drugosti“ u Srbiji – analiza podataka EVS
12:45 Милош Р. Кнежевић, Културни полиидентитет у деградирајућем масизму
13:00 Јосип С. Кристовић, Процес интегрисања села у агломерацију града Ниша и конструисање културне различитости
13:15 Zlatiborka Z. Popov Momčinović, Feminizam i ženski aktivizam u postdejtonskoj BiHizmeđu osporavanja i osnaživanja
13:30 Марина Д. Матејевић, Анита Николић, Традиционално и модерно у васпитним поступцима родитеља
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

Модератор: Сузана Марковић Крстић
15:00 Paicu M. Adina, India – A diverse nation
15:15 Предраг Ј. Мутавџић, Anastassios L. Кampouris, Интеркултуралност и мултикултуралност савременог Балкана
15:30 Сузана В. Марковић Крстић, Васпитање за демократију, толеранцију и мултикултурализам – изазови грађанског васпитања
15:45 Владан О. Павловић, Милош М. Јовановић, Ставови студената Филозофског факултета у Нишу о односу језичког и националног идентитета
16:00 Јелена Д. Цветковић, Миомира М. Ђурђановић, Настава музике као део мултикултуролошког образовања
16:15 Слободан А. Кодела, Драгана Д. Тодоровић, Српски музички идентитет – континуирани спој традиције и савремености
16:30 Бисера С. Јевтић, Мултикултуралност и етичке вредности
16:45 ДИСКУСИЈА

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)
21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.

 

302
4) Модернизација, културни идентитети и приказивање разноликости –
књижевна перспектива

 

Модератор: Nudžejma S. Bećar
10:45 Данијела Ђ. Ковачевић Микић, Хипертрофија стварности и културни идентитет у Матијевићевом делу „Мемоари, амнезије“
11:00 Тања Ж. Антић, (Не)могућност трећег пола и рода у реалности и у књижевној фикцији Лесли Фајнберг ,,Стоун Буч Блуз“
11:15 Марија С Станчић, Феномен еротског у роману Борисава Станковића
11:30 Мирослав Д. Ћурчић, Ана Ж. Станковић, Потрага за идентитетом у различитости у роману Раки Б. Вонгара
11:45 Петра В. Митић, Идентитет као место субверзије или потврде културе: (анти)есенцијалистички модел Жака Лакана
12:00 Nudžejma S. Bećar, Raznolikost smislova života proizišlih iz odnosa prema Mostu u Andrićevom romanu „Na Drini ćuprija“
12:15 Татјана Думитрашковић, Шекспир и ренесансно позориште-културни и политички идентитет једне епохе
12:30 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФА, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)

 

Модератор: Андреј М. Павловић
13:00 Jelena Z. Stojanović, Identitet i modernizacija: „Crni album“ Hanifa Kurejšija
13:15 Дуња Д Полети, Одлике језичког регистра маркетиншких стручњака у Србији
13:30 Андреј М. Павловић, Улога библиотеке у савременом друштву и промоција мултикултуралности
13:45 Саша А. Савић, Утицај културе на теорију мултиписмености
14:00 Natasa. M. Sarafova, Jane Jovanov, Identitetot na zenata vo bajkite na brakata Grim (постер презентација)
14:15 Аna Kocić, Captivating Stereotypes: Native Americans in Captivity Literature of Colonial America
ДИСКУСИЈА

14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

 

4. Психологија и савремено друштво
Psychologyandmodernsociety

 

210
ПЕТАК 16.11.2012.
17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)
21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.

 

Модератор: Владимир Нешић
10:45 Mariana Dimitrova Niagolova, The Freedom and the Will: some contemporary psychological problems
11:00 Александр Михайлович Холод, Инмутационные процессы современного общества
11:15 Улунова Анна Евгеньевна, Функциональные и структурные аспекты культуры профессионального общения государственных служащих
11:30 Vladimir D. Nešić, Milica M. Pavlović, Shvatanje siromaštva u različitim vremenima
11:45 Мирјана В. Совиљ, Значај пренаталног периода за развој људске јединке
12:00 Љубиша Д. Златановић, Формуле среће, чињенице живота. Критички поглед на позитивну психологију
12:15 Milkica M. Nešić, Jelena Kostić, Neurobiologija adolescencije
12:30 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФА, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)

 

Модератор: Јелисавета Тодоровић
13:00 Dušan J. Ranđelović, Senka M. Kostič, Sociodemografski korelati stilova učenja studenata Univerziteta u Prištini
13:15 Vladimir D. Nešić, Milica M. Pavlović, Psihološki aspekti pušenja lule
13:30 Јелисавета А. Тодоровић, Ивана Симић, Димензије породичног функционисања и субјективно благостање у односу на пол и тип домаћинства (постер презентација)
13:45 Sonja B. Jović, Samostistišavanje, sklonost ka depresivnom reagovanju i kvalitet porodičnih odnosa
14:15 ДИСКУСИЈА

14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

 

Србистика: наслеђеиперспективеповодом 25 годинапостојањастудијасрпскогјезикаикњижевностинаФилозофскомфакултетууНишу: СЕКЦИЈЕ 5,6,7
Serbian studies: heritage and prospects – to mark the 25th anniversary of the Serbian language and literature studies at the Faculty of Philosophy in Nis: PANELS 5,6,7

 

5. Српски језик на универзитету у нормативном огледалу
Serbian language at the university in the mirror of standardisation

304

ПЕТАК 16.11.2012.
Модератор: Јордана Марковић
12:00 Јордана С. Марковић, Мирјана Соколовић, (Не)информативност сајтова нишких факултета
12:15 Boban M. Arsenijević, Proceduralno i deklarativno u nastavi jezika na primeru vrsta reči
12:30 Mihaj N. Radan, Srpski jezik na Zapadnom univerzitetu u Temišvaru. Istorijat, perspektive
12:45 Срето З. Танасић, Безлична реченица у Травничкој хроници Иве Андрића
13:00 Надежда Д. Јовић, О језику Зборника закона и уредба из 1867. и 1868. године
13:15 Неда В. Павловић, Књижевни језик код Срба у светлу дијахроне социолингвистике
13:30 Мирјана К. Илић, Лексикографске дефиниције придева за боје у нормативистичкој перспективи
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

Модератор: Биљана Самарџић
15:00 Кристина М. Драговић Норма српског језика и савремени процеси граматикализације
15:15 Маја Д. Вукић, Конкретизатори за исказивање начинског значења у српском језику
15:30 Биљана С. Самарџић, Правописне тенденције споменичке грађе из средњовјековне Босне
15:45 Драгана Т. Вељковић, Корелати имперфекта у новинарском стилу савременог српског језика
16:00 Александра А. Јанић, Пропозиционалност и фактивност исказана везницима да, што и че у српском и бугарском језику
16:15 Анђелка М. Лазић, Лазаревићев избор лексема које означавају родбинске односе
16:30 Бранимир В. Станковић, Придевски вид у српском језику – наука, норма и језичка реалност (постер презентација)
16:45 Мирјана В. Совиљ, Српски језик на универзитету у нормативном огледалу
16:45 ДИСКУСИЈА

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)
*Од 18:00, у 304 – Филологија од науке до наставе – српска филологија
21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

 

6. Књижевност и приватни живот: блискост и удаљеност у породичним односима
Literature and private life: closeness and remoteness in family relationships

 

Велика сала 434
ПЕТАК 16.11.2012.

 

10:30 Пленарно излагање: академик С. Грубачић (Амфитеатар 21)
Модератор: Снежана С. Башчаревић
12:00 Сава Дамјанов, „Фиктивно-интимно“ као модернистички знак
12:15 Мирјана М. Марковић, Милица М. Радуловић, Народна поезија – слика патријархалних породичних односа
12:30 Татјана Јовићевић, Унутрашња страна просвећености: простори приватности у Доситејевом делу
12:45 Љиљана С. Костић, Приватни живот у „Успоменама“ Владана Ђорђевића
13:00 Ружица Д. Јовановић, Историјске чињенице у приповеткама Лазе Лазаревића
13:15 Мирко Р. Ђукић, Породични односи у приповеткама Јанка Веселиновића
13:30 Снежана С. Башчаревић, Интелектуално самотништво Исидоре Секулић
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

Модератор: Горан Б. Милашин
15:00 Снежана В. Божић, О породици и породичним односима у прози Душана Радића
15:15 Горан Б. Милашин, Говорна карактеризација ликова у „Бојовницима и бјегунцима“ Бранка Ћопића
15:30 Славица Гароња Радованац, „Ефемерис“ (I) Дејана Медаковића као литераризација породичног (историјског и ратног) искуства
15:45 Данијела С. Вујисић, Сага о Јотићима Живојина Павловића
16:00 Ђоко Здравески, Лик оца у Породичном циклусу Данила Киша
16:15 Сања Ђ. Мацура, „Слика породичног живота у романима Петра Сарића“
16:30 Бојан Б. Струњаш, Српска породица пљеваљског краја у роману „Свитање“ Милке Бајић – Подерегин
16:45 ДИСКУСИЈА

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)

 

Модератор: Милунка Љ. Митић
18:00 Наталия Димитрова Няголов, Семиотика родов в творчестве Л.Н. Толстого и М.А. Булгакова
18:15 Маријан К. Мишић, Приповедање паралаксе и немогућа блискости у романима М.Џ. Куција
18:30 Damjan Stevkić, Konstrukcija porodične istine u Slepom ubici, Margaret Atvud
18:45 Сава В. Стаменковић, Положај жене и породица у роману “Техану“ Урсуле Легвин
19:00 Данијел М. Дојчиновић, Породични односи у српској књижевности немањићког доба
19:15 Милунка Љ. Митић, Породични и владарски односи у краљевској кући Уроша Великог – по Архиепископу Данилу Другом
19:30 ДИСКУСИЈА

21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.
Модератор: Драгана Вукићевић
10:45 Dragana B. Vukićević, Dositej o prijateljstvu
11:00 Весна М. Војводић Митровић, Варијабилност супружничких односа у српском народном епском песништву
11:15 Тамара С. Пилетић, Књижевно писмо некад и сад
11:30 Сузана М. Ђорђевић, Три добра младе Ђурђевице – породични поредак љубави
11:45 Александра Г. Ристић, Земља која храни – земља која једе, „Камен за под главу“ Милице Новковић
12:00 Наташа И. Делач, Биљана В. Митровић, Деструкција породичне заједнице. Случај Павиљони Милене Марковић
12:15 Душан М. Благојевић, Породичне приче у драми „Скакавци“ Биљане Србљановић
12:30 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФА, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)

 

Модератор: Валентина Питулић
13:00 Ljiljana M. Banjanin, Lice i naličje građanskog života u porodičnom romanu
13:15 Jelena S. Andrejić, Maja R. Milutinović, Svakodnevna potraga za otuñenim Sopstvom – privatni život, porodični odnosi i njihova uloga kroz književno stvaralaštvo Davida Albaharija
13:30 Андреја Ж. Марић, Породичне и љубавне интриге у друштвено-критичким драмама Душана С. Николајевића
13:45 Валентина Д. Питулић, Свето и профано у приповедачкој прози Григорија Божовића
14:00 Весна М. Војводић Митровић, Разградња женидбе упливом виших сила
ДИСКУСИЈА

14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

 

7. Савремени токови науке о књижевности
Modernliteraturestudies

 

210
ПЕТАК 16.11.2012.

 

Модератор: Ирена П. Арсић
12:00 Бошко Ј. Сувајџић, Савремени токови науке о народној књижевности
12:15 Немања Ј. Радуловић, Савремена проучавања народне бајке
12:30 Ирена П. Арсић, Савремена српска рагуѕеологија. једно виђење
12:45 Милутин Б. Ђуричковић, Савремени токови науке о књижевности за децу и младе
13:00 Ненад В. Николић, Историја српске књижевности у светлу поделе студија књижевности у Београду и Нишу
13:15 Јован Пејчић, Идеје или парадигме. Смисао сличности у историји и теорији књижевне критике
13:30 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

Модератор: Снежана Милосављевић Милић
15:00 Снежана М. Милосављевић Милић, Виртуелна прича као изазов наратолошком проучавању темпоралности
15:15 Јелена В. Јовановић, Проблем фокализације: (Не)могућност укидања приповедачеве слободе
15:30 Јасмина В. Ноцић, Семантика могућих светова и логика фикције
15:45 Vladislava S. Gordić Petković, Ironična/ikonična slika sveta u savremenoj anglofonoj prozi
16:00 Дејан Д. Милутиновић, Лични идентитет у постмодерној
16:15 Мирјана Д. Бојанић, Парадокс у дискурсу о другима: Куцијев роман Земље сумрака из угла постколонијалне критике
16:30 Јелена Марићевић, Роман „Forward“ Слободана Владушића у контексту деконструкције
16:45 Милица Љ. Живковић, “To a new world of gods and monsters”. Постхуманизам – критичко теоријски правац за нови миленијум
ДИСКУСИЈА

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)

 

Модератор: Душан Иванић, Сунчица Денић
18:00 Душан Иванић, Прича из живота: ка одређењу једне прозне врсте
18:15 Сунчица М. Денић, Прогон и завичај у новијој српској књижевности Косова и Метохије
18:30 Светлана С. Шеатовић Димитријевић, Проучавање старих културних модела у српској поезији друге половине 20. века – национално и европско
18:45 Јелена С. Младеновић, Идентитет лирског субјекта у наративној поезији Срђана Ваљаревића
19:00 Александар С. Пејчић, Заплет стицања: комедије Јована Стерије Поповића и Бранислава Нушића

21:00 – ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

 

8. Филологија – од науке до наставе
Philology between science and teaching

208, 304

ПЕТАК 16.11.2012.

 

208
Модератор: Добрила Бегенишић
12:00 Николина Н. Зобеница, Гордана М. Ристић, Универзитетска настава немачког језика и књижевности
12:15 Добрила Бегенишић, Студирање и учење немачког језика у Србији – актуелно стање и перспективе
12:30 Татјана С. Грујић, Аспекти примене анализе дискурса – настава граматике страног језика
12:45 Danica S. Piršl, dr Galina Sazhko, Developing oral and written interactional competence
13:00 Бранка Л. Миленковић, Тања З. Русимовић, Примена мултимедијалних средстава и пратећег материјала у усменој реализацији академског дискурса
13:15 Весна В. Алексић, Читање у другом/страном језику – да ли читање текста без разумевања утиче на став ученика према предмету
13:30 Панајотис Г. Асимопулос, Полифем у грчким и латинским песмама
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)

 

304
Филологија од науке до наставе – српска филологија

Модератор: Милош Ковачевић
18:00 Милош М. Ковачевић, Србистика између науке и политике
18:15 Драгана Љ. Станојевић, Марина С. Јањић, Кључне методичке компетенције свршених студената србистике
18:30 Гордана С. Драгин, Однос дијалекат/стандард у говорном и писаном изразу у основној школи
18:45 Оливера Р. Крупеж, Лексичка структура приповетке Поход на Мјесец Бранка Ћопића у светлу језичких могућности садашњих читалаца
19:00 Биљана Б. Мишић, Наставно тумачење фразеологизама у приповијеткама Петра Кочића
19:15 Елизабета М. Каралић, Препреке у рецепцији српске средњовековне књижевности у настави
19:30 Милка В. Николић, Дидактичко обликовање садржаја о акценту у уџбеницима српског језика за млађе разреде основне школе
19:45 ДИСКУСИЈА

21:00 – ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.

 

208
Модератор: Биљана Мишић Илић
10:45 Биљана М. Мишић Илић, Концепт учења кроз друштвено-користан рад и настава страних језика на универзитету
11:00 Маријана Г. Вучковић, Неуправни говор у говорном енглеском језику
11:15 Марта В. Димитријевић, Applying Cognitive Linguistics to Teaching the English Article System in the EFL Classroom
11:30 Јелена Р. Даниловић, Vocabulary Size of Serbian EFL Learners: Bridging the Gap between Theory and Practice
11:45 Ивана М. Зорица, Колокације у регистру економије на енглеском, немачком и српском језику
12:00 Галина Александровна Сосунова , Лексико-грамматическая характеристика аутентичных текстов таможенной тематики на французском языке
12:15 Иван Н. Јовановић, Француски фразеологизми и пословице са лексемом agneau – јагње и њихови српски еквиваленти
12:30 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФА, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)

 

Модератор: Весна Лопичић
13:00 Весна Лопичић, Меметика и критичко мишљење
13:15 Јелена М. Војиновић Костић, Лингвистика и хумор
13:30 Милош Б. Тасић, Душан М. Стаменковић, Визуелне манифестације појмовне метафоре и метонимије у стрипу
13:45 Maja S. Lemajic, Karakteristike i prednosti tehnike Jednorečeničnog sažetka u nastavi stranog jezika
14:00 Саша С. Чорболоковић, Лапсуси и ментални лексикон са освртом на методику наставе језика
14:15 ДИСКУСИЈА

14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

 

9. Коришћење аутентичног језика и елемената културе у настави страних језика
Authentic materials and elements of culture in foreign language teaching

207

ПЕТАК 16.11.2012.

 

Модератор: Савка Благојевић
12:00 Daniela I. Popescu, Integrating culture into a foreign language course
12:15
12:30 Тијана М. Стојановић, Културно оријентисана настава страног (енглеског) језика
12:45 Nikoleta M. Momčilović, Interkulturalnost i nastava stranih jezika
13:00 Савка Н. Благојевић, Metodološke nedoumice pri korišćenju autentičnih filozofskihtekstova u priručnicima za studente te akademske discipline
13:15 Sanja Z. Stosic, Kulturološke konotacije muzike i pesma kao autentični jezički materijal u nastavi španskog kao stranog jezika
13:30 Милена М. Костић, мр Љиљана Јанковић, Елементи популарне културе у настави књижевности и енглеског као страног језика: случај Леонарда Коена
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)
21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.

 

Модератор: Katarina. Đ. Zavišin
10:45 Oana M. Pastae, Philologie Française
11:00 Danijel S. Živković, L’utilisation de la langue authentique et des éléments culturels dans la didactique du français sur objectifs spécifiques
11:15 Биљана А. Рисић, Елементи културе у настави француског језика у основним и средњим школама Србије
11:30 Marina M. Kolesar Uvod u rumunsku civilizaciju: motivacioni faktor u učenju rumunskog jezika
11:45 Ilenia Pautasso, La meglio gioventù by Giordana: an example of using authentic materials and elements of culture in foreign language teaching
12:00 Јелена Љ. Баста, Улога употребе аутентичних материјала у настави језика струке
12:15 Katarina. Đ. Zavišin, Interkulturna kompetencija učenika u kontekstu CLIL nastave: neophodnost ili opcija?
12:30 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФA, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)
14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

 

10. Компаративна истраживања словенских језика, књижевности и култура
Comparative studies of Slavic languages, literatures and cultures

209

 

ПЕТАК 16.11.2012.

 

Модератор: Марко Јесеншек
12:00 Ценка Н. Иванова, Традиције славистичких конгреса и савремена славистика
12:15 Марко Јесеншек, Slovensko-srbski jezikovni stiki v času ilirizma in novoilirizma
12:30 Maja Rančigaj, Izražanje osebka v češčini in slovenščini
12:45 Михајло П. Фејса, Русински језик у Србији и његово место у породици словенских језика
13:00 Sonja Novotni, Mihajlo Mrkovikj, Кomparativni istrazuvanja na leksikata od slovenski areal vo nekoi staroslovenski rakopisi, nasprema sostojbata vo sovremeniot makedonski jazik i sovremeniot srpski jazik
13:15 Маја З. Вељковић, Облици „есть“, „нет“ и „да“ као речи-реченице у руском језику и њихови српски еквиваленти (Пар „да“ и „нет“)
13:30 Дејан С. Марковић, Подела руских и српских фразеологизама са компонентом ОКО по спољашњим манифестацијама емотивног стања
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

Модератор: Лариса Човић
15:00 Виолета П. Џонић, Појам лакуна у језику и њена тумачења у руској и српској теоријској литератури
15:15 Тања З. Милосављевић, Ана Р. Савић Грујић, КОМПАРАТИВНА АНАЛИЗА ФРЕКВЕНТНОСТИ ИМЕНИЦА У ПРИПОВЕЦИ „ШАЛА“ А. П. ЧЕХОВА
15:30 Лариса И.Човић, др Бранимир Ђ. Човић, МНОГОСТРУКЕ МЕТАМОРФОЗЕ И ПРЕВОДИЛАЧКЕ ИГРЕ СТВАРАЊА И ПРЕ-СТВАРАЊА У МЕМОАРИМА ВЛАДИМИРА НАБОКОВА (КРЕОЛИЗАЦИЈА ТРИЈУ МОДЕЛА КУЛТУРЕ КОД ПРЕВОЂЕЊА СА ЈЕЗИКА ПОСРЕДНИКА)
15:45 Вишња Б. Вишњевац, Прошла времена у Повести о минулим временима у поређењу са њиховим српским преводима
16:00 Весна З. Дицков, РЕЦЕПЦИЈА ПРЕХИСПАНСКИХ КЊИЖЕВНОСТИ У СРБИЈИ
16:15 Јасмина Д. Арсеновић Вујотић, Еразмијанска читања Дон Кихота у српској науци о књижевности
16:30 Мирослав С. Радивојевић, Србима посланица из Москве у светлу формирања спољнополитичког опредељења словенофила и њен одјек код Срба
16:45 ДИСКУСИЈА

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)
21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.

Модератор: Стана Смиљковић
10:45 Саша Д. Шмуља, Матош и српска књижевна критика
11:00 Стана Љ. Смиљковић, АУТОРСКЕ БАЈКЕ СЛОВЕНСКИХ НАРОДА
11:15 Silvija Borovnik, Dvojne identitete v sodobni slovenski književnosti
11:30 Велимир М. Илић, „Славна Москва калачами, Питер усачами“. Културолошки, гендерни и симболички аспект „московског текста“ руске књижевности
11:45 Katja Bakija, Pjesnički opus Orsata Meda Pucića
12:00 Kristina D. Nikolovska, Poezija Milana Orlicha i Slave Gjorgo Dimoskog
12:15 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФA, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)

 

Модератор: Бранко Ристић
13:00 Ненад Ђ. Благојевић, Фантастика и фантази у руској књижевности
13:15 Александар Костадиновић, Слика Русије у путничким писмима Симе милутиновића Сарајлије
13:30 Бранислава Р. Совиљ, Значење пушкинско-љермонтовљевских реминисценција у две песме Војислава Ј. Илића
13:45 Бранко С. Ристић, Драматични дијалог са истином и библијским симболима у поезији Пеје К. Јаворова
14:00 Ана А. Рочкомановић, Свети архиепископ Арсеније I у молитвама богослужбених књига од XVII до XIX века
14:15 Татјана Г. Трајковић, Дијалекат и стандард у прешевском говору (језичке интерференције)
ДИСКУСИЈА

14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

 

11. Изазови новинарства у постмодерном друштву
Journalism and its challenges in the postmodern society

303

ПЕТАК 16.11.2012.

14:00 ПАУЗА – РУЧАК
Модератор: Ljubomir Zuber
15:00 Dubravka Valić Nedeljković, Novi mediji postmodernog društva – Utvrđivanje jedinice analize u istraživanjima medijskog diskursa on lajn izdanja
15:15 Дејан С. Пралица, Владимир В. Баровић, Извештавање о изборима – жанровска проблематика између два светска рата и у дигиталном добу
15:30 Bashar Ibrahim AlHadla, The Implicatures of Knowledgeably Ignored Image
15:45 Saša D. Knežević, dr Ljubomir Zuber, Filip Višnjić prvi srpski ratni reporter
16:00 Јелена Љ. Спасић, Jeзичка средства за изражавање метајезичке модалности у новинским извештајима
16:15 Milica M. Vojinović Tmušić, Književnost i novinarstvo: alternativni izvori saznanja
16:30 Vuk B. Vučetić, Politički klijentelizam i mediji u BiH
16:45 ДИСКУСИЈА

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)

 

Модератор: Мирјана М. Марковић
18:00 Мирјана М. Марковић, ЛОКАЛНЕ ТЕЛЕВИЗИЈЕ И ЊИХОВ ЗНАЧАЈ ЗА ИНФОРМИСАЊЕ ЛОКАЛНИХ ЗАЈЕДНИЦА
18:15 Јулија С. Матејић, Другост Рома на маргини варвара. Стереотипи, предрасуде и (антициганизам) у Србији
18:30 Ана М. Јовановић, Значај родне перспективе у медијском извештавању о случајевима насиља у породици
18:45 Dušan M. Aleksić, Uticaj interneta na Srpsku pravoslavnu crkvu; Studija slučaja: Zvanični veb sajt Srpske pravoslavne crkve
19:00 Марија З. Вујовић, Анка М. Михајлов Прокоповић, Изазови трансформације РТС-а у Јавни сервис
19:30 ДИСКУСИЈА

 

21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.

 

Модератор: Александар Врањеш
10:45 Александар Врањеш, Масовни медији у Републици Српској пред изазовима нових технологија
11:00 Mилош Маловић, Таблоидно новинарство као пресликавање свакодневног живота
реципијената – примјер БиХ
11:15 Невен Д. Обрадовић, Спортско новинарство и изазвиање националног набоја, студија случаја – најава фудбалских утакмица Србије и Хрватске
11:30 Dragana Č. Pavlović, dr Tatjana M. Vulić, Internet alati u nastavi novinarstva
11:45 Нада М. Торлак, Nikola S. Torlak, Нове медијске технологије, нови изазови за медије и њихов утицај
12:00 Ivana S. Markov Čikić, Deca i medijski sadržaji novih tehnologija
12:15 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФA, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)

14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

 

12-13. Наука, универзитет и свет
Science, university, andtheworld
Филозофска мисао Глигорија Зајечарановића (1929-2008)
ThephilosophicalthoughtofProfessorGligorijeZajecaranovic (1929-2008)

306

ПЕТАК 16.11.2012.

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

Модератор: Миленко Бодин
15:00 Миленко Бодин , Наука и улога универзитета у друштву
15:15 Бошко С. Прокић, Однос Универзитета према савременим друштвеним променама у Србији
15:30 Драгица С. Илић, МА Борис М. Илић, Савремено образовање и еколошка свест омладине у области заштите човекове животне средине
15:45 Биљана М. Радовановић, Наука и њена методологија у савременом свету
16:00 Татјана С. Брзуловић Станисављевић, Дисеминација научних информација и институционални репозиторијум
16:15 Зоран Аврамовић, Образовање, пословање, незапосленост
16:30 Bojan S. Blagojević, MA Rastislav N. Dinić, DE MESTR CITIRA KANTA: ZLOUPOTREBA NASLEĐA PROSVETITELJSTVA U PROTIV-PROSVETITELJSKE SVRHE
16:45 ДИСКУСИЈА

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)

 

Модератор: Зоран Димић
18:00 Mihajlo Markovikj, dr Sonja Novotni, Makedonskiot jazik kako nauka vo svetskite Univerziteti
18:15 Зоран М. Димић, Перелманов избор
18:30 Goran Ž. Ružić, Problem kontinuuma u Kantovoj teorijskoj filozofiji
18:45 Иван Ч. Николић, Дилтајева критика историјског ума – специфичан приступ духовним феноменима
19:00 Milan Z. Jovanović, Roba i novac u Marksovoj teoriji
19:15 Иван М. Коларић, Мишљење и певање код Глигорија Зајечарановића
19:45 ДИСКУСИЈА
21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

 

14. Савремена српска историографија: нове технологије, правци и изазови
ModernSerbianhistoriographynewtechnologies, directions, andchallenges

 

305
ПЕТАК 16.11.2012.

Модератор: Драгица Кољанин
12:00 Нада Б. Зечевић, Mediaevalia electronica et digitalia: перспективе и изазови у примени информатичке технологије у настави средњег века на Филозофском факултету Универзитета у Источном Сарајеву
12:15 Драгица С. Кољанин, Улога нових технологија у преношењу резултата историографије у наставу историје
12:30 Љубодраг А. Поповић, Архиви и настава историје
12:45 Александра А. Фостиков, Невен Г. Исаиловић, Дигитална хуманистика или дигитализација vs. хуманистика
13:00 Александра M. Колаковић, Јана Родић, Могућности примене Augment Reality технологије у популаризацији историје
13:15 Александар Д. Раковић, Популарна култура и српска историографија
13:30 Иван Т. Ристић, Истраживања међуратне историје Балкана у савременој српској историографији (последњих десет година): традиционални и нови приступи
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

Модератор: Сузана Рајић
15:00 Ана С. Столић, Историографија и визуелна репрезентација српске историје. Теоријски оквири, перспективе и изазови концептуализације националне истортије на примеру будуће сталне поставке Историјског музеја Србије
15:15 Слободан П. Селинић, Институт за новију историју Србије данас: сарадници, теме и научни живот
15:30 Драгомир М. Бонџић, Институт за савремену историју у Београду на почетку 21. века: теме и правци истраживања
15:45 Андрија Б. Димитријевић, Данијела Љ. Петровић, Извори и литература за Општу историју двадесетог века у електронском формату
16:00 Данко Љ. Леовац, Значај руских архива за истраживање српске историје 50-их и 60-их година 19. века
16:15 Сузана Р. Рајић, Изучавање 19. века у српској историографији током последње две деценије
16:30 Martin Veselinov Valkov, Serbian Historiography, Bulgarian Archives. Unpublished Documents on the Toplice Uprising Kept in the Bulgarian Central State Archives
16:45 ДИСКУСИЈА

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)

 

Модератор: Божица Младеновић
18:00 Ђорђе Н. Ђекић, M. Благојевића, Д. Медаковића, Историај српске државности, прекретниц у развоју српске историографије средњег века.
18:15 Miloš Z. Đorđević, dr Ema Miljković Bojanić, „Kraljevstvo Srbija“ u istoriografiji
18:30 Славиша Д. Недељковић, Призренска лига, између мита и стварности
18:45 Саша Д. Станојевић, Балкански ратови у српској историографији
19:00 Божица Б. Младеновић, др Милић Ј. Милићевић, EUROPEANA 1914-1918: Сећања на Први светски рат – дигитална збирка драгоцених извора из европских националних библиотека
19:15 Александар Д. Стојановић, Друштвена и културна историја Србије за време Другог светског рата у најновијој српској историографији
19:30 Marijana Nikolova Stamova, Savremena srpska istoriografija i albansko pitanje na Balkanu
19:45 ДИСКУСИЈА

 

21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.

Модератор: Софија Божић
10:45 Василије З. Драгосављевић, Савремена српска историографија о југословенској десници у међуратном периоду
11:00 Драган Ж. Алексић, Душан Р. Бајагић, Колаборација у Србији у Другом светском рату у домаћој историографији
11:15 Софија Д. Божић, Одјеци књиге Холма Зундхаузена Историја Србије од 19. до 21. века у српској научној јавности
11:30 Милан Г. Пиљак, Економска историја социјалистичке Југославије у српској историографији, некад, данас и за будућност
11:45 Ирена В. Љубомировић, Резултати новијих истраживања на Медијани
12:00 Mилена С. Коцић, Југословенско-француски односи у савременој српској историографији
12:15 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФA, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)

 

Модератор: Ана Столић
13:00 Ана С. Столић, Женска историја или историја рода (Gender)? Савремена српска историографија и концепти женске еманциоације крајем 19. и почетком 20. века
13:15 Александар В. Милетић, Дисидентство као истраживачка тема у савременој српској историографији
13:30 Дејан Н. Зец, Спорт као нова тема у српској историографији
13:45 ДИСКУСИЈА

14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

 

15. Наукаисавремениуниверзитетстудентскаперспектива (секцијастуденатаосновнихимастерстудија)
Science and the modern university – Students’ perspective (BA and MA students’ panel)

 

212
ПЕТАК 16.11.2012.
10:30 Пленарно излагање: академик С. Грубачић (Амфитеатар 21)
Модератор: Љубица Павловић
12:00 Снежана Д. Југовић, Самосталност рада студената мастер студија
12:15 Александра Ж. Миленовић, Задовољство студената изабраним студијским програмом разредне наставе
12:30 Љубица М. Павловић, Компетенције универзитетских наставника
12:45 Бојан Д. Панић, Израда Мастер рада на Департману за историју Универзитета у Нишу
13:00 Стеценко Антон Владимирович, Пути модернизации российской науки на примере Российской таможенной академии Российская таможенная академия – учебный центр ВТамо
13:15 Александра М. Самокал Јовановић, МА Зоран В. Ракић, Глобализација културе и значај очувања културних различитости
13:30 Снежана Д. Југовић, Самосталност рада студената мастер студија
13:45 ДИСКУСИЈА

 

14:00 ПАУЗА – РУЧАК

 

Модератор: Тамара Дончић
15:00 Борис Ангеловски, Чиста наука – стерилан интелектуалац
15:15 Ivana R. Glišovic, Interkulturalnost u nastavi stranih jezika
15:30 Тамара Б. Дончић, Вишејезични приступ у учењу језика
15:45 Ивана З. Митић, Од традиционалног ка формално-семантичком приступу: дефинисање морфосинтаксичких могућности придева у српском језику
16:00 Милица В. Ћуковић, Логичка синтакса као (р)еволуција у тумачењу стереотипа и дискурса
16:15 Сузана П. Петровић, Значења и употреба фразеологизама који садрже лексему ветар
16:30 Јелена М. Стошић, Јотовање дентала т и д у словенским језицима
16:45 ДИСКУСИЈА

 

17:00 ПРЕЗЕНТАЦИЈА ИЗДАЊА ФИЛОЗОФСКОГ ФАКУЛТЕТА И САРАДНИКА (206)

 

Модератор: Александра Угреновић
18:00 Hataша В. Игњатовић, Aутентични документ и тема дискриминације у настави француског језика
18:15 Михаела М. Гојковић, O бољем усвајању енглеског језика кроз групни рад у циљу креирања интерактивне универзитетске наставе
18:30 Биљана В. Митровић, Наташа И. Делач, Интердисциплинарност студија и научног истраживања – студије књижевности и теорије драмских уметности
18:45 Aleksandra M. Ugrenović, „Devojački roman“ Drage Gavrilović u svetlu feminističkih nazora Nikolaja G. Černiševskog
19:00 Стефан П. Пајовић, Баланс биографије аутора и књижевне вредности опуса са становишта реципијента
19:15 Бранислава Р. Совиљ, Значење пушкинско-љермонтовљевских реминисценција у две посланице “Госпођици N.“ Војислава Ј. Илића
19:30 Петра М. Пешић, Роман у историји, историја у роману
19:45 ДИСКУСИЈА

 

21:00 ЗАЈЕДНИЧКА ВЕЧЕРА

 

СУБОТА 17.11.2012.

Модератор: Владан Станковић
10:45 Ivana S. Kovačević, Brak i porodica u tranzicionoj Srbiji
11:00 Александра З. Николајевић, „Да ли су лезбејке мање зло“ – истраживање ставова према мушкој и женској сексуалности
11:15 Владан Д. Станковић, Инокентије III и југоисточна Европа
11:30
11:45 ДИСКУСИЈА

 

12:30 ПАУЗА – КАФA, ПОСТЕР ПРЕЗЕНТАЦИЈЕ (хол на другом спрату)
14:30 Затварање скупа (301), Опроштајни коктел

 

(Разтурените) конференции, календарът на българското и още нещо: вчера дойдоха за теб, днес хлопат на моята врата


„Българската наука доказа, че ако няма кой знае какви резултати, поне е съхранила съвестта си – конференция, посветена, на едно от лицата на късния социализъм, бе спряна от съвършено законен протест.“

„Не, напротив, научната ни общност отново демонстрира, че никаква я няма, защото за науката няма забранени територии, а близкото минало е не по-малко минало от по-далечното, следователно подлежи на изследване.“

Навярно така звучат полюсите на реакцията, предизвикана от научното събитие, посветено на 70-годишнината на Людмила Живкова и приютено от най-старото ни висше училище – Софийския университет „Свети Климент Охридски“, което застана с максималния възможен авторитет зад него. И наистина, в духа на честната игра или по-скоро – на академичната прозрачност и коректност, предложените доклади бяха публикувани не къде да е, а на сайта на Университета, задавайки по този начин поне няколко насоки на разбиране: едно – това събитие е научно и никой не може да отмени това, тъй като зад него застава центърът на знанието; две – то е научно и по силата на написаното в изчетените и дискутирани текстове, тъй като те са написани от люде с научни титли, а според стандартното очакване, изхождащо от определението им, те произвеждат познание от полза на обществото или поне на научното микрообщество; три – организатори и участници застанаха с лицата и имената си, видимо залагайки и личното си достойнство – обстоятелство, което заслужава да се отбележи, тъй като то представлява явление на фона на всеобщо-лепкавото плъходушие, настанило се в научните среди без видими перспективи да се от-стани.

Струва ми се, че тук е мястото да напомня, че само преди няколко години събиране на български и чужди учени, посветено на Батак като място на памет, беше брутално разгонено, подобно на бесовско сборище, участниците в него бяха обявени за предатели, платени агенти и хора, насилващи не само травмата „Батак“, а цялото крехко здание на българската национална идентичност. Срещу събитието тогава в един глас креснаха тогавашният директор на Националния исторически музей – институция, изковаваща визията на разказа за българската нация, Божидар Димитров; президентът тогава – Георги Първанов; а им пригласяха още купчина знайни и незнайни войни на национализма, наредили се зад тях с широко отворени очаквания да осребрят комплексите на българина и демагогията на двамата всепризнати майстори на манипулацията, продукт на една от най-добрите школи в тази насока – Държавна сигурност. И двамата, разбира се, с научни титли: единият – с неустановена титла от незнаен университет (академия, институт, на кого му пука, след като самият той заяви преди време, че народът му е дал професура?!), другият – доктор от Института по история на БКП (видите ли, партията сама по себе си произвежда материал за научно дирене!), а това няма начин популярно да не ги намества като компетентни и в научно говорене.

Проблемът, няма спор, беше колосален. Неосъществените участници, наричани с всевъзможни обиди, бяха обект и на интернет-терор – пощенските им кутии бяха затрупани от писма, издържани между учтивия тон на Людмиловския национал-комунистически сленг, и площадния крясък, съдържащ залпахи и написан на неграмотно-лумпенски. Стигна се до там, че родителите на едно от академичните лица, инициирали конференцията – възрастни хора, живеещи в полузабвение, подобно на почти всички български пенсионери, също станаха обект на закани – факт, който превръщаше нереализираната конференция в нещо повече, в проблем на сигурността на група граждани, разрешим не с научна дискусия или нейното разтуряне, а от органите на МВР.

Баташкото клане е исторически факт и идиот е онзи, който го отрича. Смея да заявя, че сред заявилите се в неслучилата се научна проява идиоти няма, а това – от позицията на човек, познаващ лично част от тях. Подобна позиция се доказва и от сборника, отразяващ предвидените за представяне текстове, които казаният ДС-дует спречи от публичност на живо.

Казано другояче, двама бивши „отговорни другари“, решени за нищо на света да на изпускат златните си кокошки, поведоха армията на недоволните към битка срещу уиверсалните виновници за всички злини – предателите. Обвинението към тях беше още по-силно тъкмо сега, защото ставаше дума за хора на ума, които няма начин да не знаят как стоят истински нещата, но въпреки това изглеждаха като продажници, оценили съвестта си за 30-ина сребърника, платени от някое чуждо разузнаване. Единият хич не искаше да губи вервените бабички, които го вдигнаха на щит след гафа на Стоянов и Бонев, желаеше да запази имджа си на „социален президент“, на „защитник на онеправданите и нападнатите“, ето защо, яко едного Супермена, реши от нищото да се материализира в една научна дискусия, където нито му беше мястото, нито изобщо можеше да му бъде. Другият, традиционен титуляр на полето на дивашкия национализъм, известен с арогантното си поведение във всякакви прояви, проблематизиращи научно утвърдени клишета, считани за елементи от националната идентичност, не пропусна да отбележи поредния си зрелищен гол под звуците на ревящите тълпи, готови да излязат на терена.

Част от хитреците на българския преход, успяли да запазят и монетаризират свързаностите си с бившите разузнавателни служби – тези, които правеха от човека мръсник, а някои дори не знаеха за последното и продължаваха да живеят съвсем искрено като хора – поведоха тъплата глупци, които жадно попиваха всяка тяхна дума, сякаш пред тях стоят герои същи, бранители на всичко „наше“ и готови да накажат всеки, дръзнал да посегне към онова, ще принадлежи на „народа“.

Натискът на тъплата е решавал достатъчно много на брой и достатъчно отговорни дилеми в историята. Намесвал се е и там, където колебание хич няма, насочвайки събитията към онази пресечка, зад която дебне отворената паст на пропастта. А научната етика е по определение деликатна, чуплива, напълно неустойчива на вербално насилие, а на физическо – съвсем. И кой би опонирал с лице (задължително и с тяло) на корпулентните юнаци с тъмни очила, облечени в черни тениски, заплашително кръстосани ръце с агресия в погледите, които често-често придружават мероприятията от площадния националистически регистър?!

Това – и за тези, които все още вярват, че примитивността може да бъде победена с интелект, а в света като цяло винаги доброто тържествува. Ако на част от чудовищните престъпления на 20 век не сме свидетели и някак си ги приемаме като статистика, а не като човешки животи и съдби (например – жертвите на концлагерите по времето на комунизма) и не четем през тях достатъчно смислено идеята за превъзходството на властта и на мускулите пред ума, финеса и ценностите, то тук всеки беше в състояние да изпита чрез опита си всераздробяващата доминация на грубата сила и дебелащината, където всичко по-умно потъва като в черна дупка. Справки – разпъдените учени, събрали се на научна конференция. Събитие, което някак от само себе си се до-полага със сбиването пред софийската джамия. Липсваше само ходът на юмруците, но намерението за разправа беше ясно явено на всинца, Божем някой да не вземе, че да се обърка в суматохата.

Днес мнозина намериха мъжество да застанат насреща на протестиращите няколко десетки университетски преподаватели и да бранят независимостта на научните изследвания. На този фон мълчанието на същите тези пред глиганоидните мутри на хората, съпровождащи Божидар Димитров и агент Гоце, изглежда, да, самосъхранително, но не само. В крайна сметка световната литературна класика и примерите от историята трябва да служат за това – да възпитават съзнание за ненарушимостта на ценностите. Историците, сторили събирането по повод юбилея на Людмила Живкова, трябва да знаят това като стихотворение.

На какво, прочее, се дължи тяхното мълчание тогава и достатъчно стабилната им отбрана сега? – Ако някой смята все още, че едното е научно събитие в техните очи, а онова от по-далечното минало не е, това би било проблем, тъй като тогава те наистина не би следвало да имат против, ако друг привижда тяхната конференция като ненаучна, предателска и блздолизка, част от план за реставрация на комунизма, когото изгонихме през парадния вход, но той полека се възвръща през задния. Без съмнение тук интепретацията, обвързваща събралите се леви изследователи с ДС, а оттам – с двамата емблематични доносници, не издържа. Премахнем ли трансмисията, виж, това би било друга работа.

Едва ли, прочее, следва да бъдем хиперкритични в опита си да обясним контраста между „тогава“ и „сега“: днес срещу тях застанаха хора обикновени, без партийни афилиации, които не се намират по ничие политическо покровителство, но това изобщо не беше така „някога“. Всички знаем, че една пт партиите с най-силна вътрепартийна дисциплина е тъкмо БСП, която е обединителното звено между някогашните рушители на академичния дух и днешните му (сякаш) бранители. Дали се знаят или не  е трудно за доказване – никой никого не познава, ако насреща стои лице, чието минало крие риск не само за него, а – напротив – всеки е всекиму приятел, ако би могъл да изсмуче облаги от това. Онзи, който не спазва партийната повеля, бива маргинализиран. Справки – съдбата на Татяна Дончева.

Ето защо апелът на организаторите на конференцията по повод годишнината от рождението на Л. Живкова звучи безкрайно фалшиво – колегиалността не само се консумира. Правилата на етиката следва да бъдат размахвани не само тогава, когато аз страдам от тяхното погазване, а във всеки миг, в който съм в състояние с доводи да защитя нечия нарушена правота. Акт, който е първата проява на гражданска, професионална, лична и още каквато се сетите съвест – само онзи, който е дал, без да очаква да му се даде в замяна, има легитимното право да призовава силата на правото на своя страна. Днес страдат далеч от нас, утре – по-близко стоящи, другиден насилието превзема и самите нас. Да, тъкмо това се случва, ако всеки, решен да съхрани на всяка цена личния периметър на сигурност, жертва в името на тази кауза свободата. Както каза някога Георги Каприев, единствено сигурното, до което води опита за размяна на свобода срещу сигурност, се нарича Държавна сигурност.

Още по-драматично-кух изглежда призивът към спазване на етичните норми на историческото изследване на фона на идеята, че тук не само спонтанно-плъховото спотайване с цел запазване на личното, пренебрегвайки общото, е фактор, оставил атаката срещу говоренето за Баташкото клане да мине без последици. Тогава едни срещу други трябваше да се окажат партийни другари. Такива, носещи идеята видимо в кръвообръщението си и идеологически размножаващи се по полов път, подобно на срамна болест – думи не мои. Наивно е очакването, че професионалната свързаност и гилдийният морал могат да надделеят над връзка, въобразявана като генетическа. Ето защо нямаше по-логичен ход от този воплите на „левите интелектуалци“ (простете, как се инкорпорира лявата идея в десен проект като интелектуализма не мога да разбера до ден-днешен) с партизанско безстрашие да бъдат насочени не към мълчащите колеги, които в обозримото минало претърпяха ущърб, пред гледката на който днес пострадавшите вече се бяха обърнали гърбом, сякаш това никога не би могло да засегне тях.

Нека бъде ясно – това е колегиално коректната позиция, която, макар да не ми е чужда, според мен тук няма никакво място, а причината за това е една-единствена: в случая с провалената конференция имахме пред себе си събитие от научно естество, което бе саботирано от паранаучни и ненаучни сили, които, разбира се, успяха да подменят силата на доводите с аргумента на насилието и победиха. Мероприятие, принадлежащо към културата на диалога, бе спречено, а неговата причастност към академичния етос е безспорна. Доводът – излязлата след това книга с текстовете на авторите, която и без друго беше планирана.

Баташкото клане е събитие, присъстващо в идентификационния код на българите. За него има смисъл да се говори, а участниците в несбъдналата се конференция го сториха и научно, и уважително, както подобава за намеса, пък дори и само с цел измерване, в поле, през което протичат високите волтажи на груповата травма.

За разлика от предвиденото събиране на територията на Софийския университет, легитимирано на първо място от организационния си комитет, в който личат имената на всички стари соц-другари, ползвани като остриета на Людмиловата тиха инвазия и профитирали дълго време от тази висока позиция. Политиката на Живкова имаше за цел да пребори лошия имидж на българите пред света чрез мега-проекти за създаване на културно-дълбок разказ, застанал гордо върху фундаментите на европейската цивилизация, поради което се нуждаеше, освен от академичен интелект, и от талантливи комбинатори, каквито тя, разбира се, успя да намери. Част от тях под благосклонния поглед на Първата създадоха нови науки, на други бяха подарени цели научни звена. За всякаквите социални продибовки, които бяха заключена врата за всеки друг, няма хич да говоря, това вече е сторено. Няма съмнение, че група хора, решени да отдадат почит на своята благодателка, опитаха да намерят форма за нормализиране на нейния противоречив образ – първа стъпка към вграждането ѝ в разказа за българската история като социално значима конструкция. Към узаконяването на мълчаливото ѝ внедряване в календара на българската групова памет, където този образ би споделял един ред с тези на хан Аспарух, княз Борис, Васил Левски и др.

Възможният отговор: доколкото тя е била изтъкнато политическо лице, макар и част от един човекоомразен режим, изтребил физически само в България хиляди, наранил десетки и стотици хиляди, а на още повече – обръкал събдата, все пак едва ли следва да се съмняваме, че един ден каноничният исторически разказ ще включи и сюжет за нейната роля. Под тази наглед почти миловидна констатация се крие поредна чудовищна манипулация. Първо – от нея изглежда, че никакъв обществен дебат и никакви гласове в която и да било посока не биха могли да предотвратят вписването на личността в регистъра на историческия разказ за обществена консумация. Историята, предназначена за обществото, в тази логика на мислене не е плод на консенсус (или на каквото и да е случване със субекти от човешки вид), а някаква неотменима закономерност, която поглъща и отделя всичко – един безконтролен процес, имащ свои закономерности, пред които всички ние трябва без замисляне да капитулираме. Попадането на Людмила в българската идентичностна рамка било, видите ли, незибежно, заповядано от висша сила от свръхземен порядък. Вероятно същата като онези, за които самата тя говореше полусвързано.

Безкрайно любопитно би било тъкмо такова предложение да бъде чуто от устата на онези, чиито ментори бяха съвършени в изтриването на историята. Пример в това отношение е историята на летците, загинали в опити да отбранят България от съюзническите бомбардировки през зимата на 1943-1944г. Ненапразно тяхното перманентно възпоменание бе осигурено след падането на тоталитарния режим: улици получиха имената на Димитър Списаревски, Неделчо Бончев и др. чак след 1990г., поради което се намират не в градската и паметово значима територия на София, а в индустриалната зона, където улиците се означават често пъти с номера не поради липсата на идеологически съществени кандидати да дадат имената си, а тъкмо поради незначителната публичност на тези места и невъзможността вложената символика да проработи в социален контекст.

Навярно и до днес за тях щяха да си спомнят само специалистите, чиято памет в случая е непредставителна, ако не беше популярен поп-фолк изпълнител, който посвети на тези пилоти на изтребители свой албум, а на направилия първия въздушен таран в историята на военната авиация – и нарочна песен. Макар и сторено като част от стратегия за пазарен успех, това тъкмо действие осигури публикация на тези имена в корпуса на националния исторически наратив, макар и маргинална поради полувековното идеологически мотивирано мълчание по въпроса.

Второ – зад безличната конструкция, отразяваща неизбежното попадане на Людмила Живкова в социално значимите регистри на паметта, може да бъде възможно разчетено усилие за маскиране на имената, даващи всичко от себе си за изтикването на този процес напред. „Така ще стане“ тук следва да се разбира като „тъкмо така ще го направим“. Няма съмнение, че зад тази формула вече стоят личности, а не аморфни и аниконични сили, които действат по характерен за левия тоталитаризъм начин – безгласно, подповърхнинно, подмолно, вън от всяка възможност за диалог по отношение на случващото се, тъй като всекиму е ясно, че опитът за заговаряне на позиции се осъществява не от позицията на партийни основания, мислени като кръвно-родствени връзки. Ето защо някогашната Първа трябва да бъде вкарана в историята не през парадния вход, дори не през задния, а през канализацията: така, че никой да не усети какво става.

Съществува, разбира се, възможност шумно освирканата конференция да опитва да разграничи Людмила Живкова като културна фигура от щерката на бившия диктатор, от психически неуравновесената млада жена, лесно губеща баланс в посока на езотерични учения и откровено налудни нагласи. Звучи съвсем научно и чак похвално – самият аз не желая да крия убеждението си, че за всичко трябва да се говори, дори и за монстрозното, тъй като само така пораженията от него биха могли да се надмогнат. Тук призивът към колегиалност и защита от позицията тъкмо на професионалната етика се сглобява съвършено – какво по-логично от това учени да защитят свои колеги, ущърбени тъкмо в това свое качество?!

Наукоидната фасада в случая отново прикрива непохватно усилие за умилшено въвеждане в заблуждение. Нека припомним, че преди няколко години се състоя дискусия за именуване на част от градското пространство на проф. Богдан Филов в качеството му на изследовател на българските археологически старини, един от създателите на фундамента на разказа за Античността по българскит земи, който до днес е непоклатим, а по всичко личи, че неговите позитивни приноси ще останат не само дял от историята на науката, но и от нейното актуално производство.

У никого няма съмнение, че думите срещу българските евреи и еврейската общност въобще в дневника на Филов са писани от него самия и поради убеждения. Депортирането на хилядите евреи от новоприсъединените земи също е исторически факт, който не е добре да се заобикаля или прескача, разсъждавайки личността на този български учен и политик. На твърдението, че Людмила Живкова е „разведрила режима“ и е намерила рецептата за „соцализъм с човешко лице“ може лесно да се отвърне, че да бъдеш част от един престъпен режим и да бъдеш по-малко злодей от тези около теб не означава твърде много по начина, по който опазването на евреите от старите предели не оневинява онзи, който така или иначе ги смята за негативен фактор. На твърдението, че събралите се щели да оценяват щерката на необразования деспот, уточнявайки калибъра на нейните културни начинания, бих отвърнал именно така: името на Филов също щеше да бъде окачено на табела с професорска титла пред него, сиреч в неговата оценъчно безспорна обективация като учен.

Споделям последното с пълното убеждение, че хората биват кохерентни и разнолики едновременно така, както Иисус Христос се състои от неразделно и неслитно единство на божественото си и човешкото си естество. Ето защо отделянето и спояването на личностни харатеристики и придаването им към нечий образ е въпрос на ефективна реторика, а не на същностно налични и обективно установими качества.

Има и още нещо. Полусъстоялата се конференция беше посветена не на събитие от обществено значение, а на рождението на Дъщерята. Факт, който иде да рече, че нейната поява вече е от значение за цялото общество – не само, ами дори и три десетилетия след кончината ѝ тя трябва да бъде възпоменавана, да ѝ бъде осигурена вечна памет. По този начин тя бива въведена в календара на онези, които следва да бъдат помнени, сред които са хан Крум, княз Симеон, Георги Раковски. Към този ред през петте десетилетия комунизъм у нас трябваше да бъдат додадени неговите герои: Георги Димитров, Цола Драгойчева, Добри Терпешев, Пеко Таков и др.

Да, историческият канон е тоталитарно построение, подобно на всички нему-подобни, почиващи на принципно идентична схемна логика. Няма спор в това, че литературният канон след 1990г. не изхвърли нито един от авторите с леви убеждения, даже повече – техни текстове се падаха на приемни изпити по български език и литература за същия този Софийски университет. Обстоятелство, което показва не само характера на канона, но и толерантността на колегията.

Самият канон откъсна комунистическия си апендикс, което не означава, че зад този акт не стоят личности с лични искови данни. Факт е, че днес в социално консумирания разказ за българската история повечето от някога триумфално интронизираните соц-дейци са изхвърлени. Честването на Людмила Живкова обаче изглежда, че прави пореден напън за реставрация на именно онази неактуална и идеологически компрометирана версия на наратива за българската есенциалност, продължавайки един ред, обявен за задънена улица. Бихме ли могли инак да си обясним причината конференцията в СУ да бъде организирана от бившите другари на Людмила под знака на нейната годишнина?!

Ако събитието се беше случило година преди или след символичната дата, то едва ли щеше да бъде толкова уязвимо. Тъкмо разделянето му от юбилея би било доказателство, че имаме пред себе си наука и опит за безпартиен анализ на миналото. В такъв случай инстуицията, че през етоса на науката се осъществява подлост, имаща за цел да до-положи Людмила в реда на българското групово самоопределение, би изглеждала съвършено неоснователна, а оттам самата конференция би била обществено безопасна. Тъй като няма съмнение, че ученият има задължения към обществото, част от които са да допринася в изковаването на такъв колективен Аз-образ и разказ за него, с който няма да заложи социална бомба със закъснител. Обстоятелство, което определено би било в сила, ако приемем еднозначно и без диалог пръкването на Л. Живкова в реда на хан Омуртаг, цар Иван Асен II, Паисий и Кочо Чистеменски.

Никак не твърдя, че въвеждането на тоталитарната принцеса в кръга на обществено съществените образи от историята не бива да се случва – бих изпаднал в ситуацията да денонсирам със замах професионализма си на историк и да се превърна в социален инженер, каквито примери имаме от 45-те години, за които толкова пъти стана вече дума. Ценносите, които очакваме да са споделени, налагат такива операции да бъдат плод от дебат, от обсъждане с участници всички, които биха имали какво да споделят. А не на прояви, подменящи стойността на науката с политически императиви, изпълнявани буквално и безпрекословно поради това, че за някого е успяла сполучливо да замести родствената свързаност.

На съвсем последно място: античният мъдрец ненапразно е заложил принципа „Do, ut des.“ („Давам, за да ми дадеш.“), върху който ляга всяка гилдийна етика. Който желае да получи, трябва да е дал. „Хлопайте и ще ви се отвори.“.

Научна конференция „Първата балканска война: обществено и цивилизационно значение““


Универзитет у Нишу ФИЛОЗОФСКИ ФАКУЛТЕТ

Ниш, Ћирила и Методиј а 2

Српска православна црква ЕПАРХИЈА ВРАЊСКА

Врање, Ивана Милутиновића 26

Универзитет у Нишу УЧИТЕЉСКИ ФАКУЛТЕТ

Врање, Партизанска 14

University of Niš

FACULTY OF PHILOSOPHY

Niš, Ćirila and Metodija 2

Serbian Ortodox Church EPARCHY OF VRANJE

Vranje, Ivana Milutinovića 14

University of Niš TEACHING FAKULTY

Vranje, Partizanska 14

 

ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ 1912/1913. ГОДИНЕ: ДРУШТВЕНИ И ЦИВИЛИЗАЦИЈСКИ СМИСАО (поводом стогодишњице ослобођења Старе Србије и Македоније 1912)

THE FIRST BALKAN WAR: SOCIAL AND CULTURAL MEANING (on the 100th anniversary of the liberation of the Old Serbia and Macedonia 1912)

Врање, 1-3. јун 2012. Vranje, June 1-3, 2012

 

 

ОДБОР ЗА ПРИПРЕМУ НАУЧНОГ СКУПА

проф. др Горан Максимовић, председник

Његово Преосвештенство Епископ врањски Господин Пахомиј е

Др Славенко Терзић

Др Миле Бјелајац

проф. др Душко Ковачевић

проф. др Дубравка Поповић Срдановић

проф. др Ема Миљковић

проф. др Стојан Ђорђић

проф. др Сунчица Денић

проф. др Снезана Милосављевић Милић

проф. др Александар Растовић, научни секретар

Дејан Антић, секретар

 

ORGANIZING COMMITTEE

Professor Goran Maksimović, Ph. D., President

His Grace, Bishop of Vranje, Mr. Pahomije

Slavenko Terzić, Ph. D.

Mile Bjelajac, Ph. D.

Professor Duško Kovacević, Ph. D.

Professor Dubravka Popović Srdanović, Ph. D.

Associate Professor Ema Miljković, Ph. D.

Associate Professor Stojan Djordjić, Ph. D.

Associate Professor Snežana Milosavljević Milić, Ph. D.

Associate Professor Aleksandar Rastović, Ph. D., Scientific Secretary

Dejan Antić, Secretary

 

 

PROGRAM

 

Петак, 1. јун 2012, 13:00 сати, Филозофски факултет, Ниш

Friday, June 1st 2012, 1:00 p.m, Faculty of Philosophy, Nis

 

ОКУПЉАЊЕ И ПОЛАЗАК ЗА ВРАЊЕ

GATHERING AND DEPARTURE FOR VRANJE

 

Петак, 1. јун 2012, 15:00 сати, Амфитеатар Учитељског факултета у Врању

Friday, June 1st 2012, 3:00 p.m, Amphitheater, Teaching Faculty, Vranje

 

ОТВАРАЊЕ СКУПА

OPENING CEREMONY

 

Председништво: проф. др Горан Максимовић, проф. др. Стана Смиљковић, Његово Преосвештенство, Епископ врањски Господин Пахомије, проф. др Дубравка Поповић-Срдановић, проф. др Ема Миљковић, проф. др Александар Растовић

Presidency: Professor Goran Maksimović, Ph. D., Professor Stana Smiljković, Ph. D., His Grace, Bishop of Vranje, Mr. Pahomije, Professor Dubravka Popović Srdanović, Ph. D., Associate Professor Ema Miljković, Ph. D., Associate Professor Aleksandar Rastović, Ph. D.

 

Скуп отвара: проф. др Горан Максимовић, председник Организационог Одбора за припрему научног скупа

 

Inaugural Address: Professor Professor Goran Maksimović, Ph. D., President of the Organizing Committee

 

Поздравна реч: проф. др. Стана Смиљковић, декан Учитељског фалултета у Врању

Његово Преосвештенство, Епископ врањски Господин Пахомије

 

Welcome Address: Professor Stana Smiljković, Ph. D., Dean of Teaching Faculty, Vranje

His Grace, Bishop of Vranje Mr. Pahomije

 

 

ПЛЕНАРНА СЕДНИЦА-PLENARY SESSION

 

Др Славенко Терзић, Историјски институт, Београд

ЦИВИЛИЗАЦИЈСКИ СМИСАО ОСЛОБОЂЕЊА СТАРЕ СРБИЈЕ И МАКЕДОНИЈЕ

Civilizational Sense of Liberation of the Old Serbia and Macedonia

 

проф. др Ема Миљковић, Филозофски факултет, Ниш

КРАЈ НАЈДУЖЕГ ВЕКА ИМПЕРИЈЕ: ОСМАНСКО ЦАРСТВО УОЧИ БАЛКАНСКИХ РАТОВА

End of the Longest Century of the Empire: the Ottoman Empire on the Eve of the Balkan Wars

Академик Владимир Стојанчевић, САНУ, Београд

СРБИЈА И ГРЧКА. О ПРОБЛЕМИМА БАЛКАНСКОГ РАТА 1912/1913. ГОДИНЕ Serbia and Greece. About the Problems of the Balkan Wars 1912/1913.

 

проф. др Спиридон Сфетас, Филозофски факултет, Универзитет Аристотел, Солун

ОД ЕКУМЕНСКЕ КУЛТУРНЕ УЛОГЕ ХЕЛЕНИЗМА ДО ГРЧКОГ ЕТНИЧКОГ национализма: БАЛКАНСКИ РАТОВИ И ГРЧКА ДРЖАВА-НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЈА

From Ecumenical Cultural Role of Hellenism to the Greek Etnic Natonalism: The Balkan Wars and the Greek State-Nation Ideology

 

Др Абидин Темизер, Баликешир Универзитет, Баликешир

СРПСКА АРМИЈА ПРЕМА ОСМАНСКИМ ИЗВОРИМА The Army of Serbia according to the Ottoman Source (1912-1913)

 

Максим Анисимов, Институт за руску историју РАН, Москва

СРБИЈА У ПРВОМ БАЛКАНСКИМ РАТУ У ИЗВЕШТАЈИМА РУСКИХ ДИПЛОМАТА

Serbia in the First Balkan War according to the Reports of the Russian Diplomats

 

проф. др Александар Растовић, Филозофски факултет, Ниш

БРИТАНСКА ПОЛИТИКА ПРЕМА СРБИЈИ У ПРВОМ БАЛКАНСКОМ РАТУ British Policy toward Serbia in the First Balkan War

 

Др Димитар Атанасов, Историјски факултет, Универзитет Свети Климент Охридски, Софија

Национална териториja и национални пројект

The National Territory and the National Project

 

 

проф. др Душко Ковачевић, Филозофски факултет, Нови Сад

ДИПЛОМАТИЈА ЦАРСКЕ РУСИЈЕ У ВРЕМЕ СТВАРАЊА БАЛКАНСКОГ САВЕЗА

И ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА (1911-1913)

Diplomacy of the Imperial Russia at the time of the Creation of the Balkan Alliance and the First Balkan War

 

проф. др Дарко Танасковић, Филолошки факултет, Београд

ИЗМЕЂУ ИСТОРИОГРАФИЈЕ И ИДЕОЛОГИЈЕ: ТУРСКА ВИЂЕЊА ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА

Between Historiography and Ideology: Turkish Views of the First Balkan war

 

проф. др Александар Кадијевић, Филозофски факултет Београд

ОДЈЕЦИ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА У СРПСКОЈ АРХИТЕКТУРИ Echoes of First Balkan War in Serbian Architecture

 

Др Јарослав Рубача, Институт за новинарство, Универзитет Вармија и Мазурија, Олштин

БУГАРСКА АРМИЈА ЗА ВРЕМЕ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА У ПОЉСКОЈ ДНЕВНОЈ ШТАМПИ (НА ПРИМЕРУ ЛИСТА „ЧАС“ )

Bulgarian Army during the First Balkan War in the Polish Daily Press (on the Example of the Newspaper „Chas“)

 

доц. др Угур Езџан, Ахи Евран Универзитет, Киршехир

ТУРСКИ ВОЈНИ ЗАРОБЉЕНИЦИ ПОСЛЕ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА И ПИТАЊЕ РЕПАТРИЈАЦИЈЕ

Ottoman Prisoners of War after the First Balkan War and the Question of Repatrition

 

 

Коктел – Cocktail

 

 

Др Миле Бјелајац, Институт за новију историју Србије, Београд

ИНСТРУМЕНТАЛИЗАЦИЈА ИНСТРУМЕНТАЛИЗАЦИЈЕ: ЗЛОУПОТРЕБА КАРНЕГИЈЕВОГ РАПОРТА О ЗЛОЧИНИМА 1913. У РАНИМ 1990-ИМ Instrumentalization of the Instrumentalization: Abuse of the Carnegie Report Concerning the Crimes committed in 1913th in the early nineties of the 20th Century

 

Дискусија-Discussion

 

Петак, 1. јун 2012, 19:15 сати, Учитељски факултет у Врању

Friday, June 1st 2012, 7:15 p.m, Amphitheater, Teaching Faculty, Vranje

 

ОДЛАЗАК У МАНАСТИР ПРОХОР ПЧИЊСКИ

DEPARTURE FOR MONASTERY OF ST. PROHOR PČINJSKI

Петак, 1. јун 2012, 21:00 сати, Манастир Прохор Пчињски

Friday, June 1st 2012, 9:00 p.m, Monastery of St. Prohor Pčinjski

 

ВЕЧЕРА – Dinner

 

 

 

Saturday, June 2nd 2012, 8:00 a.m, Monastery of St. Prohor Pčinjski

 

ДОРУЧАК Breakfast

 

Субота, 2. јун 2012, 9:00 сати, Конгресна сала, Манастир Прохор Пчињски

Saturday, June 2nd 2012, 9:00 a.m, Congress Hall, Monastery of St. Prohor Pčinjski

 

ПРВА СЕКЦИЈА-FIRST SECTION

 

Председавајући: проф. др Ема Миљковић, проф. др Дарко Танасковић

Chairmen: Associate Professor Ema Miljković, Ph. D., Professor Darko Tanasković, Ph.D.

 

доц. др Славиша Недељковић, Филозофски факултет, Ниш

УЧЕШЋЕ СРПСКЕ ДЕМОКРАТСКЕ ЛИГЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИМ ИЗБОРИМА У ТУРСКОЈ 1908. ГОДИНЕ

Participation of the Serbian Democratic League in the Parliamentary Elections in Turkey in 1908.

 

Мр Иван Мијатовић, Војни музеј, Београд

ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ-СРПСКИ РАТНИ И ОПЕРАЦИЈСКИ ПЛАН The First Balkan War-Serbian War and the Operation Plan

 

Др Милић Милићевић, Историјски институт, Београд

КОМИТСКА (ЧЕТНИЧКА) АКЦИЈА УОЧИ И ПРВИХ ДАНА РАТА 1912. ГОДИНЕ

Comitadji (Chetnik) Action on the Eve and during the First Days of War 1912.

 

Милун Стијовић, Историјски институт, Београд

КОСОВО И МЕТОХИЈА УОЧИ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА (ПРЕМА ИЗВЕШТАЈИМА СРПСКОГ КОНЗУЛА У ПРИШТИНИ)

Kosovo and Metohija on the Eve of the First Balkan War (According to the Reports of the Serbian Consul in Pristina)

 

Ненад Урић, Истoријски институт, Београд

ПОКУШАЈ АУСТРО-УГАРСКЕ ДА СЕ СКЛОПИ ЦАРИНСКИ САВЕЗ СА СРБИЈОМ НА ПОЧЕТКУ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА

Austro-Hungarian attempt of Creation of the Custom Union with Serbia at the Beginning of the First Balkan War

 

Др Душица Бојић, научни сарадник, Историјски музеј Београд

КРОЗ СУЛТАНОВЕ ПАШАЛУКЕ. ИЗАБРАНЕ БИОГРАФИЈЕ СРПСКИХ КОМИТА ИЗ РУКОПИСА ДРАГИШЕ СТОЈАДИНОВИЋА

Through the Sultan Pashaluks. Selected Biographies of the Serbian Comitadjies from the Manuscript of Dragiša Stojadinović

 

Проф. др Милоје Пршић, пуковник у пензији, Београд

САДРЖАЈ ЧАСОПИСА „РАТНИК“ О БАЛКАНСКИМ РАТОВИМА Content of the Journal „Ratnik“ about the Balkan Wars

 

Пауза – Break

 

Проф. др Божица Младеновић, Филозофски факултет, Ниш Мирослав Пешић, Филозофски факултет, Ниш

ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ У МЕМОАРИМА ПАВЛА БЛАЖАРИЋА The First Balkan War in the Memoirs of Pavle Blažarić

 

Јован Пејин, архивски саветнк, Београд

СРПСКИ КАЛЕНДАРИ 1913 ГОДИНЕ У ЈУЖНОЈ УГАРСКОЈ И ОСЛОБОЂЕЊЕ СТАРЕ СРБИЈЕ И МАКЕДОНИЈЕ

Serbian Calendares from 1913. in Southern Hungary and Liberation of the Old Serbia and Macedonia

 

Љубодраг Поповић, архивски саветник, Београд

НЕКИ НЕКОРИШЋЕНИ ИЗВОРИ ЗА ИСТОРИЈУ БАЛКАНСКИХ РАТОВА Some Unused Sources for the History of the Balkan Wars

 

Мр Велимир Иветић, архивски саветник, Београд

ПРИМЕНА И КРШЕЊЕ МЕЂУНАРОДНОГ РАТНОГ ПРАВА ОД СТРАНЕ КРАЉЕВИНЕ СРБИЈЕ У ПРВОМ БАЛКАНСКОМ РАТУ

Application and Violation of the International Law of War by the Kingdom of Serbia in the First Balkan War

 

Јована Шаљић, Историјски институт, Београд

МУСЛИМАНИ У ОСЛОБОЂЕЊУ СРБИЈЕ (1912/1913): ОД МИТА ДО

СТВАРНОСТИ

Muslims in the Liberation of Serbia (1912/1913): From Myth to Reality

 

Биљана Стојић, Историјски институт, Београд

ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ У ОЧИМА ФРАНЦУСКОГ ЈАВНОГ МЊЕЊА

The First Balkan War in the eyes of French Public Opinion

 

Дискусија-Discussion

 

Субота, 2. јун 2012, 9:00 сати, Балкон сала, Манастир Прохор Пчињски

Saturday, June 2nd 2012, 9:00 a.m, Balcony Hall, Monastery of St. Prohor Pčinjski

 

ДРУГА СЕКЦИЈА-SECOND SECTION

 

Председавајући: проф. др Дубравка Поповић Срдановић, проф. др Миливој Ненин

Chairmen: Professor Dubravka Popović Srdanović, Ph. D., Professor Milivoj Nenin, Ph.

D.

 

проф. др Сунчица Денић, Учитељски факултет, Врање

КЊИЖЕВНО ДЕЛО ЈАНИЋИЈА ПОПОВИЋА КАО СВЕДОЧАНСТВО ЖИВОТА

У ЈУЖНОЈ И СТАРОЈ СРБИЈИ У ПРВИМ ДЕЦЕНИЈАМА 20-ОГ ВЕКА

Writing of Janićije Popović as the Testimony of Life in the Southern and Old Serbia in

the First Decades of the 20th Century

 

проф. др Валентина Питулић, Филозофски факултет, Косовска Митровица

ПРЕДВЕЧЕРЈЕ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА У ПРОЗИ ЈАНИЋИЈА ПОПОВИЋА – ЕТНОПСИХОЛОШКО ЗНАЧЕЊЕ

Eve of the First Balkan War in the Prose of Janićije Popović/EthnoPsychological

Meaning

 

проф. др Младенко Саџак, Филолошки факултет, Бања Лука

БАЛКАНСКИ РАТОВИ У ПРОСВЈЕТИНИМ КАЛЕНДАРИМА

The Balkan Wars in Calendars of „Prosvjeta“ Magazine

 

Мр Јован Пејчић, Филозофски факултет, Ниш

ПЕСНИК, КОНЗУЛ, ДОБРОВОЉАЦ- У БАЛКАНСКОМ РАТУ. МИЛАН РАКИЋ

И ОСЛОБОЂЕЊЕ СТАРЕ СРБИЈЕ

The Poet, The Consul, The Volunteer- in the Balkan War. Milan Rakic and Liberation of

the Old Serbia.

 

проф. др Данијела Поповић, Филозофски факултет, Ниш

НАРОДНЕ ПЕСМЕ О БОЈЕВИМА И ЈУНАЦИМА ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА

Folk Songs about the Battles and Heroes of the First Balkan War

 

проф. др Бојана Стојановић-Пантовић, Филозофски факултет, Нови Сад

КУЛТУРОЛОШКИ И ИДЕОЛОШКИ РЕФЛЕКСИ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА

У ДЕЛИМА СРПСКИХ МОДЕРНИСТА (ДИС, ВИНАВЕР, ИСИДОРА СЕКУЛИЋ)

Cultural and Ideological Reflexes of the First Balkan War in the Works of the Serbian

Modernist (Dis, Vinaver, Isidora Sekulić)

 

Пауза-Break

 

Др Милан Радуловић, Институт за књижевност и уметност, Београд

ДУХОВНЕ ДИМЕНЗИЈЕ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА У ВИЂЕЊУ ВЛАДИКЕ

НИКОЛАЈА ВЕЛИМИРОВИЋА

Spiritual Dimensions of the First Balkan War Viewed by Bishop Nikolaj Velimirović

 

Др Светлана Шеатoвић Димитријевић, Институт за књижевност и уметност,

Београд

ПОЕЗИЈА СИМЕ ПАНДУРЕВИЋА И ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ

Poetry of Sima Pandurević and First Balkan War

 

Др Ана Алексиева, Институт за књижевност, Бугарска академија наука,

Софија

ПРЕДСТАВЕ НЕПРИЈАТЕЉА У БУГАРСКОЈ ЛИРИЦИ ЗА ВРЕМЕ РАТА

Images of the Enemies in the Bulgarian Poetry during the War

 

Проф. др Весна Крчмар, Академија уметности, Нови Сад

МИЛУТИН БОЈИЋ- ПОЗОРИШНИ ХРОНИЧАР ЕПОХЕ БАЛКАНСКИХ

РАТОВА

 

Milutin Bojić- Theater Chronicler of the Epoch of the Balkan War

Мр Снежана Божић, Филозофски факултет, Ниш

ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ У ИСКУСТВУ И ПРОЗИ СТАНИСЛАВА КРАКОВА

The First Balkan War in the Experience and Prose of Stanislav Krakov

 

Дискусија-Discussion

 

Субота, 2. јун 2012, 13:00 сати, Манастир Прохор Пчињски

Saturday, June 2nd 2012, 1:00 p.m, Monastery of St. Prohor Pčinjski

 

РУЧАК – Lunch

 

Субота, 2. јун 2012, 16:00 сати, Конгресна сала, Манастир Прохор Пчињски

Saturday, June 2nd 2012, 4:00 a.m, Congress Hall, Monastery of St. Prohor Pcinjski

 

ПРВА СЕКЦИЈА-FIRST SECTION

 

Председавајући: проф. др Божица Младеновић, доц. др Угур Езџан

Chairmen: Associate Profesor Božica Mladenovic, Ph. D., Assisstant Profesor Ugur

Ozcan, Ph. D.

 

проф. др Дејан Микавица, Филозофски факултет, Нови Сад

ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ У ПОЛИТИЦИ СРПСКИХ ЛИБЕРАЛА У ЈУЖНОЈ

УГАРСКОЈ

The First Balkan War in Policy of the Serbian Liberals in Southern Hungary

 

проф. др Предраг Пузовић, Богословски факултет, Београд

ПОМОЋ ЦРКВЕ И СВЕШТЕНСТВА НАШОЈ ВОЈСЦИ У БАЛКАНСКИМ

РАТОВИМА

Support of the Church and Clergy to our Army in the Balkan Wars

 

Салих Селимовић, Сјеница

УЛОГА КОМИТСКОГ ПОКРЕТА У ОСЛОБОЂЕЊУ РАШКЕ ОБЛАСТИ

(НЕКАДАШЊЕГ НОВОПАЗАРСКОГ САНЏАКА) 1912. ГОДИНЕ

Role of Comitadji Movement in the Liberation of the Raška (Former Novopazarski

sanjak) 1912.

 

доц. др Тибор Пал, Филозофски факултет, Нови Сад

ЛАЈОШ ТАЛОЦИ О БАЛКАНСКИМ РАТОВИМА (1912/1913). НА ОСНОВУ

ЊЕГОВОГ ДНЕВНИКА

Lajos Thalloczy about the Balkan Wars (1912/1913). On the Ground of his Diary

 

Александра Колаковић, Бaлканолошки институт САНУ, Београд

ФРАНЦУСKИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ И БАЛКАНСКИ РАТОВИ (1912-1913)

French Intellectuals and the Balkan Wars (1912-1913)

 

Мр Биљана Вучетић, Историјски институт, Београд

АМЕРИЧКА ШТАМПА О СРБИЈИ У ПРВОМ БАЛКАНСКОМ РАТУ

The American Press about Serbia in the First Balkan War

 

Мр Гордана Гарић, Историјски институт, Београд

БАЛКАНСКИ РАТОВИ И ОСЛОБОЂЕЊЕ ОБЛАСТИ НА СТРАНИЦАМА

ЗЕМЉОРАДНИЧКЕ ЗАДРУГЕ И ТЕЖАКА

The Balkan Wars and Liberatied Provinces on the pages of „Zemljoradnicka zadruga

and „Tezak

 

Пауза-Break

 

доц. др Мирјана Маринковић, Филолошки факултет, Београд

УСПОМЕНЕ ИЗ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА ОМЕРА СЕЈФЕТИНА

Memories of Omer Seyffetin from the First Balkan War

 

Др Андреј Малиновски, Институт за историју и политичке науке, Померанска

академија, Слупск

ОПЕРАЦИЈЕ СРПСКЕ АРМИЈЕ ЗА ВРЕМЕ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА У

ПОЉСКОЈ ДНЕВНОЈ ШТАМПИ НА ОСНОВУ ЛИСТА ЧАС

Operation of the Serbian Army during the First Balkan War in the Polish Daily Press

Based on the ’’Czas’’Newspaper

 

Др Елена Кострикова, Институт ѕа руску историју, РAН, Москва

РУСКО ДРУШТВО И БАЛКАНСКИ РАТ: ДОПИСНИЦИ РУСКИХ ЛИСТОВА НА

ПОЗОРНИЦИ РАТНИХ ДЕЈСТАВА

Russian Society and the Balkan War: Correspondents of the Russian Press on the

battlefield

 

проф. др Иван Балта, Филозофски факултет Осијек

ДЕШАВАЊА У СЛАВОНИЈИ И ГРАДУ ОСИЈЕКУ ПРЕ, ЗА И ПОСЛЕ

БАЛКАНСКИХ РАТОВА

Developments in Slavonia, and Osijek Town, before, during and after the Balkan Wars

 

Др Војчех Шћепански, Познањ

АЛБАНЦИ У ИЗВЕШТАЈИМА ЈАШЕ ТОМИЋА ИЗ ПРВОГ БАЛКАНСКОГ

РАТА (1912/13)

Albanians in Reports of Jaša Tomić from the First Balkan War

 

доц. др Владан Виријевић, Филозофски факултет, Косовска Митровица

СРПСКО РАТИШТЕ (SIRP CEPHESI) 1912. ГОДИНЕ. НЕКА ГЛЕДИШТА

ТУРСКЕ ИСТОРИОГРАФИЈЕ

Serbian Battlefield (Sirp Cephesi) in 1912. Some Standpoints of the Turkish

Historiography

 

Дискусија-Discussion

 

Субота, 2. јун 2012, 16:00 сати, Балкон сала, Манастир Прохор Пчињски

Saturday, June 2nd 2012, 4:00 p.m, Balcony Hall, Monastery of St. Prohor Pcinjski

 

ДРУГА СЕКЦИЈА-SECOND SESSION

 

Председавајући: проф. др Валентина Питулић, др Ана Алексиева

Chairmen: Associate Professor Valentina Pitulić, Ph. D., Ana Aleksieva, Ph. D.

 

проф. др Миливој Ненин, Филозофски факултет, Нови Сад

СВЕТИСЛАВ СТЕФАНОВИЋ И ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ

Svetislav Stefanović and the First Balkan War

 

доц. др Зоран Т. Јовановић, Матица српска, Нови Сад

БРАНИСЛАВ НУШИЋ-ОСНИВАЧ И УПРАВНИК СКОПСКОГ ПОЗОРИШТА

1913. ГОДИНЕ

Branislav Nušić, The Founder and Manager of the Skoplje Theater in 1913.

 

проф. др Ивана Игњатов Поповић, Струковне студије, Нови Сад

РАНЕ ДРАМЕ МИЛУТИНА БОЈИЋА

Early Dramas of Milutin Bojić

 

доц. др Зорица Хаџић, Филозофски факултет, Нови Сад

ЖЕНА У БАЛКАНСКОМ РАТУ-ДНЕВНИЧКЕ БЕЛЕШКЕ СЛИКАРКЕ

НАТАЛИЈЕ ЦВЕТКОВИЋ

Woman in the Balkan War-Dairy Notes of Painter Natalija Cvetković

 

доц. др Ирена Арсић, Филолошки факултет Ниш,

ДУБРОВАЧКА „ЦРВЕНА ХРВАТСКА“ О БАЛКАНСКОЈ 1912-1913. ГОДИНИ

Dubrovnik Newspaper „Crvena Hrvatska“ about Balkan Wars 1912-1913.

 

доц. др Сања Домазет, ФПН, Београд

ФАКТОГРАФСКЕ, АНАЛИТИЧКЕ И БЕЛЕТРИСТИЧКЕ ФОРМЕ

ИЗРАЖАВАЊА У ИЗВЕШТАВАЊУ ДНЕВНОГ ЛИСТА „ПОЛИТИКА“ ТОКОМ

ПРВОГ БАЛКАНСКОГ РАТА

Factual, Analitical and Beletristic Forms of Expression in Reporting of „Politika“ during

the First Balkan War

 

Пауза-Break

 

проф. др Дубравка Поповић Срдановић, Филозофски факултет, Ниш

АЛТЕРНАТИВНO И „АЛТЕРНАТИВНО“ У ЈЕДНОМ САВРЕМЕНОМ ВИЂЕЊУ

БАЛКАНСКИХ РАТОВА

Alternative and „alternative“ in one contemporary view of the Balkan Wars

 

проф. др. Ранко Поповић, Филолошки факултет, Бања Лука

СРПСКИ ПИСЦИ КАО РАТНИ РЕПОРТЕРИ У ЛИСТУ „НАРОД“

Serbian Writers as War Correspondents in the Newspaper‘’Narod’’

 

доц. др Душко Певуља, Филолошки факултет, Бања Лука

ЈАША ТОМИЋ О СРПСКОМ ПИТАЊУ И БАЛКАНСКИМ РАТОВИМА

Jaša Tomić about the Serbian Question and the Balkan Wars

 

доц. др Тања Вулић, Филозофски факултет, Ниш

ДОКУМЕНТАРНОСТ „ПОЛИТИКЕ“ У ВРЕМЕ БАЛКАНСКИХ РАТОВА

Documentary of „Politika“ Newspaper during the Balkan Wars

 

Проф др Ненад Макуљевић, Филозофски факултет, Београд

СЛИКА ПОБЕДЕ: ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ У СРПСКОЈ ВИЗУЕЛНОЈ КУЛТУРИ

Figure of Victory: The First Balkan War in the Serbian Visual Culture

 

Др Владимир Срдановић, Институт за мултидисциплинарна истраживања,

Универзитет у Београду

ПРВИ БАЛКАНСКИ РАТ КРОЗ ОБЈЕКТИВ РИСТЕ МАРЈАНОВИЋА

The First Balkan War through the Lens of Rista Marjanović

 

мр Јелена Јовановић, асистент, Филозофски факултет, Ниш

„УТИСЦИ ИЗ РАТА 1912.“ ИВА ЋИПИКА

„Impressions from the War 1912″ of Ivo Ćipiko

 

Дискусија-Discussion

 

Субота, 2. јун 2012, 20:15 сати, Конгресна сала, Манастир Прохор Пчињски

Saturday, June 2nd 2012, 8:15 p.m, Congress Hall, Monastery of St. Prohor Pčinjski

 

ЗАТВАРАЊЕ СКУПА

CLOSING CEREMONY

 

Субота, 2. јун 2012, 21:00 сати, Манастир Прохор Пчињски

 

Saturday, June 2nd 2012, 9:00 p.m, Monastery of St. Prohor Pčinjski

 

ВЕЧЕРА

Dinner

 

Недеља, 3. јун 2012, 11:00 сати, Манастир Прохор Пчињски

Sunday, June 3rd 2012, 11:00 a.m, Monastery of St. Prohor Pčinjski

 

ДОРУЧАК

Breakfast

 

Недеља, 3. јун 2012, 12:00 сати

Sunday, June 3rd 2012, 12:00 a.m

 

УПОЗНАВАЊЕ СА ИСТОРИЈАТОМ МАНАСТИРА И ПОСЕТА

МАНAСТИРСКОЈ РИЗНИЦИ

TOUR OF THE ST. PROHOR PČINJSKI MONASTERY

 

Недеља, 3. јун 2012, 13:00 сати

Sunday, June 3rd 2012, 13:00 a.m

 

ЕКСКУРЗИЈА-EXCURSION

ПОСЕТА ЗАБРЊАКУ И МАНАСТИРУ СВЕТИ ЂОРЂЕ

VISITING OF ZABRNJAK AND MONASTERY ST. GEORGE

 

Недеља, 3. јун 2012, 14:30 сати

Sunday, June 3rd 2012, 2:00 p. m

 

ПОВРАТАК ЗА НИШ

Departure for Nis

 

 

 

LIST OF PARTICIPANTS

 

BOSNIA AND HERZEGOVINA-REPUBLIKA SRPSKA

Mladenko SADZAK, Associate Professor, Ph. D., Dean of Faculty of Philology, Banja

Luka

Duško PEVULJA, Assistant Professor, Ph. D., Faculty of Philology, Banja Luka

Ranko POPOVIĆ, Associate Professor, Ph. D, Faculty of Philology, Banja Luka

 

BULGARIA

Ana ALEKSIEVA, Ph. D., Institute for Literature, Bulgarian Academy of Science, Sofia

Dimitri ATANASSOV, Ph. D., Faculty of History, University St. Kliment Ohridski,

Sofia

 

CROATIA

Ivan BALTA, Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Osijek

 

GREECE

Spiridon SFETAS, Associate Professor, Ph. D., Philosophical Faculty, Aristotle

Univesity of Thessaloniki

 

POLAND

Andrzej MALINOWSKI, Ph. D., Institute of History and Political Science, Pomeranian

Academy, Slupsk

Jaroslaw RUBACHA, Ph. D., Insitute of Journalism, University Warmia and Mazury,

Olsztyn

Wojciech SZCZEPANSKI, Ph. D., Poznan

 

RUSSIA

Maksim ANISIMOV, Institute for Russian History, Russian Academy of Sciences,

Moscow

Elena KOSTRIKOVA, Ph. D., Institute for Russian History, Russian Academy of

Sciences, Moscow

 

TURKEY

Ugur OZCAN, Assistant Professor, Ph. D., Ahi Evran University, Kirsehir

Abidin TEMIZER, Ph. D., Lecturer, Balikesir University, Balikesir

 

SERBIA

Irena ARSIĆ, Assistant Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Niš

Mile BJELAJAC, Ph. D., The Institute for Recent History of Serbia, Belgrade

Dušica BOJIĆ, Ph. D., Historical Museum of Serbia, Belgrade

Snezana BOŻIĆ, M. A., Faculty of Philosophy, Niš

Sunčica DENIĆ, Professor, Ph. D., Teaching Faculty, Vranje

Sanja DOMAZET, Assistant Professor, Ph. D., Faculty of Political Sciences, Belgrade

Gordana GARIĆ, M. A., Historical Institute Belgrade

Zorica HADZIĆ, Assistant Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Novi Sad

Professor Ivana IGNJATOV POPOVIĆ, Professional Studies, Novi Sad

Velimir IVETIĆ, M. A., Archival Adviser, Belgrade

Jelena JOVANOVIĆ, M. A., Faculty of Philosophy, Niš

ZORAN T. JOVANOVIĆ, Matica srpska, Novi Sad

Aleksandar KADIJEVIĆ, Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Belgrade

Duško KOVAČEVIĆ, Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Novi Sad

Aleksandra KOLAKOVIĆ, Institut of Balkan Studies of the Serbian Academy of

Sciences and Arts, Belgrade

Vesna KRČMAR, Professor, Academy of Arts, Novi Sad

Nenad MAKULJEVIĆ, Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Belgrade

Mirjana MARINKOVIĆ, Assistant Professor, Ph. D., Faculty of Philology, Belgrade

Ivan MIJATOVIĆ, M. A., Military Museum, Belgrade

Dejan MIKAVICA, Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Novi Sad

Milić MILIĆEVIĆ, Ph. D., Historical Institute, Belgrade

Ema MILJKOVIĆ, Associate Professor, Ph. D, Faculty of Philosophy, Niš

Božica MLADENOVIĆ, Associate Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Niš

Slaviša NEDELJKOVIĆ, Assistant Professor Ph. D., Faculty of Philosophy, Niš

Milivoj NENIN, Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Novi Sad

Tibor PAL, Assistant Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Novi Sad

Jovan PEJČIĆ, M. A., Faculty of Philosophy, Niš

Jovan PEJIN, archive adviser, Belgrade

Miroslav PESIĆ, Faculty of Philosophy, Niš

Valentina PITULIĆ, Associate Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Kosovska

Mitrovica

Danijela POPOVIĆ, Assistant Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Niš

Dubravka POPOVIĆ SRDANOVIĆ, Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Niš

Ljubodrag POPOVIĆ, Archival Adviser, Belgrade

Professor Miloje PRŠIĆ, Ph. D., Colonel retired, Belgrade

Predrag PUZOVIĆ, Professor, Ph. D., Faculty of Theology, Belgrade

Milan RADULOVIĆ, Ph. D., Institute for Literature and Art, Belgrade

Aleksandar RASTOVIĆ, Associate Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Niš

Salih SELIMOVIĆ, Sjenica

Vladimir SRDANOVIĆ, Ph. D., Institute for Multidisciplinary Research, University of

Belgrade

Milun STIJOVIĆ, Historical Institute, Belgrade

Academician Vladimir STOJANČEVIĆ, Serbian Academy of Science and Art,

Belgrade

Bojana STOJANOVIĆ PANTOVIĆ, Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Novi

Sad

Biljana STOJIĆ, Historical Institute, Belgrade

Jovana ŠALJIĆ, Historical Institute, Belgrade

Svetlana ŠEATOVIĆ DIMITRIJEVIĆ, Ph. D., Institute for literature and Art, Belgrade

Darko TANASKOVIĆ, Professor, Ph. D., Faculty of Philology, Belgrade

Slavenko TERZIĆ, Ph. D., Historical Institute Belgrade

Nenad URIĆ, Historical Institute, Belgrade

Vladan VIRIJEVIĆ, Assistant Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Kosovska

Mitrovica

Biljana VUČETIĆ, M. A., Historical Institute, Belgrade

Tanja VULIĆ, Assistant Professor, Ph. D., Faculty of Philosophy, Niš

“USA, USA, for Albanians light of day!” Опит за размисъл върху проблема за историята и музея


“USA, USA, for Albanians light of day!”
Опит за размисъл върху проблема за историята и музея

Димитър В. Атанасов

Настоящият текст е докладна версия на статия, представена на научната конференция „Нощни Балкани“, организирана отЮгозападния университет и проведена  на 19-21 април 2012г.

Навярно стандартното начало на изложение като настоящето би наченало от появата на понятието „музей“, от Античността и от идеята за храм на седемте музи и от старогръцката етимология на термина. Макар самият да имам склонност към археологията на смислите, нека ми бъде позволено да избягам съвсем съзнателно от подобен консервативен метод.
Историята на музея би могла да бъде мислена поне на няколко смислови равнища. Първо: историческият музей е музей за историята на нацията. Той побира и съхранява склада на един от базисните национални символи – историческия разказ. Музеят е трансмисията, превръщаща хаоса на миналото в подреден и целенасочен визуален наратив, точно копие на своя текстуален двойник, който повествува какво дадената нация е.
Едва ли би било пресилено, ако се заяви, че и текстуалният разказ, и музеят, са посредници, моделиращи и канализиращи информацията до относително монолитен поток, макар и в двата случая да се създава видмост за липса на каквото и да било междинно звено. Историческият наратив се вижда, чувства, докосва, той носи свой мирис и цвят, подобно на материалните свидетелства, които го изграждат. Тъкмо това обстоятелство дава легитимност на схващането, че музеят овеществява текста, който на свой ред създава нужния порядък в некохерентния свод на миналото, разказвайки идеологическото повествование за онова, което нацията е.
Второ: несъмнено историята в музея е и историята на музея, разбиран като институция, конструирана с ясното намерение да произвежда и уплътнява идеологическия смисъл на социалния проект. Ето защо различните режими на социално битие, обществените моди, политическите насоки – всички те също моделират образа на играча, отговорен за тяхната символическа лигитимация. Перфектен пример в това отношение са значителна част от музеите из българските възрожденски градчета, които са създадени през епохата на социализма и носят целия набор от белези на дадената идеология, в която възрожденските дейци са представени като предтечи на знаковите комунисти, а в събитията, свързани с национално-освободителната борба, е привидяно началото на революцията, довела до онова, което пропагандното клише определяше като „висш и последен стадий на развитието на обществото“. Освен, че създава история, музейната институция има своя собствена история, която често пъти има значещи пресечни точки с разказа, който показва осветлен в изложбените си витрини.
Времето на тази история често пъти не съвпада със социалната рамка на времепротичането. Съвсем нерядко музейното време изостава или избързва (значително) по отношение на времето, актуално на широката територия на обществото, чиито ритъм се задава както от хаоса на непрестанно различния ежедневен феномен, така и от трайните нагласи и дългосрочните проекти, управляващи потестарно и/или политически социума.
Тук, разбира се, се отразява и публичността на музея: степента на съвпадение между музейното време и темпоралния ход на обществото задава съществена част от ролята му на медиум и присъствието му в други информационни посредници. Това на свой ред моделира рецептивните очаквания към музея и към разказа, който той материализира.
Всичко това обвързва музея днес с идеите на Немския романтизъм – обстоятелство, което ми дава допълнителна увереност, че бих могъл да продължа напред и в дълбочина анализа си без безпокойство относно пренебрегнатия античен контекст на музейната идея.
На трето място, музеят е част от всеобщия ток на събитията, ето защо, създавайки исторически разказ, той не престава да бъде обект на актуалното протичане на времето. Музеят побира материални обекти, но самият той също е вещ – притежава сгради, фондохранилища, изложбени пространства. Той не само влияе на обществото, но и на свой ред бива повлиян от случващото се в по-широката рамка.
Тези три равнища на четене биха могли да бъдат разпознати и в историята на Музея на Косово, намиращ се в центъра на Прищина. Нека ми бъде разрешено да започна с едно лично впечатление, което на мнозина би се сторило съвсем ненаучно: това е най-странният музей, който съм посещавал. Предметите, които музеят би трябвало да събере, подреди и изложи, в него почти липсват. Въпреки това институцията не престава да изпълнява своята основна функция – да сглоби разходящите линии на спомените в монолитна конструкция, представляваща исторически разказ, да преходи от информационната среда на традиционното общество към тази на модерността и да създаде минало, мислимо като ресурс, казано още по-дълбоко – като суровина, служеща на дадена групова кауза.
Първото изложбено пространство, в което влиза посетителят, е парадоксално полупразно. В него няма нито един музеен артефакт. Представена накратко, историята е следната: с оттеглянето си от Косово, в началото на миналото десетилетие сръбската администрация отнася със себе си всички ценности, които биха послужили на следващите политически господари. Сред първите богатства, пренесени на сигурно място според сръбската гледна точка, са фондовете на музеите. Ето как повече от 1 200 предмета, практически цялата представителна сбирка на музея в Прищина, поемат към Белград. До днес един-единствен предмет е върнат обратно на косовска земя.
Държа да е ясно, че онова, което ще споделя оттук насетне не е моята гледна точка, а възстановка на ключовите аргументи на двете страни в косовския конфликт.
Отселвайки се на север, сръбските бивши управляващи на Косово обезсимволяват напуснатия терен, лишавайки го от вертикалната структура, характерна за европейския цивилизационен модел изобщо. Бившите властелини на областта оставят една хоризонтална територия, tabula rasa в културно отношение, която без своите символични белези е земя като всяка друга, част от ежедневния ред на битието. Това вече не е сакрално натовареното Косово, тъй като Косово, което може да бъде показано и разказано, е отнесено в Белград. Факт, който в пълнота отговаря на сръбската национална митология.
Ето защо поражението на терена на политиката е временно, подобно на катастрофата, случила се в равнината край Прищина през юни 1389г. Макар тогава според фолклорната представа сръбската държавата да загива под могъщия натиск на османските нашественици, въпреки смъртта на княз Лазар, мислен за последен сръбски господар, Сърбия не се заличава, тъй като тя, бидейки дадена от Бога, съществува отвека и ще я бъде навеки. Съгласно фолклорния разказ моравският владетел в действителност не загива, а избира Небесното царство пред земното, тъй като за животът в света на същностите, винаги е за предпочитане пред бледото съществуване в реда на техните отражения.
По този начин Музеят на Косово, подчинявайки се на етическия императив, положен още с Косовската битка, продължава да битува, но, подобно на Лазарева Сърбия след Косовския бой, бива преразположен в друг модус на съществуване. Той се завръща в митологичната метрополия, където няма никакво зло.
Стените на Музея на Косово са покрити с плакатно прозрачни образи и послания, разказващи една друга история – тази на музейната сграда и на липсващата епспозиция. Ако се върнем към началното ми усилие за разпластяване на смислите на музейната история, този сюжет принадлежи към отчасти третия слой – този на музея като сграден фонд с вътрешни и външни физически размери, потопен пълтно в събитийния ход на обществото, което той формира и нормира. Залата, която би трябвало да е посветена на началото на косовската история, е празна. Тя е мрачна – нелогично на пръв поглед решение за музейна площ. Осветлението също е оскъдно, но насочено. Тук, разбира се, биха могли да бъдат изолирани и смислите на музея като формулиращ историческия наратив, а и неговата преплетеност със социалния проект и хода на социалното време.
На пръв поглед изглежда, че срещу тежкия национален мит, идеологическото оръжие на сърбите, албанците отвръщат с далеч по-олекотена конструкция, подчинена изцяло на практически твърдения, проверими дори от съвършено незапознатия с конкретната ситуация. В този ред на мисли предметите от Музея на Косово, отнети от отселващата се сръбска власт, изглежда, че трябва бъдат мислени като част от собствеността на прищинската културна институция по силата на съвсем рационално съждение – те трябва да бъдат максимално близо до местонамирането си, тъй като така повелява идеята за съхраняване на тяхната оригиналност, част от която несъмнено е и автентичният исторически (и не само) контекст.
Подобен извод звучи логично, навярно той може да бъде реторически удържан, но в него не е пресметнато едно ключово питане. Именно – това за причината за празните витрини в центъра на Прищина. Струва ми се, че ясната декларация по отношение на сръбската своеволна експроприация и нейните ефекти, изчислени на терена на рационализма, са все идеи, които търпят в парадигмата си и евентуалното попълване на материалните хиатуси с други предмети, не по-малко представителни за историята на Косово и не по-малко ефективни в рамката на действащия социален проект.
Непреходните стойности на косовската история, иносказани чрез няколкото фигурки, изобразени върху черните тапети, и чрез няколко знака за културно богатство – поставено във витрина отворено ковчеже, в което се виждат светло проблясващи на фона на околния контролиран мрак лъскави предмети, всъщност не отсъстват. Но липсват. Съвсем ненапразно още Паскал заявява, че присъствието и празното неналичие са понятия, мислими едно чрез друго. Онова, което го няма, продължава да е тук, но по най-болезнения начин, по който може да пребивава изобщо нещо в света. Ето защо в случай като този незапълнените от реални музейни експонати места също произвеждат смисъл.
Ситуация като тази би могла да бъде осмислена и в сравнителен план. Достатъчно е да припомним, че една от ключовите празнини в Българското възраждане е тъкмо липсата на собствено български глас, разказващ за средновековното ни минало, за славните битки на царе-великани, за бляскави културни проекти и за всеобщото добруване под властта на „своята“ държава.
Друг съществен елемент от националната митология е митът за похитените съкровища, както го формулира проф. Николай Аретов – изобретение, компенсиращо липсата на достатъчно представителни артефакти, действащи като културни марки не само в рамките на културната интимност, но и употребими за износ, за повишаване на културния престиж на собствената държава и нация в очите на пионерните общества. Лишената от символи територия лесно ще приюти чуждите и ще се превърне в „своя“ за друг, за актуалния носител на властта. Този сюжет израства и върху рехава икономическа основа и/или разреден имагологически ресурс у общества, имащи нисък стандарт на живот и/или оскъдни символически капитали, осмислени като възкъси спрямо тези на комшиите. Ето защо той може да бъде мислен като механизъм, компенсиращ настоящето чрез трансцендирането му по посока на миналото.
Сред стълбовете на националната митология е този за собствената нация, концептуализирана в образа на озлочестена фамилия. Като род, на който са отнети базовите опори. В традиционно общество, основано на принципите на „мъжкото господство“, родът без мъже е под постоянна заплаха. Неговото достойнство, практически се изпарява с последния мъжки представител, ето защо той лесно става обект на посегателства. Поради тази причина в Музея на Косово, в дозираната тъмнина на първия му етаж, могат да се видят намерените части от облеклото на мъжете, безследно изчезнали по време на нападението на армията на националкомуниста Слободан Милошевич в края на миналото хилядолетие.
Тази част от музейната изложба, представлява визуално и формално институционализирано продължение на косовската „Стена на плача“. По същество това е оградата на двора на една от евроинституциите в Прищина, на която висят снимките на стотици, пропаднали без вест по време на агресията на бившата югославска войска – място на памет, тъмно петно в историята на европейската цивилизация, но светла диря в историята на Косово, елемент от новия косовски Гранд наратив и несъмнено част от идентичностния код на новата нация.
Тематично продължение на болезнените липси на съкровища и хора представлява своеобразната градина от увиснали надолу от тавана на първия етаж на Музея на Косово червени рози. Една ярка метафора, която навярно би следвало да се дешифрира по един-единствен начин, отпращайки смислово към една противоприродна ситуация, за стичащата се към земята кръв, за почитта към знаковите мъртви, които допринасят със загубата на живота си за свободата на новата държава. Навярно няма да бъде нелогично да се заяви, че това визуално решение допълва като цяло поетичния облик на началото на постоянната изложба на Музея на Косово.
Сумрачната атмосфера, липсата на музейни експонати от типа на обичайните и трагически увисналите от тавана цветя с цвят на кръв оставят у зрителя усещане за безвремие. Нищо не маркира вече протеклото време, тъй като то просто не се е случило. Нещата са станали вън от времето, в една болезнена безвремевост, в чието нищо са потънали животите на мнозина. Опорните пунктове на един музеен визуален разказ от класически тип тук сякаш нарочно са скрити, но въпреки това наративът тече.
Тук зрителят запомня всеки детайл. Съвършено неволно. Ситуация, силно наподобяваща тази в българските регионални възрожденски музеи, където епохите преди тази на национално-освободителната борба са представени твърде оскъдно и сякаш само с цел отдаване на дан на позитивната коректност. Времето в тях сякаш присъства „по задължение“, без него може да се мине, (и още как!) а носител на фактологическия наратив е пределно краткият период на постигането на политическа независимост, осмислена като национална.
Светлината на обновата в Музея на Косово е разположена на втория и последен етаж на неговата сграда. Още с влизането си посетителят е насочен съвсем недвусмислено – в залата е разположена изложба, посветена на американската помощ за косовската независимост. Тук изобразителният принцип е коренно различен. На първо място, интериорът е подчинен не на контролираната тъмнина, а на безпрепятствено влизащата отвсякъде светлина. По стените са разположени множество витрини, осветени и от изкуствено осветление. Пред светлинните източници се различават снимките на Бил Клинтън, Мадлин Олбрайт, ген. Уесли Кларк и др.
На първия етаж времевият ток сякаш беше спрял. Тук той е забързан до задъхване, а визуалният разказ, почти напълно отсъстващ в позитивен детайл в началото на постоянната изложба, тук е доведен до преобилие от факти, което почти загубва зрителя. Получава се ефектът на „рецептивното оглупяване“ – удавен в подробности, зрителят бързо губи остротата на своите възприятия, механизмите за запаметяване в съзнанието му почти се изключват и той започва просто да крачи бавно, но облян в първичен, атавистичен възторг.
Темпоралната гъстота също е почти смазваща – десетилетие и нещо е събрано на площ, равна на цялото останало пространство в музея. Най-близкият за мен паралел тук също е с градските музеи, посветени формално на историята на селището, но фактически центрирани тежко и сугестивно върху събитията от национално-освободителното движение в България.
Какво може да се каже относно подбора на политически послания и производството на политика чрез музейните образи в тази насока?
В този план разказът, заложен в музея, съвършено отговаря на популярната представа за ролята на САЩ в постигането на косовската независимост. Америка е „големият брат“, който бди над своите по-малки роднини.
Днес и имиджът на руската международна политика се намества между гледането на света от страна на значими групи от сръбското общество. По подобен начин стереотипично бива придивяна и позицията на САЩ и международните правни институции, в които според съществена част от косовските албанци се оглежда идеалният образ на тяхната собствена национална кауза.
Сръбско Косово роди Косовския фолклорен цикъл – хетерогенен сбор от песни, възникнали по различно време, но събрани от Вук Караджич в единен наративен свод. Косовско Косово днес също произвежда фолклор. От типа, който е собствено разпознаваем на място днес. Въплъщаващ работещите рецептивни очаквания, чиято употреба довежда до дублирането на музейния наратив в песен.
Тук е мястото да си призная какво точно означава избраното от мен заглавие. Това е рефрен от популярна косовска песен от жанра „турбофолк“, произведена и издадена специално по повод новопридобитата свобода и част от особено известна музикална компилация, поубикувана под знаковото „Wellcome, independence!“. Въпростното парче, според което Америка е светлината на деня за косовските албанци, е написана в най-добрите традиции на академичното книгоиздаване. То досущ прилича на аудио-клонинг на авторитетни изворни поредици: текстът се разгръща куплет след куплет последователно на албански и след това на английски, за да бъде музикалният жест разбираем и за онези, към които е отправена благодарността.
От всичко дотук казано могат да се направят няколко основни извода. Първо: процесите на национално строителство, случващи се днес в Прищина, имат плътни аналози в историята практически на всички балкански държави, а и не само. Присъстващото отсъствие в Музея на Косово е частен случай, екстремна ситуация, чиието решение изглежда израстнало от дълбочината на един ясно различим романтически фундамент, който е среда за развитие за идеологически коректния фактонаниз.
Второ: срещу едрокалибреното оръжие на сръбския Косовски мит албанците от новопоявилата се държава изправя една наглед съвременна имагологическа армия, която би могла да бъде разбрана през рационални съдържателни ключове. Подобно схващане обаче бива съвършено делегитимирано от обстоятелството, че, подобно на всяка национална митология, тук също работим с двойно смислово дъно.
Може да се заяви открито, че и двете страни произвеждат еднаква по количество и качества национални наративи, част от която е предназначена за вътрешна консумация, а определени елементи без съмнение служи за износ на международните пазари на символика и митология. Музеят – една от ключовите институции на обществената памет в Косово, нормира наратива на нацията в една все още нестабилна форма, в която епическият фермент все още задава твърде високо равнище на емоционалните волтажи.

USA, USA, for Albanians light of day

Международна кръгла маса „Нощни Балкани“


 

19 АПРИЛ (четвъртък)

Заседателна зала 114, Учебен корпус 1, Югозападен университет

 

1400 – 1500Регистрация на участниците

1500 – 1515 Официално откриване на ХХI международна кръгла маса

 

15 151700 Пленарни доклади

Водещ: Елена Тачева

 

Ваня Лозанова-Станчева (Софийски университет „Св. Климент Охридски”)

СЪНУВАЩА… С ВЪЛЦИ… (Euripid, Hekuba, 68-97)

 

Надежда Драгова(Югозападен университет „Неофит Рилски”)

Отказът на цар Самуил да влезе в «многохилядната тъмнина».

 

Aleksandar Atanasovski, Gabriela Simonova (Unuversity Ss. Cyril and Methodius, Skopje)

The Night as a Motive in Byzantine History and Politics

 

Илка Петкова (Пловдивски университет «Паисий Хилендарски»)

Византийският историк Никифор Григора за една нощ в българските земи

 

Янко Христов (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

За някои аспекти  на нощта в българското средновековие

 

Румяна Конева, (Българска академия на науките)

Сън далеч от Родината. За връзката между двама български титани

 

Представяне на нови книги:

Вихра Баева. Нишката на живота. Между коланчето за рожба и Богородичния пояс

Румяна Конева. Иван Шишманов и обединена Европа

Списание «Балканистичен форум»

 

 

20 АПРИЛ (петък)

Заседателна зала 412, Учебен корпус 1, Югозападен университет

 

1 заседание

1000 – 1230

Водещи: Петър Воденичаров, Кристина Попова

 

Карл Казер (Университет в Грац)

„Who hast he ius primae noctis – the Balkans in cross-temporal and cross-cultural comparison“

 

Memli Krasniqi, Armend Mehmeti (Прищински Университет, Косово)

Contributions of British Foreign Bible Society and Bektashism for the Albanian Education during the last decades of XIX century

 

Милена Беновска, Илия Недин (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

Православието и новите религиозни движения (два случая)

 

Христо Салджиев (Тракийски университет)

„Биещата икона в село Свирачи – модерно приложение на традиционна екстатичност“

 

Анастасия Пашова (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

«Ние не бяхме научени да говорим за тези неща» Сексуалността на патриархалната българка

 

Кристина Попова (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

«Тя не се грижи за своите болни, ходи по нощни заведения и се връща посреднощ…» Контролът върху поведението на сестрите посетителки от първите десетилетия на XX век

 

Жоржета Назърска (Университет по библиотекознание и информационни технологии)

Нощта като личен опит в автобиографичните наративи на българските жени

 

2 заседание

1400 – 1730

Водещи: Илия Недин, Нурие Муратова

 

Цветолин Недков (Исторически музей – Добрич)

Във вечерния Добрич през първото и началото на второто десетилетие на ХХ век

 

Румяна Хаджиева, Михаела Василева (Исторически музей – Благоевград)

Двете страни на луната. Нощна Горна Джумая между двете войни

 

Сергей Вучков (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

Конспирацията в спомените на нелегални мюсюлмански групи от Западните Родопи

 

Милена Ангелова (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

Музиката на вечерния социализъм – случаят Благоевград в края на 80-те години

 

 

 

1600 – 1630

Кафе-пауза

 

 

Цветомира Антонова офийски университет „Св. Климент Охридски”)

„Да отхвърлим делата на мрака и да се облечем в оръжието на светлината“ -

позицията на  Българската православна църква към кървавите събития от 1923 и 1925 г.

 

Андреј Илиев, Драге Петрески, Ирена Костова (Воена академија ,,Генерал Михаило Апостолоски“ – Скопје)

Предвидувања и мрачни сценарија преставени преку распадот на бивша Југославија

 

Евгения Иванова (Нов български университет)

„Тъмните богове“ на Балканите

 

Димитър В. Атанасов

„USA, USA, for Albanians light of day!”

 

Оля Григорова (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

Софийските новомъченици от ХVI век в тъмницата

 

 

Представяне на нови книги

Списание «Ластреа»

Нонка Богомилова „Религията и човешката същност. Класически идеи“

Димитър Луджев „Революцията в България 1989-1991 г.“

 

 

19 часа – Коктейл

 

 

21 АПРИЛ (събота)

Зала 412, Учебен корпус 1, Югозападен университет

 

1 заседание

1000 – 1230

Водещи: Маринела Младенова, Милена Ангелова

 

 

Силвия Георгиева (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

Любовната нощ на римската елегия

 

Анна Алексиева (Българска академия на науките)

Сън и пробуждане във възрожденската поезия

 

Елена Тачева (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

Възрожденските съновници като феномен на културата

 

Милена Джерекарова (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

„Нощта – съкровена, тайнствена, необходима“. По мотиви на сръбската и хърватската поезия от XIX век

 

Нонка Богомилова (Българска академия на науките)

„Раздвоеният човек /по материал на „Антихрист“ на Емилиян Станев/“

 

Йорданка Бибина (Българска академия на науките)

Нощни безпокойства. Из турската поезия на ХХ век

 

Петър Първанов (Югозападен университет „Неофит Рилски”)

Вечерното обучение – щрихи от историята на Свободния университет

 

 

Представяне на нови книги:

Даниела Колева, Ваня Еленкова и Галина Гончарова

Устна история на професионална кохорта: „Истории на историци“.

Кирил Топалов. Българска възрожденска поезия. Антология.

Елена Тачева „Библиотека „Отец Неофит Рилски”

Научна конференция „Опасни връзки / Престижни връзки“


Научна конференция
Опасни връзки / Престижни връзки

26 и 27 април 2012
Огледална зала, Софийския университет

ПРОГРАМА

26 април 2012

9.00–9.15 – Регистрация
9.15–9.30 – Откриване

Водещ: Николай Аретов

9.30–9.45 – Николай Аретов, Интертекстуалност и престиж
9.45–10.00 – Анна Алексиева, Непрестижните връзки: Османски модели в българската културна интимност
10.00–10.15 – Елена Гетова, Мотив и жанр – престижни и опасни връзки през Възраждането
10.15–10.30 – Николета Пътова, Историография и драма – проекти, внушения, връзки
10.30–10.45 – Светлозар Игов, Страхът от влияние: Далчев и Яворов
10.45–11.00 – Дискусия

11.00–11.30 – Кафе-пауза

11.30–11.45 – Михаил Неделчев, Литературните школи-фантоми (несъстоялите се напълно в българската литература парнасизъм, жеманфишизъм, футуризъм, имажинизъм и пр., в следите на европейски автори от Леконт дьо Лил и Сюли Прюдом до Маринети)
11.45-12.00 – Юлия Николова, „Ей, че те бяха нацапали“ (културна памет и междутекстови връзки)
12.00–12.15 – Николай Чернокожев, Между орисията и монумента. Михайловски между Вазов и П. П. Славейков
12.15–12.30 – Емил Димитров, Годениците: смъртта на Пенчо Славейков като текст
12.30–12.45 – Нина Димитрова, Антихрист: Ницше и Янко Янев, оригиналът и епигонът
12.45–13.00 – Дискусия

13.00–14.00 – Обедна почивка

Водещ: Калин Михайлов

14.00–14.15 – Младен Влашки, Опасни връзки – рецептивни нагласи и практики в началото на 20-те години на ХХ век у нас
14.15–14.30 – Биляна Борисова, Поемата „Септември“ от Гео Милев в контекста на антологията „Вик за правда“ от Ъптон Синклер – престижността на една опасна близост
14.30–14.45 – Ерика Лазарова, Опасни връзки: писателят и политическите съдилища
14.45–15.00 – Катя Зографова, За още една английска връзка на Асен Христофоров в романа му „Иманяри”
15.00–15.15 – Витана Костадинова, Джейн Остин и амбивалентните й взаимоотношения с романтичното
15.15–15.30 – Дискусия

15.30–16.00 – Кафе-пауза

16.00–16.15 – Йордан Костурков, Либертинството във Века на Просвещението. Биографията на Лорънс Стърн като сюжет за просвещенски роман
16.15–16.30 – Христо Манолакев, Либертинският герой в руската литература на ХІХ век (Онегин и Печорин)
16.30–16.45 – Клео Протохристова, Ханс Касторп и Танхойзер – родство по избор?
16.45–17.00 – Калин Михайлов, Да пишеш или да живееш: дневникът в романа и извън него
17.00–17.15 – Соня Александрова, Отчаяно изгубени в Хао(у)са на цитирането
17.15–17.30 – Дискусия

17.45–18.15 – Годишно събрание на АКСЛИТ

27 април 2012

Водещ: Антоанета Балчева

9.00–9.15 – Атанаска Методиева, Сребро в паноптично-епистоларна светлина. М. Волошин и „Дом на поета“
9.15–9.30 – Ина Христова, Кърлежа и Бодлер (Бодлеровият интертекст в „Завръщането“ на Филип Латинович)
9.30–9.45 – Йорданка Бибина, Орхан Памук, Истанбул и многогласието на текста
9.45–10.00 – Румяна Л. Станчева, Писателят като персонаж. Един път към интертекстуалността
10.00–10.15 – Юлиан Жилиев, „Преследването“ или за един мотив в джаза и литературата („Преследвачът“ на Хулио Кортасар и „Аутопсия на една любов“ на Виктор Пасков)
10.15–10.30 – Дискусия

10.30–11.00 – Кафе-пауза

11.00–11.15 – Дияна Николова, Сафо – преоткривана и въобразявана
11.15–11.30 – Андроника Мартонова, Лакло в Чосон: Пътешествия на кинопрочита
11.30–11.45 – Елица Дубарова, Тоталитет и дисоциираност – отново в търсене на целостта (За близостта между „Чудните приключения на Петер Шлемил“ на Шамисо и „Човекът без качества“ на Музил)
11.45–12.00 – Светла Черпокова, От „Цахес” до „Цахес” (Домова книга на опасните наематели)
12.00–12.15 – Малина Тонова, Съдбата на Йосиф – драматизъм и нравствен стоицизъм (съпоставка на библейския текст с откъс от книгата на Т. Ман – „Йосиф и неговите братя“)
12.15–12.30 – Дискусия

12.30–13.30 – Обедна почивка

Водещ: Румяна Станчева

13.30–13.45 – Камелия Жабилова, Българският Заратустра. Преводи и интерпретации
13.45–14.00 – Любомир Делев, Екзорцистът: ужасът между словото и образа
14.00–14.15 – Жана Попова, „Капитал лайт“ – превръщане на оригиналността в клишета и стереотипи
14.15–14.30 – Мая Тименова, Човешката участ в пиесата „Отново Годо” от Силвиан Дюпюи
14.30–14.45 – Елена Дараданова, Френската връзка в поезията на Тин Уевич
14.45–15.00 – Дискусия

15.00–15.30 – Кафе-пауза

15.30–15.45 – Владимир Стойчев, Топология на тялото: от плътта до звездите
15.45–16.00 – Димитър В. Атанасов, Опасни сръбски връзки/ Престижни сръбски връзки
16.00–16.15 – Юлия Йорданова, Опасни връзки между литературата и интернет (Новозараждащи се издателски форми, литературни жанрове и стилове на писане в уебсреда: български примери)
16.15–16.30 – Мая Горчева, За един „бракониер в европейската гора на културата”: литературните цитати в повестите и разказите на Златомир Златанов
16.30–16.45 – Бисерка Стоименова, Мрежите на разказа: интертекстуалност и авторефлексия в „Корабът на глупците“ на Грегъри Норминтън
16.45–17.00 – Дискусия

17.00–17.15 – Закриване на конференцията

Травма и юначество. Изковаването на разказа за историята на Косово


Травма и юначество. Изковаването на разказа за историята на Косово

Димитър В. Атанасов

Настоящият текст е представен за първи път на международна научна конференция „Места на памет. Емоции и страсти“, организирана по проект „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения“ (http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzhanie.html). Ето защо първата му публикация се намира на сайта на проекта –  http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzhanie/319-trauma-and-heroism.html

Изобретяването на исторически разказ е сред първите предизвикателства пред младите държави. Идентифициращото слово превръща спомена за миналото в наративна плът, почти сетивно достъпна, осъществявайки стъпката към превръщането на множеството локални микроколективи в национална общност. Този процес обикновено създава средата, която определя нацията като това, което тя е. Историческият разказ дефинира своето пространство, отграничавайки го от „чуждото“ чрез набор от символически кодове, които гарантират вътрешното сцепление на колектива. Той превръща миналото от спомен, част от информационната сфера на традиционното общество, в ресурс – елемент от модерността и обект на модерната държава, стандартизиран и готов за употреба.

Стъпка, съпътствана от мъчителното раждане на националните емблеми, означаващи общността пред другите колективи от този порядък. Знамето, гербът и химнът – класическата триада национални символи, служат не само на каузата за оформяне на споделено пространство, рамкирано отвън от тях. Освен това, те охраняват границите на нацията отвън, маркирайки във всеобщо разпознаваем порядък символичните обеми, резервирани за „своята“ нация. Функция, която историческият разказ няма поради простата причина, че той се разгръща на съответните национални езици, а това го прави непъноценно разбираем или съвършено непонятен за „другия“.

Наборът от национални символи, макар да създава видимост, че следва без отклонение контурите на реалния свят на вещите, оперира на равнището на емоционалните съдържания, създавайки специфично входно-изходно устройство, в чието начало е положено в специфициращата информация, изглеждаща като обективност, от която по-обективна не е дори мислима. Устройство, представящо идеологически филтрираната картина на националната история, придавайки ѝ (културна) дълбочина, която на свой ред създава позитивна нагласа, основаваща рамката на нормативното отношение на групата към самата себе си и към сбора от построяващите я идеи, превърнати в свръхценност. Ненапразно причастността към националната идея се нарича, „любов към родината”, „родолюбие” – понятия, отразяващи интимизирана, есенциална връзка между индивида и ценностния комплекс, материализиран и обективиран чрез историческия разказ.

Съвременните косовски албанци смятат себе си за преки наследници на дарданите – илирийско племе, населявало територии в Западните Балкани. Една от опорите на тази идентификация е етимологията на думата за круша в съвременния албански език (dardhë), чието прецизно разчитане до днес тормози съня на филолозите. Възможното свързване на племенното название „дардани“ с албанския дендроним е виждане, предложено още от Йохан Георг фон Хаан[1] – един от пионерите на албанологията, придобил съществена част от впечатленията си на терен по време на консулата си в Янина в средата на XIX век. Авторитетът на учения, роден във Франкфурт и служил на австро-унгарския император, е привидян като аргумент, подкрепящ инкорпорирането на тезата за приемственост между албанци и илири по-рано, а днес – между дардани и косовски албанци. Макар това дървесно наименование да е обект на актуални научни дебати, макар да са предложени поне още пет възможни етимологически осмисляния[2], тялото на нацията не може да бъде разполовявано, нито образът му подлежи на удвоявания. Ето защо в Косово днес официалната версия на историческия разказ поставя началото на рода на местните албанци именно в тази специфична зона от античната история. Факт, който има поне още няколко смисъла.

Чрез изтъкването на дарданско произхождение албанското население от Косово се присъединява към популярния през Античността и обект на особено внимание през XIX век мит за Троянската война. Само ще напомня, че легендарният родоначалник на дарданското племе е неговият епоним Дардан, баща на Ил, основателят на Троя. Троянският произход легитимира и битието на града Рим, създаден според версията на Вергилий от Еней – синът на героя Анхиз и богинята на красотата и любовта Афродита, търсещ спасение от горящия град след поражението на троянци от ахейци.

С дарданския сюжет е свързан един от първите опити за изобретяване на косовско национално знаме. Негов автор е Ибрахим Ругова, първият президент на Косово, в чиито очи навярно сглобяването на текстуална и визулана символика на нацията е било без съмнение желателно. Черният двуглав орел, изобразен в червен, кръгъл медальон, е стиснал с крилете си бяла лента, върху която с черни букви е изписано „Дардания“[3] – понятие, част от античната география на региона. Ненапразно днес, макар Косово да има свое знаме, различно от предложението на Ругова, флагът тип „Дардания“, както го наричат местните, е запазена марка на президента-оновател, а с това и обект на особено уважение. Над мемориалния комплекс в Прищина, в чиито център в мраморен сакрофаг са положени тленните останки на бележития косовски политик, наред с флаговете на Косово и Албания, отдалеч може да бъде разпознато и тъмносиньото знаме, което само по себе си вече се мисли като част от историята на новата държава. Факт, през който също може да бъде прогледана материално-телесната страна на националната идея[4].

Знамето на президента И. Ругова, назоваван по американски маниер така, сякаш е настоящ обитател на тази институция, съдържа ясно проследими фактологически връзки, отнасящи се към историята на разпадането на Османската империя. Годината е 1878, а Берлинският договор придава на вече съществуващата сръбска държава земите на бившия Нишки санджак – територии с осезаемо албанско демографско присъствие. Етническата нееднородност е преценена като особено смущаваща в Белград, поради което правителството на Йован Ристич взема незабавни мерки с цел хомогенизация на вече сръбския край. Жертви на тази политика, провеждана с учудваща последователност дори и след повторното завладяване на Косово от сръбската армия по времето на Първата балканска война (1912г.), първи стават албанците.

Обяснявайки пропорцията между сърби и албанци на Косово днес, без съмнение в сметката трябва да бъдат включени и обстоятелства като това. В Кралство Сърбия проектът за гражданството практически изравнява статута на гражданина с неговата етничност. Етнически различният няма начин да бъде разпознат като гражданин, тъй като той е част от минало, споделено, но другаде и с други. Не естествено, а по силата на принуда. Той не е причастен към трансцендентната заедност на нацията, ето защо остава вън от идеите за съграждане на общо настояще. Поради това мислените като „други“ биват принудени да търсят бъдещето си извън земята, явяваща се всъщност тяхна родина. Правило, което е валидно практически във всички балкански държави, появили се върху териориалните фрагменти на Османската империя.

За разлика от самата Османска империя, в която същественият белег, съпричастяващ личността към обществото, е религиозната принадлежност. По този начин през 1878г. все още османско Косово се явява естествено убежище на прогонените. Това полага албанци и османци от една и съща страна на динамично променящата се граница, разделяща Високата порта от нейните доскорошни поданици. Тез отношения в перспектива ще се разгърнат драматично, изграждайки стереотипи, служещи за взаимно гледане на сърби и албанци, а в политически аспект ще доведе до изначална рязка противопоставеност на албанското население без оглед поданството или гражданството му на всякакви сръбски планове.

Пример в това отношение е т. нар. Корфуанска операция (1915г.) – изтеглянето на сръбските войски от Сърбия през Косово и Албания към остров Корфу в търсене на спасение от подгонилите ги българи – мащабна военна маневра, завършила с грамадни загуби в жива сила и техника за Белград, в която местни албанските жители, къде спонтанно, къде – не съвсем, активно подпомогнали българската офанзива, нападайки ненадейно най-вече обозните сръбски части и плячкосвайки безпощадно по-малочислени отряди, изостанали поради умора или невъзможност за следване на тактическия план. Без съмнение в прехода си през планините на Западните Балкани сръбските войници се натъкнали и на част от пропъдените от Нишко и Топличко албанци, които на свой ред били мотивирани не от инстинкт към плячка (както гласи едно от популярните презентационни клишета за албанците, изковано и използвано извън Албания), а тъкмо от травматичния спомен за случилото се три десетилетия и нещо по-рано.

В този ред на мисли дарданският сюжет представлява фундамент на косовския исторически разказ не само поради началната си позиция, но и като отправна точка на проекта за обединение на всички парчета земя, мислени в Прищина като населени някога и/или сега с албанци. Осмислянето на днешната политическа география чрез употребата на картата на Дардания – антично политическо формирование, преживяло своя териториален разцвет през II в. пр. Хр., е подчинено на идеята за възстановяването на справедливостта, която два века преди това е рамкирала усилията за придобиване на политическа самостоятелност на раждащите се балкански нации. Формата на тази справедливост в случая е насочена срещу Сърбия, чиято власт над земите, обрамчващи Косово от изток и североизток (Прешево, Буяновац, Медведжа) се мисли като нелегитимна и несъответна на историческата правда. Тези територии днес са населени с албанско мнозинство, а албанските жители на Нишко и Топличко са прогонени с насилие, ето защо гласовете на миналото и настоящето настояват в синхрон за ревизия на статуквото.

Присъствието на части от Западна Македония на картата на домогванията на косовските албанци, които в настоящия момент са въоръжени „само“ с книга и карта, едва ли учудва някого. Македонските албанци никога не са гледали с достатъчна сериозност на бившата югорепублика. В техните проекти тя е преходна политическа форма, родилно лоно на желаното бъдещо албанско господство в региона, в което гражданите на БЮРМ със славянски корени не са калкулирани. Прибавайки и факта, че в края на миналото столетие значещ брой албанци намериха убежище от интервенцията на сръбската армия на национал-комуниста Слободан Милошевич тъкмо в македонските земи, плановете за бъдещо присъединяване на дялове от тази държава към проектираното албанско обединение придобиват плътност, освен в дълбочината на историята, и в плана на настоящето.

Всяка балканска нация, а и далеч не само, в процеса на изковаване на националния си проект оформя идеологически построения, аналогични на картата на Дардания. В този концептуален ключ се вписват турските проекти за реставрация на Османската империя, тук трябва да впишем и гърцката Μεγάλη ἰδέα. Върху същия фундамент израства и въобразената карта на Сърбия, съвпадаща с кратко просъществувалото Душаново царство. Накрая на този списък трябва да привлечем и българския случай. Идеологически конструкции като „Симеонова България” вълнуват въображението на политици и учени дълго преди Берлинският конгрес да създаде държава на българите. Навярно не би било лишено от логика допускането, че в този смисъл проектът „Сан-стефанска България”[5] би могъл да бъде мислен като актуализация на картата, въобразена през XIX век за времето на княз Симеон.

В този ред на мисли следва да се отбележи, че, противно на Цицерон, според когото любовта към родината е обусловена от това, че е „своя”, а не от физическите ѝ размери[6], естественият стремеж към експанзия, четим по-скоро по Томас Хобс[7], ражда териториално хипертрофирани родини, сблъскващи се тежко една с друга, същностно определими не чрез факта, че затварят „своето” пространство, а посредстом географската си големина, страдаща всякога от дефекта на разминаването със символичните си размери.

Историческата референция към дарданския разказ съдържа поне още един аспект. Процесът на завладяване на Балканите от Късната римска империя прави дарданските племена видими извън себе си, подобно на гали, германи и други, отстоящи на далечно дори и за оптиката на писмената традиция разстояние. Рим интегрира варварите не само в политически смисъл. Империята ги включва и в специфичната си медийна среда, която произвежда позитивно знание, а ивиците, в които то отсъства, попълва със стереотипи и клишета.

Един от тези стереотипични образи, сглобяващи картината на света на образования римлянин, е този на войнствените дардани, пред които дори римската военна машина – марка за целия античен космос, сеща значителни трудности. Завладяването на Западните Балкани става сравнително бавно, затруднено допълнително от пресечения релеф и лошите и поради това комуникации. Макар да не познавали изкуството на войната, юначните дардански господари организирали гъвкава отбрана: те изчаквали умело подходящите мигове за контраатака. Подобна тактика разстройвала добре подредената римска войска, чиито легиони се справяли съвършено в открит бой, но при липса на пространство за разгръщане на боен ред – непривична за нея ситуация, във всяко сражение се изправяла пред реалния шанс да бъде разгромена. Според актулната версия на самопредставянето си албанците са народ от храбри планинци – стереотип, който перфектно пасва в наративната матрица за дръзките нападения на дарданите над римските армии, придавайки вертикално измерение и легитимирайки говоренето за национален характер в твърдите категории на субстанциалното.

Този контекст ражда представата за дарданите като съюз от племена, предани до смърт на своята родина. Техните войни с Филип II (200 – 197 г. пр. Хр.), съюзените им нападения със скордиски и меди срещу македоните (88 г. пр. Хр.) и храбрата отбрана на земите им от силните армии и сръчно изплетените козни на Филип V (221 – 179г. пр. Хр.) и неговият наследник Персей (179 – 168г. пр. Хр.)[8] допълват образа им – те са не само умели на бойното поле, тъй като се бият на страната на правото, осмислено като тяхна жизнена кауза, а и верни съюзници, оставащи всякога на страната на истината – факт, който им дава решителен аванс в борбата срещу интригите на военно и морално немощните съседи.

Ако реалиите в това описание бъдат заменени със съвременни, а на мястото на дарданите бъдат вписани косовските албанци, нищо от смисъла не би се загубило. Казано в духа на немския романтизъм, няма начин общности, пребиваващи в мистичното единение на националистическия есхатон, в реда на същностните неща, където нищо не се променя и всичко е същото, защото то е било, е и ще бъде такова, каквото е, да нямат връзка и в сетивно-вещния ред на битието. Тази тъкмо формула узаконява любовта към родината – всички възвишени чувства, отгледани върху почвата на историческия наратив за славното минало, следвайки единството на времената, се пренасят върху отечеството, мислено и чувствано в контура на желания колективен Аз-образ.

Специфицираната илирийска връзка, насочваща мисленето за албанските корени изобщо към дарданите, далеч не е откритие на изследователите в Прищина[9]. Тя е христоматийно известна в Албания, разписана в учебници, университетски лекции и научни трудове, налична в политическа реторика и медийни гласове. Списъкът с приноси на учени (и не само) от Косово тук не е особено дълъг. Първи е стремежът към диференциация на генеалогическите линии по начин, отговарящ на въобразената карта на съвременната косовска държава, която по подразбиране далеч надминава обхватът на реалните ѝ политически граници, колкото и условно да е последното понятие, приложено тъкмо към Косово[10].

Вторият косовски принос се открива в рецепцията на вече изкованата версия на разказа за националната история. В Албания илирийската теория, макар елемент от официалната политика на държавата и привидно обект на всеобщ консенсус, се приема повече от скептично, особено от младото поколение изследователи. Единственото минало, което не се преподава, а бива проповядвано чрез стандартите на образователната система, в Тирана далеч не е единствено. Може да се каже, че степента на приемане на идеята за илирийски корени на съвременните албаци служи за свообразен критически лакмус. Прилично финансирана от държавата и аргументирана от разпознаваеми авторитети, впрегнали в работа сложни научни доказателства, официалната версия на историческия наратив средоточава все повече съмнения. На публикуваните в луксозни издания и големи тиражи текстове на Алберт Доя, Неритан Цека[11] и др. учените, различаващи конструираността на националната идеология, противостоят с изследвания, публикувани често извън Албания, но имащи критична маса (академична) публика и в нейните предели. Всичко това – за разлика от Косово, където пряката родствена връзка между албанци и илири провокира единствено енергии, водещи до преповтаряне и препотвърждаване.

Друг фактологически детайл, основен за косовския „Гранд наратив”, е битката на Косово поле от 15/28 юни 1389г. Албанската национална пропаганда прави продължаващи опити да присвои това събитие, обявявайки войската, преустановила временно устрема на османското нашествие, не за християнска коалиция, превдождана от княза на Моравска Сърбия Лазар Хребелянович, а за армия от албанци. Според самоосмислянето им те били единствените, притежаващи към онзи момент политически разум, надмогващ традиционните вражди в региона[12]. Изолираността на албанците по отношение на балканските политики и отстранеността им в географски аспект (водещи до слаб или почти никакъв интерес към тях от страна на обичайните играчи и техните писмени традиции) в този контекст се мислят като факт със само положителни последици. Привидяли в лицето на азитските пришълци екзистенциална заплаха, те се посветили на каузата на решителния отпор, който, дори и загубен, не никога не изглеждал безсмислен. Обстоятелство, което лесно се доказва с примера на Гйерг Кастриоти, който няколко десетилетия (1443 – 1468г.) успешно отбранявал владенията си около природно защитената крепост Круя. Храбростта и деятелността му не давали мира на новите завоеватели на Балканите – те трябвало винаги да бдят за опасност, идваща от земите на Албания.

Разсъждавайки в насока на преосмисляне на османското нашествие и преоразмеряване на приносите на различните народи, отвъдокенаски албаноложки институти доведоха до крайност идеята за албанското участие на Косово поле, проблематизирайки етничността на сръбския фолклорен юнак Милош Обилич[13]. Този факт според очакванията трябва да причини неговото отделяне от корпуса на сръбската героика и прикрепването му към националистическия пантеон на албанците[14]. Обективно казано, наличието на албански военни части на Косово през 1389г. навярно много трудно би могло да не отговори на критериите за твърдо установен исторически факт.

Подобни трансфери на културни емблеми, били те „собственост“ на действителни и имагинерни противници, също не са косовски патент. Няколко примера: у нас случките с българската история оттатък югозападната ни граница са всем известни. Последователните усилия на скопската пропаганда да натика българите в познатите клишета, означаващи нецивилизованост, варваство и перманентна заплаха, която не може да бъде предсказана, не са пречка пред усвояването на Кирил и Методий като македонски просветители, въпреки че те не са и български в националния смисъл на думата, изкован през XIX век. Макар според официалния твърд наратив българите без всякакво съмнение да са „татари”, това не пречи Самуил да бъде увенчан за македонски цар. Независимо, че Скендербег е историческа марка на албанското минало, в последно време, както отбелязва и колегата Надеж Регару[15], и той бива преконструиран като „македонски юнак”.

За разлика от ортодоксалната албанска версия, тази, излязла от институционалните фабрики за исторически разказ в Прищина, е далеч по-крайна. Тя съвършено пренебрегва емблематичното сражение, разиграло се през лятото на 1389г. в равнината край Прищина, в което според анонимния народен певец юнакът Милош Обилич пробол смъртоносно султан Мурад. Според водещи изследователи, работещи в състава на Косовската академия на науките и изкуствата, на Косово поле бой изобщо не е имало[16]. Нито един от двамата господари не бил настроен за кръвопролитие, поради което и двамата загинали от ръката на заговорници, част от войнолюбивите групи в дворовете на Лазар и на османския господар.

Според тази интерпретация каноничната сръбска версия е резултат от късна добавка, направена от националната идея, която другояче не могла да се добере до смислени доводи в полза на аспирациите на Белград към Косово. Така се обяснява и фолклорната традиция, възпяваща делата на косовските герои. Услуга на сръбските домогвания, оценявани като изначално агресивни и деструктивни спрямо справедливите албански интереси, прави втората Косовска битка – сражение, изглеждащо по-малко по епически мащаб, в което насреща на армията на Мурад II (1421 – 1451г.) се изправят отрядите на Янош Хуняди – без съмнение един от балканските владетели с най-дълга и плътна антиосманска биография.

Вторият Косовски бой, подобно на безчет други емблематични военни конфликти, носи за едната страна поводи за гордост. Употребена като част от националния „Голям разказ”, тя усилва любовта към родината. За други обаче поражението на трансилванския водач е повод за безостатъчен, съкрушителен национален срам. Достатъчно е да знаем, че сръбският политически господар по това време – Джурадж Бранкович (1427 – 1456г.), макар да съдействал на Хуняди по времето на „Дългия поход”, към средата на петнадесетото столетие навярно пресметнал, че заставането срещу намиращото се в период на възходящо развитие Османско царство не е ход, здравословен за него и владението му, поради което решил да се въздържи от участие в поредния антиосмански план. Сръбската национална идея оценява пасивността на реално пред-предпоследния си средновековен владетел като провала на провалите, като дъното на сръбското (морално) падение[17] – на юнака не е положено да гледа безучастно обезчестяването на родното и похищаването на неговите ценности[18]. Насилието отнема свещения му статус и от обект на любов, която не знае предел, го превръща в някаква просто територия, в земя като всички останали, поругана, десимволизирана, хоризонтализирана, лишена от топоси, създаващи зони с по-висока онтологическа гъстота, задаващи ориентация на индивидите и изпълващи проекта, който целеполага обществото.

Вероятно и на това се дължи факта, че не падането на Смедерево – последната сръбска крепост – през 1459г., а битката на Косово поле, разиграла се седемдесет години по-рано, е разпознатото събитие, маркиращо символически края на разказа за сръбското средновековие[19]. Тъкмо поведението на поредния Бранкович, наследник на легендарния косовски предател Вук Бранкович, е онази специфична точка, която чрез целенсочен и правилно дозиран идеологически натиск дестабилизира инак монолитния корпус на канонизираното повествование за трагичния, но ултимативно достоен край на бляскавата история, нанизала факт след факт за постепенния, но сигурен възход на политическа и духовна власт на сърби[20]. Това правят косовските албанци, довеждайки до предел една позната и широко споделена теза, според която данните за развоя на бойните действия от лятото на 1389г., видяни през епическия наратив, са премодулирани през несравнимо по-изчерпателно записания разказ за сражението от средата на XV век.

Първа косовска битка изобщо не е имало, следователно сърбите се гордеят с измислица – заявяват в Прищина. Истината е на страната на албанците, а в приказките тя винаги побеждава. Приказката се самопредствя за действителност, ето защо няма начин космически мащабното тържество на албанци над сърби да не се сбъдне. В следващия съществен епизод, свързан с Косово, сърбите сами обръщат гръб на историческата си роля – факт, който не просто им гарантира единствено полагащия им се срам, който следва да бъде приет не като моментно засрамване, а като субстанциално вкоренена черта на сърбина, оплетена в спиралата на неговите национални гени. Подобен отказ от политика „на Косово” се разчита като буквализирана метафора на отношението на сърбите към сакрално обагрената област изобщо. Поредно потвърдена бива предателската им същина – те са неверни не по силата на случайно сложили се обстоятелства, не са жертва на принуждение, а просто са такива по естество.

Модерната историята на косовските албанци започва с представата за борбата против чуджите потисници. Факт, който стои като първи камък в основата на зданието на всички балкански нации. Парадигмата на немския романтизъм повелява историята да бъде гледана като история на държавата, тъй като само изградените от нея рамки са в състояние да удържат инак силно податливата на хаоса на феномена материя на миналото. Тук историческите процеси започват преди създаването на политическа организация, а ролята на устройство, концентриращо и насочващо усилията в посоката, начертана от националната идея, е поета от движението за национална еманципация. Това става възможно благодарение на факта, че стремежът за постигане на собствена държава се мисли не от позицията на своето начало, а от гледната точка на вече осъществилата се кауза. Ето защо национално-освободителните усилия имагологически изпълват контура на вече реализираната държава, на „държава преди държавата“.

Специфичното за косовските албанци започва с годината 1878, когато започва сръбската акция за постигане на етническа еднородност на териториите, придадени на Белград след Берлинския конгрес. Разказът продължава със събитията от 1912г., когато земите им попадат под пряка сръбска власт – случка, равнозначна на катастрофа, чиито последици революционерите предстои да поправят след дълги и кръвопролитни борби, на които се обрекли цели поколения косовски албанци. Ключово обстоятелство тук е поредното оцеляване на частите от албанското племе, поставени в суровите условия на чуждо владичество. В този факт отново бива огледана желаната Аз-представа на албанците като народ юначен, който не рухва, не се разпилява и обезличава, останал несломен от никакви мъчнотии, защото на негова страна е правдата, мислена като глобална, абсолютна категория. Този стереотип намества и тълкуването на липсващата хронология в континуитета между античните илири и дардани, и средновековните албанци – макар и изчезнали от сцената на политическата история за векове, те оцелели тъкмо в резултат на природната си жилавост, макар и под различен етноним.

Особено място имат усилията, насочени към освобождение от господството на Белград, осъществени в последните три десетилетия на XX век – период, който не само задълбочава разликите между частите на албанския народ, намиращи се под собствено управление и тези под чужда власт, но генерира и различни исторически събития, моделиращи отделни исторически разкази. Това на свой ред довежда до поява на вътрешни различия между албанците, които постепенно формират стереотипични представи, а те на свой ред преразполагат взаимното гледане. От „свои“ и единосъщни елементите от идеалното единство на албанците биват отдалечени и намерени отново, но вече в образа на „Другия“.

Едно от трайните следствия от промяната на взаимното гледане и виждане се намира отново в полето на имагинерното – обилно обговаряното във всякакви публичности бъдещо обединение на всички земи, населявани от албанци[21]. Може да се каже, че разногледането поражда и разнополагане – от косовска страна Албания се мисли като митологичен топос, като символическа родина, чийто концептуален и емоционален контур съвпада с този на изгубения Рай[22]. Съвсем не така стоят нещата, когато заговори гласът, звучащ от Тирана, по повод косовските албанци – те безспорно са кръвно близки, но битието им в Югославия на Тито значително е променило у тях основните черти на албанския национален характер, поради което те са гледани скептично в рамките на проект за възможна заедност и ревниво по отношение на идеята за споделяне на своето с тях.

Да се върнем на терена на фактоизложението. Изпозлвайки както методите на легалната съпротива, така и актове на показно насилие, албанците от Косово привличат вниманието на международната общност, а междувременно държат репресивните ограни на властта в Югославия в постоянно напрежение. В началото на 90-те години започва и процесът на изграждане на паралелни, неофициални институции – неформалните лидери биват официализирани и назовани с терминологичния апарат, означаващ институциите на държавата, формират се паравоенни структури с охранителни функции, които, маркират запазената за косовските албанци територия (с насилие). Създават се непризнати от никого училища, в които се преподава на албански език и се изучават идеологически правилните версии на дисциплините, ангажирани с изграждането на национално осъзнати личности.

Тези процеси имат своите герои и жертви, които не се разполагат непременно в различни тела. Част от героите-жертви, чиято кръв, попила в косовската земя, я прави „своя”, отвоювайки я символически от бившите ѝ господари, са безследно изчезналите. Хиляди на брой, с техните ликове е облепена оградата на една от евроинституциите в Прищина, образувайки своеобразна „Стена на плача“ – място, където върховното страдание и споменът за травмата се единяват в молитва, която се чува директно в инобитието. Това са обикновени хора, част от хоризонталния порядък на битието, превърнати в колективен образ на мъченици-свидетели на вярата на национализма. Около този топос се завърта надеждата на косовските албанци за бъдещо съвпадане на реалните с имагинерните предели на тяхното отечество, засилващ още повече любовта им към него. Любов страстна, подобна на чувството към сетивно наличната любима, пред която всички други любими изглеждат по-малоценни.

Американската интервенция на Косово логично е мислена като основен външен фактор, сглобил се с развиващите се в тогавашната сръбска област тенденции и довел до постигането на мечтаната независимост. Тук фиксираме още една от съществените разлики между разказа за историята на албанците, произведен в Тирана и предназначен за употреба в Албания, и дискурса, оформен в Косово. Тук съществен е не само военният аспект на събитията, гледан като справедливо наказание над сръбския народ, натрупал безброй грехове поради изначално злата си същност. Бомбардировките на НАТО възстановяват насилствено скършената справедливост, тъй като веднъж деформирана, правдата, макар да не престава да съществува, се нуждае от съдействие от същия порядък, за да възвърне пълния обхват на действието си.

Такава решителна намеса обаче е способен да стори само истински силният, САЩ, тъй като нормите нямат свойството да се самозащитават, а малкият народ, дори и имащ всички закони на своя страна, не е в състояние да удържи на натиска, тъй като той е осъществен с нелегитимни методи и инструменти, срещу които истината по определение е безсилна. Интерпретация, характерна впрочем и за фолклора – достатъчно е да припомним, че османското завоевание е успешно не поради големия демографски резерв на пришълците, нито поради ефективността на военното им дело, още по-малко – заради водещата ги идеология. Балканските владения падат едно след друго в резултат на предателство – актът, който пробива истината, излизайки ѝ в гърб. Атакувана вероломно в най-уязвимия си член, дори и самата истина се вижда принудена да се предаде на своя мерзък противник. Ситуация, която се мисли като временна. Спасителят ще дойде непременно, а в случая той е видян в образа на Големия брат – трансцендентен, той живее в (квази-)райските предели „оттатък“ Голямата локва[23].

Поради това на САЩ и военната мисия срещу управлението на С. Милошевич е посветена половината от постоянната експозиция на Музея на Косово – институцията, която трябва да утаи паметовия фермент и да превърне спомена за миналото в исторически ресурс, служещ за създаване на споделено пространство в географски и идеологически смисъл. Един от символите, маркиращ като свой този многомерен свят, до вчера принадлежал политически и символически на друг, е тъкмо Америка. Вероятно не е лишено от логика допускането, че под разпознаването на чуджия принос в постигането на косовската независимост прозират далеч не само прагматични подбуди. Интуицията, че имаме работа със свръх-разпознаване, прикриващо дисбаланси, свързани с груповото самочувствие, изглежда не е лишена от основания. Едва ли бих намерил значим брой опоненти, ако предположа, че в случая дълбочината на собствения смисъл в очите на косовските албанци е произведена от престижната връзка с Америка. Носителят на върховен авторитет в световната политика не би застанал зад несправедлива кауза, нито би другарувал с незначителните, тъй като още римският мъдрец е казал, че орелът не хваща мухи. Съждение, което имагологически пасва на албанския двуглав орел, положен на червен фон на националния флаг, който днес се развява и на националните чествания в Косово. Тук, разбира се, е възможно приложим психоаналитичен подход – съждение, което споделям и затварям в скоби. Подобен опит би бил просто банален.

Ще си позволя да завърша с един полушеговит размисъл. Обикновено малките – реално или в самосхващенето си – мъже предпочитат големи жени. Във физически, властови или какъв да е друг аспект, но задължително значими, видими, разпознаваеми. Малките народи – по брой и/или по самооценка – държат всякога на гигантски държави. Географската територия видимо представлява компенсация на травми, причинили комплекси, деформиращи отношението към действителността и моделиращи я до формата на желаното.


[1] Von Haan, J. G. Albanesische Studien. 1, Jena, 1854, p. 236. Предложенията за декодиране на етнонима „дардани” вж. у Elsie, R. “Dendronymica Albanica: A survey of Albanian tree and shrub names“. Zeitschrift für Balkanologie, 34, 1998, p. 172.

[2] Информация у Elsie, R., op. cit.

[3] Повече по въпроса вж. у Атанасов, Д. „Национализмът на националните символи: флагът“, под печат.

[4] Относно соматичния и съестния национализъм вж. Пелева, И. Ботев. Тялото на национализма. С., 1998

[5] Повече по въпроса вж. у Илчев, И. „Митът за Санстефанска България като „свещена крава” на българския патриотизъм”. Във в. „Знаме”, VІ (ХХІ), бр. 17 – 18, 1995; както и в История, 1, 1996.

[6] Nemo patria amat, quia magna est, sed quia sua. – Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е своя.

[7] Хобс, Т. Основи на философията, С., 1980, изд. Наука и изкуство. Конкретния пасаж вж. и у Панова, Е. (съст.), Европейска философия XVII – XVIII век. Антология, т. 1, , С., 1994, с. 85 – 90.

[8] Става дума за опитите на Филип V да организира капмания срещу дарданите, съюзявайки се с бастарните; и за интригите на Персей, за които чак Сенатът в Рим бил информиран. Вж. Hammond, N. and Wallbank F. History of Macedonia: 336 – 167 B.C., vol. 3, pp. 470 – 492; Petrović, V. „Pre-Roman and Roman Dardania: Historical and Geographical Considerations“. Balcanica, 37, Belgrade, 2007, pp. 7 – 24.

[9] Вж. Jakupi, A. Two Albanian states and national unification. Prishtina, 2004, pp. 21 – 45 и цитираната там литература.

[10] Пак там.

[11] Ceka, N. The Illyrians to the Albanians. Tirana, 2005. Албаноложките центрове извън Албания също въпроизвеждат активно тезата за илирийско-албанския континуитет. Вж. Мете, С. История на албанците. От илирите до независимостта на Косово. С., 2007; Викърс, М. Между сърби и албанци. История на Косово. С., 2000.

[12] Islami, S., Frashëri, K., Buda, A. Historia e Shqipërisë. vol. 1, Tirana, 1967, p. 238; Buda, A., Pollo, S. (eds.) Historia e popullit shqiptar, Prishtina, 1969, p. 222.

[13] Още в сръбска среда Милош Кобилич, приказният син на кобилата, придобива престижната фамилия Обилич, чедо на обилието. Сръбската фолклористика (вж. Kostić, D. „Miloš Kopilić – Kobilić – Obilić“ – Revue Internationale des Études Balkaniques, 1, 1934, s. 232 – 254) и историография (а и не само) отдавна е забелязала това, а по въпроса има и български изследвания – вж. Иванова, Е. Изобретяване на памет и забрава, С., 2010, с. 89, 92 и др.

[14] Di Lellio, A. The battle of Kosovo 1389. An Albanian epic. NY, 2009.

[15] Отнасянето е насочено към все още непубликуван текст, представен на научна конференция, организирана от Югозападния университет „Неофит Рилски“ през февруари 2011г.

[16] Lajçi, L. Studime historike, Prishtinë, 2006, p. 66.

[17] Вж. Ćorović, Vl. Istorija Srpskog naroda, Beograd, 1997, s. 265 – 276. Еднозначно трябва да се тълкува и преминаването през този срамен за сръбската национална идея сюжет с няколко привидно неутрални думи – вж. Батаковић, Д. Косово и Метохија у српско-арбанашким односима, Београд, 2006, с. 17 – 18.

[18] По въороса вж. Аретов, Н. „Сюжетите на българската национална митология“. – Slavia Meridionalis, 7, 2007, с. 13 – 16.

[19] Батаковић, Д., цит. съч., с. 5.

[20] На това клише се поддава дори и изследовател като Петър Мутафчиев – вж. Мутафчиев, П. „Къмъ философията на българската история“. Изток и Запад в Европейското средновековие, С., 1999, изд. Марин Дринов, с. 168.

[21] Митът за „Велика Албания“ е обект на множество научни, паранаучни и откровено ненаучни текстове. Сред тях вж. Borozan, Đ. Velika Albanija, porijeklo-ideje-praksa, Beograd, 1995; Terzić, Sl., Kosovo, “Serbian issue and the greater Albania project” – Old Serbia and Albanians – conference, organized by Historical Institute of Serbian Academy of Arts and Sciences at 17th April, 1999 http://www.rastko.rs/kosovo/istorija/sanu/GrtAlb.html (достъпен на 31.01.2012г.); „Велика Албанија“. Замисли и могуће последице, Београд, 1998; Destani, B. (ed.) Albania & Kosovo. Political and Ethnical Boundaries (1867 – 1946). Bristol, 1999.

[22] От разговорите с косовски албанци, които съм провел на терен, личи именно това – субстанциално преживяване на идеалния образ на Албания – нейните планини са най-живописните, крайбрежието ѝ е вълшебно по красота, няма по-дълбоко културно наследство от това в Албания, а човешките отношения там са сурови, но искрени, лишени от коварство. Поради всичко това там живеенето е по-лесно и по-естествено.

[23] Фактът, че „Големият брат“ е митичен топос, може да бъде доказан и по логиката на класическата Кантианска епистемология – утвърдителните съждения, които не почиват на опит, са изначално проблематични. Пример за абсурдността на говоренето, основано извън терена на опитността, представлява една от сцените на пиесата „Старицата от Калкута“ на Явор Гърдев, в която героите демонстрират логическата непрозрачност на изказванията, обговаварящи не само обективно отдалечното (Австралия), но и достатъчно близкото, но непознато със собствени сетива (Австрия).

Trauma and heroism. The forging of the narrative for the history of Kosovo

by Dimitar V. Atanassov

The article is aimed to study the basic strongholds of the narrative about history of Kosovo. Two main tendencies could be outlined. The first is the pursuit for equalization of the Kosovo “Grand narrative” with a group of historical narratives in the Balkan region. The second is the trend to establish and increase the distance between it and other group of historical narratives. Not all the elements of the new-forged Kosovo narrative are built in accordance with the logical expectations.

The opening subject is the classical myth for ethno genesis, claiming that Kosovo Albanians are descendants of the Ancient Dardanians – a more précised version, comparing to the Illyrian theory, built in Tirana. Next is the emblematic Kosovo battle (1389). There is a certain tendency to put on question and to disprove the battle’s status of historical fact.

The last episodes of the Kosovo “Grand narrative” are dedicated to the struggle for independence of Kosovo Albanians and the role of intervention of the USA – a set of questions, liable to analysis in the paradigm of the classical psychoanalysis as well.

Through the prism of Kosovo narrative a vast variety of details with conceptual importance could be viewed. They are tied to the problems of the imaginary geography of the Balkan region, of the relative hierarchies of prestige and dynamics of them, of the history and localizations of the key notions, defining the identity of the new-born Kosovo nation and new nations in general, of the processes, constructing the national canon.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 996 other followers